С портрета на Сталин Русия се обръща и към Китай, и към Запада
На 5 март преди 70 години светът узнава за гибелта на Йосиф Висарионович Сталин и въпреки и да има спекулации по кое време тъкмо е гибелта на тоталитарния водач, тази дата е възприета като датата за неговата гибел. Днес Комунистическата партия в Русия провежда гала за отбелязване на 70-годишнината от гибелта на Сталин покрай Кремълската стена на Червения площад в Москва, където и до този миг има негов монумент. Виждаме го затрупан с венци и цветя, а опашката на поклонението е впечатляваща.
Годишнината от гибелта се отбелязва от съвсем всички съветски организации и уеб сайтове (изключение може би прави държавната ТАСС, където не успяхме да открием материал), само че изключително усещане прави един от материалите в Агенция Новости.
Как възприемат Сталин през днешния ден в Русия - коментарът на Петър Акопов се базира на " низовото " усещане, на разбирането на необятните национални маси - руснакът продължава да живее във Великата отечествена война, а Сталин е знаме на огромната борба, камшик за корупцията и предателите, мечът за наказване за прогнилите елити и строител на обективен ред, а и на нов международен ред.
Озаглавен " Повече от история: Сталин се трансформира в оръжие в борбата сред Русия и Запада ", материалът се отличава с коментарния си темперамент и се вписва изцяло в десетилетната към този момент наклонност за реабилитация на облика на тоталитарния водач. Но и освен гледа обратно и обобщава, а слага Йосиф Висарионович в днешния подтекст на обръщането на Руската федерация към Азия, и по тъкмо към Китай, и издига облика на Сталин като знаме в опълчването Русия - Запада.
Източник:
С научно-популярна цел News.bg показва без коментар и редакция материала на Петър Акопов от организация Новости:
Преди седемдесет години умира Сталин - това не е малко време, изключително в случай, че самият Сталин е живял 74 години. Дали обаче Сталин просто остава притежание на историята - наред с Ленин, Николай II или Петър Велики? Не, той към момента е настоящ, тъй като към него се обръщат, приканват го, опасяват се от него, съпоставят се с него. И то освен в Русия, само че и в света. И към този момент не става въпрос за действителната историческа фигура на Йосиф Висарионович Джугашвили - Сталин, а за мита, в който се е трансформирал. Този мит към момента се употребява във войната - идеологическа и осведомителна.
Най-популярното сравнение-формула сега е " Сталин - Хитлер " и " Сталин - Путин ". Първото се употребява от Запада и от нашите космополити с пламенни антисъветски възгледи: изчадие адово, палач, подбудител на война, който завладя половин Европа. Второто е известно както на Запад, по този начин и у нас, само че до момента в който нашите съперници го употребяват като продължение на аналогията с Хитлер, с цел да се стигне до " Путин е Хитлер ", у нас сравнението със Сталин идва като комплимент за Путин или като укор, че Путин към момента не е " задоволително Сталин ". Както във всяка борба на смислите и облиците, същинският Сталин не е прекомерно значим - значим е обликът и митът.
Тоест, става известно, че има два облика на Сталин, които водят борба между тях: в нашата страна Сталин е спечелилият, строителят на мощна и обективна страна и нов международен ред, а на Запад - Сталин е тиранинът на личния си народ и подтисник на народите на Европа. От това кой Сталин ще победи зависи освен ориста на Русия, само че и бъдещето на Европа и останалия свят. Така че за какво той е толкоз значим? И за какво Русия не може да се откаже от Сталин най-малко в тази борба на митовете?
Не можем ли да забравим и да оставим генералисимуса да почива в мир - белким са малко другите значими фигури в нашата история, към които да се обединим при конфронтациятя си със Запада? Защо би трябвало да пазиме водач, чийто ръце в действителност са оцапани с кръвта на сънародници и даже и апологетите му са принудени да признаят това, въпреки и да го оправдават, че е отишъл оттатък революцията, заставен от времето и събитието. Всички тези въпроси биха имали смисъл, в случай че нашата страна към този момент два пъти не се беше отрекла от Сталин - с опустошителни последствия.
За първи път Сталин е отритнат три години след гибелта му, когато Хрушчов стартира обществена битка против култа към личността и последствията от него. Да осъдим репресиите - които ни костваха милиони животи освен на " алената номенклатура ", само че и на елементарните жители, в това число и на остатъците от " експлоататорските съсловия " - беше верен ход. Но отхвърли от всеобщите репресии се случи още по времето на Сталин - те бяха най-вече през втората половина на 30-те години, тъй че в това нямаше кой знае каква гражданска война. И по този начин осъждането и разобличаването на довчерашния водач се трансформира в кавга на мишки с починал лъв - мащабите на Хрушчов и Сталин по този начин или другояче бяха прекомерно несравними, а и във всичко това имаше и прочут реваншизъм.
Победителят в последната война първо е развенчан, а по-късно е трансфорат в безмълвна фигура: след Хрушчов (в годините на Брежнев) Сталин към този момент не е доста руган - просто се стараят да не го загатват, с изключение на в редките случаи в игрални филми за войната. В резултат на това по време на перестройката ненадейно появилият се Сталин се трансформира в таран против Комунистическа партия на Съветския съюз и Съюз на съветските социалистически републики - разкриването на негови действителни и измислени зверства освен засенчи всичките му заслуги, само че и го трансформира във " втори Хитлер ". Приносът на антисталинската акция за разпадането на Съветския съюз не може да бъде надценен.
И безразсъдното развенчаване на Сталин има и геополитически аспект: точно с него стартира разривът на страната ни с нейния главен съдружник - маоистки Китай. Пекин не разбираше за какво " огромният брат " по този начин безсрамно потъпква фактическия основател както на своята страна, по този начин и на цялата международна комунистическа система. Идеологическите разногласия в последна сметка доведоха до раздор и спор с големи геополитически последствия. Ако през 50-те години на ХХ в. в Съюз на съветските социалистически републики беше приложена и във връзка с Сталин формулата на китайците към Мао - Мао е бил прав на 70%, а е бъркал на 30% - то историята (и освен руската и на съветско-китайските връзки, само че и международната история) можеше да поеме по напълно различен път.
И по този начин разногласието за Сталин се трансформира в инструмент на първо място за разрушение на връзките сред Москва и Пекин, по-късно и на самия Съюз на съветските социалистически републики. А по-късно и нашите ултралиберални кръгове желаеха да извършат " дефинитивна десталинизация ", т.е. изцяло да демонизират и табуират облика на Сталин.
Но нито 90-те на ХХ век нито първото десетилетие на ХХI век не съумяха да създадат това: процесът на реабилитация на Сталин потегли изпод. Сега към този момент Сталин е освен в победител във Великата отечествена война, само че и заплаха за вътрешните врагове, камшик за корупцията и предателите, мечът на наказване за прогнилите елити и строител на справедливия ред. Именно това е обликът на Сталин, който дефинитивно се е наложил в съзнанието на хората - по тази причина и съвсем всички социологически изследвания към този момент го слагат преди всичко в класацията по известност на всички исторически персони в нашата история.
Да се бориш против това е освен безсмислено, само че и рисково, съвсем самоубийствено, тъй като по този метод несъзнателно ще би трябвало да се присъединиш към мита за " черния Сталин " - мит, който от дълго време не е антисъветски, а русофобски и който цели да разцепи и разгроми Русия. А Сталин би трябвало да работи за Русия, да ни оказва помощ да побеждаваме - той самият би желал това.
Източник:
Годишнината от гибелта се отбелязва от съвсем всички съветски организации и уеб сайтове (изключение може би прави държавната ТАСС, където не успяхме да открием материал), само че изключително усещане прави един от материалите в Агенция Новости.
Как възприемат Сталин през днешния ден в Русия - коментарът на Петър Акопов се базира на " низовото " усещане, на разбирането на необятните национални маси - руснакът продължава да живее във Великата отечествена война, а Сталин е знаме на огромната борба, камшик за корупцията и предателите, мечът за наказване за прогнилите елити и строител на обективен ред, а и на нов международен ред.
Озаглавен " Повече от история: Сталин се трансформира в оръжие в борбата сред Русия и Запада ", материалът се отличава с коментарния си темперамент и се вписва изцяло в десетилетната към този момент наклонност за реабилитация на облика на тоталитарния водач. Но и освен гледа обратно и обобщава, а слага Йосиф Висарионович в днешния подтекст на обръщането на Руската федерация към Азия, и по тъкмо към Китай, и издига облика на Сталин като знаме в опълчването Русия - Запада.
Източник:
С научно-популярна цел News.bg показва без коментар и редакция материала на Петър Акопов от организация Новости:
Преди седемдесет години умира Сталин - това не е малко време, изключително в случай, че самият Сталин е живял 74 години. Дали обаче Сталин просто остава притежание на историята - наред с Ленин, Николай II или Петър Велики? Не, той към момента е настоящ, тъй като към него се обръщат, приканват го, опасяват се от него, съпоставят се с него. И то освен в Русия, само че и в света. И към този момент не става въпрос за действителната историческа фигура на Йосиф Висарионович Джугашвили - Сталин, а за мита, в който се е трансформирал. Този мит към момента се употребява във войната - идеологическа и осведомителна.
Най-популярното сравнение-формула сега е " Сталин - Хитлер " и " Сталин - Путин ". Първото се употребява от Запада и от нашите космополити с пламенни антисъветски възгледи: изчадие адово, палач, подбудител на война, който завладя половин Европа. Второто е известно както на Запад, по този начин и у нас, само че до момента в който нашите съперници го употребяват като продължение на аналогията с Хитлер, с цел да се стигне до " Путин е Хитлер ", у нас сравнението със Сталин идва като комплимент за Путин или като укор, че Путин към момента не е " задоволително Сталин ". Както във всяка борба на смислите и облиците, същинският Сталин не е прекомерно значим - значим е обликът и митът.
Тоест, става известно, че има два облика на Сталин, които водят борба между тях: в нашата страна Сталин е спечелилият, строителят на мощна и обективна страна и нов международен ред, а на Запад - Сталин е тиранинът на личния си народ и подтисник на народите на Европа. От това кой Сталин ще победи зависи освен ориста на Русия, само че и бъдещето на Европа и останалия свят. Така че за какво той е толкоз значим? И за какво Русия не може да се откаже от Сталин най-малко в тази борба на митовете?
Не можем ли да забравим и да оставим генералисимуса да почива в мир - белким са малко другите значими фигури в нашата история, към които да се обединим при конфронтациятя си със Запада? Защо би трябвало да пазиме водач, чийто ръце в действителност са оцапани с кръвта на сънародници и даже и апологетите му са принудени да признаят това, въпреки и да го оправдават, че е отишъл оттатък революцията, заставен от времето и събитието. Всички тези въпроси биха имали смисъл, в случай че нашата страна към този момент два пъти не се беше отрекла от Сталин - с опустошителни последствия.
За първи път Сталин е отритнат три години след гибелта му, когато Хрушчов стартира обществена битка против култа към личността и последствията от него. Да осъдим репресиите - които ни костваха милиони животи освен на " алената номенклатура ", само че и на елементарните жители, в това число и на остатъците от " експлоататорските съсловия " - беше верен ход. Но отхвърли от всеобщите репресии се случи още по времето на Сталин - те бяха най-вече през втората половина на 30-те години, тъй че в това нямаше кой знае каква гражданска война. И по този начин осъждането и разобличаването на довчерашния водач се трансформира в кавга на мишки с починал лъв - мащабите на Хрушчов и Сталин по този начин или другояче бяха прекомерно несравними, а и във всичко това имаше и прочут реваншизъм.
Победителят в последната война първо е развенчан, а по-късно е трансфорат в безмълвна фигура: след Хрушчов (в годините на Брежнев) Сталин към този момент не е доста руган - просто се стараят да не го загатват, с изключение на в редките случаи в игрални филми за войната. В резултат на това по време на перестройката ненадейно появилият се Сталин се трансформира в таран против Комунистическа партия на Съветския съюз и Съюз на съветските социалистически републики - разкриването на негови действителни и измислени зверства освен засенчи всичките му заслуги, само че и го трансформира във " втори Хитлер ". Приносът на антисталинската акция за разпадането на Съветския съюз не може да бъде надценен.
И безразсъдното развенчаване на Сталин има и геополитически аспект: точно с него стартира разривът на страната ни с нейния главен съдружник - маоистки Китай. Пекин не разбираше за какво " огромният брат " по този начин безсрамно потъпква фактическия основател както на своята страна, по този начин и на цялата международна комунистическа система. Идеологическите разногласия в последна сметка доведоха до раздор и спор с големи геополитически последствия. Ако през 50-те години на ХХ в. в Съюз на съветските социалистически републики беше приложена и във връзка с Сталин формулата на китайците към Мао - Мао е бил прав на 70%, а е бъркал на 30% - то историята (и освен руската и на съветско-китайските връзки, само че и международната история) можеше да поеме по напълно различен път.
И по този начин разногласието за Сталин се трансформира в инструмент на първо място за разрушение на връзките сред Москва и Пекин, по-късно и на самия Съюз на съветските социалистически републики. А по-късно и нашите ултралиберални кръгове желаеха да извършат " дефинитивна десталинизация ", т.е. изцяло да демонизират и табуират облика на Сталин.
Но нито 90-те на ХХ век нито първото десетилетие на ХХI век не съумяха да създадат това: процесът на реабилитация на Сталин потегли изпод. Сега към този момент Сталин е освен в победител във Великата отечествена война, само че и заплаха за вътрешните врагове, камшик за корупцията и предателите, мечът на наказване за прогнилите елити и строител на справедливия ред. Именно това е обликът на Сталин, който дефинитивно се е наложил в съзнанието на хората - по тази причина и съвсем всички социологически изследвания към този момент го слагат преди всичко в класацията по известност на всички исторически персони в нашата история.
Да се бориш против това е освен безсмислено, само че и рисково, съвсем самоубийствено, тъй като по този метод несъзнателно ще би трябвало да се присъединиш към мита за " черния Сталин " - мит, който от дълго време не е антисъветски, а русофобски и който цели да разцепи и разгроми Русия. А Сталин би трябвало да работи за Русия, да ни оказва помощ да побеждаваме - той самият би желал това.
Източник:
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ