„Ученик на живота“ и след бала и студентството – отплаща ли се постоянното саморазвитие
Този месец честваме един от най-хубавите български празници напролет - 24-ти май, Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската книжовност. На този по този начин обичан и пораждащ национална горделивост и самочувствие празник е и последният учебен звънец за първокласниците и дванадесетокласниците.
За доста от нас учебното заведение свърши преди много време . Но в случай че си напомним тогавашните си чувства и разбирания, ще се сетим за това окриляващо възприятие на благоприятни условия, агресия, тръпка от непознатото и всички тези персонални завършения и професионални триумфи, за които си мечтаехме. Някои споделят, че младостта е наивна и ни прави прекомерни оптимисти, че животът е толкоз сложен и занапред младежите ще схванат защо става дума. Но не можем да отречем, че жаждата за познания, открития, триумф и напредък е тикала обществото напред епохи наред и това продължава и през днешния ден.
Другата илюзия е, че учението завършва с университета . Сполучливият за някои избор на компетентност и не толкоз сполучлив избор за други ни водят до вълнуващия миг на мятане на шапките във въздуха, а по-късно – накъде? Независимо дали имате/ сте имали предначертан път или пък занапред се сблъсквате с търсенето на посока и предопределение, рано или късно стигаме до ситуацията, в което ни се постанова да учим още веднъж. Промяна в работата или непредвидени съкращения, ново фамилно състояние, разтърсвания в стопанската система или персоналните ни финанси, проблеми в персоналните връзки са част от житейските обстановки, които ни подтикват да се заемем с развиването си още веднъж.
Човек изпитва естествена, несъзнателна опозиция по отношение на новото. Трудно ни е, непознато ни е, нямаме доста образци в близкото си обграждане, лишава време, а и може ли някой да подсигурява, че ще донесе триумф? Тези естествени страхове и ограничаващи вярвания не ни разрешават да вървим напред. Опитваме се да си внушим, че саморазвитието не е за нас, че към този момент сме на избрана възраст и няма за по кое време, че нямаме време и финанси за такива неща...
И в това време има хора, които вървят по този път, разпознават се елементарно от тълпата и всички се сещаме за най-малко няколко такива индивида. Отличава ги светналия им взор, ентусиазма и жизнеността, вярата в себе си и опциите в света. Те са младолики, не се оплакват и имат добър тонус, постоянно е прелестно да си към тях и можеш да научиш нещо забавно. Това са хората, които избират да бъдат дейни, да се приспособяват към непрекъснато изменящата се среда и в края на краищата, да сбъдват фантазиите си.
Как да сме в крайник със протичащото се в нашата софтуерна епоха
Със своите мощни и слаби страни, действителността ни е такава, че живеем в софтуерен свят. И до момента в който преди години ни беше необичайно да употребяваме компютър и телефон с приложения и тъч скрийн, в този момент това е обикновено. Спомням си за първите месеци след регистрацията във Facebook, по какъв начин одобрявах единствено доста близки другари и си теглихме късметчета, или времето, когато Инстаграм се ползваше най-вече от професионални фотографи, надалеч преди ерата на инфлуенсърите. Макар да съм последовател на персоналната връзка и да я намирам за незаменима и несравнима с нищо друго, няма по какъв начин да отхвърляме процесите, които се случват непрекъснато.
Наскоро и аз се сложих в позицията да опитвам нещо ново от софтуерна позиция и осъзнах какъв брой още имам да изучавам. Разбира се, нищо не е наложително, само че в този момент се сещам за една тънка брошура „ Кой ми взе Сиренцето?! " на Спенсър Джонсън. Ако вярно си припомням, беше за две мишки и метафорично се организираше смисъла, че да стоиш на едно място дълго време е еднакво на крах. В подобен случай какво да създадем?
Ето няколко образеца за благоприятни условия за учене и саморазвитие на всяка възраст:
Магистратура - подобаваща алтернатива е, в случай че желаете да поемете по нов кариерен път или да допълните специалността си в област, която ви дава по-добри шансове. Академия за изкуства, музикално или театрално учебно заведение – в случай че сте решили да развивате артистичното си предопределение, уместно би било да се запишете в профилирана институция. Сертифицирани курсове – това са специализации, които се издават от реномирани институции в някоя сфера и включват по-скоро на практика използвани предмети – диетология, НЛП, коучинг, гримьорство, фризьорство, козметология, разтривки и други. Спортен клуб или други клубове за ползи – такива клубове са доста подобаващи за на практика занимания и спортове, за които е належащо наличие онлайн и процедура. Частни уроци – комфортни са за преодоляване на нов език, изключително в случай че не е доста известен, за на практика занимания като свирене на пиано или различен музикален инструмент. Школи, семинари или групи по изобразяване, танци, пеене. Онлайн курсове – имат много необятна приложимост, от курсове по маркетинг, продажби, IT, през преподаване на непознати езици, до йога, персонален имидж, облекло и какво ли още не. Консултации с психолог – подобаващи са за разрешавани на дълбоки персонални проблеми и такива в междуличностните връзки, помощ при избрани положения като безпокойствие, неврози, пристрастености, меланхолия и други. Консултации с коуч или наставник – подобаващи са за хора, които желаят разрешаване на съответен проблем от всекидневието или практическа помощ за реализиране на задачите си. Менторът нормално е човек с повече опит и е специалист в дадена сфера. Книги – положителните остарели книги, прозорецът към света! Понякога подценяваме какъв брой доста можем да научим и използван след една хубава книга, която ни е попаднала в точния миг. Има книги, които трансформират живота, и аз се сещам за няколко, които са ми повлияли извънредно доста, по тази причина не ги подценявайте.
Надявам се тази публикация да е разпалила искрата на познанието. „ Човек се учи, до момента в който е жив “ гласи известната мъдрост и едва ли някой би я сложил под подозрение. Но когато това учене не е вследствие на неволята, тогава то свидетелства за надскачане на себе си, за мотивация за по-добър и логичен живот и ни се отплаща с обилие от душевни и материални богатства. Кой не би го желал?
Надявам се публикацията да е била забавна и потребна за вас, в случай че е по този начин, ще се веселя да я споделите, с цел да доближи до повече хора.
За доста от нас учебното заведение свърши преди много време . Но в случай че си напомним тогавашните си чувства и разбирания, ще се сетим за това окриляващо възприятие на благоприятни условия, агресия, тръпка от непознатото и всички тези персонални завършения и професионални триумфи, за които си мечтаехме. Някои споделят, че младостта е наивна и ни прави прекомерни оптимисти, че животът е толкоз сложен и занапред младежите ще схванат защо става дума. Но не можем да отречем, че жаждата за познания, открития, триумф и напредък е тикала обществото напред епохи наред и това продължава и през днешния ден.
Другата илюзия е, че учението завършва с университета . Сполучливият за някои избор на компетентност и не толкоз сполучлив избор за други ни водят до вълнуващия миг на мятане на шапките във въздуха, а по-късно – накъде? Независимо дали имате/ сте имали предначертан път или пък занапред се сблъсквате с търсенето на посока и предопределение, рано или късно стигаме до ситуацията, в което ни се постанова да учим още веднъж. Промяна в работата или непредвидени съкращения, ново фамилно състояние, разтърсвания в стопанската система или персоналните ни финанси, проблеми в персоналните връзки са част от житейските обстановки, които ни подтикват да се заемем с развиването си още веднъж.
Човек изпитва естествена, несъзнателна опозиция по отношение на новото. Трудно ни е, непознато ни е, нямаме доста образци в близкото си обграждане, лишава време, а и може ли някой да подсигурява, че ще донесе триумф? Тези естествени страхове и ограничаващи вярвания не ни разрешават да вървим напред. Опитваме се да си внушим, че саморазвитието не е за нас, че към този момент сме на избрана възраст и няма за по кое време, че нямаме време и финанси за такива неща...
И в това време има хора, които вървят по този път, разпознават се елементарно от тълпата и всички се сещаме за най-малко няколко такива индивида. Отличава ги светналия им взор, ентусиазма и жизнеността, вярата в себе си и опциите в света. Те са младолики, не се оплакват и имат добър тонус, постоянно е прелестно да си към тях и можеш да научиш нещо забавно. Това са хората, които избират да бъдат дейни, да се приспособяват към непрекъснато изменящата се среда и в края на краищата, да сбъдват фантазиите си.
Как да сме в крайник със протичащото се в нашата софтуерна епоха
Със своите мощни и слаби страни, действителността ни е такава, че живеем в софтуерен свят. И до момента в който преди години ни беше необичайно да употребяваме компютър и телефон с приложения и тъч скрийн, в този момент това е обикновено. Спомням си за първите месеци след регистрацията във Facebook, по какъв начин одобрявах единствено доста близки другари и си теглихме късметчета, или времето, когато Инстаграм се ползваше най-вече от професионални фотографи, надалеч преди ерата на инфлуенсърите. Макар да съм последовател на персоналната връзка и да я намирам за незаменима и несравнима с нищо друго, няма по какъв начин да отхвърляме процесите, които се случват непрекъснато.
Наскоро и аз се сложих в позицията да опитвам нещо ново от софтуерна позиция и осъзнах какъв брой още имам да изучавам. Разбира се, нищо не е наложително, само че в този момент се сещам за една тънка брошура „ Кой ми взе Сиренцето?! " на Спенсър Джонсън. Ако вярно си припомням, беше за две мишки и метафорично се организираше смисъла, че да стоиш на едно място дълго време е еднакво на крах. В подобен случай какво да създадем?
Ето няколко образеца за благоприятни условия за учене и саморазвитие на всяка възраст:
Магистратура - подобаваща алтернатива е, в случай че желаете да поемете по нов кариерен път или да допълните специалността си в област, която ви дава по-добри шансове. Академия за изкуства, музикално или театрално учебно заведение – в случай че сте решили да развивате артистичното си предопределение, уместно би било да се запишете в профилирана институция. Сертифицирани курсове – това са специализации, които се издават от реномирани институции в някоя сфера и включват по-скоро на практика използвани предмети – диетология, НЛП, коучинг, гримьорство, фризьорство, козметология, разтривки и други. Спортен клуб или други клубове за ползи – такива клубове са доста подобаващи за на практика занимания и спортове, за които е належащо наличие онлайн и процедура. Частни уроци – комфортни са за преодоляване на нов език, изключително в случай че не е доста известен, за на практика занимания като свирене на пиано или различен музикален инструмент. Школи, семинари или групи по изобразяване, танци, пеене. Онлайн курсове – имат много необятна приложимост, от курсове по маркетинг, продажби, IT, през преподаване на непознати езици, до йога, персонален имидж, облекло и какво ли още не. Консултации с психолог – подобаващи са за разрешавани на дълбоки персонални проблеми и такива в междуличностните връзки, помощ при избрани положения като безпокойствие, неврози, пристрастености, меланхолия и други. Консултации с коуч или наставник – подобаващи са за хора, които желаят разрешаване на съответен проблем от всекидневието или практическа помощ за реализиране на задачите си. Менторът нормално е човек с повече опит и е специалист в дадена сфера. Книги – положителните остарели книги, прозорецът към света! Понякога подценяваме какъв брой доста можем да научим и използван след една хубава книга, която ни е попаднала в точния миг. Има книги, които трансформират живота, и аз се сещам за няколко, които са ми повлияли извънредно доста, по тази причина не ги подценявайте.
Надявам се тази публикация да е разпалила искрата на познанието. „ Човек се учи, до момента в който е жив “ гласи известната мъдрост и едва ли някой би я сложил под подозрение. Но когато това учене не е вследствие на неволята, тогава то свидетелства за надскачане на себе си, за мотивация за по-добър и логичен живот и ни се отплаща с обилие от душевни и материални богатства. Кой не би го желал?
Надявам се публикацията да е била забавна и потребна за вас, в случай че е по този начин, ще се веселя да я споделите, с цел да доближи до повече хора.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ