Кой е Иван Глупака, главният късметлия в руските приказки
Този воин ни учи, че човек не би трябвало да бъде самоуверен воин, с цел да реализира велики неща в живота.
Защото добротата и изобретателността са по-важни.
В съветския фолклор има доста приказки за необикновено малоумен човек на име Иван Глупака. Той постоянно прави невероятни по нелепост и глупост неща. В същото време обаче постоянно се измъква – и освен това, той даже се оказва необикновен късметлия и става богат или пък се дами за принцеса. Защо съветските създатели на приказки основават от подобен малоумен човек воин и каква е поуката на сходни приказки?
Какво му е толкоз специфичното на Иван Глупака?
Кадър от анимационния филм „ Иван-царския наследник и сивия вълк “, 2011/реж. Владимир Торопчин/Кинокомпания CTB; Анимационно студио „ Мельница “
Иван е едно от най-популярните съветски национални имена. Всъщност то има античен генезис от еврейското име Yōḥānān (което евентуално е едно от имената на Бог: Яхве или Йехова). Най-близко до това име на британски е Джон (и Жан на френски; Джовани на италиански). А неговата остаряла църковнославянска форма е Йоан.
Кратката и неофициална форма на Иван е Ваня. Така че в разнообразни приказки този воин може да бъде наречен Ванка-дурак или Иванушка-дурачок, което е доста мека и гальовна версия на прозвището.
Иван Глупака нормално е селско момче, наследник на небогати и остарели родители (и постоянно трети наследник в семейството). Обикновено той работи безусловно несвоевременно и обърква всичко. Родителите го изпращат да купи храна, само че до момента в който се прибира, той раздава всичко, да вземем за пример храна на птици или даже на личната си сянка. Или пък, когато го молят да купи маса, въпреки да я носи към къщи, той взема решение, че масата има четири крайници като кон и може сама да стигне (и я оставя на пътя)…
Кадър от кино лентата „ Василиса Прекрасная “, 1939)/реж. Александър Роу/ “Союздетфильм “
Има доста къси истории, описващи нелепостта на Иван. В същото време в самия край Иван ненадейно го сполетява шансът и той съумява във всичките си каузи. Докато двамата по-големи синове работят на правилото на практичния разсъдък, Иван разчита на личната си вътрешен глас, постоянно взема ексцентрични решения, в доста случаи противоречащи на здравия разсъдък. В същото време той не подценява странни препоръки и приема за истина митове и митични вярвания за вълшебен светове.
От известната приказка „ Сивко-Бурко “ да вземем за пример Иван научава за легендата за магически кон на име Сивко-Бурко, който може да помогне на човек във всичко. Конят би трябвало да бъде извикан в навън в полето и когато пристигна, човек би трябвало да влезе в дясното му ухо и да излезете през лявото му ухо и по този начин се трансформира в хубав млад мъж. Звучи необичайно, нали? Двамата по-големи братя се смеят на легендата, само че Иван пробва и в действителност легендата работи. С помощта на вълшебния кон той сполучливо се оправя с мъчно предизвикателство и в следствие се дами за принцеса!
Защо от простак да се прави воин?
Сивка-Бурка, 1926, Виктор Васнецов/Свободни източници
Народните приказки нормално отразяват националния темперамент. Иван Глупака е подобен народен воин, елементарен и доверчив човек, който няма нищо, само че получава всичко. Това е съвсем дефиницията на съветската фантазия. Да си от нисш генезис, да нямаш късмет да постигнеш огромни неща (а в действителност и да не се опитваш), само че да чакаш магическа мощ да помогне.
Иван Глупака нормално разчита на , постоянно срещано разбиране в националния фолклор. Това е вяра за триумф без да правиш нищо за това и без да имаш доста аргументи за триумф. Това е вяра и очакване в помощта от Бог и свръхестествени сили.
И най-накрая елементарните хора би трябвало да имат вяра в приказки, а магическите същества и красивите принцове, които вършат някои страхотни неща, не са доста реалистични, с цел да се одобряват за истина.
Руските национални приказки се употребяват с ненаситност от руските управляващи. Революционният водач Владимир Ленин дефинира националната приказка и вълшебната приказка като израз на първо място на „ стремежите и упованията на хората “. И несправедливо потиснатите герои (като най-малкия наследник или доведената щерка като Пепеляшка) от най-ниските пластове на обществото се трансформират в новите герои. Наивен селяндур реализира задачата си, до момента в който просветен и богат човек остава обратно – това е идеалният сюжет за руската агитация.
В руско време се появяват художествени и анимационни филми с присъединяване на Иван Глупака: „ Как Иванушка-дурачок пътува в търсене на знамение “, „ Василиса Прекрасна “, „ Малкият прегърбен кон “ и други.
Феноменът на най-малкия брат
Кадър от кино лентата „ Как Иванушка-дурачок за чудом ходил “, 1977/реж. Надежда Кошеверова/ “Ленфильм “
Иван, както споменахме нагоре, постоянно е третият наследник в фамилията и е диаметралност на по-големите си братя, които са умни и по-големи хора. Те нормално към този момент живеят собствен личен живот и са главните антагонисти на Иван. Те се нервират необикновено от нелепостта му, бият го, само че по-късно стартират да ревнуват поради шанса му и са му ядосани. В някои приказки те даже се пробват да го убият, с цел да получат съкровищата му, само че вместо това те самите са изиграни.
Всъщност тази сюжетна линия отразява действителните условия в живота на най-малките селски синове. Обикновено по-големите братя напущат къщата на родителите и строят своя лична, до момента в който най-малкият остава с родителите и им оказва помощ (обикновено те към този момент са възрастни хора) – той и брачната половинка му живеят с тях, до момента в който починат и наследят къщата (което постоянно кара по-големите братя да изпитват ревност).
„ Мотивът за незаслуженото гонене, претърпяно от героя, отразява процеса на разлагане на първобитнообщинния строй, патриархалния ред, прехода от рода “, фолклористът Елеазар Мелетински в книгата си „ Героят от вълшебната приказка “. „ Описва разпадането на огромното семейство посредством раздора в дребното семейство, породен да вземем за пример от измяната на по-големите братя, които предават по-малките “.
Традицията на „ светия простак “ в съветската просвета
Кадър от анимационния филм „ Про Ивана-дурака “, 2005/реж. Михаил Алдашин/ “Пилот “
Иван има необичайно отношение към магическите сили и защото е безпристрастен, той единствен поддържа връзка с другия свят. Ако търсим паралели в действителния живот, има един съветски феномен, наречен , който разказва „ светия простак “. Обикновено това са скитащи монаси, които водят доста аскетичен живот, вървят боси и носят дрипави облекла. Тяхното „ юродство за Христос “ е целеустремено, те се държат по този начин, като че ли са простаци, което пък им разрешава да изкажат на глас цялата горчива истина, която никой различен не смее да изрече. Тези простаци са считани за „ блажени “ и съвсем светци (и даже царете могат да се вслушат в тях и да одобряват думите им за пророчества). И по този начин, в традицията на Руската православна черква е общоприето към простаците хората да се отнасят снизходително, да им оказват помощ, да ги хранят и обличат.
По какво се разграничават Иван Глупака и Иван Царевич
„ Иван-царевич на Сером Волке “, 1889, Виктор Васнецов/Третяковска галерия/Свободни източници
„ Героят на една вълшебна съветска приказка е най-малкият от трима братя, нещо като Иван Глупака, селски наследник, или пък като (в приказките от епично-героичен тип) “, декларира Мелетински.
И по този начин, с изключение на Иван Глупака, съветските приказки имат и различен прочут Иван – царевич Иван (син на царя). Въпреки че носи същото име, той е друг воин, мощен, самоуверен и хубав млад мъж, който нормално поема на дълго и мъчно пътешестване, с цел да избави принцеса от зли сили (като ). Царевич Иван може да язди вълк, да хване вълшебната плам птица и всички животни му оказват помощ в комплицираните провокации. Накрая героят печели сърцето на красива принцеса, която е избавил.
Въпреки че царевич Иван е принц и наследник на цар, той нормално е благ и неразглезен момък (защото е учтив без права на трона). Само заради тази причина наподобява, че Иван Глупака е по-близо до елементарните съветски хора. „ Ванка-дурак “ („ Ванка-глупака “) става доста постоянно срещано название за селяндур, доста доверчив и не изключително просветен човек, само че същински човек, откровен и набожен в Бога и магиите.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Защото добротата и изобретателността са по-важни.
В съветския фолклор има доста приказки за необикновено малоумен човек на име Иван Глупака. Той постоянно прави невероятни по нелепост и глупост неща. В същото време обаче постоянно се измъква – и освен това, той даже се оказва необикновен късметлия и става богат или пък се дами за принцеса. Защо съветските създатели на приказки основават от подобен малоумен човек воин и каква е поуката на сходни приказки?
Какво му е толкоз специфичното на Иван Глупака?
Кадър от анимационния филм „ Иван-царския наследник и сивия вълк “, 2011/реж. Владимир Торопчин/Кинокомпания CTB; Анимационно студио „ Мельница “
Иван е едно от най-популярните съветски национални имена. Всъщност то има античен генезис от еврейското име Yōḥānān (което евентуално е едно от имената на Бог: Яхве или Йехова). Най-близко до това име на британски е Джон (и Жан на френски; Джовани на италиански). А неговата остаряла църковнославянска форма е Йоан.
Кратката и неофициална форма на Иван е Ваня. Така че в разнообразни приказки този воин може да бъде наречен Ванка-дурак или Иванушка-дурачок, което е доста мека и гальовна версия на прозвището.
Иван Глупака нормално е селско момче, наследник на небогати и остарели родители (и постоянно трети наследник в семейството). Обикновено той работи безусловно несвоевременно и обърква всичко. Родителите го изпращат да купи храна, само че до момента в който се прибира, той раздава всичко, да вземем за пример храна на птици или даже на личната си сянка. Или пък, когато го молят да купи маса, въпреки да я носи към къщи, той взема решение, че масата има четири крайници като кон и може сама да стигне (и я оставя на пътя)…
Кадър от кино лентата „ Василиса Прекрасная “, 1939)/реж. Александър Роу/ “Союздетфильм “
Има доста къси истории, описващи нелепостта на Иван. В същото време в самия край Иван ненадейно го сполетява шансът и той съумява във всичките си каузи. Докато двамата по-големи синове работят на правилото на практичния разсъдък, Иван разчита на личната си вътрешен глас, постоянно взема ексцентрични решения, в доста случаи противоречащи на здравия разсъдък. В същото време той не подценява странни препоръки и приема за истина митове и митични вярвания за вълшебен светове.
От известната приказка „ Сивко-Бурко “ да вземем за пример Иван научава за легендата за магически кон на име Сивко-Бурко, който може да помогне на човек във всичко. Конят би трябвало да бъде извикан в навън в полето и когато пристигна, човек би трябвало да влезе в дясното му ухо и да излезете през лявото му ухо и по този начин се трансформира в хубав млад мъж. Звучи необичайно, нали? Двамата по-големи братя се смеят на легендата, само че Иван пробва и в действителност легендата работи. С помощта на вълшебния кон той сполучливо се оправя с мъчно предизвикателство и в следствие се дами за принцеса!
Защо от простак да се прави воин?
Сивка-Бурка, 1926, Виктор Васнецов/Свободни източници
Народните приказки нормално отразяват националния темперамент. Иван Глупака е подобен народен воин, елементарен и доверчив човек, който няма нищо, само че получава всичко. Това е съвсем дефиницията на съветската фантазия. Да си от нисш генезис, да нямаш късмет да постигнеш огромни неща (а в действителност и да не се опитваш), само че да чакаш магическа мощ да помогне.
Иван Глупака нормално разчита на , постоянно срещано разбиране в националния фолклор. Това е вяра за триумф без да правиш нищо за това и без да имаш доста аргументи за триумф. Това е вяра и очакване в помощта от Бог и свръхестествени сили.
И най-накрая елементарните хора би трябвало да имат вяра в приказки, а магическите същества и красивите принцове, които вършат някои страхотни неща, не са доста реалистични, с цел да се одобряват за истина.
Руските национални приказки се употребяват с ненаситност от руските управляващи. Революционният водач Владимир Ленин дефинира националната приказка и вълшебната приказка като израз на първо място на „ стремежите и упованията на хората “. И несправедливо потиснатите герои (като най-малкия наследник или доведената щерка като Пепеляшка) от най-ниските пластове на обществото се трансформират в новите герои. Наивен селяндур реализира задачата си, до момента в който просветен и богат човек остава обратно – това е идеалният сюжет за руската агитация.
В руско време се появяват художествени и анимационни филми с присъединяване на Иван Глупака: „ Как Иванушка-дурачок пътува в търсене на знамение “, „ Василиса Прекрасна “, „ Малкият прегърбен кон “ и други.
Феноменът на най-малкия брат
Кадър от кино лентата „ Как Иванушка-дурачок за чудом ходил “, 1977/реж. Надежда Кошеверова/ “Ленфильм “
Иван, както споменахме нагоре, постоянно е третият наследник в фамилията и е диаметралност на по-големите си братя, които са умни и по-големи хора. Те нормално към този момент живеят собствен личен живот и са главните антагонисти на Иван. Те се нервират необикновено от нелепостта му, бият го, само че по-късно стартират да ревнуват поради шанса му и са му ядосани. В някои приказки те даже се пробват да го убият, с цел да получат съкровищата му, само че вместо това те самите са изиграни.
Всъщност тази сюжетна линия отразява действителните условия в живота на най-малките селски синове. Обикновено по-големите братя напущат къщата на родителите и строят своя лична, до момента в който най-малкият остава с родителите и им оказва помощ (обикновено те към този момент са възрастни хора) – той и брачната половинка му живеят с тях, до момента в който починат и наследят къщата (което постоянно кара по-големите братя да изпитват ревност).
„ Мотивът за незаслуженото гонене, претърпяно от героя, отразява процеса на разлагане на първобитнообщинния строй, патриархалния ред, прехода от рода “, фолклористът Елеазар Мелетински в книгата си „ Героят от вълшебната приказка “. „ Описва разпадането на огромното семейство посредством раздора в дребното семейство, породен да вземем за пример от измяната на по-големите братя, които предават по-малките “.
Традицията на „ светия простак “ в съветската просвета
Кадър от анимационния филм „ Про Ивана-дурака “, 2005/реж. Михаил Алдашин/ “Пилот “
Иван има необичайно отношение към магическите сили и защото е безпристрастен, той единствен поддържа връзка с другия свят. Ако търсим паралели в действителния живот, има един съветски феномен, наречен , който разказва „ светия простак “. Обикновено това са скитащи монаси, които водят доста аскетичен живот, вървят боси и носят дрипави облекла. Тяхното „ юродство за Христос “ е целеустремено, те се държат по този начин, като че ли са простаци, което пък им разрешава да изкажат на глас цялата горчива истина, която никой различен не смее да изрече. Тези простаци са считани за „ блажени “ и съвсем светци (и даже царете могат да се вслушат в тях и да одобряват думите им за пророчества). И по този начин, в традицията на Руската православна черква е общоприето към простаците хората да се отнасят снизходително, да им оказват помощ, да ги хранят и обличат.
По какво се разграничават Иван Глупака и Иван Царевич
„ Иван-царевич на Сером Волке “, 1889, Виктор Васнецов/Третяковска галерия/Свободни източници
„ Героят на една вълшебна съветска приказка е най-малкият от трима братя, нещо като Иван Глупака, селски наследник, или пък като (в приказките от епично-героичен тип) “, декларира Мелетински.
И по този начин, с изключение на Иван Глупака, съветските приказки имат и различен прочут Иван – царевич Иван (син на царя). Въпреки че носи същото име, той е друг воин, мощен, самоуверен и хубав млад мъж, който нормално поема на дълго и мъчно пътешестване, с цел да избави принцеса от зли сили (като ). Царевич Иван може да язди вълк, да хване вълшебната плам птица и всички животни му оказват помощ в комплицираните провокации. Накрая героят печели сърцето на красива принцеса, която е избавил.
Въпреки че царевич Иван е принц и наследник на цар, той нормално е благ и неразглезен момък (защото е учтив без права на трона). Само заради тази причина наподобява, че Иван Глупака е по-близо до елементарните съветски хора. „ Ванка-дурак “ („ Ванка-глупака “) става доста постоянно срещано название за селяндур, доста доверчив и не изключително просветен човек, само че същински човек, откровен и набожен в Бога и магиите.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ