Омъжих се за глухоням. Родителите ми дори не се появиха на сватбата, казаха, че ще съжалявам
Този ден всичко се обърка от самата заран. Успешно проспах алармата, разлях кафе върху себе си, преоблякох се два пъти и на всичкото от горната страна просто забравих да затворя крана.
Сетих се за него едвам на спирката и се втурнах колкото се може по-бързо, с цел да предотвратя наводнението. Накрая тичах допустимо най-бързо назад към спирката да хвана рейса, само че той потегли тъкмо пред мен…
В същия миг покрай мен понижи джип…
Никога не си разрешавам да ме возят, само че през днешния ден просто нямах избор. Бързах безумно.
Шофьорът незабавно ми се стори чудноват. Беше по-голям от мен. Съсредоточен външен тип, дълбоки сини очи и рязък взор. Помолих го да ме закара до офиса.
Той ме погледна деликатно, след което го повторих още веднъж, сочейки една забележителност, за която съвсем всички знаят. Тогава водачът кимна и поехме в вярната посока.
Той мълча през целия път. Аз също не бях изключително словоохотлива и единствено се привеждах в ред, гримирайки лицето си пред огледалото…
Представете си изненадата ми няколко часа по-късно, когато излязох от работа вечерта и видях същия човек. Той стоеше до колата си с голям букет червени рози.
Подаде ми ги дружно с картичка. Съдържаше единствено няколко думи: „ Казвам се Андрей. Аз съм ням и глух, само че съм доста добър човек. доста ми хареса. Нека да бъдем другари! “
Не бях подготвена за подобен поврат на събитията. Просто му дадох букета и избягах. Но това не спря Андрей. Посрещаше ме след работа още две седмици. Всеки път държеше в ръцете си нов удивителен букет. Най-накрая се предадох и отидох да пия кафе с него.
Андрей четеше съвършено по устните. Комуникирахме със смарт телефон. Неговата специфичност не му попречи да бъде отличен събеседник. Разбира се, хората ни гледаха с интерес, само че след няколко седмици стопирах да му обръщам внимание.
Всичко беше като в приказка.
Няколко месеца по-късно към този момент бях научила малко жестомимичния език и след още четири Андрей ми предложи брак.
Когато споделих на родителите ми за него, те бяха изрично срещу. Мама се разплака и сподели, че никой в никакъв случай няма да ме разбере, баща даде обещание да ме лиши от завещание.
Бях влюбена до уши и знаех, че Андрей е най-хубавият човек на света. Това беше задоволително, с цел да направя своя избор. Родителите ми не пристигнаха на сватбата…
Заедно сме от 10 години. Нашият Ваньо е на седем. Той научи жестомимичния език от детството си и поддържа връзка добре с татко си. Няма пороци и пораства като мъдро и независимо дете. Много се веселя, че имам такова прелестно семейство!
Мама стартира да поддържа връзка с нас едвам когато внукът й съана на четири години. Татко към момента е преднамерен към Андрей.
Свикнала съм приятелите ми да се отегчават с него, тъй като би трябвало да очаквам дълго време за отговори на въпроси. Но това е за положително. Този, който е в действителност близо, остава до нас, а останалите просто си тръгват…
