Независимостта е един от символичните ни върхове
Този акт е резултат от духовната мощ на българския народ, споделя доцент доктор Красимира Александрова, шеф на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " И в коронакризата увеличихме записаните читатели на 18 776
ЕТО КАКВО КАЗВА В ИНТЕРВЮ ЗА ВЕСТНИК СТАНДАРТ
- Доц. Александрова, какво не знаем за 22 септември - Деня на независимостта на България?
- Като всеки политически акт и Обявяването на Независимостта на България през 1908 година предстои на спорни оценки и полярни страсти. За нас неоспорим остава дълбокият смисъл на този исторически факт за еманципацията на българската страна. Манифестът за оповестяване на независимостта на България дължи естетическото си великолепие и на устрема на неговите основатели да потвърдят непрекъснатата връзка на Третото българско царство със Симеонова България и с династията на Асеневци. Не бива да подценяваме и обстоятелството, че България се подрежда като равнопоставена страна измежду другите обединения в Европа. И равносметката след всичко това ни дава правото през днешния ден да окачествим оповестяването на Независимостта като един от символичните върхове в българската история, също като връх Мусала, на който тогавашните министри и цар Фердинанд поставят подписите си под Манифеста.
Може би е добре да загатна хронологията на историческите събития, които довеждат до оповестяването на Независимостта на България.
На 3 март 1878 година Русия и Турция подписват предварителен кротичък контракт. България се възвръща като страна, обхващаща по-голямата част от българската етническа територия. Великите сили не одобряват новата страна в границите, избрани в Санстефано. Германският канцлер Ото декор Бисмарк поема ролята на съдия. След серия от предварителни и дипломатически сондажи на 1/13 юни в Берлин е открит конгрес. Заседанията му не престават един месец. Взетите решения поставят тежък отпечатък върху ориста на българите. Санстефанска България е разпокъсана. Северна България със Софийския санджак образуват самостоятелно, трибутарно княжество. Териториите на юг от Стара планина добиват право на административна автономност в границите на Турция. Македония и Одринска Тракия са върнати на Османската империя. Сърбия получава Пирот и Враня, а Румъния Северна Добруджа.
- Кои са предпоставките за оповестяването на независимостта - политически и стопански?
- От една страна на България е отнето правото на независима външна политика, т.е. да подписва контракти, да взе участие в интернационалните конференции, да разкрива постоянни дипломатически задачи и други От друга страна тя се задължава да заплаща годишен налог на Османската империя.
Българските държавни управления се стремят да заобиколят наложените ограничавания и нарушаването на възбраните се трансформира в процедура. България взе участие в интернационалните конференции, подписва външни заеми и търговски спогодби.
През юли 1908 година младотурският комитет " Единение и прогрес " афишира въвеждане на конституционно ръководство. Съставено е ново държавно управление, а задачата е посредством преобразувания в империята да се предотврати нейното раздробяване.
Няколко дни след експлоадирането на Младотурската гражданска война българският дипломатически сътрудник в Цариград Иван Ст. Гешов в писмо до външния министър Ст. Паприков стартира концепцията да се прогласи независимостта на България. Ал. Малинов подрежда на Паприков да се стартират действия в Цариград за оповестяването на независимостта.
Междувременно в столицата на Османската империя става " случай ", който утежнява връзките сред България и Турция. На 30 септември в Цариград се устройва гала-вечеря по случай рождения ден на султана, на която не е поканен българският представител Иван Ст. Гешов. България отзовава Гешов от Цариград, а Турция от своя страна изтегля комисаря си от българската столица.
Другото събитие, което предшества оповестяването на независимостта е стачката в компанията на Източните железници. За да предотврати огромните загуби за търговията, Дирекцията на източните железници моли Дирекцията на българските държавни железници да поеме обслужването по линиите на българска територия до преустановяване на стачката.
През септември 1908 година външните министри на Русия и Австро-Унгария Александър Изволски и барон Алойз декор Ерентал вземат решение да не се опълчват.
На 16 септември 1908 година българското държавно управление взема решение независимостта да бъде оповестена на 21 септември. На княза е телеграфирано неотложно да се върне в страната (на 10 септември по случай 60 годишнината на Франц Йосиф той е признат в двореца в Будапеща като самостоятелен владетел).
На 22 септември със специфичен манифест във Велико Търново княз Фердинанд афишира България за без значение царство.
Българската самостоятелност е нарушаване на Берлинския контракт и би трябвало да получи интернационално самопризнание. На 23 септември 1908 година Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина. На 24 септември гръцкото държавно управление прогласява присъединението на самостоятелния Крит към Гърция.
На 6 април 1909 година в Цариград Андрей Ляпчев и Рифат паша подписват в наличието на посланиците на Англия, Франция и Русия българо-турски протокол, с който Турция признава новото политическо състояние на България.
С провъзгласяването на независимостта българската страна се изравнява със своите съседи Румъния и Сърбия, получили самостоятелност след Берлинския конгрес (1878). Дипломатическите връзки с другите страни са приведени в сходство с новото състояние.
- Можем ли да кажем кой носи заслугата за този акт - оповестяване на независимостта на България?
- Всяка политическа концепция е обвързвана с избрани модели на ръководство. Младата българска страна от деня на своето Освобождение е сложена в комплицирана конюнктура на вътрешни противоборства и външни въздействия и ползи. Не можем с лекост да приписваме " заслуги ", нито пък да търсим неточности. Много са личностите от публичния и политическия хайлайф на България, които довеждат до акта на оповестяване на Независимостта. Би било незаслужено и исторически неточно да изброявам имена и да акцентирам заслуги. Отговор на вашия въпрос би трябвало да потърсим в духовната мощ на българския народ, в изконния национален блян за самостоятелност, в неговата неотстъпчивост към опитите за обезличаване и светлите идеали, придобили форма и компактност в епохата на националното ни Възраждане.
- 112 години по-късно. Променило ли се е нещо в независимостта на народите и Независимостта единствено дума ли е за младежите през днешния ден?
- Ако отгърнем страниците на тълковния речник, ще прочетем, че независимостта е " неявяване на взаимозависимост, въздействие, подчиненост; автономия, независимост ". Моят прочит на тази идеална категория е, че независимостта има разнородни измерения и наличие в другите исторически интервали от развиването на обществата и е директно обвързвана с тяхната добродетелност, емоционалност, нематериалност и ценностна система. Ние имаме нужда да преглеждаме независимостта като обособен аспект в проекцията на личността и тук ще се спирам на тълкуването й като независимост. Стремежът към самостоятелност би трябвало да бъде придружен от възприятие на отговорност към личните ни решения и дейности, с цел да бъде конструктивен и да води до развиване и рационализиране. За мен свободата, без такава отговорност, губи своята стойност на блян и може да докара до съсипия и самоизтребление.
- Директор сте на най-голямата социална библиотека в България, основана през 1878 година Какви документи, свързани с Независимостта, пазите?
- В Български исторически списък към Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " има архивни документи, които са свързани с оповестяването на независимостта на България. Така да вземем за пример в сбирката " Портрети и фотоси " разполагаме с снимка на Цар Фердинанд и държавното управление на Александър Малинов след оповестяването на Независимостта на Царство България, фотоси на Александър Малинов, Андрей Ляпчев, военачалник Стефан Паприков и други
В архивния фонд на Димитър Станчов има редица писма сред него и външния министър Стефан Паприков, които имат връзка с признаването на независимостта.
- Как се е трансформирало пред годините отбелязването на Деня на независимостта?
- То следва политическите процеси, съпътстващи новата и най-нова история на страната ни. Актът е общопризнат недвусмислено като паметна за българския народ дата директно след неговото реализиране. Той е маркиран тържествено още през идната 1909 година, както в страната, по този начин и в българските посолства в чужбина. След Първата международна война денят на Независимостта се отбелязва дружно с възкачването на цар Борис III на българския трон на датата 5 октомври (по нов стил). Именно поради това празникът е избран като " фашистки " и е неразрешен след 1944 година. През 1998-ма обаче, с решение на Народното събрание денят на Независимостта на България е разгласен за формален празник. Националната библиотека отбелязва през годините този ден с експозиции, които показват документалните свидетелства за този значим, значим политически акт, съхранявани основно в Българския исторически списък.
- Как ще коментирате отношението на българите към културата? Посещават ли хората библиотеки и театри?
- Културата изисква всекидневни грижи от страна на цялото общество и е с голямо въздействие върху подрастващото потомство, с цел да могат младите да изградят лична ценностна система и естетически критерии. Особено в днешните дни е доста значимо ролята на културата в България да се премисли и приоритизира.
Тук е и мястото на библиотеките като центрове за просвета. Стремежът ни е да оползотворим изцяло капацитета на Националната библиотека за развиването на нашата страна и на Европейски съюз.
- Как се отразиха тези близо 2 месеца карантира на Библиотеката?
- Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " не е затваряла порти за повече от две седмици. До края на август визитите на място са 19 846, а виртуалните 34524 или общо 54370, което се приближава до потенциала на работа за същия интервал през 2019 година - 71 163. Нещо повече през 2018 година сме имали 12 000 регистрирани читатели, през 2019 година са били 16 000, а през тази година към август сме с 18 776 читатели. Това не е изненада за нас, тъй като Националната библиотека " Св.св. Кирил и Методий " има неповторими сбирки, които съставляват интерес както за необятен кръг самостоятелни консуматори, които работят с документите с научна или с просветителна цел, по този начин и за държавни институции, публични организации, висши и други образователни заведения, научни институти, библиотеки. През цялото коронавирусно време поддържахме връзка с читателите, като им предоставяхме безвъзмездни онлайн услуги и разнородни рубрики, културни събития и виртуални изложения.
Нещо повече! Мога да кажа, че имаше засилен интерес към документите от специфичните сбирки на " Български исторически списък ", " Ориенталски отдел ", " Старопечатни, редки и скъпи издания ", " Картографски и графични издания ", " Музикални издания ". Търсят се също по този начин периодически издания и книги в региона на философията и историята. Удовлетворява ни фактът, че от ден на ден студенти идват и употребяват услугите на Библиотеката. Ние, от своя страна, им отговаряме с професионализъм. Пандемията извади на показ някои от най-хубавите и най-лошите страни на човечеството, само че безспорно една от положителните страни е завръщането към литературата, към книжовността, към духовността.
- През пролетта на 2019 година започнахте главен ремонт на покрива на Библиотеката. Какво е положението му сега и като цяло какъв брой труд се изисква, с цел да се стопанисва сходен културен институт?
- Разбира се, грижата за една културна институция каквато е Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " е извънредно виновна и сложна. Ремонтът на покрива е финализиран, само че постоянно има нещо, което се нуждае от грижа и разноски.
Когато отворихме порти за нашите консуматори и трябваше да съблюдаваме противоепидемичните ограничения и за тях и за книгите по едно и също време, се наложи да закупим машина за стерилизация, която на правилото на UV излъчване да дезинфекцира документите, които се употребяват в читалните. За мен грижата за библиотеката е всекидневие и отговорност.
ЕТО КАКВО КАЗВА В ИНТЕРВЮ ЗА ВЕСТНИК СТАНДАРТ
- Доц. Александрова, какво не знаем за 22 септември - Деня на независимостта на България?
- Като всеки политически акт и Обявяването на Независимостта на България през 1908 година предстои на спорни оценки и полярни страсти. За нас неоспорим остава дълбокият смисъл на този исторически факт за еманципацията на българската страна. Манифестът за оповестяване на независимостта на България дължи естетическото си великолепие и на устрема на неговите основатели да потвърдят непрекъснатата връзка на Третото българско царство със Симеонова България и с династията на Асеневци. Не бива да подценяваме и обстоятелството, че България се подрежда като равнопоставена страна измежду другите обединения в Европа. И равносметката след всичко това ни дава правото през днешния ден да окачествим оповестяването на Независимостта като един от символичните върхове в българската история, също като връх Мусала, на който тогавашните министри и цар Фердинанд поставят подписите си под Манифеста.
Може би е добре да загатна хронологията на историческите събития, които довеждат до оповестяването на Независимостта на България.
На 3 март 1878 година Русия и Турция подписват предварителен кротичък контракт. България се възвръща като страна, обхващаща по-голямата част от българската етническа територия. Великите сили не одобряват новата страна в границите, избрани в Санстефано. Германският канцлер Ото декор Бисмарк поема ролята на съдия. След серия от предварителни и дипломатически сондажи на 1/13 юни в Берлин е открит конгрес. Заседанията му не престават един месец. Взетите решения поставят тежък отпечатък върху ориста на българите. Санстефанска България е разпокъсана. Северна България със Софийския санджак образуват самостоятелно, трибутарно княжество. Териториите на юг от Стара планина добиват право на административна автономност в границите на Турция. Македония и Одринска Тракия са върнати на Османската империя. Сърбия получава Пирот и Враня, а Румъния Северна Добруджа.
- Кои са предпоставките за оповестяването на независимостта - политически и стопански?
- От една страна на България е отнето правото на независима външна политика, т.е. да подписва контракти, да взе участие в интернационалните конференции, да разкрива постоянни дипломатически задачи и други От друга страна тя се задължава да заплаща годишен налог на Османската империя.
Българските държавни управления се стремят да заобиколят наложените ограничавания и нарушаването на възбраните се трансформира в процедура. България взе участие в интернационалните конференции, подписва външни заеми и търговски спогодби.
През юли 1908 година младотурският комитет " Единение и прогрес " афишира въвеждане на конституционно ръководство. Съставено е ново държавно управление, а задачата е посредством преобразувания в империята да се предотврати нейното раздробяване.
Няколко дни след експлоадирането на Младотурската гражданска война българският дипломатически сътрудник в Цариград Иван Ст. Гешов в писмо до външния министър Ст. Паприков стартира концепцията да се прогласи независимостта на България. Ал. Малинов подрежда на Паприков да се стартират действия в Цариград за оповестяването на независимостта.
Междувременно в столицата на Османската империя става " случай ", който утежнява връзките сред България и Турция. На 30 септември в Цариград се устройва гала-вечеря по случай рождения ден на султана, на която не е поканен българският представител Иван Ст. Гешов. България отзовава Гешов от Цариград, а Турция от своя страна изтегля комисаря си от българската столица.
Другото събитие, което предшества оповестяването на независимостта е стачката в компанията на Източните железници. За да предотврати огромните загуби за търговията, Дирекцията на източните железници моли Дирекцията на българските държавни железници да поеме обслужването по линиите на българска територия до преустановяване на стачката.
През септември 1908 година външните министри на Русия и Австро-Унгария Александър Изволски и барон Алойз декор Ерентал вземат решение да не се опълчват.
На 16 септември 1908 година българското държавно управление взема решение независимостта да бъде оповестена на 21 септември. На княза е телеграфирано неотложно да се върне в страната (на 10 септември по случай 60 годишнината на Франц Йосиф той е признат в двореца в Будапеща като самостоятелен владетел).
На 22 септември със специфичен манифест във Велико Търново княз Фердинанд афишира България за без значение царство.
Българската самостоятелност е нарушаване на Берлинския контракт и би трябвало да получи интернационално самопризнание. На 23 септември 1908 година Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина. На 24 септември гръцкото държавно управление прогласява присъединението на самостоятелния Крит към Гърция.
На 6 април 1909 година в Цариград Андрей Ляпчев и Рифат паша подписват в наличието на посланиците на Англия, Франция и Русия българо-турски протокол, с който Турция признава новото политическо състояние на България.
С провъзгласяването на независимостта българската страна се изравнява със своите съседи Румъния и Сърбия, получили самостоятелност след Берлинския конгрес (1878). Дипломатическите връзки с другите страни са приведени в сходство с новото състояние.
- Можем ли да кажем кой носи заслугата за този акт - оповестяване на независимостта на България?
- Всяка политическа концепция е обвързвана с избрани модели на ръководство. Младата българска страна от деня на своето Освобождение е сложена в комплицирана конюнктура на вътрешни противоборства и външни въздействия и ползи. Не можем с лекост да приписваме " заслуги ", нито пък да търсим неточности. Много са личностите от публичния и политическия хайлайф на България, които довеждат до акта на оповестяване на Независимостта. Би било незаслужено и исторически неточно да изброявам имена и да акцентирам заслуги. Отговор на вашия въпрос би трябвало да потърсим в духовната мощ на българския народ, в изконния национален блян за самостоятелност, в неговата неотстъпчивост към опитите за обезличаване и светлите идеали, придобили форма и компактност в епохата на националното ни Възраждане.
- 112 години по-късно. Променило ли се е нещо в независимостта на народите и Независимостта единствено дума ли е за младежите през днешния ден?
- Ако отгърнем страниците на тълковния речник, ще прочетем, че независимостта е " неявяване на взаимозависимост, въздействие, подчиненост; автономия, независимост ". Моят прочит на тази идеална категория е, че независимостта има разнородни измерения и наличие в другите исторически интервали от развиването на обществата и е директно обвързвана с тяхната добродетелност, емоционалност, нематериалност и ценностна система. Ние имаме нужда да преглеждаме независимостта като обособен аспект в проекцията на личността и тук ще се спирам на тълкуването й като независимост. Стремежът към самостоятелност би трябвало да бъде придружен от възприятие на отговорност към личните ни решения и дейности, с цел да бъде конструктивен и да води до развиване и рационализиране. За мен свободата, без такава отговорност, губи своята стойност на блян и може да докара до съсипия и самоизтребление.
- Директор сте на най-голямата социална библиотека в България, основана през 1878 година Какви документи, свързани с Независимостта, пазите?
- В Български исторически списък към Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " има архивни документи, които са свързани с оповестяването на независимостта на България. Така да вземем за пример в сбирката " Портрети и фотоси " разполагаме с снимка на Цар Фердинанд и държавното управление на Александър Малинов след оповестяването на Независимостта на Царство България, фотоси на Александър Малинов, Андрей Ляпчев, военачалник Стефан Паприков и други
В архивния фонд на Димитър Станчов има редица писма сред него и външния министър Стефан Паприков, които имат връзка с признаването на независимостта.
- Как се е трансформирало пред годините отбелязването на Деня на независимостта?
- То следва политическите процеси, съпътстващи новата и най-нова история на страната ни. Актът е общопризнат недвусмислено като паметна за българския народ дата директно след неговото реализиране. Той е маркиран тържествено още през идната 1909 година, както в страната, по този начин и в българските посолства в чужбина. След Първата международна война денят на Независимостта се отбелязва дружно с възкачването на цар Борис III на българския трон на датата 5 октомври (по нов стил). Именно поради това празникът е избран като " фашистки " и е неразрешен след 1944 година. През 1998-ма обаче, с решение на Народното събрание денят на Независимостта на България е разгласен за формален празник. Националната библиотека отбелязва през годините този ден с експозиции, които показват документалните свидетелства за този значим, значим политически акт, съхранявани основно в Българския исторически списък.
- Как ще коментирате отношението на българите към културата? Посещават ли хората библиотеки и театри?
- Културата изисква всекидневни грижи от страна на цялото общество и е с голямо въздействие върху подрастващото потомство, с цел да могат младите да изградят лична ценностна система и естетически критерии. Особено в днешните дни е доста значимо ролята на културата в България да се премисли и приоритизира.
Тук е и мястото на библиотеките като центрове за просвета. Стремежът ни е да оползотворим изцяло капацитета на Националната библиотека за развиването на нашата страна и на Европейски съюз.
- Как се отразиха тези близо 2 месеца карантира на Библиотеката?
- Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " не е затваряла порти за повече от две седмици. До края на август визитите на място са 19 846, а виртуалните 34524 или общо 54370, което се приближава до потенциала на работа за същия интервал през 2019 година - 71 163. Нещо повече през 2018 година сме имали 12 000 регистрирани читатели, през 2019 година са били 16 000, а през тази година към август сме с 18 776 читатели. Това не е изненада за нас, тъй като Националната библиотека " Св.св. Кирил и Методий " има неповторими сбирки, които съставляват интерес както за необятен кръг самостоятелни консуматори, които работят с документите с научна или с просветителна цел, по този начин и за държавни институции, публични организации, висши и други образователни заведения, научни институти, библиотеки. През цялото коронавирусно време поддържахме връзка с читателите, като им предоставяхме безвъзмездни онлайн услуги и разнородни рубрики, културни събития и виртуални изложения.
Нещо повече! Мога да кажа, че имаше засилен интерес към документите от специфичните сбирки на " Български исторически списък ", " Ориенталски отдел ", " Старопечатни, редки и скъпи издания ", " Картографски и графични издания ", " Музикални издания ". Търсят се също по този начин периодически издания и книги в региона на философията и историята. Удовлетворява ни фактът, че от ден на ден студенти идват и употребяват услугите на Библиотеката. Ние, от своя страна, им отговаряме с професионализъм. Пандемията извади на показ някои от най-хубавите и най-лошите страни на човечеството, само че безспорно една от положителните страни е завръщането към литературата, към книжовността, към духовността.
- През пролетта на 2019 година започнахте главен ремонт на покрива на Библиотеката. Какво е положението му сега и като цяло какъв брой труд се изисква, с цел да се стопанисва сходен културен институт?
- Разбира се, грижата за една културна институция каквато е Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " е извънредно виновна и сложна. Ремонтът на покрива е финализиран, само че постоянно има нещо, което се нуждае от грижа и разноски.
Когато отворихме порти за нашите консуматори и трябваше да съблюдаваме противоепидемичните ограничения и за тях и за книгите по едно и също време, се наложи да закупим машина за стерилизация, която на правилото на UV излъчване да дезинфекцира документите, които се употребяват в читалните. За мен грижата за библиотеката е всекидневие и отговорност.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ