Вартоломей обяви Руската църква за ерес и инструмент на кървавия режим на Путин
Той произнесе тези мощни думи пред конференцията за интернационална политика, която се организира тези дни в Абу Даби, като платформа за показване на обстоен проект за разрушение на световната конструкция на Руската православна черква, която е плътно слята с режима на Путин и се готви да показа историческата му орис.
Това е един тип Валдайски клуб, ръководен от ръководителя на Френския институт за интернационалните връзки проф. Тиери дьо Монбриал и сплотяващ авторитетни политолози и дипломати от Изтока и Запада. Тази година конференцията за интернационална политика, проведена от едноименната фондация, беше напълно отдадена на събитията в и към Украйна. А лидерът на международното православие, който има докторска степен от Мюнхенския и Папския Григориански университети, предложи личен разбор на аргументите за тази злополука, учреден на църковната история и каноничното право.
Постсекуларизмът, който размени капиталистическия материализъм и комунистическия атеизъм, направи религиозната изразителност и знаци доста известни в интернационалната политика. Но сливането на тези знаци с неоимпериализма на Москва, остатъците от руската идеология и параноята на един-единствен политически водач сътвори доста противен, кървясъл хибрид. За първи път Вартоломей по този начин изрично назовава с толкоз остри думи взаимоотношението на РПЦ с режима на Кремъл.
Но с експлоадирането на войната през 2022 година, изключително откакто съветската агитация стартира да я трансформира в „ свещена “, се оказа, че даже в нашия „ образован “ век ереста може да докара до всеобщи кръвопролития в безразсъден опит да унищожат една от най-големите европейски страни - Украйна.
Вселенският патриарх не счита съветското православие за разкол, като признава неговия „ голям интелектуален, нравствен и артистичен принос “ към християнската традиция. Според него ерес е идеологията на „ съветския свят “ (русский мир), която се пропагандира от патриарх Кирил (Гундяев), Владимир Путин и техните идеологически прислужници, които цинично употребяват „ възраждащото се религиозно възприятие на хората “, което са трансформирали в политическо средство за своите безумни цели. Без опита на потапяне в руския атеизъм, който откъсна народа на Русия от приемствеността на духовния живот, от традицията, идеологията на „ съветския свят “ не би могла да завладее мозъците на руснаците. Тази идеология е постмодерно неоправославие, което е сляло в една бутилка чисто външните атрибути на предреволюционното имперско православие, плътността на руския атеизъм и психическата контузия, останала след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
От времето на монголо-татарското настъпление, което сложи основите на московския империализъм, територията на модерна Украйна се потопи във древен развой на преразпределение сред могъщи съседи. „ Тази диалектика на основаване и заличаване изяснява появяването на специфична украинска еднаквост “, споделя патриарх Вартоломей. „ В продължение на епохи популацията на Украйна е било подложено на поредни непознати превъзходства: съветско, полско, монголско, литовско или австрийско. 20-ти век беше изключително сложен за украинците. Те претърпяха огромния сталински апетит (Гладомора) и се озоваха в епицентъра на въоръжената борба сред Съветския съюз и нацистка Германия. Такъв сложен исторически опит „ изяснява желанието на Украйна да се открои от съветското цяло и да се свърже с Европа и нейните полезности “. Вартоломей не свежда „ украинщината “ единствено до спецификата на политическата история на Украйна. Патриархът вижда по-дълбоките му корени в религиозното развиване на украинците, което най-малко от 14 век се движи по напълно друг вектор от този в Москва. Като Константинополски патриарх той свидетелства, че украинското православие се развива точно в границите на византийската, „ вселенска ” парадигма, до момента в който московското православие се изолира, а съветската религиозна идеология се трансформира в сектантска.
Средновековната идея за " Москва - третият Рим " става основа за агресивното опълчване на Московия-Русия на останалия свят, " легнал в злото ", и " месианските " желания на Московия да " освободи " целия този свят, т.е. да го включи в своята бълнувана международна империя. Патриархът направи тривиален паралел сред „ месианството “ на Москва и „ концепциите на немския шовинизъм “, съзряли през 19 век. и отваря порти през 30-те години.
Преди съвсем 200 години държавната черква на Руската империя стартира да разцепва православния Изток, откъсвайки от Вселенската патриаршия славянски църкви, проведени по етнически принцип (предимно българската). Доктрината за етническия принцип на църковната организация е наказана през 1872 година от събора в Константинопол като разкол на етнофилетизма („ форма на църковен расизъм “, както изяснява Вартоломей).
След това Църквата на Руската империя сякаш публично се съгласи с това наказание, само че продължи политиката си. Още в руската ера, когато управлението на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) дава задания на своите сътрудници в расо, изпратени зад граница под прикритието на Руската православна черква, непрекъснато се акцентира нуждата от „ подкопаване на вражеското въздействие на Константинополския патриарх “.
Коментирайки речта на Вартоломей в предаването си на 13 декември, основният пропагандист на Кремъл Владимир Соловьов продължи тази линия, наричайки Вселенския патриарх „ американски мелез “ и „ сатанист “ по нормалния си метод. От своя страна патриарх Вартоломей сложи Руската православна черква виновна за мотивирането и тласкането на режима на Путин към началото на нова международна вона.
В днешно време остарялата разкол на етнофилетизма е доведена в Руската православна черква до стадия на " етнотрибализма " - доктрината за превъзходството ( " специфичната задача " ) на един единствен народ над всички останали. Идеологията на „ Руски свят “, призна патриархът, „ е инструмент за легитимиране на съветския експанзионизъм и основа на неговата тактика. Очевидна е връзката с предишното на етнофилетизма и сегашното на „ Руски свят “. Така вярата става основата на идеологията на кървавия режим на Путин. ”
Очевидно патриарх Кирил е подкрепян единствено от подчинените му структури в Руската федерация и Беларус, само че даже лоялните към Руската православна черква украински епархии се разграничиха от неговата позиция. „ Руската черква употребява средствата на страната, с цел да откри своето въздействие върху каноничната територия на другите църкви, макар най-елементарните правила на църковната организация на православието. Говорим за основаването на „ Африканския екзархат “ на Руската православна черква и привличането в него на африкански духовници от Александрийската патриаршия, макар обстоятелството, че Александрийската черква е учредена през 1 век пр.н.е. от деятел Марк и неговата пълномощия над африканските територии в никакъв случай не е била поставяна под въпрос в историята на християнството. Характерно е, че " екзархията " на Руската православна черква реализира оптимален триумф в африканските страни, в които огромно въздействие постанова частната съветска войска " Вагнер "...
„ Новая газета. Европа “
Това е един тип Валдайски клуб, ръководен от ръководителя на Френския институт за интернационалните връзки проф. Тиери дьо Монбриал и сплотяващ авторитетни политолози и дипломати от Изтока и Запада. Тази година конференцията за интернационална политика, проведена от едноименната фондация, беше напълно отдадена на събитията в и към Украйна. А лидерът на международното православие, който има докторска степен от Мюнхенския и Папския Григориански университети, предложи личен разбор на аргументите за тази злополука, учреден на църковната история и каноничното право.
Постсекуларизмът, който размени капиталистическия материализъм и комунистическия атеизъм, направи религиозната изразителност и знаци доста известни в интернационалната политика. Но сливането на тези знаци с неоимпериализма на Москва, остатъците от руската идеология и параноята на един-единствен политически водач сътвори доста противен, кървясъл хибрид. За първи път Вартоломей по този начин изрично назовава с толкоз остри думи взаимоотношението на РПЦ с режима на Кремъл.
Но с експлоадирането на войната през 2022 година, изключително откакто съветската агитация стартира да я трансформира в „ свещена “, се оказа, че даже в нашия „ образован “ век ереста може да докара до всеобщи кръвопролития в безразсъден опит да унищожат една от най-големите европейски страни - Украйна.
Вселенският патриарх не счита съветското православие за разкол, като признава неговия „ голям интелектуален, нравствен и артистичен принос “ към християнската традиция. Според него ерес е идеологията на „ съветския свят “ (русский мир), която се пропагандира от патриарх Кирил (Гундяев), Владимир Путин и техните идеологически прислужници, които цинично употребяват „ възраждащото се религиозно възприятие на хората “, което са трансформирали в политическо средство за своите безумни цели. Без опита на потапяне в руския атеизъм, който откъсна народа на Русия от приемствеността на духовния живот, от традицията, идеологията на „ съветския свят “ не би могла да завладее мозъците на руснаците. Тази идеология е постмодерно неоправославие, което е сляло в една бутилка чисто външните атрибути на предреволюционното имперско православие, плътността на руския атеизъм и психическата контузия, останала след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
От времето на монголо-татарското настъпление, което сложи основите на московския империализъм, територията на модерна Украйна се потопи във древен развой на преразпределение сред могъщи съседи. „ Тази диалектика на основаване и заличаване изяснява появяването на специфична украинска еднаквост “, споделя патриарх Вартоломей. „ В продължение на епохи популацията на Украйна е било подложено на поредни непознати превъзходства: съветско, полско, монголско, литовско или австрийско. 20-ти век беше изключително сложен за украинците. Те претърпяха огромния сталински апетит (Гладомора) и се озоваха в епицентъра на въоръжената борба сред Съветския съюз и нацистка Германия. Такъв сложен исторически опит „ изяснява желанието на Украйна да се открои от съветското цяло и да се свърже с Европа и нейните полезности “. Вартоломей не свежда „ украинщината “ единствено до спецификата на политическата история на Украйна. Патриархът вижда по-дълбоките му корени в религиозното развиване на украинците, което най-малко от 14 век се движи по напълно друг вектор от този в Москва. Като Константинополски патриарх той свидетелства, че украинското православие се развива точно в границите на византийската, „ вселенска ” парадигма, до момента в който московското православие се изолира, а съветската религиозна идеология се трансформира в сектантска.
Средновековната идея за " Москва - третият Рим " става основа за агресивното опълчване на Московия-Русия на останалия свят, " легнал в злото ", и " месианските " желания на Московия да " освободи " целия този свят, т.е. да го включи в своята бълнувана международна империя. Патриархът направи тривиален паралел сред „ месианството “ на Москва и „ концепциите на немския шовинизъм “, съзряли през 19 век. и отваря порти през 30-те години.
Преди съвсем 200 години държавната черква на Руската империя стартира да разцепва православния Изток, откъсвайки от Вселенската патриаршия славянски църкви, проведени по етнически принцип (предимно българската). Доктрината за етническия принцип на църковната организация е наказана през 1872 година от събора в Константинопол като разкол на етнофилетизма („ форма на църковен расизъм “, както изяснява Вартоломей).
След това Църквата на Руската империя сякаш публично се съгласи с това наказание, само че продължи политиката си. Още в руската ера, когато управлението на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) дава задания на своите сътрудници в расо, изпратени зад граница под прикритието на Руската православна черква, непрекъснато се акцентира нуждата от „ подкопаване на вражеското въздействие на Константинополския патриарх “.
Коментирайки речта на Вартоломей в предаването си на 13 декември, основният пропагандист на Кремъл Владимир Соловьов продължи тази линия, наричайки Вселенския патриарх „ американски мелез “ и „ сатанист “ по нормалния си метод. От своя страна патриарх Вартоломей сложи Руската православна черква виновна за мотивирането и тласкането на режима на Путин към началото на нова международна вона.
В днешно време остарялата разкол на етнофилетизма е доведена в Руската православна черква до стадия на " етнотрибализма " - доктрината за превъзходството ( " специфичната задача " ) на един единствен народ над всички останали. Идеологията на „ Руски свят “, призна патриархът, „ е инструмент за легитимиране на съветския експанзионизъм и основа на неговата тактика. Очевидна е връзката с предишното на етнофилетизма и сегашното на „ Руски свят “. Така вярата става основата на идеологията на кървавия режим на Путин. ”
Очевидно патриарх Кирил е подкрепян единствено от подчинените му структури в Руската федерация и Беларус, само че даже лоялните към Руската православна черква украински епархии се разграничиха от неговата позиция. „ Руската черква употребява средствата на страната, с цел да откри своето въздействие върху каноничната територия на другите църкви, макар най-елементарните правила на църковната организация на православието. Говорим за основаването на „ Африканския екзархат “ на Руската православна черква и привличането в него на африкански духовници от Александрийската патриаршия, макар обстоятелството, че Александрийската черква е учредена през 1 век пр.н.е. от деятел Марк и неговата пълномощия над африканските територии в никакъв случай не е била поставяна под въпрос в историята на християнството. Характерно е, че " екзархията " на Руската православна черква реализира оптимален триумф в африканските страни, в които огромно въздействие постанова частната съветска войска " Вагнер "...
„ Новая газета. Европа “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ