Билал Караман: Опитвам се да пея, но чрез китарата си
Той е виртуоз на китарата, виртуоз в разказването на сладкодумни истории и в умеенето да впечатлява – освен на сцената, само че и отвън нея. Концертът на Билал Караман и саксофонистът Бариш Артюрк бе измежду акцентите на джаз феста в Банско тази година. Още по-вълнуващ и въодушевяващ бе блясъкът на това показване откакто на сцената се появи Иво Папазов-Ибряма.
Безапелационно свръхдаровитият български музикант от международна големина бе специфичен посетител на турските си сътрудници – за една незабравима джаз интерпретация на „ Хубава си, моя горо “. Естествен бис след нея бе огненото надсвирване за китара, саксофон и кларинет.
Снимка: Константин Зайков
Билал Караман – за срещата си с Иво Папазов, за мануш музиката, за забавното си минало, за лицето на турския джаза и лицата на Истанбул, за африканските му концерти и за какво театралничи гол с китара в ръка.
Никога до този миг не сте свирил с Иво Папазов. Защо избрахте него за концерта си в Банско?
- Надявам се да не ме помислите за огромен парвеню, само че аз доста бързо и елементарно мога да преценява кой е популярен музикант и кой – не е. И тук не приказваме единствено за джаза, а за музиката въобще. Трябват ми 30 секунди да чуя по какъв начин някой свири на саксофон, с цел да преценява що за музикант е.
Когато чух Иво Папазов, ми трябваше напълно малко време, с цел да осъзная, че той в действителност е удивителен и извънреден. Аз даже не си припомням по кое време за първи път чух неговата музика, само че постоянно съм знаел за него. Аз по принцип се интересувам от българската музика, тъй като съм доста любопитен човек и постоянно желая да знам повече.
Аз не съм ром, само че изсвирвам тази музика, която назовават мануш. Затова и моят албум се назовава Manouche a la Turca (Мануш по турски – бел. а.). Тоест, аз върша тази френска циганска музика по един турски обичай.
Този план е от 2018 година, само че го възнамерявам още от 2008-ма. Изобщо, аз съм подобен човек – идва ми някаква концепция, след това я оставям да отлежи, по-късно стартирам да я приготвям постепенно, и я осъществявам, когато пристигна моментът.
Така се случи и с циганската музика, около която започнах да изсвирвам с доста кларинетисти от ромски генезис – виртуози, които могат да импровизират. Затова избрах Иво Папазов. И се надявам той да свири в моя идващ мануш албум.
По време на концерта направихте впечатляваща импровизация върху „ Хубава си, моя горо “. Знаете ли, че това е една от най изпълняваните песни от непознати музиканти, които гостуват в България?
- От екипа на Иво Папазов ми предложиха разнообразни песни. Първоначално ми се стори, че тази ария е доста мудна и тъжна, а аз желаех нещо доста по-динамично. Но по-късно се върнах още веднъж към „ Хубава си, моя горо “ и се поинтересувах за нея в YouTube. Освен това, разбрах, че всички българи обичат тази ария. След като чух разнообразни осъществявания, последователно я научих и даже в този момент мога да я изпея. После се научих и да я изсвирвам.
Музиката, която върших преди мануш джаза, беше тъкмо такава – разплакваща, трогваща и баладична. Затова взех решение че тъкмо тази ария ще бъде като контрапункт на цялата ми стратегия. И съвсем съм сигурен, че даже Иво Папазов не е слушал толкоз версии на „ Хубава си, моя горо “, колкото мен (Смее се – бел. а.).
На концерта обаче не пяхте?
- Не, аз в никакъв случай не пея А и не бихте желали да ме чуете по какъв начин пея (Смее се – бел. а.). Опитвам се да пея посредством китарата си.
Определяте стила си като неповторим близкоизточен метод към китарата в джаза.
- Това е нещо, което споделих, когато бях много по-млад и когато знаеш, че би трябвало да има едно хващащо изречение. Сега, като се замисля, в действителност Истанбул не е толкоз близкоизточен, в сравнение с лимита сред Европа и Азия. Така че моят метод е по-скоро турски или истанбулски, и е мултикултурен – както самият град Истанбул. Такъв е и моят метод към музиката.
Има ли турският джаз лице и по какъв начин наподобява то?
- Това е тематика за дълъг диалог. Преди десетина години написах един манифест, в който сложих под подозрение съществуването на явлението турски джаз. Тогава много хора скочиха против мен и споделиха, че изяснявам моята лична музика, което не е общовалидно за джаза.
Ще посоча единствено двама от моите учители – Еркан Огур (Турски музикант, роден през 1954 година, композициите му съчетават турски фолклор и класическата музика с обичайната старинна музика; през 1976 година основава класическата фретлес китара – китара с гриф без прагчета – бел. а.) и Айдън Есен (Турски джаз музикант, роден през 1962 година, свири на пиано и синтезатори – бел. а.). Това са лицата на турския джаз, които отвориха доста порти за мен и за доста мои сътрудници.
А Какво предизвика написването на този манифест, за какво го направихте?
- Защото съм вманиачен (Смее се – бел. а.). И в този момент настръхвам като се сетя. Защото това е един доста огромен диалог, обвързван с това кои сме ние – турците, каква е турската просвета и каква е турската история. Защото, в случай че в този момент Ви попитам какво е за Вас турската музика, какво ще ми отговорите? Може би, Таркан или нещо друго. Много е мъчно да се даде еднопосочен отговор.
Снимка: Константин Зайков
В Турция има значителен спор и във връзка с това какво е джаза.
(В диалога се намесва Барил Артюрк, саксофонист, който свири дружно с Билал Караман – бел. а.): В Турция към момента доста малко хора схващат, че джазът е пристигнал от улицата. Те го възприемат като разкош и като изкуство за сноби...
(Билал Караман продължава – бел. а.): Нека да Ви дам няколко образеца. През 1923 година е един от пиковете на джаза и времето на Армстронг (Луис Армстронг (1901-1971), американски джаз музикант, тромпетист, вокалист, композитор, именуван кралят на джаза и суинга - бел. а.). В края на 40-те и началото на 50-те години най-голямото име е Антониу Карлус Жобим и всичко отива в Бразилия, тогава приказваме за боса нова. Оттам-нататък джазът се разраства в разнообразни направления. Една от тях е музиката на Джанго Райнхард и неговият мануш джаз. Някои към момента настояват, че това не е джаз, само че за мен е.
През 1959 година е имало един извънреден пианист, който е живял в Ню Йорк – Ердоган Чапли (Роден през 1926 в Трабзон, Турция, признат е преди всичко в „ Джулиард скуул “ през 1957 година, по-късно звукозаписните компании и музикалните кръгове в Съединени американски щати го назовават Piano Pasha, умира през 1977 година в Ню Йорк – бел. а.). Той е бил на равнището на Бил Евънс...
После, по разнообразни политически и стопански аргументи, има едно задържане в развиването на джаза.
Снимка: Константин Зайков
Турската музика е извънредно богата и в нея има доста импровизация. В един миг аз се замислих за какво тази импровизация да не бъде хармонизирана по някакъв метод. Не че преди мен не са го правили други хора, само че аз изсвирвам в доста направления – от Бах до фламенко. От дребен изсвирвам на китара и имам доста богата обща просвета.
Започнах да издавам музика от 2011 година, към този момент имам 10 албума. Ако ги чуете, ще усетите, че аз се пробвам да проправям една линия – нещо, което да има собствен жанр, колкото и джазът да е повсеместен. Защото в Турция и до този миг нещата не се получават по този начин, както е станало в мануш джаза или с босановата в Бразилия. Идеята е да се прави нещо, което има дълга история и това се пробвам да покажа на сцената.
Тази линия резервира ли се и във Вашата виртуална академия. Там преподавахте Вашия жанр или това, което желаеха учениците?
- Всичко стартира през 2012 година, когато към момента нямаше толкоз доста уроци в YouTube. Тогава правех нещата гратис и влагах свои средства, с цел да снима тези уроци. Академията към този момент не съществува, тъй като беше хакната, а и към този момент не ми се занимава с това... Ако стартира да го върша още веднъж, ще подходя по напълно различен метод. Тогава това беше нещо като обществена отговорност от моя страна. Исках да се усещам добър човек, правейки го.
А Вие не сте ли добър човек?
- Да, добър човек съм. Чувствам, че съм подобен. Опитвам се да бъда. Може би от време на време съм сложен за другарство, само че се пробвам...
Свирил сте в доста страни по света? Как звучеше Вашата китара в Африка, да вземем за пример?
- Свирил съм в осем страни в Африка. Това беше по една държавна стратегия, другояче доста мъчно би се осъществило това посещение. Първо, тъй като е доста надалеч, и второ, тъй като в някои от тези страни даже няма концертни зали, както е да вземем за пример в Замбия. Аз бях като културен посланник тогава.
Три пъти съм бил на турнета в Африка. Идеята беше да се основат връзки, в това число и бизнес връзки, и част от това бяха нашите концерти...
Това беше извънредно прекарване, тъй като съм свирил даже с пигмеи.
Как стартира Вашето странствуване към света на мануш джаза? Случи ли се нещо съответно в живота Ви?
- Бях на 17-18 години, когато за първи път започнах да изсвирвам джаз. Преди това свирех метал, класическа китара, фламенко китара,поп музика, блус. Но главното беше фламенко и това е значимо да се означи. Винаги съм обичал да скалъпвам, без значение каква музика изсвирвам. Когато започнах да изсвирвам джаз, един от нашите най-големи китаристи ми сподели, че изсвирвам като Джанго Райнхард. Аз тогава даже не знаех кой е този човек... Това беше през 1998 година След това започнаха да ми споделят Джанго, което не беше доста съвременно (Смее се – бел. а.). Тогава за мен имаше други, доста по-важни въздействия – като Джордж Бенсън, Емили Ремлър – това бяха моите направления. Предпочитах по-модерните китаристи и повече репетирах хармонии от актуалната джаз музика. Така се стигна до моя първи независим албум с авторска музика през 2011 година
През 2009 година същият този учител, който ми сподели че наподобявам на Джанго Райнхард, ми предложи да направя конерт във връзка идната 100-годишнина от рождението на Райнхард. Не знаех нищо за мануш джаза, само че последователно разбрах, че това е напълно нов свят.
Тогава, с цел да звучи по-автентично, махнах найлоновите струни от моята китара и ги замених с железни. Също тогава разбрах, че мануш музиката се свири на напълно друга китара. Техниката е друга. Започнах да се срещам с хора, които свирят тази музика. Един от тях е шведският музикант Густав Лундгрен (Един от най-известните джаз китаристи в Швеция, роден е в Стокхолм през 1980 година, стартира да свири на китара на 12 години – бел. а.). С него по-късно се сприятелихме и започнахме да свирим дружно. Той е индивидът, който ми изясни по какъв начин да държа перото – безусловно.
Бил съм в Истанбул доста пъти и това е моят обичан град, само че какво е Истанбул за Вас?
- Приключение, занимания. Със сигурност, Истанбул не е отегчителен град. Там може да намериш съвсем всичко, за което си помислиш. Много постоянно американци или европейци идват в Турция и чакат, че ние, надали не, се разхождаме с камили по улиците. И внезапно остават ужасно удивени какъв брой съвременен град е Истанбул.
Аз съм виждал всички лица на Истанбул. Дори съм плувал в Истанбул!
Кое от тези лица на Истанбул е най-близко до Вас?
- Най-много обичам центъра на града. Там е историята. Аз пребивавам покрай площад Таксим и единствено на моята улица има две църкви и една джамия – и това е същинско благосъстояние, и е толкоз красиво.
Истанбул има живи улици. Когато вървиш по тях, хората те гледат и те виждат...
В инстаграм позирате гол с китарата. Към кого отправяте това предизвикателство?
- Това е обръщение за бистрота. Това съм аз. Нищо не укривам и нищо не ме плаши.
Безапелационно свръхдаровитият български музикант от международна големина бе специфичен посетител на турските си сътрудници – за една незабравима джаз интерпретация на „ Хубава си, моя горо “. Естествен бис след нея бе огненото надсвирване за китара, саксофон и кларинет.
Снимка: Константин Зайков
Билал Караман – за срещата си с Иво Папазов, за мануш музиката, за забавното си минало, за лицето на турския джаза и лицата на Истанбул, за африканските му концерти и за какво театралничи гол с китара в ръка.
Никога до този миг не сте свирил с Иво Папазов. Защо избрахте него за концерта си в Банско?
- Надявам се да не ме помислите за огромен парвеню, само че аз доста бързо и елементарно мога да преценява кой е популярен музикант и кой – не е. И тук не приказваме единствено за джаза, а за музиката въобще. Трябват ми 30 секунди да чуя по какъв начин някой свири на саксофон, с цел да преценява що за музикант е.
Когато чух Иво Папазов, ми трябваше напълно малко време, с цел да осъзная, че той в действителност е удивителен и извънреден. Аз даже не си припомням по кое време за първи път чух неговата музика, само че постоянно съм знаел за него. Аз по принцип се интересувам от българската музика, тъй като съм доста любопитен човек и постоянно желая да знам повече.
Аз не съм ром, само че изсвирвам тази музика, която назовават мануш. Затова и моят албум се назовава Manouche a la Turca (Мануш по турски – бел. а.). Тоест, аз върша тази френска циганска музика по един турски обичай.
Този план е от 2018 година, само че го възнамерявам още от 2008-ма. Изобщо, аз съм подобен човек – идва ми някаква концепция, след това я оставям да отлежи, по-късно стартирам да я приготвям постепенно, и я осъществявам, когато пристигна моментът.
Така се случи и с циганската музика, около която започнах да изсвирвам с доста кларинетисти от ромски генезис – виртуози, които могат да импровизират. Затова избрах Иво Папазов. И се надявам той да свири в моя идващ мануш албум.
По време на концерта направихте впечатляваща импровизация върху „ Хубава си, моя горо “. Знаете ли, че това е една от най изпълняваните песни от непознати музиканти, които гостуват в България?
- От екипа на Иво Папазов ми предложиха разнообразни песни. Първоначално ми се стори, че тази ария е доста мудна и тъжна, а аз желаех нещо доста по-динамично. Но по-късно се върнах още веднъж към „ Хубава си, моя горо “ и се поинтересувах за нея в YouTube. Освен това, разбрах, че всички българи обичат тази ария. След като чух разнообразни осъществявания, последователно я научих и даже в този момент мога да я изпея. После се научих и да я изсвирвам.
Музиката, която върших преди мануш джаза, беше тъкмо такава – разплакваща, трогваща и баладична. Затова взех решение че тъкмо тази ария ще бъде като контрапункт на цялата ми стратегия. И съвсем съм сигурен, че даже Иво Папазов не е слушал толкоз версии на „ Хубава си, моя горо “, колкото мен (Смее се – бел. а.).
На концерта обаче не пяхте?
- Не, аз в никакъв случай не пея А и не бихте желали да ме чуете по какъв начин пея (Смее се – бел. а.). Опитвам се да пея посредством китарата си.
Определяте стила си като неповторим близкоизточен метод към китарата в джаза.
- Това е нещо, което споделих, когато бях много по-млад и когато знаеш, че би трябвало да има едно хващащо изречение. Сега, като се замисля, в действителност Истанбул не е толкоз близкоизточен, в сравнение с лимита сред Европа и Азия. Така че моят метод е по-скоро турски или истанбулски, и е мултикултурен – както самият град Истанбул. Такъв е и моят метод към музиката.
Има ли турският джаз лице и по какъв начин наподобява то?
- Това е тематика за дълъг диалог. Преди десетина години написах един манифест, в който сложих под подозрение съществуването на явлението турски джаз. Тогава много хора скочиха против мен и споделиха, че изяснявам моята лична музика, което не е общовалидно за джаза.
Ще посоча единствено двама от моите учители – Еркан Огур (Турски музикант, роден през 1954 година, композициите му съчетават турски фолклор и класическата музика с обичайната старинна музика; през 1976 година основава класическата фретлес китара – китара с гриф без прагчета – бел. а.) и Айдън Есен (Турски джаз музикант, роден през 1962 година, свири на пиано и синтезатори – бел. а.). Това са лицата на турския джаз, които отвориха доста порти за мен и за доста мои сътрудници.
А Какво предизвика написването на този манифест, за какво го направихте?
- Защото съм вманиачен (Смее се – бел. а.). И в този момент настръхвам като се сетя. Защото това е един доста огромен диалог, обвързван с това кои сме ние – турците, каква е турската просвета и каква е турската история. Защото, в случай че в този момент Ви попитам какво е за Вас турската музика, какво ще ми отговорите? Може би, Таркан или нещо друго. Много е мъчно да се даде еднопосочен отговор.
Снимка: Константин Зайков
В Турция има значителен спор и във връзка с това какво е джаза.
(В диалога се намесва Барил Артюрк, саксофонист, който свири дружно с Билал Караман – бел. а.): В Турция към момента доста малко хора схващат, че джазът е пристигнал от улицата. Те го възприемат като разкош и като изкуство за сноби...
(Билал Караман продължава – бел. а.): Нека да Ви дам няколко образеца. През 1923 година е един от пиковете на джаза и времето на Армстронг (Луис Армстронг (1901-1971), американски джаз музикант, тромпетист, вокалист, композитор, именуван кралят на джаза и суинга - бел. а.). В края на 40-те и началото на 50-те години най-голямото име е Антониу Карлус Жобим и всичко отива в Бразилия, тогава приказваме за боса нова. Оттам-нататък джазът се разраства в разнообразни направления. Една от тях е музиката на Джанго Райнхард и неговият мануш джаз. Някои към момента настояват, че това не е джаз, само че за мен е.
През 1959 година е имало един извънреден пианист, който е живял в Ню Йорк – Ердоган Чапли (Роден през 1926 в Трабзон, Турция, признат е преди всичко в „ Джулиард скуул “ през 1957 година, по-късно звукозаписните компании и музикалните кръгове в Съединени американски щати го назовават Piano Pasha, умира през 1977 година в Ню Йорк – бел. а.). Той е бил на равнището на Бил Евънс...
После, по разнообразни политически и стопански аргументи, има едно задържане в развиването на джаза.
Снимка: Константин Зайков
Турската музика е извънредно богата и в нея има доста импровизация. В един миг аз се замислих за какво тази импровизация да не бъде хармонизирана по някакъв метод. Не че преди мен не са го правили други хора, само че аз изсвирвам в доста направления – от Бах до фламенко. От дребен изсвирвам на китара и имам доста богата обща просвета.
Започнах да издавам музика от 2011 година, към този момент имам 10 албума. Ако ги чуете, ще усетите, че аз се пробвам да проправям една линия – нещо, което да има собствен жанр, колкото и джазът да е повсеместен. Защото в Турция и до този миг нещата не се получават по този начин, както е станало в мануш джаза или с босановата в Бразилия. Идеята е да се прави нещо, което има дълга история и това се пробвам да покажа на сцената.
Тази линия резервира ли се и във Вашата виртуална академия. Там преподавахте Вашия жанр или това, което желаеха учениците?
- Всичко стартира през 2012 година, когато към момента нямаше толкоз доста уроци в YouTube. Тогава правех нещата гратис и влагах свои средства, с цел да снима тези уроци. Академията към този момент не съществува, тъй като беше хакната, а и към този момент не ми се занимава с това... Ако стартира да го върша още веднъж, ще подходя по напълно различен метод. Тогава това беше нещо като обществена отговорност от моя страна. Исках да се усещам добър човек, правейки го.
А Вие не сте ли добър човек?
- Да, добър човек съм. Чувствам, че съм подобен. Опитвам се да бъда. Може би от време на време съм сложен за другарство, само че се пробвам...
Свирил сте в доста страни по света? Как звучеше Вашата китара в Африка, да вземем за пример?
- Свирил съм в осем страни в Африка. Това беше по една държавна стратегия, другояче доста мъчно би се осъществило това посещение. Първо, тъй като е доста надалеч, и второ, тъй като в някои от тези страни даже няма концертни зали, както е да вземем за пример в Замбия. Аз бях като културен посланник тогава.
Три пъти съм бил на турнета в Африка. Идеята беше да се основат връзки, в това число и бизнес връзки, и част от това бяха нашите концерти...
Това беше извънредно прекарване, тъй като съм свирил даже с пигмеи.
Как стартира Вашето странствуване към света на мануш джаза? Случи ли се нещо съответно в живота Ви?
- Бях на 17-18 години, когато за първи път започнах да изсвирвам джаз. Преди това свирех метал, класическа китара, фламенко китара,поп музика, блус. Но главното беше фламенко и това е значимо да се означи. Винаги съм обичал да скалъпвам, без значение каква музика изсвирвам. Когато започнах да изсвирвам джаз, един от нашите най-големи китаристи ми сподели, че изсвирвам като Джанго Райнхард. Аз тогава даже не знаех кой е този човек... Това беше през 1998 година След това започнаха да ми споделят Джанго, което не беше доста съвременно (Смее се – бел. а.). Тогава за мен имаше други, доста по-важни въздействия – като Джордж Бенсън, Емили Ремлър – това бяха моите направления. Предпочитах по-модерните китаристи и повече репетирах хармонии от актуалната джаз музика. Така се стигна до моя първи независим албум с авторска музика през 2011 година
През 2009 година същият този учител, който ми сподели че наподобявам на Джанго Райнхард, ми предложи да направя конерт във връзка идната 100-годишнина от рождението на Райнхард. Не знаех нищо за мануш джаза, само че последователно разбрах, че това е напълно нов свят.
Тогава, с цел да звучи по-автентично, махнах найлоновите струни от моята китара и ги замених с железни. Също тогава разбрах, че мануш музиката се свири на напълно друга китара. Техниката е друга. Започнах да се срещам с хора, които свирят тази музика. Един от тях е шведският музикант Густав Лундгрен (Един от най-известните джаз китаристи в Швеция, роден е в Стокхолм през 1980 година, стартира да свири на китара на 12 години – бел. а.). С него по-късно се сприятелихме и започнахме да свирим дружно. Той е индивидът, който ми изясни по какъв начин да държа перото – безусловно.
Бил съм в Истанбул доста пъти и това е моят обичан град, само че какво е Истанбул за Вас?
- Приключение, занимания. Със сигурност, Истанбул не е отегчителен град. Там може да намериш съвсем всичко, за което си помислиш. Много постоянно американци или европейци идват в Турция и чакат, че ние, надали не, се разхождаме с камили по улиците. И внезапно остават ужасно удивени какъв брой съвременен град е Истанбул.
Аз съм виждал всички лица на Истанбул. Дори съм плувал в Истанбул!
Кое от тези лица на Истанбул е най-близко до Вас?
- Най-много обичам центъра на града. Там е историята. Аз пребивавам покрай площад Таксим и единствено на моята улица има две църкви и една джамия – и това е същинско благосъстояние, и е толкоз красиво.
Истанбул има живи улици. Когато вървиш по тях, хората те гледат и те виждат...
В инстаграм позирате гол с китарата. Към кого отправяте това предизвикателство?
- Това е обръщение за бистрота. Това съм аз. Нищо не укривам и нищо не ме плаши.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ