Един българин на изчезване
Той е построил три къщи със личните си ръце. И е ремонтирал още двайсетина, без да е строител по специалност. Много години е бил лесничей. По специалност той е всевъзможен. И прави доста неща. Затова през днешния ден, на 70, ръцете го болят и не може дълго да ги натоварва. Приспособил си е една подложка в лодката, която да му държи въдицата, до момента в който той навива макарата. И поставката, несъмнено, я е изобретил и заварил самичък. Заваряването и риболовът са част от уменията му. Яни може всичко. И като споделям всичко, имам поради неща, които се вършат с ръцете и мозъка, неща за дома, за градината, за колата и моторчето.
Примерно, има потребност от нова структура за парник. Без да сяда да я чертае авансово, само с визията в съзнанието си той изважда електрожена от работилницата, приготвя си железата и чука-трака – за един ден цялата му инженерна мисъл е претворена в нещо очевидно и изцяло приключено.
А знаете ли за какво му е парник? Не знаете, по тази причина ще ви опиша. Яни умее да вземе от магазина или от някой съселянин семенца на домати, чушки, краставици, да ги постави деликатно едно край друго в нужната топлота и влага на едно ковчеже, което по-късно да разположи на място със слънчева светлина още в средата на февруари. Построяването на парника, подготвянето на почвата, окопаването, фрезоването са процеси, които гълтам огромна част от деня. Бавно, бавно, без да се напряга, по изпитан обичай индивидът заран си слага дилемите и на два стадия от деня ги извършва. От 6 до 10 е първият стадий. В взаимозависимост от месеца вторият стартира още в 14 или през лятото в 18 часа и продължава до залез слънце. Припряността е непозната за него. Той не може по различен метод.
Ако го помолиш да ти свърши някоя услуга, да ти поправи лопатата или да ти ремонтира някое лагерче на велосипеда, Яни първо оглежда деликатно обстановката, преценя опциите и тържествено изрича свещените думи: ще стане! Каже ли ги, значи работата е опечена. Ако забележи, че си прекомерно забързан и припрян, прибавя още една думичка към тези двете: Спокойно. Ще стане. Това е. Няма смисъл да бързаш, по-бързо няма да се получи. В днешния ленив, припрян и променлив свят Яни се труди всеки ден, знае да чака, в никакъв случай не бърза и държи на думата си до дъно. Работата няма приключване, само че почнеш ли една работа, тя свършва – тия думи са негови.
Пред очите му, отдолу под ръцете му семенцата, посадени в почвата, покарват нагоре тънички стъбълца, като пружинки изникват от земята, чудото се е случило, животът им е почнал. Кроткият поглед на стопанина им ги кара решително да поемат нагоре по своя безоблачен път. Към март - април към този момент са укрепнали, листенцата им разперват пръсти и са подготвени да бъдат пресадени от сандъчетата и кофичките в земята под парника, където да израстат, да цъфнат, да вържат, да родят и да остареят. Но първоначално още нощите са хладни, от време на време мразовити, по тази причина индивидът е конфигурирал вътре под найлоните една печка на дърва, която, доста ясно, самичък е конструирал. Вечер я възпламенява, вътре става прелестно топло, сяда на едно столче и понякога прибавя по една - две цепеници в кюмбето. Има си наоколо и легло за този интервал от годината. Там се храни, там спи, бди и си приказва с рижия котарак Велико, който също се е присламчил на топличко. Като деца отглежда Яни тия свои растения.
През юни и юли те към този момент дозряват и почват да се отблагодаряват. Работата обаче не стопира, би трябвало да бъдат поливани и защитавани от всякакви животни с огромен вкус. В свободните часове вечер през август Яни кърпи рибарските си мрежи, тъй като знае, че в идващите месеци морето може да му даде паламуд, чернокоп, сафрид или друга риба.
Всичко в градината за сезона завършва към средата на октомври, когато Яни събира последните домати, с цел да си направи вечерта една заключителна салата. Октомврийските домати са със сладостен и кисел, само че компактен усет. По-сладки са от юнските и по-кисели от августовските. Салатата върви с ракия, а ракията с приказка. Човекът има доста знания за растенията и животните. Обича да гледа научнопопулярните канали и да разсъждава. Как да вземем за пример растението схваща, че би трябвало да придвижи едни частички от корените към листенцата и други частички по противоположния път. Защо в една гора като отрежеш едно дърво, прилежащите живи дървета стартират да раждат повече семена, кое им е съобщило, че има заплаха. Разговорите с него в никакъв случай не са скучни.
В някои от тези диалози може да чуеш и историята на едното от децата му. Някога, преди много години, се прибирали с жена си от Бургас към своето градче. На автогарата ги заговорило малко момиченце. Било от вкъщи, изоставено от своите родители. Не ги познавало. В дома единствено други сирачета и възпитатели. Момичето ги гледало ето с такива огромни очи. Може ли да дойда при вас за празника. От приказка на приказка момиченцето се оказало в рейса с тях, за празниците да бъдат дружно. И през идващите празници отново. И най-после решили въпроса с дома и документите по осиновяването – одъщеряването. И повече не се разделили.
Днес щерка им към този момент е омъжена, има свои деца, живее наоколо и не пропуща почивни дни и празници да се види с хората, които са я отчували с доста благосклонност и самообладание като мъничко семенце край огъня на своя топъл парник.
Примерно, има потребност от нова структура за парник. Без да сяда да я чертае авансово, само с визията в съзнанието си той изважда електрожена от работилницата, приготвя си железата и чука-трака – за един ден цялата му инженерна мисъл е претворена в нещо очевидно и изцяло приключено.
А знаете ли за какво му е парник? Не знаете, по тази причина ще ви опиша. Яни умее да вземе от магазина или от някой съселянин семенца на домати, чушки, краставици, да ги постави деликатно едно край друго в нужната топлота и влага на едно ковчеже, което по-късно да разположи на място със слънчева светлина още в средата на февруари. Построяването на парника, подготвянето на почвата, окопаването, фрезоването са процеси, които гълтам огромна част от деня. Бавно, бавно, без да се напряга, по изпитан обичай индивидът заран си слага дилемите и на два стадия от деня ги извършва. От 6 до 10 е първият стадий. В взаимозависимост от месеца вторият стартира още в 14 или през лятото в 18 часа и продължава до залез слънце. Припряността е непозната за него. Той не може по различен метод.
Ако го помолиш да ти свърши някоя услуга, да ти поправи лопатата или да ти ремонтира някое лагерче на велосипеда, Яни първо оглежда деликатно обстановката, преценя опциите и тържествено изрича свещените думи: ще стане! Каже ли ги, значи работата е опечена. Ако забележи, че си прекомерно забързан и припрян, прибавя още една думичка към тези двете: Спокойно. Ще стане. Това е. Няма смисъл да бързаш, по-бързо няма да се получи. В днешния ленив, припрян и променлив свят Яни се труди всеки ден, знае да чака, в никакъв случай не бърза и държи на думата си до дъно. Работата няма приключване, само че почнеш ли една работа, тя свършва – тия думи са негови.
Пред очите му, отдолу под ръцете му семенцата, посадени в почвата, покарват нагоре тънички стъбълца, като пружинки изникват от земята, чудото се е случило, животът им е почнал. Кроткият поглед на стопанина им ги кара решително да поемат нагоре по своя безоблачен път. Към март - април към този момент са укрепнали, листенцата им разперват пръсти и са подготвени да бъдат пресадени от сандъчетата и кофичките в земята под парника, където да израстат, да цъфнат, да вържат, да родят и да остареят. Но първоначално още нощите са хладни, от време на време мразовити, по тази причина индивидът е конфигурирал вътре под найлоните една печка на дърва, която, доста ясно, самичък е конструирал. Вечер я възпламенява, вътре става прелестно топло, сяда на едно столче и понякога прибавя по една - две цепеници в кюмбето. Има си наоколо и легло за този интервал от годината. Там се храни, там спи, бди и си приказва с рижия котарак Велико, който също се е присламчил на топличко. Като деца отглежда Яни тия свои растения.
През юни и юли те към този момент дозряват и почват да се отблагодаряват. Работата обаче не стопира, би трябвало да бъдат поливани и защитавани от всякакви животни с огромен вкус. В свободните часове вечер през август Яни кърпи рибарските си мрежи, тъй като знае, че в идващите месеци морето може да му даде паламуд, чернокоп, сафрид или друга риба.
Всичко в градината за сезона завършва към средата на октомври, когато Яни събира последните домати, с цел да си направи вечерта една заключителна салата. Октомврийските домати са със сладостен и кисел, само че компактен усет. По-сладки са от юнските и по-кисели от августовските. Салатата върви с ракия, а ракията с приказка. Човекът има доста знания за растенията и животните. Обича да гледа научнопопулярните канали и да разсъждава. Как да вземем за пример растението схваща, че би трябвало да придвижи едни частички от корените към листенцата и други частички по противоположния път. Защо в една гора като отрежеш едно дърво, прилежащите живи дървета стартират да раждат повече семена, кое им е съобщило, че има заплаха. Разговорите с него в никакъв случай не са скучни.
В някои от тези диалози може да чуеш и историята на едното от децата му. Някога, преди много години, се прибирали с жена си от Бургас към своето градче. На автогарата ги заговорило малко момиченце. Било от вкъщи, изоставено от своите родители. Не ги познавало. В дома единствено други сирачета и възпитатели. Момичето ги гледало ето с такива огромни очи. Може ли да дойда при вас за празника. От приказка на приказка момиченцето се оказало в рейса с тях, за празниците да бъдат дружно. И през идващите празници отново. И най-после решили въпроса с дома и документите по осиновяването – одъщеряването. И повече не се разделили.
Днес щерка им към този момент е омъжена, има свои деца, живее наоколо и не пропуща почивни дни и празници да се види с хората, които са я отчували с доста благосклонност и самообладание като мъничко семенце край огъня на своя топъл парник.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ