Той е най-западната точка на Япония: остров Йонагуни е на

Той е най-западната точка на Япония: остров Йонагуни е на 110 километра от Тайван, а жителите му се притесняват, че при китайско нахлуване против Тайван ракети могат да паднат и при тях. На помощ от Токио те не разчитат.

Японският остров Йонагуни от птичи взор

Рибарят Ичинари Тошицугу и неговата лодка постоянно остават на сушата. Тази година уловът е нищожен: температурата на водата се покачва поради климатичните промени, а от време на време 32-годишният мъж не може да излиза в морето и поради инструкции от горната страна - когато това е рисково поради китайците.

Само на 110 километра от Тайван

Няколко китайски ракети попаднаха в рискова непосредственост до риболовците по време на доскоро повече от две седмици. Затова беше наложена и петдневна възбрана за корабоплаване. Засилиха се и страховете, че възможна офанзива против Тайван ще погребе мира на острова вечно.

Остров Йонагуни е най-западната точка на и е ситуиран на 110 километра източно от Тайван. При ясно небе очертанията на Тайван даже могат да бъдат видени от Йонагуни. 1500-те поданици на острова се препитават с лов на риба, работят в общината или се грижат за дребното туристи, които идват, за да се гмуркат. 
Редакцията предлага
Дълго време островът имаше сериозен демографски проблем - доста хора го напускаха. Преди пет години японското министерство на защитата прехвърли в Йонагуни към 160 души от Силите за самоотбрана в отговор на възходящата опасност от страна на. Оттогава на острова се следи известно оживление - армията управлява водното и въздушно пространство, децата на военните посещават локалното учебно заведение, а дамите им работят в магазините за хранителни артикули. 

Бърза евакуация при положение на заплаха

Масовият туризъм още не е стигнал до острова - вместо първокласни хотелски комплекси, там към момента има кристално чиста вода и празни плажове. е надалеч, в това число и географски - на 2000 километра, а жителите на Йонагуни се усещат изоставени от политиците. " Имаше паднали ракети единствено на 80 километра отсам, на което от държавното управление реагираха с един незабележим лист хартия: изпратиха факс, с цел да ни осведомят ", възмущава се рибарят Тошицугу.

Самият той е бил боец, само че не има вяра, че при положение на нахлуване ще съумеят да защитят острова. Той се е уволнил преди две години и се пробва да изхранва фамилията си с лов на риба. Жена му чака първото им дете. “Дали то ще израсне в мир? ”, пита се мъжът.

На няколко километра оттова Кеничи Итоказу, кметът на острова, стои в кабинета си, приведен над огромна карта, с разтревожено лице. В случай на изключителна обстановка той желае да изтегля жителите на острова допустимо най-бързо. Но накъде? “Няма убежища на острова, няма място, на което можеш да се скриеш ”, споделя Итоказу. Според него Китай няма да нападне Тайван скоро. Той счита, че Пекин прекомерно доста се опасява от глобите от Съединени американски щати и Европа. Но в случай че това се случи, островът му може да стане косвена жертва. 

Ще отнеме най-малко една седмица, с цел да бъдат евакуирани всички поданици на острова. Защото двете пристанища са дребни, както и летището, а пистата е прекомерно къса за огромни самолети. Затова кметът към този момент работи по проект за разширение на инфраструктурата.

Риболовът не стопира - въпреки заплахите

Но Токио не оказва особена помощ: скоро в базата Йонагуни ще бъдат трансферирани още военни, само че те няма да са в действителност потребни при възможна евакуация на цивилни, счита Итоказу. " След една-две години Китай ще бъде стопански равносилен на Америка. Тогава те може и да се осмелят. " Той се надява, че до тогава японското държавно управление ще откри решение за неговия остров. " Ако се стигне до такава степен, не желая да оставя нито един гражданин тук. "

На остров Йонагуни Япония поддържа малоброен боен контингент

В пристанището Тошицугу почиства лодката си. Неговите сътрудници преди малко са създали огромен улов: изваденият от водата наследник марлин се прави оценка на 700 евро.

32-годишният мъж желае още веднъж да плава - макар риска он падащи ракети в морето. Наемът би трябвало някак да бъде заплатен, както и полетът до прилежащия огромен остров за обзор с ултразвук на бременната му брачна половинка. “Когато съм навън, постоянно се разминавам с тайвански риболовци. Махаме си като другари ", споделя той. " Те също са хора, които живеят от морето, и се опасяват даже повече, в сравнение с ние тук. ”