Той е Федир Шандор - професор в Ужгородския държавен университет.

Той е Федир Шандор - професор в Ужгородския държавен университет. Снимка, публикувана в обществените мрежи, сподели по какъв начин украинският учител изнася онлайн лекция на своите студенти непосредствено от фронта - облечен в армейска униформа и с пушка в скута. Кадърът бързо стана популярен в интернет и онагледи по какъв начин войната на Русия в Украйна промени живота на украинския народ и хиляди мъже и дами избраха да отидат на бойното поле и да пазят родината си. За избора си да продължи да преподава от фронта професорът описа в изявление за bTV.

Федир Шандор се записва като доброволец към армията още в първия ден от началото на войната на 24 февруари. Семейството му  живее в Западна Украйна, а по неговите думи в района ситуацията е относително спокойна, доста украинци от източната част на страната са се преместили там след настъплението на руснаците. Въпреки това в 46-годишният Федир оставя тишината и относителната сигурност, оставя и брачната половинка и четирите си деца, облича военните облекла и отива на бойното поле. Сега той е в Донецка област, където „ всеки ден се стреля, падат бомби, ракети, осеяно е с мини “.

Професорът e академични учител към този момент 27 години - във Факултета по публични науки, философия и социология, както и във Факултета по туризъм. В тях се се обучават около 2000 студенти.

„ Когато стартира войната отидох на фронта, само че трябваше да продължа да преподавам. Не спирам да чета лекции. Преподавам доста характерна, сложна дисциплинираност и по тази причина нямаше по какъв начин да ме заменят. Имам три лекции в понеделник и три във вторник. В себе си имам телефон, имам и конспекта с лекциите и по този начин не преставам да преподавам, т.е. всичко си е обикновено “, описа професорът пред bTV.

В дните, в които се среща със студентите си онлайн, Федир дава нощни бойни наряди, с цел да е разполагаем за класовете заран – и по този начин не е пропущал нито една лекция.  Професорът има вяра, че образованието не би трябвало да бъде прекъсвано -  въпреки войната. По думите му и след края й  украинците трябва да бъдат образована европейска нация с просвета.

„ Вярвам, че хора без обучение по-лесно убиват други хора, а хора, които слушат лекциите, имат културата да почитат човешкия живот. Затова мисля, че да приключа лекциите значи да бъда на страната на руснаците, а като не преставам лекциите съм освен украинец, само че и европеец “.

Федир си спомня за деня преди началото на войната:

„ На 23 февруари имахме конференция. На нея споделих, че не е допустимо да има война, тъй като в нея няма никаква логичност – само че тя стартира. Затова - с цел да има логичност, аз преподавам. За да има нормалност “.

Той прави паралел и с българската история: „ Аз съм на фронта, с цел да пазя земята си. Ще ви го кажа по този начин – доста български учени, образовани хора, са напуснали учебните заведения и университетите, с цел да пазят земята си от Османската империя. Аз върша това, което направиха българите преди повече от 100 години. “

В Харсковския университет са неговите сътрудници и близки другари, а „ там бяха убити учени, които са измислили военна техника “ и това е доказателство какъв брой нелогична и безусловно безсмислена е войната, споделя професорът. Въпреки това той остава на фронта, а сили черпи от фамилията и приятелите си.

„ Да, войната е страшна, в действителност е страшна, само че я има. И считам, че би трябвало бързо да спре, тъй като стопанската система, науката, обичат тишината “.