Обиди, педофилия и скрити деца – това е само част

Обиди, педофилия и скрити деца – това е единствено част от сюжета в рап борбата сред Дрейк и Кендрик Ламар. Музикалните издания Billboard и Rolling Stone я оповестиха за Гражданската война на рапа.

Дрейк (с същинско име Обри Греъм) е измежду най-стриймваните и награждавани хип-хоп реализатори в света.

Кендрик Ламар (фамилията му е Дъкуърт) също е една от най-големите звезди на рапа – притежател на Грами, само че и на премията Пулицър за музика.

В момента двамата реализатори си разменят тежки обвинявания през текстовете на новите си песни, а от партньорството им преди години няма и диря.

Рап борбите не са просто " ентусиазъм " за песни с все по-язвителни текстове и персонални обиди.

Съперничеството може да доближи до доста сериозен спор, който приключва съдбовно - както борбата сред рапърите от Изтока и Запада в Съединени американски щати през 90-те, когато бяха убити Тупак Шакур и Notorious B.I.G.

Сега залозите още веднъж са вдигнати на равнището на директните закани със гибел - както Кендрик Ламар прави в своите части против Дрейк.

Всичко стартира през 2023 година, когато Дрейк и Джей Кол пускат песента “First person shooter ”, където Кендрик е упоменат. “First person shooter ” е за огромното трио в рапа и оглавява Hot 100 на Billboard.
“Is it K-Dot? Is it Aubrey? Or me? We the big three like we started a league, but right now i feel like Muhammad Ali ”, пее Джей Кол.
K-Dot е известното име на Ламар, Обри е Дрейк, а третият, който се усеща като Мохамед Али е Джей Кол.

Феновете им са меко казано комплицирани, когато, явно афектиран, Ламар дава отговор с песента “Like that ”, част от албума We Don’t Trust You, който е колаборация с Future и Metro Boomin.

Въпреки че не наподобява песента на Дрейк и Джей Кол да е била ориентирана към Кендрик, той въпреки всичко го приема зле.

В “Like that ” Кендрик декларира, че не желае да има нищо общо с тази тройка, пеейки думите “Think I won`t drop the location? I still got PTSD. Motherfuck the big three, nigga, it`s just big me ”.

На това Джей Кол дава отговор със седемминутната ария “7 minute drill ”, само че по-късно се извинява и споделя, че ще я изтрие.

Въпреки извинението на Кол обаче, Дрейк продължава и на 19 април качва diss track “Push ups ”. В нея той наскърбява външния тип на Кендрик, назовава го невисок и се подиграва с това, че носи обувки с 40-ти номер, т.е. има дребни крайници.

Напрежението ескалира, откакто Драйк пуска втори diss track “Taylor’s made freestyle ” и предизвика Кендрик, че му лишава прекалено много време да отговори, тъй като чака новият албум на Taylor Swift да отшуми.

В тази ария Дрейк употребява гласовете на Tupac и Snoop Dog, генерирани от AI, поради което от своя страна екипът на Тupac, заплашва, че ще го съди. В крaйна сметка и Дрейк смъква “Taylor’s made freestyle ”.

Кендрик забавя, само че не не помни. Отговoрът му не е една ария, а цели четири, първата от които е “Euphoria ”. Качена на 30-ти април, обложката на песента е скрийншот на дефиницията на думата " еуфория " - или положението, в което съгласно него Дрейк се е намирал, до момента в който Ламар не е отвръщал на diss track-овете.

В “Euphoria ” Ламар е свиреп и слага под въпрос усета за мода на Дрейк, рап гения му, дамите му и какво ли още не:
“I hate the way that you walk, the way that you talk, I hate the way that you dress. I hate the way that you sneak diss, if I catch flight, it`s gon` be direct. We hate the bitches you fuck `cause they confuse themself with real women. And notice, I said " we, " it`s not just me, I`m what the culture feelin` ”.
Някои от критиците нарекоха текста " шестминутен етюд на омразата ".

Наред с обидите, в песента си Кендрик заплашва Дрейк и го предизвестява да не популяризира неистини за него, тъй като той ще отвърне с истини - “But don’t tell no lie ‘bout me, and I won’t tell truths ‘bout you ”.

Песента приключва с думите - “We don`t wanna hear you say " nigga " no more ”, с което Кнедрик споделя, че не счита Дрейк за заслужен да бъде негър рапър, и колкото и да се пробва да укрепи имиджа си с типичното държание, никой не го приема за подобен.

Майката на Дрейк - Санди Греъм, е едно от най-важните имена в канадската музикална промишленост и е бяла. Тя е притежател и основен редактор на списанието за музикален бизнес Cashbox Canada. Санди е и създател на Record World International. Cashbox и Record World International са две от трите най-важни списания за музикалната промишленост в Съединени американски щати, паралелно до Billboard.

Втората ария на Кендрик се споделя “6:16 in LA ”. В нея основното обръщение е изразено посредством думите “It was fun until you started to put money in the streets. Then lost money `cause they came back with no receipts. I`m sorry that I live a boring life, I love peace. But war-ready if the world is ready to see you bleed ”. Накратко Ламар споделя, че Дрейк е изхабил доста пари в опита си да откри с какво да го злепостави, само че не е намерил нищо, тъй като K-Dot е затворен човек и живее спокоен живот.

Докато Ламар заобикаля да споделя детайлности от персоналния си живот в обществените медии, Дрейк е прочут с това, че постоянно показва пред милионите си почитатели в Instagram първокласния си начин на живот – от частни самолети до висша мода и първокласни коли.

Само след 14 часа Дрейк отвръща на “6:16 in LA ” с " Family matters ", където се пази от обвиняванията на Кендрик и на собствен ред го уличава в неистини.

Също по този начин упреква Ламар, че упражнява принуждение над жена си Уитни Алфорд " Your baby mama captions always screamin`, " Save me ", че ѝ изневерява, с цел да си укрепва егото си ( " You the Black messiah wifin` up a mixed queen. And hit vanilla cream to help out with your self-esteem " ), че заобикаля да демонстрира сина си ( " Why you never hold your son and tell him, " Say cheese? " ), както и че жена му също му изневерява ( " I heard that one of `em little kids might be Dave Free`s/ Don`t make it Dave Free`s " ).

Като отговор Кендрик прави трета ария, която е, меко казано, най-скандална - отдадена е напълно на фамилията на Дрейк. Заглавието ѝ е " Meet the Grahams ".

Tя стартира с послание към 6-годишния наследник на Дрейк Адонис, в което Ламар споделя на детето, че съжалява, че Дрейк му е татко и че му се желае рапърът да не се е раждал въобще.

Казва му също, че самият той може да му бъде наставник, защото татко му не го учи на нищо. Споменава, че Дрейк употребява “Ozempic ” (медикамент за отслабване), и че има загадка щерка на единадесет години.

Намекът за “Ozempic ” е директен отговор на обидата на Дрейк към Кендрик от " Push-ups ", че е дребен и слаб.

Парчето приключва с апел към Адонис да изслуша песента още веднъж, когато навърши 18.

Вторият стих е отдаден на майката на Дрейк - Сандра. Отново виждаме персоналното послание “Dear Sandra ”. На нея Ламар ѝ разкрива че синът ѝ се държи извънредно с дами, като ги хиперсексуализира и няма почитание към тях.

Кендрик Ламар вини и бащата на Дрейк - Денис Греъм за проблемите на рапъра със хазарта и че мисли, че той е трансформирал сина си в " човек, който обича да се показва за жертва " и има " вътрешен глас на умопобъркан ". Текстът му продължава с послание към майката на Дрейк, в което Кендрил Ламар декларира, че желае противникът му да почине: “Sandra, sit down, what I`m about to say is heavy, now listen. Mm-mm, your son`s a sick man with sick thoughts, I think niggas like him should die ”.

В третия стих Кендрик се обръща към тайната щерка на Дрейк - “Dear baby girl ” извинява ѝ се, че татко ѝ не взе участие интензивно в нейния живот и споделя, че той не обръща внимание на нищо друго с изключение на на кариерата си.

Финалният стих е отдаден на самия Дрейк - " Dear Aubrey ", пее Ламар и пита за какво Дрейк е трябвало да слиза толкоз ниско.

За похлупак на всичко обложката на скандалната ария е фотография, направена вътре в къщата на Дрейк, на която се виждат персонални движимости като хапчета, " Ozempic " и ръкавици.

В четвъртия diss track на Кендрик Ламар се стига още по-далеч в обвиняванията – че Дрейк е педофил - “Tryna strike a chord and it`s probably A-Minor ”, “Certified Lover Boy? Certified pedophile ”. Обложката ѝ е имението на Дрейк към Торонто, показана от въздуха, маркикрана с червени знаци като карта за идентифициране на полови нарушители. Песента е по-скоро с подигравателна цел.

Последната дума на рап войната досега държи Дрейк с песента си " The heart part 6 ", която е цялостно отричане на всичко казано и изпято. Рапърът се оправдава, че е захранвал информаторите на Ламар с измислици за себе си, само че повтаря обвиняванията си към Кендрик.

Засега медиите отразяват всеки ход на двамата музиканти и четат сред редовете на текстовете, макар че Rolling Stone излезе с нелош текст, в който пита какъв е смисълът на тази проява.

" За какво ни е рап война на фона на същинската? ", написа изданието, визирайки спора в Газа.

Ако се чудите кой ще завоюва следващата рап борба, отговорът пристигна от Spotify, които наеха билбордове на Таймс Скуеър, с цел да разгласят, че рапът е „ конкурентен спорт “.

Иначе Ламар от дълго време води в съревнованието - като единственият рап музикант, притежател на премията " Пулицър ".