Мълчеше се най-позорно. Истинският бетеанец Панайот Денев, който разказва историята на БТА
Той е едно от най-известните пера и лица на Българската телеграфна организация (БТА). Близо 30 година работи там - от кореспондент до шеф. Сега е описал в книга нейната 125-годишна история, изравяйки от архивите информацията, крита по време на комунизма. Журналистът Панайот Денев е Човек на деня на Свободна Европа.
Българска телеграфна агенция съществува от по-миналия век. На 27 януари 1898 година в брой 41 на " Държавен вестник " е оповестен " приказ номер 28 ", с който „ се назначава от 1 февруари 1898 година за шеф на Българската телеграфна организация в София Оскар Искандер с годишна плата 5580 лв. “.
Първият бюлетин на организацията излиза на 16 февруари. Той е написан на ръка, персонално от Искандер - лекар по философия, редактор и издател, и в него са включени седем информации - за здравословното положение на княгиня Клементина (майка на цар Фердинанд I), за събития в балканските страни, както и борсови данни.
Така стартира Българска телеграфна агенция, която тази година означи своята 125-годишнина и по този мотив издава трилогия - първото изцяло проучване на историята на организацията. Първата част беше оповестена тъкмо за рождения ден на медията - през февруари, под заглавието " Лични свидетелства " . В нея журналистът деец Панайот Денев е събрал разкази на 55 души, работили в Българска телеграфна агенция.
Вторият том - " История на Българска телеграфна агенция (1898-2023) ” , излезе през септември. Той е разграничен на три стадия - Княжeство и Царство България, Народна република България и Република България.
" Тайното познание "
" Моето чувство е, че никой не се е опитал да изясни по какъв начин единствената партия, тоталитарният режим са управлявали средствата за всеобща информация, което в най-голяма степен е ставало посредством Българска телеграфна агенция. Затова съм описал в детайли този механизъм ", сподели пред Свободна Европа 78-годишният Денев.
Според генералния шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев от книгата може да се вземе поука какво да не се случва още веднъж - да не се създава " скрито познание ". По думите му посредством секретните бюлетини на Българска телеграфна агенция всяка власт е желала, с изключение на другите екстри, да има и изключително високата привилегия да е по-информирана от ръководените.
" Винаги в историята, в това число и в сегашната, специфичните служби имат интерес да участват в Българска телеграфна агенция. Аз считам, че ние не би трябвало да позволяваме службите в Българска телеграфна агенция, дори и да са демократичните служби ", споделя Вълчев.
До края на годината ще излезе от щемпел и третата част - 250 страници за 125 години - за всяка от тях по един разтвор - лява и дясна страница. На първата - вест от същата година от България с илюстрация, а на втората - вест от чужбина.
Когато и трите тома се озоват на пазара, те ще се продават дружно в един калъф.
Без прилагателни
Денев работи по съставянето на " История на Българска телеграфна агенция (1898-2023) ” повече от година. И то със особено условие от Вълчев и редактора - проф. доктор Румяна Прешленова от Българска академия на науките - в текста да няма никакви епитети и прилагателни, никаква оценка, единствено обстоятелства, и то подкрепени с архивни документи.
" Оказа се, че паметта е устойчиво съхранена в едни тавани и изби в постройката на " Цариградско шосе " 49, които аз, с съображение, мисля, назовавам Златен фонд на Българска телеграфна агенция ", споделя той.
Най-интересни измежду тях са по този начин наречените поверителни бюлетини, които излизат от основаването на организацията, и постоянно са предопределени за властимащите. В началото те са в четири екземпляра - за двореца, за министър-председателя, който е и външен министър, за министъра на войната и един, който е оставал в архива на Българска телеграфна агенция.
Секретният списък
Панайот Денев споделя, че Българска телеграфна агенция постоянно е излъчвала всички вести, единствено че по време на комунизма всички същински неманипулирани и необработени пропагандно новини са достигали до извънредно стеснен кръг на тогавашната номенклатура - партийна и държавна.
Архивите, които той открива, демонстрират, че информацията в поверителните бюлетини по това време е филтрирана на три равнища – най-широкият кръг – към 1300-1500 души, идващият - особено приложение S2 за 180-200 души, и най-после за 10 души от върхушката и дори до един – самият комунистически началник Тодор Живков . Този бюлетин е излизал единствено в два екземпляра – единият е отивал на неговото бюро, а другият в архива на Българска телеграфна агенция.
" И популярност Богу, че е непокътнат, целият конфиденциален списък се пази и сега се цифровизира с най-съвременна инсталация и ще остане вечно ", отбелязва Денев.
Той добавя, че наред с това има и информация, която е скривана тотално, дори от време на време от част от тесния фаворизиран кръг. В книгата той разказва пет такива събития.
Първото е всеобщо национално въстание в Източен Берлин през 1953 година против руската окупация, против което са извадени танкове.Второто е Унгарската гражданска война от 1956 година против просъветската политика. " Там е било кланица, доста ужасно, само че всичко е било тотално недоизказано ", споделя журналистът.Третото прикрито от българите събитие е по този начин наречената Пражка пролет в Чехословакия от 1968 година - за курс към демократично ръководство.Четвъртото е в Чернобилската АЕЦ в Украйна.
" Тогава, тъй като [в продължение на] три дни от Москва не идва нищо, безусловно се мълчи. След това съветската държавна организация ТАСС стартира да пуска по 4-5 реда - че няма нищо ужасно, [това е просто] повреда. Накрая стартират да си признават, тъй като радиацията е прихваната в прилежащи страни ", споделя Денев.
" И тогава в България стартират едни удивително демагогски изявления – предизвестява се популацията, че е хубаво да пие минерална вода, да не яде зеленчуци, откакто на 1 май към този момент бяхме изяли по няколко марули, само че без да се загатва думата Чернобил, не се споделя за какво това би трябвало да се прави ", добавя той.
Петото прикрито събитие е на мюсюлманското население - известно като Възродителен развой през 70-80-те години на 20 век.
За това се " мълчеше най-позорно ", споделя Денев. Той е разкрил, че в бюлетина S2 има най-големи детайлности за тези събития, там са дори лъжите на високопоставените персони пред задгранични публицисти.
" Тогава работех в " Информация за чужбина " и някои от тези неща ги излъчвахме, само че единствено за чужбина ", споделя Денев, който си спомня, че по никакъв начин не се е чувствал свободен да работи по съвест, по тази причина в този момент се радва да напише тази книга.
Той се гордее, че е същински " бетеанец ", както се назовават чиновниците на Българска телеграфна агенция.
„ Това значи човек, обвързван с една общественост. Българска телеграфна агенция беше една общественост макар тоталитарната страна и функционалностите, които имаше да извършва, с изключение на да осведоми. Беше една особена общественост, основана от шефа Лозан Стрелков , който ръководи 19 години ", споделя журналистът.
По думите му може би тази общественост към този момент не е същата, тъй като и светът е различен, само че пък Българска телеграфна агенция извършва доста по-достойно дилемите си. Денев споделя, че още след рухването на комунистическата власт - през 1990-91 година, когато Иво Инджев е назначен за шеф на Българска телеграфна агенция от президента Желю Желев, са отстранени поверителните бюлетини и всевъзможни ограничавания върху новините от страната и чужбина.
" А специфичният закон, признат за организацията през 2011 година - по времето, когато беше ръководена от починалия към този момент Максим Минчев , подсигурява, самостоятелност, независимост и безпристрастност ", споделя още журналистът.
Кой е Панайот Денев
Панайот Денев е роден е на 22 август 1945 година в София. Завършва българска лингвистика и история във Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий “.
Започва работа в Българска телеграфна агенция на 1 октомври 1971 година - първо като кореспондент, а след това като редактор в отдел " Информация за чужбина " и остава там без спиране до 1993 година В последните 2 години е зам.-генерален шеф, след което става основен редактор на в. „ Демокрация “, само че остава на поста единствено до 1994 година След това работи в Българска национална телевизия и в. „ Континент “.
През 1997 година е назначен от Народното събрание за общоприет шеф на Българска телеграфна агенция и остава на поста до 2002 година
В идващите 3 години той е началник на пресцентъра на Съюза на демократичните сили ( Съюз на демократичните сили ). После - до края на 2013 година, е редактор на новинарския уебсайт Vesti.bg.
Освен публицист Денев е и учител - от 1995 до 2010 година води курсовете „ Новини и новинарство “ и „ Медийни модели на информацията “ в Новия български университет .
Огромна част от неговия живот - към този момент съвсем 40 години, той управлява и пресцентъра на Празниците на изкуствата „ Аполония “ в Созопол и редактира осведомителните му издания.
Панайот Денев е женен за Елха Денева от 1971 година, а щерка им Неда е родена през 1980 г.
Българска телеграфна агенция съществува от по-миналия век. На 27 януари 1898 година в брой 41 на " Държавен вестник " е оповестен " приказ номер 28 ", с който „ се назначава от 1 февруари 1898 година за шеф на Българската телеграфна организация в София Оскар Искандер с годишна плата 5580 лв. “.
Първият бюлетин на организацията излиза на 16 февруари. Той е написан на ръка, персонално от Искандер - лекар по философия, редактор и издател, и в него са включени седем информации - за здравословното положение на княгиня Клементина (майка на цар Фердинанд I), за събития в балканските страни, както и борсови данни.
Така стартира Българска телеграфна агенция, която тази година означи своята 125-годишнина и по този мотив издава трилогия - първото изцяло проучване на историята на организацията. Първата част беше оповестена тъкмо за рождения ден на медията - през февруари, под заглавието " Лични свидетелства " . В нея журналистът деец Панайот Денев е събрал разкази на 55 души, работили в Българска телеграфна агенция.
Вторият том - " История на Българска телеграфна агенция (1898-2023) ” , излезе през септември. Той е разграничен на три стадия - Княжeство и Царство България, Народна република България и Република България.
" Тайното познание "
" Моето чувство е, че никой не се е опитал да изясни по какъв начин единствената партия, тоталитарният режим са управлявали средствата за всеобща информация, което в най-голяма степен е ставало посредством Българска телеграфна агенция. Затова съм описал в детайли този механизъм ", сподели пред Свободна Европа 78-годишният Денев.
Според генералния шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев от книгата може да се вземе поука какво да не се случва още веднъж - да не се създава " скрито познание ". По думите му посредством секретните бюлетини на Българска телеграфна агенция всяка власт е желала, с изключение на другите екстри, да има и изключително високата привилегия да е по-информирана от ръководените.
" Винаги в историята, в това число и в сегашната, специфичните служби имат интерес да участват в Българска телеграфна агенция. Аз считам, че ние не би трябвало да позволяваме службите в Българска телеграфна агенция, дори и да са демократичните служби ", споделя Вълчев.
До края на годината ще излезе от щемпел и третата част - 250 страници за 125 години - за всяка от тях по един разтвор - лява и дясна страница. На първата - вест от същата година от България с илюстрация, а на втората - вест от чужбина.
Когато и трите тома се озоват на пазара, те ще се продават дружно в един калъф.
Без прилагателни
Денев работи по съставянето на " История на Българска телеграфна агенция (1898-2023) ” повече от година. И то със особено условие от Вълчев и редактора - проф. доктор Румяна Прешленова от Българска академия на науките - в текста да няма никакви епитети и прилагателни, никаква оценка, единствено обстоятелства, и то подкрепени с архивни документи.
" Оказа се, че паметта е устойчиво съхранена в едни тавани и изби в постройката на " Цариградско шосе " 49, които аз, с съображение, мисля, назовавам Златен фонд на Българска телеграфна агенция ", споделя той.
Най-интересни измежду тях са по този начин наречените поверителни бюлетини, които излизат от основаването на организацията, и постоянно са предопределени за властимащите. В началото те са в четири екземпляра - за двореца, за министър-председателя, който е и външен министър, за министъра на войната и един, който е оставал в архива на Българска телеграфна агенция.
Секретният списък
Панайот Денев споделя, че Българска телеграфна агенция постоянно е излъчвала всички вести, единствено че по време на комунизма всички същински неманипулирани и необработени пропагандно новини са достигали до извънредно стеснен кръг на тогавашната номенклатура - партийна и държавна.
Архивите, които той открива, демонстрират, че информацията в поверителните бюлетини по това време е филтрирана на три равнища – най-широкият кръг – към 1300-1500 души, идващият - особено приложение S2 за 180-200 души, и най-после за 10 души от върхушката и дори до един – самият комунистически началник Тодор Живков . Този бюлетин е излизал единствено в два екземпляра – единият е отивал на неговото бюро, а другият в архива на Българска телеграфна агенция.
" И популярност Богу, че е непокътнат, целият конфиденциален списък се пази и сега се цифровизира с най-съвременна инсталация и ще остане вечно ", отбелязва Денев.
Той добавя, че наред с това има и информация, която е скривана тотално, дори от време на време от част от тесния фаворизиран кръг. В книгата той разказва пет такива събития.
Първото е всеобщо национално въстание в Източен Берлин през 1953 година против руската окупация, против което са извадени танкове.Второто е Унгарската гражданска война от 1956 година против просъветската политика. " Там е било кланица, доста ужасно, само че всичко е било тотално недоизказано ", споделя журналистът.Третото прикрито от българите събитие е по този начин наречената Пражка пролет в Чехословакия от 1968 година - за курс към демократично ръководство.Четвъртото е в Чернобилската АЕЦ в Украйна.
" Тогава, тъй като [в продължение на] три дни от Москва не идва нищо, безусловно се мълчи. След това съветската държавна организация ТАСС стартира да пуска по 4-5 реда - че няма нищо ужасно, [това е просто] повреда. Накрая стартират да си признават, тъй като радиацията е прихваната в прилежащи страни ", споделя Денев.
" И тогава в България стартират едни удивително демагогски изявления – предизвестява се популацията, че е хубаво да пие минерална вода, да не яде зеленчуци, откакто на 1 май към този момент бяхме изяли по няколко марули, само че без да се загатва думата Чернобил, не се споделя за какво това би трябвало да се прави ", добавя той.
Петото прикрито събитие е на мюсюлманското население - известно като Възродителен развой през 70-80-те години на 20 век.
За това се " мълчеше най-позорно ", споделя Денев. Той е разкрил, че в бюлетина S2 има най-големи детайлности за тези събития, там са дори лъжите на високопоставените персони пред задгранични публицисти.
" Тогава работех в " Информация за чужбина " и някои от тези неща ги излъчвахме, само че единствено за чужбина ", споделя Денев, който си спомня, че по никакъв начин не се е чувствал свободен да работи по съвест, по тази причина в този момент се радва да напише тази книга.
Той се гордее, че е същински " бетеанец ", както се назовават чиновниците на Българска телеграфна агенция.
„ Това значи човек, обвързван с една общественост. Българска телеграфна агенция беше една общественост макар тоталитарната страна и функционалностите, които имаше да извършва, с изключение на да осведоми. Беше една особена общественост, основана от шефа Лозан Стрелков , който ръководи 19 години ", споделя журналистът.
По думите му може би тази общественост към този момент не е същата, тъй като и светът е различен, само че пък Българска телеграфна агенция извършва доста по-достойно дилемите си. Денев споделя, че още след рухването на комунистическата власт - през 1990-91 година, когато Иво Инджев е назначен за шеф на Българска телеграфна агенция от президента Желю Желев, са отстранени поверителните бюлетини и всевъзможни ограничавания върху новините от страната и чужбина.
" А специфичният закон, признат за организацията през 2011 година - по времето, когато беше ръководена от починалия към този момент Максим Минчев , подсигурява, самостоятелност, независимост и безпристрастност ", споделя още журналистът.
Кой е Панайот Денев
Панайот Денев е роден е на 22 август 1945 година в София. Завършва българска лингвистика и история във Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий “.
Започва работа в Българска телеграфна агенция на 1 октомври 1971 година - първо като кореспондент, а след това като редактор в отдел " Информация за чужбина " и остава там без спиране до 1993 година В последните 2 години е зам.-генерален шеф, след което става основен редактор на в. „ Демокрация “, само че остава на поста единствено до 1994 година След това работи в Българска национална телевизия и в. „ Континент “.
През 1997 година е назначен от Народното събрание за общоприет шеф на Българска телеграфна агенция и остава на поста до 2002 година
В идващите 3 години той е началник на пресцентъра на Съюза на демократичните сили ( Съюз на демократичните сили ). После - до края на 2013 година, е редактор на новинарския уебсайт Vesti.bg.
Освен публицист Денев е и учител - от 1995 до 2010 година води курсовете „ Новини и новинарство “ и „ Медийни модели на информацията “ в Новия български университет .
Огромна част от неговия живот - към този момент съвсем 40 години, той управлява и пресцентъра на Празниците на изкуствата „ Аполония “ в Созопол и редактира осведомителните му издания.
Панайот Денев е женен за Елха Денева от 1971 година, а щерка им Неда е родена през 1980 г.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ