Доц. Тодор Чобанов за МОЧА: Пропагандна система, облечена в изкус...
Това съобщи някогашният заместник-кмет на София по обучение и просвета и историк доцент Тодор Чобанов.
По думите му Столичният общински съвет е органът, който да вземе решение какво ще има на мястото на монумента след преместването му в Музея на социалистическото изкуство. “В доста общества от Източна Европа тези въпроси бяха решени в Парламента ”, означи той. “София е столица на България. Освен че е един огромен град с будно гражданско схващане, тя е и столица, има национално значение ”.
“ София има тежки дефицити в системата на паметта . Тук липсват монументи на знакови български събития и персони. Една столица на крепко общество би трябвало да споделя в положителен, сплотяващ порядък за най-важните моменти от нашата многовековна история. Къде е в София повода да сме през днешния ден тук - Аспарух? Къде е е неговият татко - основателят на Велика България? Къде са невероятните персони на Средновековието - Борис и Симеон? Няма ги и това е проблем.
В България този развой наизуст не е минал, тъй като сме били под непозната власт . България не е била в положение на монументализира паметта за тези знакови персони и събития ”, уточни доцент Чобанов.
“Ясно е какво ще стане с паметника. Ние не вършим никакво изключение от цяла Източна Европа. Подобни неща се случиха в цяла Източна Европа. Унгария е най-хубавият образец - там проведено тези фигури бяха събрани в Музей на комунизма на брега от Дунава. При нас се направи опит за сходна организация, само че особеностите на Българския преход доведоха до това, че такива монументи на Червената войска има из цяла България, в съвсем всеки огромен български град - Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив. Някъде те преобладават в културния пейзаж - да вземем за пример в Пловдив. Когато човек огледа Пловдив от 10-20 км, той вижда Альоша ”, сподели още той в ефира на Българска национална телевизия.
“Противопоставянето по оста Изток - Запад не е от през днешния ден, то върви още от Освобождението. Говорим за историческата истина. Като учени, се занимаваме с обстоятелствата такива, каквито са.
Фактите са, че до 5 септември 1944 година България е съумяла да резервира положителни връзки със Съветския съюз. Тя е съдружник на нацистка Германия, само че не изпраща войски на Източния фронт, спряла е депортацията на българските евреи, има общество с гражданско схващане, публично противопоставяне, съпротива. Назначени са държавни управления със западна, демократична ориентировка. На България тогава е оповестена война. Причината за това е България да бъде окупирана . В България е натрапен тоталитарен режим от руски вид, натрапен е деспот, който ръководи всички, основани са лагери, стартират репресии над десетки хиляди българи. Това са обстоятелствата.
Няма по какъв начин тези обстоятелства да бъдат показани на бъдещите генерации с възвеличаване, тъй като това е една неистина . Това е замяна на историческата истина с историческа лъжа, с агитация ”, изясни той.
“От чисто софтуерна позиция при Паметника на Съветската войска, се случват няколко неща. Падаха елементи от мазилката поради течове. Когато постаментът е строен, изолации не са съществували. Непосредствената заплаха са пукнатини с размери по 1 метър и дебелина от 4-5 см. Те са вследствие на неточност при градежа - бетонът и металът не съжителстват добре. Всички хора, които се занимават с консервация и реституция знаят това ”, изясни той за какво монументът съставлява заплаха за здравето. По думите му тези процеси са текли десетилетия.
Чобанов уточни, че фигурите на МОЧА са кухи и при липса на изолираност се пълнят с вода, което предизвиква вреди.
Той напомни, че решение за ремонт на монумента има още от преди 30 години:
“Сегашното решение е вземано няколко пъти, само че законовите неуредици и несъгласия в нормативната база доведоха до това, че решението на Столичния общински съвет от началото на 90-те години не е изпълнено ”.
“Настъпва моментът, в който заради тази разяждане паметникът става рисков, изключително при леки трусове, които в София стават регулярно и мощен вятър. Колкото повече време минава, толкоз по-опасен става. Ако не се вземат ограничения, тези фигури падат ”, добави той.
По думите му нарязването на монумента не е спънка за реставрацията му. Чобанов увери, че реставраторския екип ще се оправи “безупречно ”.
За Чобанов казусът е, че паметникът в този момент се демонтира с причини, че не е безвреден, вместо да се демонтира поради идеологията, която символизира.
“Няма по какъв начин да върнат Паметника на Съветската войска още веднъж на мястото му ”, съобщи обаче той.
“Той ни разделя. За да имаме здрава нация, общество, народ, ние би трябвало да сме единомислещи за предишното си. Ние не сме и от това следват всички проблеми. 20% от популацията не престават да изпитват наслада от мисълта на 9-ти септември. Има и много огромно болшинство, които нито са наслади от 9-ти септември, нито одобряват социализма, други са потомци на репресирани ”, изясни доцентът.
“Този монумент не дава отговор на изискванията за памет. Паметниците би трябвало да сплотяват, да основават възприятие на реципрочност ”, безапелационен е той.
“Един монумент на княз Борис Кръстител да вземем за пример би ни сплотил като общество. Тези монументи ни разделят ”.
“ Ако желаеме да имаме ясно бъдеще с явен европейски небосвод, би трябвало да разкажем личната си история с персони, които сплотяват и са в действителност значими за нас . Без Борис ние нямаше да станем християни, нямаше да се приобщим към европейската цивилизация. Как щеше да мечтае Левски да се подравним с другите европейски нации, в случай че не беше Борис Кръстителя? Българската история би трябвало да бъде увековечена по един положителен метод ”, счита доцент Чобанов.
ФрогНюз
По думите му Столичният общински съвет е органът, който да вземе решение какво ще има на мястото на монумента след преместването му в Музея на социалистическото изкуство. “В доста общества от Източна Европа тези въпроси бяха решени в Парламента ”, означи той. “София е столица на България. Освен че е един огромен град с будно гражданско схващане, тя е и столица, има национално значение ”.
“ София има тежки дефицити в системата на паметта . Тук липсват монументи на знакови български събития и персони. Една столица на крепко общество би трябвало да споделя в положителен, сплотяващ порядък за най-важните моменти от нашата многовековна история. Къде е в София повода да сме през днешния ден тук - Аспарух? Къде е е неговият татко - основателят на Велика България? Къде са невероятните персони на Средновековието - Борис и Симеон? Няма ги и това е проблем.
В България този развой наизуст не е минал, тъй като сме били под непозната власт . България не е била в положение на монументализира паметта за тези знакови персони и събития ”, уточни доцент Чобанов.
“Ясно е какво ще стане с паметника. Ние не вършим никакво изключение от цяла Източна Европа. Подобни неща се случиха в цяла Източна Европа. Унгария е най-хубавият образец - там проведено тези фигури бяха събрани в Музей на комунизма на брега от Дунава. При нас се направи опит за сходна организация, само че особеностите на Българския преход доведоха до това, че такива монументи на Червената войска има из цяла България, в съвсем всеки огромен български град - Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив. Някъде те преобладават в културния пейзаж - да вземем за пример в Пловдив. Когато човек огледа Пловдив от 10-20 км, той вижда Альоша ”, сподели още той в ефира на Българска национална телевизия.
“Противопоставянето по оста Изток - Запад не е от през днешния ден, то върви още от Освобождението. Говорим за историческата истина. Като учени, се занимаваме с обстоятелствата такива, каквито са.
Фактите са, че до 5 септември 1944 година България е съумяла да резервира положителни връзки със Съветския съюз. Тя е съдружник на нацистка Германия, само че не изпраща войски на Източния фронт, спряла е депортацията на българските евреи, има общество с гражданско схващане, публично противопоставяне, съпротива. Назначени са държавни управления със западна, демократична ориентировка. На България тогава е оповестена война. Причината за това е България да бъде окупирана . В България е натрапен тоталитарен режим от руски вид, натрапен е деспот, който ръководи всички, основани са лагери, стартират репресии над десетки хиляди българи. Това са обстоятелствата.
Няма по какъв начин тези обстоятелства да бъдат показани на бъдещите генерации с възвеличаване, тъй като това е една неистина . Това е замяна на историческата истина с историческа лъжа, с агитация ”, изясни той.
“От чисто софтуерна позиция при Паметника на Съветската войска, се случват няколко неща. Падаха елементи от мазилката поради течове. Когато постаментът е строен, изолации не са съществували. Непосредствената заплаха са пукнатини с размери по 1 метър и дебелина от 4-5 см. Те са вследствие на неточност при градежа - бетонът и металът не съжителстват добре. Всички хора, които се занимават с консервация и реституция знаят това ”, изясни той за какво монументът съставлява заплаха за здравето. По думите му тези процеси са текли десетилетия.
Чобанов уточни, че фигурите на МОЧА са кухи и при липса на изолираност се пълнят с вода, което предизвиква вреди.
Той напомни, че решение за ремонт на монумента има още от преди 30 години:
“Сегашното решение е вземано няколко пъти, само че законовите неуредици и несъгласия в нормативната база доведоха до това, че решението на Столичния общински съвет от началото на 90-те години не е изпълнено ”.
“Настъпва моментът, в който заради тази разяждане паметникът става рисков, изключително при леки трусове, които в София стават регулярно и мощен вятър. Колкото повече време минава, толкоз по-опасен става. Ако не се вземат ограничения, тези фигури падат ”, добави той.
По думите му нарязването на монумента не е спънка за реставрацията му. Чобанов увери, че реставраторския екип ще се оправи “безупречно ”.
За Чобанов казусът е, че паметникът в този момент се демонтира с причини, че не е безвреден, вместо да се демонтира поради идеологията, която символизира.
“Няма по какъв начин да върнат Паметника на Съветската войска още веднъж на мястото му ”, съобщи обаче той.
“Той ни разделя. За да имаме здрава нация, общество, народ, ние би трябвало да сме единомислещи за предишното си. Ние не сме и от това следват всички проблеми. 20% от популацията не престават да изпитват наслада от мисълта на 9-ти септември. Има и много огромно болшинство, които нито са наслади от 9-ти септември, нито одобряват социализма, други са потомци на репресирани ”, изясни доцентът.
“Този монумент не дава отговор на изискванията за памет. Паметниците би трябвало да сплотяват, да основават възприятие на реципрочност ”, безапелационен е той.
“Един монумент на княз Борис Кръстител да вземем за пример би ни сплотил като общество. Тези монументи ни разделят ”.
“ Ако желаеме да имаме ясно бъдеще с явен европейски небосвод, би трябвало да разкажем личната си история с персони, които сплотяват и са в действителност значими за нас . Без Борис ние нямаше да станем християни, нямаше да се приобщим към европейската цивилизация. Как щеше да мечтае Левски да се подравним с другите европейски нации, в случай че не беше Борис Кръстителя? Българската история би трябвало да бъде увековечена по един положителен метод ”, счита доцент Чобанов.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ