Явил й се Николай Чудотворец и спасил старицата от адски мъки
Това се случило през 1991 година. В дома на Тамара, жена трансферирала седемдесетте, нещата не били по никакъв начин добре. Пречела на децата си… Синът й непрестанно й крещял, снаха й не пособия с нищо…
Дори внуците й я наричали със смешни имена и й се подигравали. Имала възприятието, че никой не се нуждаеот нея и няма къде да отиде. Първите й мисли били ужасни и тя изцяло се отчаяла. Дяволът посял неприятни мисли в дамата и тя отишла до близкото езеро, решена да се елементарни с този си живот.
Седнала на скамейка и почнала да ридае. До нея седнал дъртак. Външно бил доста хубав, със сива брада, положително лице. Без да я пита, той й споделил много строго:
– Смяташ да се удавиш ли? Това ли измисли? Знаеш ли какъв брой е ужасно там? Там е хиляди пъти по-трудно от настоящия ти живот!
Възцарила се цялостна тишина. Старицата мълчела и едвам хлипала… Старецът я погледнал с очи, цялостни с обич. И добавил:
– Защо не се молиш? Ти даже не вървиш на черква!
Старицата се изненадала, че той знае за това. Тогава през сълзи споделила:
– Никой не ме е учил да се моля… И по този начин и не разбрах за какво би трябвало да отивам на църква… Никой в никакъв случай не ми е казвал за това…
– И казваш, че евентуално нямате никакви грехове?
– А какви грехове мога да имам? Никога не съм правила нищо лошо…
И тук старецът почнал да изброява всичко, което тя била направила от младостта си до наши дни.
Очевидно, помислила си тя, това е невероятен дъртак, нещо необичайно се случвало. Тя била ужасена. Само го попитала:
– А по какъв начин да се апелирам?
Старецът дал отговор:
– Ела тук след седмица и ще имаш всички молебствия! Сега иди на черква!
Старицата попитала:
– Как се казваш?
Отговорът бил не по-малко неочакван:
– При вас ме назовават Николай, Никола…
В този миг старицата избърсала сълзите си с носна забрадка и желала единствено да го попита какво значи „ при вас ми викат Никола… “, когато се огледала и не видяла никого. Старецът като че ли се изпарил във въздуха…
Тогава старата жена отишла в храма. Палела свещи, питала дамите по какъв начин да се кръсти и на кого да каже греховете си. Какво се е случило в интервала от този ден до идната седмица, за жалост, не е известно.
Седмица по-късно тя въпреки всичко решила да пристигна на същото място по молба на стареца. Стигайки до езерото, тя видяла жена на една скамейка. Седнала до нея и почнала да приказва.
Жената се споделяше Екатерина, тя била православна и знаела доста за вярата. Говорили си дълго време и внезапно Тамара се оплакала от живота си, а Катя споделила, че би трябвало да се молим на Бог и всичко ще се оправи с Негова помощ. В чантата на Катя бил нейният персонален молитвеник, който тя решила да даде на старицата.
Старицата се удивила и споделила:
– Ти ангел ли си? Как може да стане това? Откъде знаеш, че нуждая се от молебствия?
И тогава тя разказала всичко, което й се е случило седмица по-рано.
Екатерина, несъмнено, схванала, че това е Божият Промисъл, тъй като в никакъв случай не носела молитвена книга със себе си, само че сутринта по някаква причина я поставила в чантата си.
Тамара й била доста признателна. Дълго си говорили. И даже в бъдеще дружно посещавали храма.
А откакто се прибрала и отворила молитвеника, тя намерила в него отметка с облика на същия дъртак. Бил Свети Николай Чудотворец.
