С приятелка бяхме в парка, когато едно дете опита да ни открадне храната… И това бе съдбовно
Това се случи в края на деветдесетте години. С моята другарка Светла бяхме на 26. Моят мъж отиде на командировка, тя преди малко се беше разделила с мъжа си.
Ясно е, че беше в меланхолия: нямаше семейство, нямаше деца, нямаше бъдеще.
Погледнах тъжната Светла и взех решение да я измъкна от вкъщи. Купихме си хамбургери и бира, седнахме на една скамейка в парка и си говорихме.
По някое време тя избухна в сълзи! Каза „ Нямам живот, никой не се нуждае от мен “. Прегърнах я, утеших я и също се разплаках.
И тогава забелязах някакво придвижване зад нея. Вдигнах взор и видях бездомно изглеждащо дете на към шест години, което дърпаше хамбургера на приятелката ми от пейката!
Изкрещях: „ Спри! Върни го! “ То потегли към храстите, само че аз го настигнах с три скока и го хванах за яката. Бях гневна – приятелката ми плаче, а този желае да я ограби! Вдигнах хлапето във въздуха, раздрусах го и извиках: „ Заведи ме у вас незабавно, ще опиша на родителите си всичко за теб! “
Приятелката ми се пробва да ме успокои, само че аз съм непреклонна – отиваме и това е.
Момчето стана още по-унило и се затътри. Аз го държа за яката да не избяга, вървим, приятелката ми просълзена върви зад нас.
Завихме зад ъгъла, а дребният апаш сочи с пръст и споделя: „ Стигнахме “… и ние със Светла не повярвахме, като видяхме улицата.
Пръстът на момчето уточни към прозореца на мазето на някаква изоставена къща, а в него се видя мръсното лице на момиченце на две-три години. Виждайки момчето, момичето изригна в усмивка и сподели с тъничък глас: „ Саско, моят Саско пристигна! “
От изненада пуснах крадеца, той незабавно се втурна към витрината като заек, подаде хамбургера на дребната, а тя като гладно коте незабавно захапа със зъби отхапания сандвич…
Оказа се, че нашият апаш Сашко от няколко седмици живее в мазето със сестра си Мария. Бащата бил в пандиза, майката наркоманка изчезнала някъде, като ги заключила в някакъв бордей, в който трябвало да живеят.
Момчето се пробвало да помоли за помощ съседите, само че те не желали да споделят заслон и храна с децата. А обичайно изглеждащите хора просто гонели децата единствено с взор. Така Сашко намерил заслон в мазето. Хранел се както може- събирал останки, от време на време крадял. И всичко по-хубаво носел на сестра си – тя беше дребна.
Колко зле и засрамено се почувствах! А моята другарка някак внезапно стана по-весела, стартира да се мотае с дребната и най-после ги взе при нея.
Няколко месеца търсихме майката на Мария и Сашко, след което трябваше да й платим солидна сума за отвод от децата.
След това те най-накрая станаха част от фамилията на Светла.
Година по-късно моят другарка се омъжи. И децата имаха татко. А по-късно и брат на име Иван.
Днес Сашка и Мария са към този момент възрастни. Момчето е боен, като татко си, момичето приключва университет със компетентност дизайн.
А Светла споделя, че е най-щастливата майка на света. И че животът й се наредил.
