Старостта е дар, който ме освободи
Това писмо е изпратено от американката Филис Шлосберг до нейния добър другар от Русия – известния публицист Владимир Познер.
„ Моя другарка, която познавам от десетилетия, ми е написала писмо за нейната напреднала възраст. Замислих се – аз остарял ли съм? Тялото ми от време на време споделя да, само че сърцето не се съгласява! И аз не бих желал да се върна в младежките си години “.
Ето и писмото:
„ Тези дни едно младо създание ме попита какво е да си остаряла. Доста се обърках, тъй като не се смятам за остаряла. Като видя реакцията ми съществото ужасно се смути, само че аз го успокоих, че въпросът е забавен, че ще го обмисля и ще му оповестя изводите си.
Старостта, осъзнах аз, е подарък. Днес, евентуално за първи път в живота си аз съм този човек, който постоянно съм желала да бъда. Не, не става дума за тялото ми, несъмнено. Понякога се обезверявам от това тяло – бръчки, торбички под очите, петна по кожата, висящ гъз.
Често старицата, която виждам в огледалото ме шокира, само че не претърпявам дълго.
Никога не бих се съгласила да сменя моите удивителни другари, забележителния ми живот и фамилията си, което боготворя, за по-малко количество бръчки и плосък стомах.
Колкото повече остарявах, толкоз по-добра ставах към себе си. И по-малко сериозна.
Станах другар със себе си.
Не се коря за това, че съм хапнала някоя бисквитка, че не съм си оправила леглото, че съм си купила циментов гущер, от който безусловно нямам потребност, само че той придава авангарден нюанс на градината ми.
Имам право да преяждам, да не прибирам след себе си, да съм екстравагантна. Свидетел съм на това по какъв начин доста, прекалено много от най-скъпите ми другари напуснаха този свят, без да са изпитали великата независимост, която дава старостта.
На кого му пука, че чета до четири сутринта и след това дремя до обяд на другия ден?
Танцувам сама със себе си, чувам невероятна музика, и в случай че ми се доплаква за отминалата ми обич, какво пък, ще си порева. Ще се разходя по плажа по бански, който едвам удържа едрите ми телеса. Ако ми се прииска ще се хвърля в океанската вълна, макар цялостните с жалостивост погледи на младите същества по монокини в близост.
Те също ще остареят.
Понякога не помня, това е реалност.
Впрочем, не всичко в живота е почтено за запомняне, а за значимото си припомням.
Разбира се, че за толкоз години сърцето ми е било разрушено не един път.
Как може да не се разбие сърцето, в случай че ти си изгубила обичания си, в случай че детето ти страда или когато кола блъсне обичаното ти куче? Но разрушените сърца са източникът на нашата мощ, нашето схващане и нашето съчувствие.
Сърцето, което не е било разрушено нито веднъж и е стерилно и чисто, в никакъв случай няма да познае насладата от несъвършенството.
Съдбата ме благослови да доживея до бели коси, до времето, когато младежкият ми смях до вечно се отпечата с дълбоки бразди върху лицето ми. Но какъв брой хора в никакъв случай не са се заливали от смях и са умряли преди косите им да се обсипят със скреж?
Мога да споделям „ не “ безусловно откровено. Мога да споделям „ да “ безусловно откровено.
Колкото повече остаряваш, толкоз по-искрен ставаш. Все по-малко те интересува какво мислят близките за теб. Вече не се колебая в себе си. Даже си завоювах правото да бъркам.
И по този начин, в отговор на твоя въпрос, мога да кажа: харесва ми да съм остаряла. Старостта ме освободи.
Харесвам индивида, в който се трансфорах. Няма да пребивавам постоянно, само че до момента в който съм тук, няма да изгубвам време да пострадвам за нещо, което е можело да се случи, само че не се е случило, нито пък ще се тормозя за това, което може да се случи.
И ще хапвам сладко за десерт всеки Божи ден “.
Инфо: Fit4brain.com / превод: Spisanie8.bg
