Петър Чолаков: Петков сложи пръст в раната. Но истината не е черно-бяла
Това написа политологът Петър Чолаков в.
В управлението на Държавната консолидационна компания (ДКК) тече класическа борба за превъзходство сред фрагментите на Кирил Петков и тези на ГЕРБ. Реакцията от страна на ДКК съумя да парира и изпълнителния шеф Ваня Караганева, която бе освободена от Съвета на шефовете.
Караганева е последното предопределение на някогашния длъжностен стопански министър, което още не бе „ отстреляно” от остатъчните съпротивителни звена на някогашните ръководещи. Многозначителен е фактът, че зад решението за отстраняването ѝ стоят хора, които бяха назначени безусловно през последните дни от ръководството на третия кабинет на Бойко Борисов.
Фрапантни нарушавания
Промените в ДКК, дружно с тези в ББР, са рекламните банери на направеното от Петков в изпълнителната власт. Служебният кабинет установи фрапантни нарушавания (например аферите с ремонта на язовирите) в консолидационната компания, която оперира с големи средства.
В ДКК отвръщат и стимулират решението на Съвета на шефовете по проблема „ Караганева”, обвинявайки я в „ незаконни и безотговорни дейности, които нанасят тежки финансови щети”. Начинът, по който в ДКК реагират на измененията, инициирани от „ революционера” Петков, може да бъде интерпретиран и в изцяло друга светлина. А точно като опит да се предотвратят опитите на служебния кабинет да хвърли светлина върху някои непозволени дейности и злоупотреби на някогашните ръководещи от ГЕРБ.
Показателно е, че партията на Борисов побърза да се притече на помощ на дейците в ДКК и енергично ги отбрани. Едва ли ГЕРБ биха били заинтригувани от проветряването на дрешниците в ДКК, в случай че в тях се крият скелетите на корупционни покупко-продажби. Ако пък всичко в ДКК при ръководството на Борисов е било изрядно, за какво тогава е тази паническа реакция, за какво е този съдбоносен отпор?
Поведението на ГЕРБ по-скоро приказва, че Петков е поставил пръст в раната, че е извадил на показ проказата на корупцията. Накратко: наподобява е бил на прав път.
„ Истината е като лъв - тя не се нуждае от защита; пусни я на независимост и тя ще се отбрани сама”, написа Августин Блажени. Дали обаче тази максима е годна в България с нейната превзета правосъдна система и закрепостен основен прокурор?
Опитът на досегашните ръководещи да легитимират реакцията в ДКК против измененията на Петков издава уязвимост и може да се обърне против Борисов. Неговата „ адвокатската пледоария” в отбрана на назначенията му в ДКК ще наподобява в очите на обществото по-скоро като опит за замитане на следите. Според министърката на стопанската система Везиева, акцията в ДКК против Караганева е опит за компромат, като съвещанието на Съвета даже не е било свикано по надлежния ред.
Прибързаност и немарливост?
Ала истината, както нормално, не е черно-бяла, а има по-сложна, нюансирана конструкция. Неотдавна Кирил Петков призна, че измененията, направени от него в борда на ДКК, не са били „ напълно по-норматив”. Той би трябвало да изясни какво тъкмо значи това - и то час по-скоро. Явно става дума за тази прословута припряност и немарливост към разпоредбите, поради които Петков към този момент си изпати. Решението на Конституционен съд по случая с неговото поданство даде на съперниците му празен чек. Сега те могат да тръбят на всички места: „ Реформи на Петков?! Та той в никакъв случай не е бил министър!”.
Промените, направени от Петков в ДКК и другаде, както наподобява, са били в името на публичния интерес, само че могат да бъдат дискредитирани, в случай че се окаже, че не са съобразени с процедурата. Така както един недобре селекциониран, неприспособим хирургически инструмент може да провали интервенцията и на най-обещаващия млад доктор.
В управлението на Държавната консолидационна компания (ДКК) тече класическа борба за превъзходство сред фрагментите на Кирил Петков и тези на ГЕРБ. Реакцията от страна на ДКК съумя да парира и изпълнителния шеф Ваня Караганева, която бе освободена от Съвета на шефовете.
Караганева е последното предопределение на някогашния длъжностен стопански министър, което още не бе „ отстреляно” от остатъчните съпротивителни звена на някогашните ръководещи. Многозначителен е фактът, че зад решението за отстраняването ѝ стоят хора, които бяха назначени безусловно през последните дни от ръководството на третия кабинет на Бойко Борисов.
Фрапантни нарушавания
Промените в ДКК, дружно с тези в ББР, са рекламните банери на направеното от Петков в изпълнителната власт. Служебният кабинет установи фрапантни нарушавания (например аферите с ремонта на язовирите) в консолидационната компания, която оперира с големи средства.
В ДКК отвръщат и стимулират решението на Съвета на шефовете по проблема „ Караганева”, обвинявайки я в „ незаконни и безотговорни дейности, които нанасят тежки финансови щети”. Начинът, по който в ДКК реагират на измененията, инициирани от „ революционера” Петков, може да бъде интерпретиран и в изцяло друга светлина. А точно като опит да се предотвратят опитите на служебния кабинет да хвърли светлина върху някои непозволени дейности и злоупотреби на някогашните ръководещи от ГЕРБ.
Показателно е, че партията на Борисов побърза да се притече на помощ на дейците в ДКК и енергично ги отбрани. Едва ли ГЕРБ биха били заинтригувани от проветряването на дрешниците в ДКК, в случай че в тях се крият скелетите на корупционни покупко-продажби. Ако пък всичко в ДКК при ръководството на Борисов е било изрядно, за какво тогава е тази паническа реакция, за какво е този съдбоносен отпор?
Поведението на ГЕРБ по-скоро приказва, че Петков е поставил пръст в раната, че е извадил на показ проказата на корупцията. Накратко: наподобява е бил на прав път.
„ Истината е като лъв - тя не се нуждае от защита; пусни я на независимост и тя ще се отбрани сама”, написа Августин Блажени. Дали обаче тази максима е годна в България с нейната превзета правосъдна система и закрепостен основен прокурор?
Опитът на досегашните ръководещи да легитимират реакцията в ДКК против измененията на Петков издава уязвимост и може да се обърне против Борисов. Неговата „ адвокатската пледоария” в отбрана на назначенията му в ДКК ще наподобява в очите на обществото по-скоро като опит за замитане на следите. Според министърката на стопанската система Везиева, акцията в ДКК против Караганева е опит за компромат, като съвещанието на Съвета даже не е било свикано по надлежния ред.
Прибързаност и немарливост?
Ала истината, както нормално, не е черно-бяла, а има по-сложна, нюансирана конструкция. Неотдавна Кирил Петков призна, че измененията, направени от него в борда на ДКК, не са били „ напълно по-норматив”. Той би трябвало да изясни какво тъкмо значи това - и то час по-скоро. Явно става дума за тази прословута припряност и немарливост към разпоредбите, поради които Петков към този момент си изпати. Решението на Конституционен съд по случая с неговото поданство даде на съперниците му празен чек. Сега те могат да тръбят на всички места: „ Реформи на Петков?! Та той в никакъв случай не е бил министър!”.
Промените, направени от Петков в ДКК и другаде, както наподобява, са били в името на публичния интерес, само че могат да бъдат дискредитирани, в случай че се окаже, че не са съобразени с процедурата. Така както един недобре селекциониран, неприспособим хирургически инструмент може да провали интервенцията и на най-обещаващия млад доктор.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ