Всяка нощ кучето й отивало някъде. Стопанката й го проследила и не повярвала на видяното (видео)
Това не е бразилски сериал, а същинска история за това по какъв начин животно с необикновено сърце и неуморни лапи трансформира този свят към по-добро!
Един ден жителка на безпаричен бразилски квартал приютила бездомно куче. Нарекла женското куче Лилика и споделяла с нея скромното си всекидневие. И животът им бил спокоен и прекрасен, само че една мистерия не давала мира на жената…
Работата била там, че кучето й всяка вечер изчезвало нанякъде. Връщала се късно вечерта, изтощена, и незабавно си лягала.
И тогава един ден стопанката на Лилика решила да последва домашния любим и за задачата взела камера.
Какво се оказало…
След като пробягало няколко благи по автомагистралата, кучето внезапно спряло посред пътя – тогава някаква жена излязла да го посрещне с пакет в ръце.
Тя прегърнала кучето, погалила го и сложила пакета си пред кучето. В него имала храна.
Лилика хапнала малко и вдигнала въпросително зурла. Тогава спътничката й взела торбата от земята, завила я без да я завързва и я поставило в устата на кучето.
Лилика размахала опашка и траяла надолу по автомагистралата.
А нейната господарка, към този момент пристигнала на себе си, се доближила до непознатата и я помолила да изясни какво се случва.
Жената се показала като професор Лусия Хелена де Соуза и споделила, че тя и кучето се срещат на това място от доста години. Всяка вечер в 9 часа тя носи храна на Фокс, защото по персонални аргументи не може да я заведе до дома си.
Но кучето изяжда единствено дребна част от лакомството – явно, с цел да не обиди приятелката си. А останалото взема със себе си.
Следвайки следите на животното по-нататък, стопанката на Лилика схванала за кого е предопределен пакетът в устата й.
Кучето хранело бездомни животни!
Сред бедняшките квартали живеела колония бездомни животни – остаряла котка, две дребни кучета и кокошки. Те били гладни и мръсни. Лилика сложила товара си пред тях и изчакала, до момента в който всички се нахранят.
Жената се доближила до животните – те очевидно в миналото са били домашни любимци и може би даже са били на един притежател. Но по-късно или ги изхвърли на улицата, или той е починал – не се знае. Факт е, че всички тези животинки оставени на грижите на благородната Лисия.
По топлия банкет, Който животните оказали на своята кърмачка, стопанката на Лилика схванала, че дружбата им е доста мощна и е от доста време…
Излишно е да споделяме, че след такова изобретение дамата се влюбила и почита още повече своя интелигентен и благ домакински любим.
Освен това тя има вяра, че Лилика в действителност не е куче. Със сигурност в нея се е вселила душата на човек, който в миналото доста е обичал животните и я е въодушевил да направи едно такова в действителност човешко дело!
Как да назовем този случай, в случай че не знамение? И в действителност, по какъв начин би могло едно куче да дефинира времето, когато ще му донесат храната? А по какъв начин е решила, че би трябвало да се грижи за по-малките и по-слабите от нея?
Как изпълнявала делото си толкоз дълго и непрестанно, като че ли разбирайки смисъла на думата „ обвързване “?
Тези въпроси имат единствено един отговор – това животно е имало и към момента има голямо сърце, прелестен темперамент, брилянтен разум и доста издръжливи лапи.
