Това, което правят бащите, е да убиват чудовищата!
„ Това, което вършат бащите, е да убиват чудовищата! “
Тези думи носят невероятна мощ и дълбока прочувствена тежест, тъй като показват освен физическата, само че и психическата и моралната роля на бащата. Те основават облик на родителя като воин, страж и знак на отбрана в живота на своето дете.
От най-ранните дни на човечеството до през днешния ден, архетипът на бащата се свързва със мощ и протекция. Чудовищата, които убива, не са постоянно забележими – те постоянно са страхове, несигурности и рискове, които заплашват децата. В детството, чудовищата може да са под леглото или в дрешника, само че бащата постоянно е там да каже: „ Не се опасявай, аз съм тук. “
С напредването на годините чудовищата се трансформират – те стават обществени, прочувствени или житейски. Те могат да бъдат страхът от неуспех, подозрението в себе си или даже несправедливостите на света. И въпреки бащата да не може постоянно да унищожи тези чудовища, той учи детето по какъв начин да ги побеждава единствено.
Бащата не е просто войник или войник. Той е и този, който демонстрира на детето какво значи храброст. Смелостта не постоянно е липса на боязън – тя е способността да действаш макар страха. Всяка вечерна приказка за герои, всяка дума на разтуха, когато животът се усеща нетърпим, всяка усмивка на поддръжка преди значим миг, са тихи способи, по които бащата „ убива чудовища “.
Днес бащите се сблъскват с нови провокации. Чудовищата към този момент не са единствено физически закани – те са цифрови, обществени и културни. Те могат да бъдат токсичните въздействия на обществените мрежи, натискът за триумф или тревогата, която идва с модерния живот. Но все пак, ролята на бащата остава същата – да обезпечава сигурност и убеденост, че детето няма да се изгуби в този комплициран свят.
Бащите постоянно остават в сянка. Те не постоянно получават самопризнание за своите жертви, за безсънните нощи и за напъните да обезпечат сигурност и непоклатимост. Но те са там – тихи и неуморни – подготвени да се изправят против всяко страшилище, с цел да защитят своето дете.
В основата на всичко това е любовта. Това не е просто обвързване – това е избор, който бащите вършат всекидневно. Те не убиват чудовища, тъй като би трябвало, а тъй като обичат. Тази обич е неразделна от техния блян да обезпечат бъдеще, изпълнено с вяра и благоприятни условия.
Последвайте Четилище в Х (Twitter)
Вижте още: Майката е единственият човек, който те обича, преди да те познава
