Това е разказ за руснак, когото познавам цял живот, защото

Това е роман за руснак, който познавам цялостен живот, тъй като родителите ни бяха другари. Той е московчанин на 55 години, офицер от запаса и дезертьор от мобилизацията на Путин. Произхожда от семейство на дребна руска номенклатура – както доста московчани. Да го назовем Андрей.

Преди две седмици Андрей бяга от Русия със аероплан за Турция. Оттам ще се придвижи в България, само че чак откакто си уреди банковите сметки и изобщо откри несъмнено място за спестяванията си. В България това е невероятно, заради европейските банкови наказания.

Ще се придвижи в България, тъй като там има апартамент и ще изчака на слънчевото ни Черноморие да свърши бурята.

Подобен е проектът и на хиляди други съветски мъже, които избягаха или се готвят да бягат от мобилизацията в Русия и изпълниха както курортите на Турция, по този начин и градовете по Черноморието - там все по-отчетливо се виждат групички от млади съветски мъже по улиците, както и руснаци от всяка възраст, които явно не са пристигнали на туризъм в края на октомври.
Радостта от живота
Андрей не е от дълбоката провинция, може да се каже, че даже е космополит, просветен и задоволително състоятелен. След измененията през 90-те години на предишния век, той работи за западни компании в Русия. Успява да се снабди с няколко жилището в Москва и от години не работи, а живее от рентиерство. Обикаля света и се радва на живота. От години прекарва летата си на българското Черноморие.

Проблемът при Андрей е в това, че както и доста други руснаци, той в никакъв случай не се е противопоставял на путинския режим в Русия и дълги години е бил деен потребител на пропагандата на Кремъл. Приветства анексията на Крим, уверен е, че украинският Майдан е спонсориран от Запада, има отрицателно отношение към украинците. След анексията, както доста други руснаци, той даже отива на „ патриотична отмора “ в Крим откакто държавното управление насочва подобен апел.

През годините връзките ни с Андрей охладняха и даже прекъснаха поради неговите политически възгледи.
На Андрей стартира да не му харесва Путин
В тях обаче настъпи поврат, откакто Путин стартира да стяга примката на терора към инакомислещите в личната си страна. Санкциите след анексията на Крим също отрезвиха доста руснаци. На Андрей стартира да не му харесва Путин, изключително след започването на войната с Украйна през февруари.
Путин бърка, само че Западът е отговорен
Тогава Андрей ми се обади и ме пита какво да прави. Аз му споделих да си стяга багажа и да бяга, тъй като нещата ще станат още по-страшни за самите руснаци. Андрей, обаче, стартира да ми изнася лекции по какъв начин Западът е отговорен за това, че е подкрепял Путин толкоз доста години.

Във виновността на Западния свят в легитимацията на Путин и недалновидността на западните политици, има голяма доза истина. Но това, което ме шокира в мисленето на Андрей, е че той не намира никаква виновност в себе си, нито в руснаците, и сочи Запада като единствен провинен на путинската тирания.

Тогава се скарахме с Андрей още веднъж. Питах го на какъв брой митинга против Путин е ходил. „ Не желая да ме глобяват или да лежа в пандиза! “ беше неговия отговор. „ Аз не съм дал своя вот за него! “ беше неговото опрощение.
Аз не съм дал своя вот за Путин. Такова беше извинението на Андрей.
До последно Андрей си мислеше, че заради неговата възраст той няма да бъде мобилизиран. Това му даваше сигурност и успокоение, само че единствено досега, в който не излезе декретът на Путин. Според него на готовност предстои всеки мъж, в случай че надали не е на смъртно легло. Особено офицерите от запаса.
Еднопосочен билет
Андрей не изчака да му бъде изпратена повиквателна и си купи еднопосочен самолетен билет за Турция. Негови другари обаче нямаха шанса да се измъкнат. Един различен запасен офицер от Москва - на 48 години - към този момент беше получил повиквателна и беше върнат от летището преди да успее да замине. Съдбата му сега е незнайна.

Андрей ми се обади от Турция и ме помоли за помощ и съвет. Притеснява се от експанзия против руснаци в България – както от украинци, по този начин и от българи.

Светът на Андрей беше рухнал със страшна мощ. В Москва той беше оставил старата си болна майка и щерка си, и беше прегърнал неизвестността. Казах му, че не е самичък в тази покруса и го посъветвах да черпи сили от ориста и стоицизма на украинските бежанци.

Такива като Андрей към този момент пълнят европейските градове. Много ще останат и в Турция, заради това, че могат да вършат банкиране и да имат достъп до финансите си. Поне към този момент.

Но на тях, за разлика от украинците, принудени да изоставен страната си, няма да се гледа като на бежанци, а по-скоро като на бегълци, чийто безмълвен комфорт и безмълвно единодушие с дългогодишната нападателна политика на Путин бяха нарушени.

* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.