Това е началото на едно търсене...Надеждата за по-добро бъдеще ни

...
Това е началото на едно търсене...Надеждата за по-добро бъдеще ни
Коментари Харесай

Новата Витлеемска звезда: Готови ли се за промяната?

Това е началото на едно търсене...

Надеждата за по-добро бъдеще ни кара да търсим опора във всяко нещо, което излъчва Светлина.

Преди 2 хилядолетия на небосклона се е появило нещо велико и светещо, което е привлякло вниманието на мъдреците на Изтока. Следващите епохи нарекли това събитие Витлеемска звезда.

Историята

„ Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. ”

Матей 2:2

„ А като видяха звездата, те се зарадваха с прекомерно огромна наслада. ”

Матей 2:10

Какво разкриват античните историчеки източници?

Датата 25-ти декември е рождена на доста пророци и богове: Буда, Дионис, Индра, Квириний, Артис, Адонис, Зороастър, Митра.

Иисус се ражда и прогласява идването на новата ера на Рибите. Този миг съответствува с обръщането на посоката на Живота от инволюция към еволюция.

Христовият дух прокламира посредством Иисус новото верую, новите правила на живот, новия ден.

Тази дата се основава на проучванията на учените, които я изясняват с редкия съвпад на планетите Юпитер и Сатурн в зодиакалния знак Риби. Този съвпад е бил предвестител на Месията. При предходни съединения на планетите Юпитер и Сатурн се счита, че са се родили великите Зороастър и Буда.

Точната година на рождението на Иисус от Назарет не е известна, както и самата дата. Съвременната просвета стигна до извода, че той е роден по-рано – през 6-та или 7-ма година преди новата епоха.

Едва през VI век Дионисий Малки (римски абат, скит по генезис, работил в Дуросторум, днешния  град Силистра) сложил основите на християнското летоброене. В своите калкулации той стигнал до убеждението, че Иисус е роден на 25-ти декември 754 година от основаването на Рим. Тази година Дионисий Малки сложил като първа от християнската епоха.

Новото летоброене, наричано на Запад до VIII век Дионисиево, било възприето на първо време във Франция, а по-късно последователно и във всички европейски страни, както и в другите християнски страни по света.

Какво е пропуснал Дионисий Малки?

Той е не запомнил нулевата година, която е трябвало да сложи преди раждането на Иисус Христос. Щом датата на Рождеството е била 25-ти декември, християнското летоброене би трябвало да стартира на 1-ви януари идната година, а не миналата, в чийто край се е родил Иисус.

Дионисий дребни е пропуснал 4 години от царуването на римския император Август, управлявал и под името Октавиан (от 31-ва до 27-ма година преди н.е.). Оттук следва, че годината на рождението на Иисус, а дружно с това и на новата епоха, би трябвало да бъде сложена 5 години по-рано от тази, която е приел за изходна точка Дионисий Малки. Това значи, че Иисус е бил роден най-късно през 749 година от основаването на Рим, а не през 754 година, както е считал римският абат.

Ако отнесем хронологията към евангелските текстове, ще установим, че упоменатото броене на популацията в Палестина е било най-веротно през 747 година от основаването на Рим и тогава е изгряла Витлеемската звезда.

Според актуалните астрономически проучвания Витлеемската звезда, както е разказана в Евангелието на Матей, евентуално е обвързвана с раждането на супер нова звезда.

Астрономическите проучвания за появяването и характера на Витлеемската звезда водят началото си от Йоханес Кеплер. Малко преди рождествения празник, на 17 декември 1603 година, той следил съответствува сред планетите Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби.

Той си спомнил за думите на популярен еврейски академик, съгласно който юдейските астролози разглеждали съответствува на планетите Юпитер и Сатурн като предвещание за велики исторически събития. Очакваният Месия щял да се яви на света точно при тяхното съединяване в знака Риби.

След точни астрономически калкулации Кеплер открил, че съвпадът на планетите Юпитер и Сатурн в знака Риби се е осъществил три пъти: два пъти през 747 година и веднъж през 748 година от основаването на Рим.

Съгласно клиновидните таблици, завещани ни от античен Сипар (Вавилон), точният съвпад сред двете планети се е осъществил през 7-ма година преди н.е.

Съвременните астрономически проучвания и калкулации са открити три дати на съответствува на планетите Юпитер и Сатурн през 7-ма година преди н.е.:
 

29-ти май

3-ти октомври

4-ти декември
 

Юдейските астролози считали Риби за съзвездие на Израел и по-специално на Месия. То стои в края на едно остаряло и началото на едно ново слънчево превръщане. Ето още едно удостоверение, че този миг е ознаменувал края на остарялата и начало на новата епоха в развиването на човечеството.

Датата 3-ти октомври, 7 година преди н.е. е съвпаднала тъкмо с юдейския празник на Помирението. В тези съждения се е криело упованието на предвещание за приближаващ избавител Той е бил разказан от старозаветните пророци (Иисая) и предстоящ от народите като популярен примирител:

„ Мир ви оставям. Моят мир ви давам. ”

Йоан 14:27

Витлеемската звезда от позиция на настоящия миг

И през днешния ден съвпадът на планетите Юпитер и Сатурн кара хората да вдигнат своя поглед към небето. В година на тествания, компликации, неустановеност, индивидът търси опора в Невидимото, Безкрайното, което бди над нас. Вдигнал ръце към Бога, индивидът съзира светлината, която блестящо свети в нощта. И провижда и има вяра, че отново ще се роди нов Спасител.

А Той, Спасителят, е постоянно край нас и остава единствено да Го поканим в сърцата си, там, където му е мястото. Нека Той бъде Полазникът, Помазаникът, Месията. Той, Христос, ще ни освети с Мъдрост, Любов и Истина.

Витлеемската звезда ще се роди и изгрее в сърцата и душите на тези хора, които имат желанието и зрелостта да влязат в новата ера. Нейната светлина ще озари както горе небесата, по този начин и нас и ще ни извърши с наслада и мир.

Съвпадът на царските звезди ще се състои във Водолей, който е въздушен знак. Светът на Водолея отхвърля съществуването на един център, което е особено за епохите на Овен и Риби. Ерата на Водолея основава пространство за културен и нравствен продан без ограничавания и без налагане на единение в мненията.

Всяка житейска сфера ще се провежда от небесната сила като пространство с голям брой центрове. Епохата на Водолея значи и величие. А какво по-голямо величие има по Земята от чудното създание на Бога, наречено Жива Природа? Там ние откриваме Неговите прояви на Любов и Мъдрост. Там вникваме в Истината за Живота.

Времето, светът, вселената изискват от нас смяна в метода на разбиране, мислене и живот. От нас се чака да осмислим наличието на Великия Творец в нас.

Промяната на посоката на вектора на нашето съществуване се показва в погледа и очите ни. От взор, ориентиран надолу в земята, през днешния ден той се устремява нагоре в небесата, само че с внимание да не се препънем в земните си „ закачки ”.

В тези дни се раждат освен звезди, слънца и пророци. Това е време за нашето вътрешно новораждане – огрято в светлина, наслада и благополучие.

Осветете битието си!

Извадете Любовта и Красотата от сърцата си и я дръжте като светилник за околните си.

Бъдете добротворци и образец за подражателство!

Бъдете смели и мощни. Подкрепяйте своя близък, който е разпънат от злободневните страхове и несгоди. Вашата обич, добра дума и мил взор ще стоплят сърцата на страдащите.

Бъдете проводници на Христовата Вяра, Надежда и Любов!

 
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР