Това е личен текст. Не е мислен за публикация. Написах

Това е персонален текст. Не е въображаем за обява. Написах го след „ нощта на бeлия рейс “. Видях по какъв начин клетото транспортно средство става скривалище на бягащите през задния излаз на Народното събрание членове на държавното управление Орешарски. Безскрупулници, вцепенени от величието на националния гняв… С този текст осмислих за себе си печалния наш преход. Защо ли тъкмо в този момент се сещам за него…?

Изкачил лазура на планински връх, оглежда България цяла. Вижда и огряна от слънцето София. От високо е ярко и ясно.

Безчестие громи българската земя. Канибализъм. Пълзящо самоизтребление.

Същата заран като гарван вярата е отлетяла през устата. Тъга е стегнала гърлото като израстък.

От високо България наподобява на горяща постройка със зазидани изходи. Безизходица. Жалък заден излаз с табелка „ Резигнация “. Предлага срамно избавление - провираш се лазейки… Прилича на тайните изходи, през които властта в последно време минава, с цел да не гледа суверена в очите. Повечето народ в ниското се е „ избавил “ от тук.

Погледнати от високо индивиди и добитък се сливат. Зрителна измама…? Ядно си спомня: За три сандвича и разходка до София доброволстват в случайна идея. Думата „ достолепие “ не е просто демоде - в българския клони към нелепост.
Обича страната си. Боли го.

В полезрението попадат низините на низостта. Различава олигарси и други издънки на прехода. Току привикват властимащи на инструктаж. С опорни точки демагози вършат хипнози.

Точка първа: „ На човек оскотял не би трябвало идеал… “. Цинизъм чества карнавал.

Втората е логаритъм с темп: „ Духовни бедняци с позаситени стомаси друсат чалга върху маси? = Значи нищо не пречи! Във властта си! “

Третата е най-напета: „ Страхът приспива всяка опозиция! “

От птичи взор мерва агиттабло: „ Верую на преходните тарикати: България цяла е наша - противоречиш ли, бия! “. Парламентаристи-парашутисти ласкаят отрепки напористи: „ Ваша е, господа, единствено Ваша! “ Кърлежи впити във власт с едничка задача: „ Здраво хвани ножа, режещ държавната погача! Осигурявай на настойника мир за безплатния гуляй! “
Незнайно по кое време властта е приватизирана. #Kой изповяда сделката…(?)

Самозабрава. Всичко изтъпява...

Хвърлят резен на бедняк, апетит да залъже. Следва измама с изискана терминология: „ Това е най-социалното държавно управление на прехода! “.

Потрива очи. Насреща единствено власт за благосъстояния разпнала паст. Немският президент Кристиян Вулф подаде оставка - спор на ползи за …700 Евро. В най-бедната страна в Европа крадат стотици хиляди, милиони! Оставка? Не дават. Поиска ли я суверенът - ехидно подсмиване: „ Съвсем оглупял е кретенът. Не слушайте неговото ломотене... “

Чува шушукане: „ Стане ли напечено, ще фашизираме! Мислещи досадници в ъгъл ще навираме! През тяхното оскотяване минава наш‘то оцеляване! “

Цинична завера - подмолна спекулация. Съзаклятие трансформирало се в проклинание. Дочува инструктаж: „ Европа баламосваме с реплика - празна опаковка вместо народна власт! После черпи-и-и от еврофондовете консумация и бодро „ таковай “ цялата нация… “

Равенство пред закона? Равни шансове за всеки? Щастието - главно човешко право? Не бъдете наивни – не в модерна България.

Стяга го болежка. Страната му е отново на опашката. Като че ли е прокълната…

От високо обаче няма скрито-покрито. Някакво …възмездие тегне над крадливото съзвездие. Очакваха живот като бал, а в душата - тъма и тъга... Разяжда меланхолия с неумолима експанзия. „ Нали всичко има цена? За благополучие и топлота всички мои милиони ще платя…! “

Ограбиха близък, само че грабеха и себе си… Живеят живот с усет на първокласна мръсотия. Гади им се от тип и миризма? Подлудява мисълта, че някой, някъде, живее извънпомийно. Долавя жлъч в нощния им конвулсия: „ О проклинание, единствено в обща мръсотия тъгата моя мога да скрия… “

Усещат, че крадат и личните деца! Знаят: заслужен живот в България след грабежа ще е неосъществим. Извън нея – хъшовщина. Треска ги тресе: „ Съдбата на децата ми какво ли ще им сервира? “

От орлов взор съзира и различен безразсъден театър - хитрец от прехода в ролята на пророк. С основна роля в пиеса, наречена „ Бизнесуспех “, до през вчерашния ден преносвач в селския завод. Карикатурата просташко намига и пискливо въздига: „ Аз олицетворявам триумфа.

Подражавай! Друго всичко ялово е – забогатявай! “. Публика наша лакомо лапа блудкавата каша. Сякаш е религиозно признание. Не осъзнава, че лична нелепост тласка в подчинение…!

Дайте психиатър да спре налудничавия спектакъл!

Вместо живот - неразбирателство. Разпиляно достолепие - лудост. Шизофреничен припадък с летален край.

Но, нали след деспотизма чакахме рай…?!