„Ако оцелееш, помни, че те обичам“. Всички, които прочели съобщението, плачели
Това е история за саможертвата на една майка по време на земетресение в Китай.
След като земетресението утихнало и спасителите стигнали до руините на къщата на млада жена, те виделимъртвото й тяло през пукнатините.
Но позата й била някак странна – като че ли била на колене като човек, който се покланя; тялото й била наведено напред, а двете й ръце като че ли били поддържани от предмет.
Срутената къща прекършила гърба и главата й.
С доста компликации лидерът на избавителния екип прокарал ръката си през стеснен процеп на стената, с цел да стигне до тялото на дамата. Той се надявал, че тази жена може да е още жива. Студеното и вдървено тяло обаче му подсказало, че тя сигурно е умряла.
Той и останалата част от екипа напуснали въпросната къща и тръгнали да претърсват идната срутена постройка.
По някакви аргументи ръководителят на екипа бил подбуден от непреодолима мощ да се върне в руините измежду мъртвата жена. Той още веднъж коленичил и претърсил през тесните пукнатини дребното пространство под мъртвото тяло.
Изведнъж изкрещял: „ Дете! Има дете! “
Целият екип работи заедно; деликатно отстранихли купищата разрушени предмети към мъртвата жена. Имало 3-месечно момченце, увито в цветно одеяло под тялото на майка си.
Очевидно дамата е направила най-голямата саожертва, с цел да избави сина си. Когато къщата й падала, тя употребила тялото си, с цел да направи було и да отбрани сина си. Малчуганът към момента спял умерено, когато ръководителят на екипа го взел.
Докторът бързо пристигнал да прегледа момченцето. След като разгърнал одеялото, той видял мобилен телефон.
На екрана имало текстово известие. То гласяло: „ Ако успееш да оцелееш, помни, че те обичам. “
Мобилният телефон прекосявал от една ръка в друга. Всички, които прочели известието, плачели.
„ Ако успееш да оцелееш, помни, че те обичам. “ Такава е любовта на майката към нейното дете!!
