Малко момче се отблагодарило по трогателен начин на баба си, която го е отгледала
Това е една от тези истории, които трогват до дълбините на душата, и имената и детайлите нямат никаква роля.
Мъж споделил със света изумителен случай от своя живот:
В продължение на известно време всяка неделя някой от нашето паство ми носеше бутониера, която прикрепях към копчето на костюма си. Понеже постоянно в неделната заран ми подаряваха цветя, не придавах изключително значение на това.
Мислех, че това е просто хубав жест от някой и го оценявах. После стартира да се повтаря всяка седмица. Но една от тези нормални недели запомних за цялостен живот.
Когато имах намерение да си потеглям след неделната работа, при мен пристигна момченце на към 10 години и ме попита: „ Господине, какво смятате да вършиме с цветето си? “
Първо не разбрах защо приказва, само че след това се досетих. „ Имаш поради това ли? “ – попитах аз и показах розата, прикрепена към палтото ми.
Той отвърна: „ Да. Може ли да я взема, в случай че смятате да я хвърлите? “ Тогава се усмихнах и споделих, че може да вземе цветето ми, като се поинтересувах и какво счита да прави с него.
Момчето ме погледна в очите и сподели:
„ Искам да го подаря на своята баба. Родителите ми се разведоха предходната година. Живях с майка си, само че когато се омъжи наново, тя искаше да пребивавам с татко си. Живях с него известно време, само че след това той сподели, че повече не мога да остана с него и ме изпрати при баба ми. Тя е толкоз добра към мен. Баба готви и се грижи за мен. Искам да й подаря това красиво цвете като признателност за нейната обич “.
След като момчето приключи описа си, не можех да промълвя и дума. С всички сили се постара да сдържа сълзите си, когато станах и взех цветето от палтото ми.
Държейки розата в ръка, погледнах момчето и споделих: „ Синко, това е най-прекрасното нещо, което съм чувал в живота си. Ако погледнеш зад амвона, ще видиш там огромен букет цветя. Всяка неделя разнообразни фамилии ми ги носят за църквата. Моля те, вземи тези цветя и ги подари на своята баба, тъй като тя заслужава единствено най-хубавото “.
След това момчето произнесе думи, които в никакъв случай няма да не помни. Каза: „ Какъв превъзходен ден! Помолих за едно цвете, а получих хубав букет “.
Тази трогателна история за момче, което желало независимо да се отблагодари на баба си за любовта и грижите, още един път ни припомня за това какъв брой значимо е да споделяме думи на благодарност към нашите родственици и близки.
