Какво печелим, когато губим?
Това е част от диалектиката на живота – до момента в който печелиш едно, губиш друго. И противоположното, несъмнено. Пропускането и пропиляването на една полезност по необикновен метод ти отваря път към друга. Което единствено удостоверява, че безспорни победи и цялостни разгроми няма. Вземането и даването вървят по едно и също време ръка за ръка. И в цялата тази криеница на облаги и загуби ние сме тези, които би трябвало да отсеем предпочитаното за нас – него да съхраним в това люлеене ту горе, ту долу.
Започваме печеливш бизнес. Печелим пари, самочувствие, почитание и почит. Със сигурност и власт. Кой не би желал да работи по този начин, че да бъде сполучливо и печелившо това, което прави. Ала паралелно с хубавите неща, вървят и минусите. Все по-малко до никакво свободно време – за себе си, за фамилията, за развлечения. Много отговорности, грижи, което значи разтревожен сън нощем, стрес, риск от заболявания. Загуба на хора от предходното обграждане, които към този момент не са от същия обществен статус – или ние ги считаме за несъответствуващи, или те считат нас за такива. Промяна на личността ни – не е наложително, само че е допустимо – парите и властта работят преобразяващо.
И защото няма безспорни загуби и цялостни победи, а и двете са единствено относителни, то би трябвало да сме подготвени дружно с меда да получим и жилото. Това е то да те съпровождат силата и мъдростта, когато триумфът е с теб. Да не се разочароваш от хората и от обстановките, че те не са тъкмо такива, каквито си очаквал.
Ала същата позиция е изключително потребна по време на провали. В нея има огромна доза оптимизъм. Не инцидентно националната мъдрост споделя – когато една врата се затваря, се отваря друга. Раздялата с обичания, без който не можеш да си представиш по какъв начин ще продължиш да живееш отсега нататък, е сложният път, по който срещаш най-важния човек в живота си – оня, който не те наранява, а те кара да се усмихваш. Загубата на работа е нещо доста депресиращо, само че това може да е нужният ти външен подтик, с цел да започнеш личен бизнес, да намериш по-добре платена или напълно друга работа – все неща, които в никакъв случай не би направил, в случай че си караше инертно на остарялата. Познавам не малко хора с сполучлив бизнес, почнал точно след уволняване или закриване на предприятието, където са работили.
Максимата, че когато печелим, не знаем какво губим и назад, споделя по различен метод, че животът не е в никакъв случай единствено в бял или единствено в черен цвят. А ние няма по какъв начин да знаем в дълготраен проект кое е положително за нас и кое не. Трудностите ни вършат мощни, справящи се, дават ни мъдрост, след тях повече ценим това, което имаме. Рядко пътят към щастието и триумфа е равен, еднакъв и слънчев. Обикновено ориста по този начин ни го конструира, че има разнообразни завои, задънени улички или хълмове скриват прелестния пейзаж, който ни чака зад тях. Важното е постоянно да помним, че е доста допустимо щастието да ни чака в засада зад оня, идващ ъгъл, без значение по какъв начин се усещаме сега. Затова – напред, да надникнем зад него!
Започваме печеливш бизнес. Печелим пари, самочувствие, почитание и почит. Със сигурност и власт. Кой не би желал да работи по този начин, че да бъде сполучливо и печелившо това, което прави. Ала паралелно с хубавите неща, вървят и минусите. Все по-малко до никакво свободно време – за себе си, за фамилията, за развлечения. Много отговорности, грижи, което значи разтревожен сън нощем, стрес, риск от заболявания. Загуба на хора от предходното обграждане, които към този момент не са от същия обществен статус – или ние ги считаме за несъответствуващи, или те считат нас за такива. Промяна на личността ни – не е наложително, само че е допустимо – парите и властта работят преобразяващо.
И защото няма безспорни загуби и цялостни победи, а и двете са единствено относителни, то би трябвало да сме подготвени дружно с меда да получим и жилото. Това е то да те съпровождат силата и мъдростта, когато триумфът е с теб. Да не се разочароваш от хората и от обстановките, че те не са тъкмо такива, каквито си очаквал.
Ала същата позиция е изключително потребна по време на провали. В нея има огромна доза оптимизъм. Не инцидентно националната мъдрост споделя – когато една врата се затваря, се отваря друга. Раздялата с обичания, без който не можеш да си представиш по какъв начин ще продължиш да живееш отсега нататък, е сложният път, по който срещаш най-важния човек в живота си – оня, който не те наранява, а те кара да се усмихваш. Загубата на работа е нещо доста депресиращо, само че това може да е нужният ти външен подтик, с цел да започнеш личен бизнес, да намериш по-добре платена или напълно друга работа – все неща, които в никакъв случай не би направил, в случай че си караше инертно на остарялата. Познавам не малко хора с сполучлив бизнес, почнал точно след уволняване или закриване на предприятието, където са работили.
Максимата, че когато печелим, не знаем какво губим и назад, споделя по различен метод, че животът не е в никакъв случай единствено в бял или единствено в черен цвят. А ние няма по какъв начин да знаем в дълготраен проект кое е положително за нас и кое не. Трудностите ни вършат мощни, справящи се, дават ни мъдрост, след тях повече ценим това, което имаме. Рядко пътят към щастието и триумфа е равен, еднакъв и слънчев. Обикновено ориста по този начин ни го конструира, че има разнообразни завои, задънени улички или хълмове скриват прелестния пейзаж, който ни чака зад тях. Важното е постоянно да помним, че е доста допустимо щастието да ни чака в засада зад оня, идващ ъгъл, без значение по какъв начин се усещаме сега. Затова – напред, да надникнем зад него!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ