2020 – Фаталната високосна
ТОП 10 на събитията, които раздрусаха света през отиващата си година Ужасната пандемия пристигна дружно с гърмежи, районни войни и терористични офанзиви
За страдание, 2020 година за първи път в най-новата ни история ни сервира поредност от единствено неприятни събития, които засегнаха всички на планетата. Едни се разболяха, други претърпяха терористични офанзиви, трети – гърмежи, четвърти – районни войни. Година ли бе да я опишеш, може ли друга да бъде още по-лоша? Надеждите на всички хора са, че въпреки тежките времена да не престават с цялостна мощ, 2021-а ще ни бъде малко по-леко.
1. Иранската рецесия и падналият " Боинг "
Годината сподели лицето си на гибелта още в самото начало. На 3 януари американските спецслужби унищожиха генерал-герой за Иран Касем Сюлеймани. Пет дни по-късно пристигна ответният удар на Ислямската република – Иран нападна с ракети бази на Съединени американски щати в Ирак и напрежението сред двете страни ескалира. Следващият удар, безусловно няколко часа по-късно, бе съдбовен за 176 души в украинския аероплан Boeing 737-800, летящ от Техеран за Киев.
Независимо, че в началото отхвърляше виновност, дни по-късно Иран призна, че е сбъркала гражданския полет с боен и по случайност са го обстрелвали. Киев изиска с изключение на извинения и парично
обезщетение за жертвите, а Техеран даде обещание да накаже отговорните до първата годишнина от въздушната злополука. Този случай обаче не понижи несъгласията и напрежението сред Иран и Съединени американски щати. В края на ноември беше погубен видният ирански академик Мохсен Фахризаде в колата му край Техеран. Ученият от дълго време беше подозиран на Запад, че е мозъкът зад тайната иранската стратегия за основаване на нуклеарна бомба. Иран упрекна остарелия си зложелател Израел за убийството.
2. Пандемията и карантината
След началната нервност към китайския град Ухан, откъдето потегли коронавирусът, на 28 януари беше доказан първият случай в Германия. На 30 януари беше оповестено, че цялостен Китай е в плен на ковид, започнаха евакуации на стотици непознати жители, а през февруари вирусът плъзна из континентите. Така се стигна до 11 март, когато Италия записва рекорден брой жертви на подлата болест, СЗО разгласи пандемия, а светът бе заключен под карантина. Последвалите по-топли месеци посрещнахме с вярата, че вирусът ще си отиде със стоплянето на времето, само че това не се случи. Нещо повече – още през май от СЗО предизвестиха, че би трябвало да се готвим за втора по-смъртоносна вълна. Тя настъпи в Европа още в края на септември, а в България през ноември достигнахме първо място по смъртност на Стария континент. Последна нов локдаун с друга степен в Европа, у нас продължава до 31 януари.
Лъч светлина в тъмния тунел се появи с стартирането в послание на имунизациите - първо в Русия – със „ Спутник V ”, а по-късно и във Англия – с „ Пфайзер ”. Ваксинирането, което стартира в цяла Европа, дава вяра, че светът ще успее да пречупи заболяването идната година. Въпреки това черната статистика на заболяването е повече от покъртителна – съвсем 80 милиона инфектирани по света и близо 2 милиона изгубили борбата с ковид.
3. Убийството на негър и протестите
В края на май яростни протести избухнаха във Флорида, а повода – убийството на негър по време на арест.
До гибелта на Джордж Флойд се стигна откакто беше заключен с белезници от бял служител на реда, който притиска с коляно врата му в продължение на няколко минути. Инцидентът отприщи гнева на хиляди хора по целия свят и популяризира придвижването BLM (Black Lives Matter – животът на чернокожите има значение). В същото време митингите бяха съпроводени с вандалски прояви, в които бяха изпочупени административни здания, частни офиси и разграбени хранителни артикули и разнообразни артикули. Протести имаше и в Европа, а на някои места бяха унищожени монументи на исторически персони, които се свързват с робовладелство.
4. Атентатите във Франция
Едно събитие на 16 октомври не просто раздруса Париж, само че изправи една против различен две религии в света – християнство и ислям. Френски преподавател по история беше обезглавен откакто посочил в час карикатури на пророка Мохамед. Извършител на закононарушението бе 18-годишен руснак от чеченски генезис.
Френският президент Макрон даде обещание да отбрани полезностите на Запада от радикалистите. Заяви, че ислямът като вяра „ претърпява рецесия по целия свят “. В отбрана на мюсюлманите се изправи турският президент Ердоган и прикани страните от исляма да бойкотират френските артикули. Икономическите загуби за Франция не закъсняха. Но това надалеч не беше всичко. Франция понесе и доста по-страшна загуба след серия от тероризъм. На 29 октомври емигрант от Тунис обезглави с нож присъстващи на църковна работа в Ница. Загинаха трима, а в Авиньон и в Париж имаше паралелни офанзиви, както и във френското посолство в Джеда. На 31 октомври серията от офанзиви продължи откакто незнаен мъж простреля 52-годишен духовник в църквата в Лион, а на 2 ноември тероризъм окървави и Виена.
В резултат на терористичните офанзиви, към 300 души са починали във Франция от 2012 година.
5. Взривът в Бейрут
На 4 август в пристанището на ливанската столица Бейрут изгоря едно от складовите пространства. Първоначално това изглеждаше като елементарен пожар, до момента в който стана ясно, че там са се съхраняват муниции. Резултатът проехтя из целия град – невероятната взривна вълна трансформира пространствата в катер, който се запълни със вода, зърнените бази в съседство изгоряха, а стъклата от прозорците на десетки здания посипаха улиците на Бейрут като след война. Оказа се, че е потърпевша половината от столицата. Загинаха над 200 души, а повече от 7000 бяха ранените. По оценка на управляващите, загубите надвишават 15 милиарда $. Над 300 000 останаха без жилище.
Както след това стана ясно, взривената амониевата селитра, очакваща утилизация, е била иззета още през 2013-та година от транспортен съд на съветски предприемач, потопен в задължения. Чиновниците, които неведнъж били алармирали за допустима покруса, само че не подхванали ограничения, след гърмежа бяха задържани, само че Бейрут още не се е съвзел от нещастието, макар помощта на десетки страни.
6. Изборите в Съединени американски щати и успеха на Байдън
Въпреки че се чакаха кавги към гласуването на президентските избори в Съединени американски щати на 3 ноември, никой в света не беше квалифициран за такава трагична развръзка. Очаквано, най-проблемни се оказаха десетина щати и гласуването по пощите в тях. Тръмп уличи демократите в измами и изиска прекъсване на преброяването, а през това време най-големите медии оповестиха Джо Байдън за победител и стотици страни го поздравиха без значение от неналичието на публични данни. Следващият месец мина през отвод на Тръмп да стартира процеса на смяна във властта, а демократите обявяваха новите основни имена за идващите 4 години. След последващото гласоподаване на 14 декември и потвърждаването на резултата за Байдън, Тръмп най-сетне се съгласи да стартира да предава властта, само че съобщи, че не приема загубата на изборите. Инагурацията се чака да се организира на 20 януари, само че още с влизането на Байдън в Белия дом го чакат куп проблеми – от развихрилата се пандемия, през разделянето в обществото, до нуклеарната договорка с Иран и напрегнатите връзки с Русия и Китай, които към този момент влязоха в ледена ера.
7. Протестите в Беларус
В разгара на лятото Минск се трансформира в най-горещата столица не поради климатичните промени, а поради стохилядните митинги, които всяка неделя не престават да заливат столицата на Беларус. След президентските избори, в които с над 80 % завоюва последния европейски деспот – Александър Лукашенко, страната е пред революция. Опонентите на Лукашенко са или в пандиза, или избягали зад граница, като Светлана Тихановска, която от месеци обикаля европейски и американски политици, с цел да търси поддръжка за битката против непоклатимия президент. Стотици са изчезнали след митингите, десетки са убитите, само че без значение от уличните борби в Минск и огромните градове в Беларус, Лукашенко парадира с доверието на Путин и дружно с малолетния си наследник управлява страната, като упреква Запада за размириците.
8. Войната в Нагорни Карабах
След съвсем месец и половина война в Нагорни Карабах, през ноември тя завърши с победа на Азербайджан, митинги в Армения и нараснала известност на Русия и Турция в района. Подписаното тристранно съглашение за преустановяване на огъня освен постави завършек на бойните дейности, само че промени напълно обстановката в Южен Кавказ. То върна на азерите територии, отнети им отпреди близо 30 години и събра фамилии, разграничени от десетилетия. Оказа се, че арменците са унищожили огромна част от историческото завещание на района.
Споразумението бе подписано от президента на Азербайджан Илхам Алиев и от арменския министър председател Никол Пашинян. Посредник в диалозите бе съветският президент Владимир Путин, а Турция също имаше основна роля в процеса. То провокира митинги в арменската столица Ереван. След заявката на Пашинян за мирното съглашение стачкуващи нахлуха в постройката на Народното събрание, завзеха и кабинета на премиера Пашинян. Опозицията изиска незабавната му оставка, само че до момента той не я е подал. Въпреки това, тези дни даде за първи път да се разбере, че е подготвен на предварителни избори през 2021 година.
9. Отравянето на Навални
Екипът на Алексей Навални закусва в сибирския град Томск, когато получава известие, че опозиционерът се е почувствал зле в самолета, на път за Москва. Активистите бързо отиват в стаята му в хотел Xander, която той напуща единствено часове по-рано, с цел да съберат доказателства. По-късно открита от тях бутилка от вода ще се окаже, че съдържа следи от новичок. Използването на неразрешеното вещество провокира интернационален скандал, който продължава да ескалира.
Бързата реакция и изключителното кацане на водача на самолета, в който е пътувал Навални, както и помощта от медицинските екипи, които първо са приели 44-годишния опозиционер, избавиха живота на Навални. Това, което на Запад дефинират като неблаговиден опит за убийството на водещ опозиционер, предизвика утежняване на съветските връзки с Европа и най-много – с немския канцлер Ангела Меркел. Кремъл обаче отхвърля да е забъркан в отравянето. Нещо повече- тези дни Москва насочи 24-часов ултиматум към Навални - да се върне от Германия, където се лекува, в противоположен случай го чака затвор.
10. Сривът на международната стопанска система
Ако имунизацията дава вяра, че коронавирусът ще бъде озаптен, в международен проект икономическите последствия занапред ще се усещат. Затворените страни и градове по време на карантина се принудиха да изхарчат трилиони в поддръжка на затворените хора и бизнеси. Опразнените хазни изправиха пред риск от дългова рецесия повече от половината от бедните страни.
Прогнозата на Международния валутен фонд за годината е най-песимистичната от времето на Великата меланхолия. Очаква се невиждан негативен напредък на световната стопанска система от 4,4% през 2020 година и растеж от 5,25% през идната година, който обаче няма да е задоволителен, с цел да върне стопанската система на равнището от 2019 година Кризата усили безработицата, само че дружно с това и неравенството както сред страните, по този начин и вътре в тях.
Падането на акциите продължи съвсем през цялата година като се изключи седмицата, в която бе оповестено стартирането на първата ваксина и пазарите реагираха с вдигнати котировки по целия свят. Но като цяло, само златото и среброто доближиха рекордни равнища, а на другата страна – най-сериозен бе спада на петрола.
За страдание, 2020 година за първи път в най-новата ни история ни сервира поредност от единствено неприятни събития, които засегнаха всички на планетата. Едни се разболяха, други претърпяха терористични офанзиви, трети – гърмежи, четвърти – районни войни. Година ли бе да я опишеш, може ли друга да бъде още по-лоша? Надеждите на всички хора са, че въпреки тежките времена да не престават с цялостна мощ, 2021-а ще ни бъде малко по-леко.
1. Иранската рецесия и падналият " Боинг "
Годината сподели лицето си на гибелта още в самото начало. На 3 януари американските спецслужби унищожиха генерал-герой за Иран Касем Сюлеймани. Пет дни по-късно пристигна ответният удар на Ислямската република – Иран нападна с ракети бази на Съединени американски щати в Ирак и напрежението сред двете страни ескалира. Следващият удар, безусловно няколко часа по-късно, бе съдбовен за 176 души в украинския аероплан Boeing 737-800, летящ от Техеран за Киев.
Независимо, че в началото отхвърляше виновност, дни по-късно Иран призна, че е сбъркала гражданския полет с боен и по случайност са го обстрелвали. Киев изиска с изключение на извинения и парично
обезщетение за жертвите, а Техеран даде обещание да накаже отговорните до първата годишнина от въздушната злополука. Този случай обаче не понижи несъгласията и напрежението сред Иран и Съединени американски щати. В края на ноември беше погубен видният ирански академик Мохсен Фахризаде в колата му край Техеран. Ученият от дълго време беше подозиран на Запад, че е мозъкът зад тайната иранската стратегия за основаване на нуклеарна бомба. Иран упрекна остарелия си зложелател Израел за убийството. 2. Пандемията и карантината
След началната нервност към китайския град Ухан, откъдето потегли коронавирусът, на 28 януари беше доказан първият случай в Германия. На 30 януари беше оповестено, че цялостен Китай е в плен на ковид, започнаха евакуации на стотици непознати жители, а през февруари вирусът плъзна из континентите. Така се стигна до 11 март, когато Италия записва рекорден брой жертви на подлата болест, СЗО разгласи пандемия, а светът бе заключен под карантина. Последвалите по-топли месеци посрещнахме с вярата, че вирусът ще си отиде със стоплянето на времето, само че това не се случи. Нещо повече – още през май от СЗО предизвестиха, че би трябвало да се готвим за втора по-смъртоносна вълна. Тя настъпи в Европа още в края на септември, а в България през ноември достигнахме първо място по смъртност на Стария континент. Последна нов локдаун с друга степен в Европа, у нас продължава до 31 януари.
Лъч светлина в тъмния тунел се появи с стартирането в послание на имунизациите - първо в Русия – със „ Спутник V ”, а по-късно и във Англия – с „ Пфайзер ”. Ваксинирането, което стартира в цяла Европа, дава вяра, че светът ще успее да пречупи заболяването идната година. Въпреки това черната статистика на заболяването е повече от покъртителна – съвсем 80 милиона инфектирани по света и близо 2 милиона изгубили борбата с ковид.
3. Убийството на негър и протестите
В края на май яростни протести избухнаха във Флорида, а повода – убийството на негър по време на арест.
До гибелта на Джордж Флойд се стигна откакто беше заключен с белезници от бял служител на реда, който притиска с коляно врата му в продължение на няколко минути. Инцидентът отприщи гнева на хиляди хора по целия свят и популяризира придвижването BLM (Black Lives Matter – животът на чернокожите има значение). В същото време митингите бяха съпроводени с вандалски прояви, в които бяха изпочупени административни здания, частни офиси и разграбени хранителни артикули и разнообразни артикули. Протести имаше и в Европа, а на някои места бяха унищожени монументи на исторически персони, които се свързват с робовладелство.
4. Атентатите във Франция
Едно събитие на 16 октомври не просто раздруса Париж, само че изправи една против различен две религии в света – християнство и ислям. Френски преподавател по история беше обезглавен откакто посочил в час карикатури на пророка Мохамед. Извършител на закононарушението бе 18-годишен руснак от чеченски генезис.
Френският президент Макрон даде обещание да отбрани полезностите на Запада от радикалистите. Заяви, че ислямът като вяра „ претърпява рецесия по целия свят “. В отбрана на мюсюлманите се изправи турският президент Ердоган и прикани страните от исляма да бойкотират френските артикули. Икономическите загуби за Франция не закъсняха. Но това надалеч не беше всичко. Франция понесе и доста по-страшна загуба след серия от тероризъм. На 29 октомври емигрант от Тунис обезглави с нож присъстващи на църковна работа в Ница. Загинаха трима, а в Авиньон и в Париж имаше паралелни офанзиви, както и във френското посолство в Джеда. На 31 октомври серията от офанзиви продължи откакто незнаен мъж простреля 52-годишен духовник в църквата в Лион, а на 2 ноември тероризъм окървави и Виена.
В резултат на терористичните офанзиви, към 300 души са починали във Франция от 2012 година.
5. Взривът в Бейрут
На 4 август в пристанището на ливанската столица Бейрут изгоря едно от складовите пространства. Първоначално това изглеждаше като елементарен пожар, до момента в който стана ясно, че там са се съхраняват муниции. Резултатът проехтя из целия град – невероятната взривна вълна трансформира пространствата в катер, който се запълни със вода, зърнените бази в съседство изгоряха, а стъклата от прозорците на десетки здания посипаха улиците на Бейрут като след война. Оказа се, че е потърпевша половината от столицата. Загинаха над 200 души, а повече от 7000 бяха ранените. По оценка на управляващите, загубите надвишават 15 милиарда $. Над 300 000 останаха без жилище.
Както след това стана ясно, взривената амониевата селитра, очакваща утилизация, е била иззета още през 2013-та година от транспортен съд на съветски предприемач, потопен в задължения. Чиновниците, които неведнъж били алармирали за допустима покруса, само че не подхванали ограничения, след гърмежа бяха задържани, само че Бейрут още не се е съвзел от нещастието, макар помощта на десетки страни.
6. Изборите в Съединени американски щати и успеха на Байдън
Въпреки че се чакаха кавги към гласуването на президентските избори в Съединени американски щати на 3 ноември, никой в света не беше квалифициран за такава трагична развръзка. Очаквано, най-проблемни се оказаха десетина щати и гласуването по пощите в тях. Тръмп уличи демократите в измами и изиска прекъсване на преброяването, а през това време най-големите медии оповестиха Джо Байдън за победител и стотици страни го поздравиха без значение от неналичието на публични данни. Следващият месец мина през отвод на Тръмп да стартира процеса на смяна във властта, а демократите обявяваха новите основни имена за идващите 4 години. След последващото гласоподаване на 14 декември и потвърждаването на резултата за Байдън, Тръмп най-сетне се съгласи да стартира да предава властта, само че съобщи, че не приема загубата на изборите. Инагурацията се чака да се организира на 20 януари, само че още с влизането на Байдън в Белия дом го чакат куп проблеми – от развихрилата се пандемия, през разделянето в обществото, до нуклеарната договорка с Иран и напрегнатите връзки с Русия и Китай, които към този момент влязоха в ледена ера.
7. Протестите в Беларус
В разгара на лятото Минск се трансформира в най-горещата столица не поради климатичните промени, а поради стохилядните митинги, които всяка неделя не престават да заливат столицата на Беларус. След президентските избори, в които с над 80 % завоюва последния европейски деспот – Александър Лукашенко, страната е пред революция. Опонентите на Лукашенко са или в пандиза, или избягали зад граница, като Светлана Тихановска, която от месеци обикаля европейски и американски политици, с цел да търси поддръжка за битката против непоклатимия президент. Стотици са изчезнали след митингите, десетки са убитите, само че без значение от уличните борби в Минск и огромните градове в Беларус, Лукашенко парадира с доверието на Путин и дружно с малолетния си наследник управлява страната, като упреква Запада за размириците.
8. Войната в Нагорни Карабах
След съвсем месец и половина война в Нагорни Карабах, през ноември тя завърши с победа на Азербайджан, митинги в Армения и нараснала известност на Русия и Турция в района. Подписаното тристранно съглашение за преустановяване на огъня освен постави завършек на бойните дейности, само че промени напълно обстановката в Южен Кавказ. То върна на азерите територии, отнети им отпреди близо 30 години и събра фамилии, разграничени от десетилетия. Оказа се, че арменците са унищожили огромна част от историческото завещание на района.
Споразумението бе подписано от президента на Азербайджан Илхам Алиев и от арменския министър председател Никол Пашинян. Посредник в диалозите бе съветският президент Владимир Путин, а Турция също имаше основна роля в процеса. То провокира митинги в арменската столица Ереван. След заявката на Пашинян за мирното съглашение стачкуващи нахлуха в постройката на Народното събрание, завзеха и кабинета на премиера Пашинян. Опозицията изиска незабавната му оставка, само че до момента той не я е подал. Въпреки това, тези дни даде за първи път да се разбере, че е подготвен на предварителни избори през 2021 година.
9. Отравянето на Навални
Екипът на Алексей Навални закусва в сибирския град Томск, когато получава известие, че опозиционерът се е почувствал зле в самолета, на път за Москва. Активистите бързо отиват в стаята му в хотел Xander, която той напуща единствено часове по-рано, с цел да съберат доказателства. По-късно открита от тях бутилка от вода ще се окаже, че съдържа следи от новичок. Използването на неразрешеното вещество провокира интернационален скандал, който продължава да ескалира.
Бързата реакция и изключителното кацане на водача на самолета, в който е пътувал Навални, както и помощта от медицинските екипи, които първо са приели 44-годишния опозиционер, избавиха живота на Навални. Това, което на Запад дефинират като неблаговиден опит за убийството на водещ опозиционер, предизвика утежняване на съветските връзки с Европа и най-много – с немския канцлер Ангела Меркел. Кремъл обаче отхвърля да е забъркан в отравянето. Нещо повече- тези дни Москва насочи 24-часов ултиматум към Навални - да се върне от Германия, където се лекува, в противоположен случай го чака затвор.
10. Сривът на международната стопанска система
Ако имунизацията дава вяра, че коронавирусът ще бъде озаптен, в международен проект икономическите последствия занапред ще се усещат. Затворените страни и градове по време на карантина се принудиха да изхарчат трилиони в поддръжка на затворените хора и бизнеси. Опразнените хазни изправиха пред риск от дългова рецесия повече от половината от бедните страни.
Прогнозата на Международния валутен фонд за годината е най-песимистичната от времето на Великата меланхолия. Очаква се невиждан негативен напредък на световната стопанска система от 4,4% през 2020 година и растеж от 5,25% през идната година, който обаче няма да е задоволителен, с цел да върне стопанската система на равнището от 2019 година Кризата усили безработицата, само че дружно с това и неравенството както сред страните, по този начин и вътре в тях.
Падането на акциите продължи съвсем през цялата година като се изключи седмицата, в която бе оповестено стартирането на първата ваксина и пазарите реагираха с вдигнати котировки по целия свят. Но като цяло, само златото и среброто доближиха рекордни равнища, а на другата страна – най-сериозен бе спада на петрола.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ