Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

Всяка страна има своето златно потомство от герои, които остават в историята със своите каузи, мисли и образеца, който завещават на идващите генерации. За българите, това са възрожденците. За Съединените щати, това златно потомство са така наречен Бащи-основатели. Родени главно през първата половина на XVIII в., това са богати и съумели мъже, идващи от разнообразни поприща в живота, само че обединени от концепцията за основаване на една нова, независима и съвременна нация, която да скъса с наследството на Стария свят и да стартира на чисто в Новия. Сред бащите-основатели личат имена като Джордж Уошингтън – първият президент на Съединени американски щати, Джон Адамс – първият вицепрезидент на Съединени американски щати, политическия мъдрец Томас Джеферсън и известния юрист Арън Бур. Ала единствено един от тези високообразовани, заможни и почитани мъже е почетен с прякора „ Първия американец “ – Бенджамин Франклин.

По-лесно е да се изброят нещата, с които той не се е занимавал през живота си, в сравнение с да се посочат всички поприща, в които се впуска, освен това със забележителен триумф. При експлоадирането на Войната за самостоятелност на Съединени американски щати през 1775 година, Бенджамин Франклин е нещо като старейшина на американското общество. Той е доста по-възрастен от останалите бащи-основатели, които се отнасят към него с поклонение и почит. Когато през 1783 година Франклин договаря мирния контракт с Англия, положил началото на самостоятелната страна Съединени американски щати, зад тила си към този момент има седем десетилетия, изпълнени с превратности, триумфи и завършения. Той е и единственият американец, който не е президент на Съединени американски щати, само че все пак лика му краси не коя да е, а банкнотата от 100 $.

Историята на рода Франклин стартира в Нюхемпшър, Англия. Бащата на Бенджамин – Джосая е роден в селцето Ектън. От там, през 1683 година, той се мести с многолюдното си семейство в град Бостън, колонията Масачузетс. Джосая бил занаятчия в обработката на восък, произвеждайки сапун, свещи и масло за огрев. Материалното му положение очевидно е обичайно, с оглед размера на фамилията му. От първата си брачна половинка – Ан, Джосая има 7 деца. Когато Ан умира, той се дами наново за Абая Фолджър – потомка на тесногръд жанр занаятчии, избягали в Масачузетс от гоненията на крал Чарлз I в средата на XVII в. Абая ражда на Джосая още 10 деца, от които номер седем и десети, финален наследник, е Бенджамин. Той идва на бял свят на 17 януари 1706 година За най-ранните си години, самият Бенджамин отбелязва, че е израснал като главатар на тайфа хлапета, шляещи се по поречието на р. Чарлз.

Животът на многолюдното семейство не е слънчев. Джосая се стреми да даде специалност и почтено прехранване на всичките си деца, само че предизвикването е в действителност съществено. За Бенджамин, родителите му чертаят бъдеще на духовник. С тази цел, татко му го изпраща в Бостънското латинско учебно заведение – най-старото учебно заведение в Съединени американски щати, настоящо и до през днешния ден. Поради липса на средства, Бенджамин учи там единствено две години – задоволително, с цел да се научи да написа и чете, само че не задоволително, с цел да сбъдне фантазията на родителите си за духовническа кариера.

Едва навършил 12 години, Бенджамин към този момент е чирак на един от по-големите си братя – Джеймс Франклин, който е печатар и издател на един от първите вестници в Съединени американски щати – „ Ню Инглънд Кърънт “. От него Бенджамин научава основите на печатарския поминък. Тъй като е доста млад, му отхвърлят правото да разгласява текстове във вестника. По тази причина, Бенджамин си измисля псевдоним – госпожа Сайлънс Дугуд (букв. Мълчалива Добротворна) и от името на овдовяла жена на 50 годишна възраст, разгласява текстове свързани с наболелите проблеми на Бостън.

През 1723 година, 17-годишният Бен Франклин напуща Бостън и отпътува за Филаделфия, с цел да търси ново начало за себе си. Именно там той среща Дебора Рийд – огромната си обич. Двамата изпитват мощно увлечение един към различен и даже Бен живее в дома на Рийд като наемател. През идващите три години, младежът работи в разнообразни печатници, пътува за малко до Лондон, а по-късно се наема като счетоводител и асистент на търговеца Томас Денъм. Докато е на острова, Франклин приключва връзката си с Рийд, а фамилията й, което по този начин и не го харесва, я дами за различен.

След завръщането си в Америка, двамата млади възобновяват връзката си. Съпругът на Дебора я е напуснал, без да й даде бракоразвод, по тази причина те са принудени да сключат „ публичен брак “, обявявайки пред околните си, че са мъж и жена. Те имат две деца и отглеждат противозаконния наследник на Бен, за който е противоречиво чия е майка му. Първото им дете е очарователно момченце, което обаче си отива рано от този свят, покосен от едра шарка. Това е най-тежкият удар в живота на Бенджамин. От този миг нататък той става безжалостен бранител на имунизацията и даже изнася лекции, агитирайки хората да си слагат имунизацията, с цел да не страдат като него.

За разлика от персоналния му живот, публичния е в непрекъснат напредък. През 1727 година, едвам навършил 21 година, Франклин основава интелектуалния клуб „ Джънто “, от който след това, през 1731 година, се образува Филаделфийската библиотечна компания – организация с идеална цел, която основава една от първите библиотеки на територията на Съединени американски щати, настоящи и до през днешния ден.  Успоредно с това, Бен се захваща и за печатарския поминък още веднъж. През 1728 година той основава своя лична печатница и стартира да издава „ Дъ Пенсилвания Газет “. С времето Бенджамин развива концепцията за основаване на мрежа от печатници, които да монополизират издаването на вестници в 13-те колонии.

Към 1753 година половината огромни издания в колониите се издават от Франклин или негови съдружници, като мрежата надскача Пенсилвания и обгръща Южна Каролина и Ню Йорк. Редно е да се означи, че по това време сред обособените колонии има прекомерно скромни връзки, като главният поток от хрумвания и търговия е ориентиран към Англия, а не посред им. В този смисъл, Франклин е един от пионерите на концепцията за единение на американските колонии и превръщането им в една цялостна и интегрирана общественост. Като израз на неговия възходящ статус в обществото, още през 1731 година Франклин е признат в американското масонско общество, достигайки сан на популярен магистър 3 години по-късно.

Същинският пробив в бизнеса идва от едно издание с беседи и поуки, което Бен написа под псевдонима Ричард Сондърс. Т. нар. „ Алманах на бедния Ричард “ се трансформира в литературна институция в колониите. Всеки тираж се продава в над 10 000 бройки – бестселър по стандартите на епохата, когато сходни издания, продавани с абонамент, докарвали по няколко стотин бройки в най-хубавия случай. Отделно, Франклин издава още няколко списания и вестници, с което си докарва обилни приходи и се утвърждава като един от най-изтъкнатите общественици в 13-те колонии.

Опирайки се на своето благосъстояние, Бен Франклин се заема с няколко обилни, публични плана, които му носят още популярност и дивиденти. Той е нает от колонията Ню Джърси да отпечата нови хартиени банкноти, снабдени със специфична технология срещу подправяне. Същевременно се заема с основаването на две научни институции – Американското философско общество (1743 г.) и Пенсилванската академия (днес Пенсилвански университет, открит 1751 г.). През 1748 година, Франклин към този момент е милионер по стандартите на днешната ера. Доволен от насъбраното със здрава работа имане, той отстъпва бизнеса с печатниците на своя приближен човек Дейвид Хол, пенсионира се на 41 години и се посвещава дефинитивно на социална и политическа кариера, както и на своите научни опити.

Основната му пробна активност е обвързвана с любовта му към електричеството. След 1748 година Франклин посвещава много време на опитите си с способи за ефикасна приложимост на електричеството за задачите на науката и обществото. Смята се, че Франклин пръв назовава двата заряда на електрическата енергия „ позитивен “ и „ негативен “. Франклин опитва интензивно и с способи за запазване на електрическата енергия, употребявайки стъкленици с газ и оловни тръби, конструирайки разнообразни първообрази на бъдещата батерия, изобретена в последна сметка от Алесандро Волта половин век по-късно.

Най-важният опит на Франклин с електричеството, е обвързван с потреблението на особено хвърчило за добиване на електрически заряд по време на стихия. След поредност сполучливи опити, Франклин в последна сметка изобретява гръмоотвода – средство, което революционизира градежа на здания и предпазването на обитаемоте места от мълнии – честа причина за пожари в предходните епохи. За цялостния си принос към проучването на електричеството, през 1756 година, Бенджамин Франклин става член на Британското кралско научно общество (тяхната Академия на науките). През 60-те години на XVIII в. във връзка със своята работа като част от пощенската работа на Колониите, Франклин взе участие в първото в детайли картографиране на течението Гълфстрийм. Дотогава естественото събитие е известно единствено най-общо на мореплавателите.

Експериментите вървят ръка за ръка с усилена социална активност. През 1749 година Франклин е назначен за мирски арбитър във Филаделфия – една от най-важните публични служби в тогавашната правна система. Впоследствие Бенджамин дружно със съдружници, взе участие в основаването на първата болница в бъдещите Съединени американски щати (1751 г.), както и на първата застрахователна компания във Филаделфия (и най-старата в САЩ). През 1753 година е назначен за заместител основен куриер на Британска Америка – позиция, която неимоверно издига престижа му и му оказва помощ да си сътвори познанства и връзки във всички колонии. През същата година е почетен с почетна купа „ магистър “ и от Йейлския, и от Харвардския университет.

През 1760-те години, Франклин е изпратен в Лондон като представител на колонията Пенсилвания в устрема й да оспори правата, дадени на семейство Пен (на които е кръстена колонията), като частни владелци на цялата й територия. Докато е там, Франклин става очевидец на налагането на „ Гербовия налог “ – първият от редица закони, с които Англия провокира гнева на американските колониални общности. Бенджамин написа поредност от памфлети и митинги, които получават необятна известност.

Колониите Ню Йорк, Масачузетс и Ню Джързи също го избират за собствен представител и Франклин се трансформира, де факто, в първи дипломат на бъдещите Съединени американски щати във Англия. Същевременно, Бен спомага на своя противозаконен наследник – Уилям, да бъде повдигнат за губернатор на колонията Ню Джързи – удостоверение за високото равнище, с което семейство Франклин се приема освен в Колониите, само че и във Англия. Парадоксално, когато през 1776 година избухва Войната за самостоятелност, Уилям Франклин застава на страната на английската корона, до момента в който татко му е един от най-пламенните поддръжници на независимостта.

Докато обитава във Англия, Франклин продължава научната си активност. Печели почетна докторска степен от университета Сейнт Ендрюс (1759 г.), а по-късно и от Оксфорд (1762 г.). По същото време обикаля Британските острови и пътува до Франция и из Европа, създавайки си репутацията на един от най-опитните познавачи на европейската просвета и политика измежду хората от Колониите.

След дейна пропагандаторска и дипломатическа активност в поддръжка на американската идея, Франклин се завръща в Съединени американски щати. През май 1775 година Пенсилвания единомислещо го избира за собствен представител във Втория континентален конгрес и Франклин е включен в Комитета на Петимата – органът, изготвил Декларацията за самостоятелност на Съединени американски щати. Успоредно с това, на база опита му с пощенските служби, Бен е разгласен за основен куриер на Съединени американски щати и де факто поставя основите на пощенската работа на Съединените щати.

През идната 1776 година, Франклин отпътува във Франция като първи дипломат на Съединени американски щати в Париж. В тази си роля, той остава във Франция до 1783 година, когато управлява делегацията, подписала Парижкия мир с Англия. През 1785 година е определен за представител на Филаделфия в Конституционното заседание (предшественикът на Конгреса) и взе участие в правенето на Конституцията на Съединени американски щати.

На процедура, Бенджамин Франклин е единственият баща-основател, положил подписа си и под четирите основни документа, утвърдили американската самостоятелност – Декларацията за самостоятелност, Съюзът с Франция, Парижкият мир и Конституцията. Успоредно със законодателната си активност, Бен е определен три следващи мандата за губернатор на Пенсилвания. Въпреки своята забележителна интензивност в тази напреднала за това време възраст – той е на 81 при сключване на Конституцията, Франклин към този момент е със съществено разтърсено от подагра и наднормено тегло здраве. След 1788 година той се отдръпва от деен публичен живот и остава под грижите на своята щерка Сара, която остава до него до сетния му час.

Бен Франклин издъхва на 17 април 1790 година Приравнявайки благосъстоянието му към актуалните курсове на $, се пресмята, че то възлиза на към 10 милиарда $. Той завещава по 1000 лири (дн. 125 000 долара) на Бостън и Филаделфия с изискването, че 200 години парите би трябвало да се намират на влог с рента в общините. Така, когато през 1990 година изтича периода на влога, и Филаделфия разполага с 2 000 000 $, които раздават под формата на разнообразни стипендии за учени и откриватели. Бостънският фонд, влаган през годините в разнообразни публични заеми, доближава стойност 5 000 000 $, които са изхарчени за прехрана на бостънския механически институт „ Бенджамин Франклин “ (създаден по-рано със заем от същия фонд). На негово име са наречени общини в няколко области, разнообразни естествени обекти, бойни кораби, научни институции и кавалерски клубове.