В онази нощ спасихме непознато момиче, а след това съдбата неочаквано ни се отплати
Тогава бях единствено на 20 години. Със брачна половинка ми разхождахме количката с дребния ни наследник вечерта в парка, говорехме си какви ли не неща, когато внезапно чухме женски писъци.
Съпругът ми без съмнение се втурна във въпросната посока, аз го последвах. На пътеката момиче, притиснато до едно дърво, крещеше, а до нея имаше двама мъже – единият грабваше чантата на момичето, а вторият я държеше за гърлото и бъркаше под роклята й с ръце.
Ужасих се. Мъжът ми обаче не се поколеба – удари оня, който държеше момичето в хълбока, той извика от болежка и пусна момичето.
Вторият ненадейно пусна чантата си и незабавно получи удар в челюстта. Той падна, а през това време мъжът ми скочи до първия и го удари още веднъж по главата. Накрая и двамата мъже лежаха на тревата, брачният партньор ми закри момичето с гърба си и се приготви за по-нататъшна борба.
Но пердах нямаше. Вторият се опомни и извика:
— Стига, дребосъче, стига! – след което сграбчи първия и го повлече.
Настигнахме уплашеното момиче, започнахме да я успокояваме, когато забелязах, че е бременна – коремът й към този момент си личеше.
Общо взето, сложихме я на една скамейка, дадохме й вода, свестихме я и я прибрахме. Тя ни благодари доста.
Около седмица по-късно тя и брачният партньор й ни срещнаха в същия парк. Съпругът й пристигна, стисна ръката на моя мъж, откровено ни благодари, че сме избавили жена му, предложения ни на посетители и сподели – в случай че имаме потребност от нещо, да му се обадим. Даде ни телефонния си номер.
Не се възползвахме от офертата им, защото скоро се преместихме в различен регион и някак всичко се завъртя и се не помни.
Минаха 23 години, синът ни порасна, стартира да излиза с момиче – благо, възпитано, хубаво. Наистина я харесахме, постоянно, на смешка, измъчвахме сина си, по кое време ще се срещнем с родителите й – време е да създадат женитба, не можем да пропуснем такова момиче.
И тогава се случи злощастие – брачният партньор ми се почувства зле със сърцето, откараха го в болница, диагнозата беше хронична сърдечна непълнота, трябваше да се направи трансплантация на сърце в чужбина и доста пари за интервенцията.
Това, което имахме до този миг, не беше задоволително, започнахме да събираме от родственици.
Отчаянието ни беше огромно, когато един ден синът ни пристигна и сподели, че е споделил на приятелката си за нашата тъга – нейните родители били богати и предложили да оказват помощ. Тогава си помислих – какъв ужасяващ мотив да се запознаеш с някого.
И по този начин родителите на момичето пристигнаха в болничното заведение, с цел да видят брачна половинка ми и да обсъдят нещата.
Честно казано, аз не ги познах, само че те незабавно разпознаха мен и брачна половинка ми, макар че бяха минали толкоз доста години.
Щом влязоха в стаята, стопираха, спогледаха се, внезапно дамата стартира да плаче, а мъжът се приближи, стисна ръката на брачна половинка ми и като се обърна към мен, сподели: „ Ще ви дадем пари, колкото ви трябват – тплкова. ”
Вече се досетихте, че това беше същото момиче и брачният партньор й, които бяхме избавили преди толкоз. Бяхме в подобен потрес, че не можем да го опишем с думи.
Толкова години хората ни помнят и даже децата ни са свързали орисите си. Невероятно е, само че това се случва.
Съпругът ми беше опериран, в този момент се възвръща, скоро ще има женитба в фамилията ни, а с изключение на прелестна снаха намерихме и прелестни другари.
Има орис. И положителното постоянно се връща.
