Росен Йорданов: По-важно е как Кирил Петков ще се разведе с държавата, а не с жена си
Тодор Токин, „Труд“ Според престъпния психолог Росен Йорданов набиращата скоростта на лавина любовна история сред премиера Кирил Петков и шефката на кабинета му и говорителка на държавното управление Лена Бориславова значи, че е компрометирана освен безпристрастността в решенията на държавното управление, само че и йерархията, субординацията и доста други значими за ръководството на страната правила. Любов и власт е тематика, откак свят светува. Според Йорданов родният сексскандал не може да се оприличи на аферата Клинтън-Люински или Мерилин Монро-Джон Кенеди, тъй като Бориславова има директно присъединяване във властта и това слага под подозрение до каква степен решенията, които са се взимали, дейностите, които са се правили, всичко, което касае оперативното ръководство на страната, не е повлияно значително от взаимоотношенията u с премиера.
– Темата „ Любов и власт “ е обичана на писатели, драматурзи, публицисти, на обществото като цяло дето се вика откак свят светува. На какво се дължи този неотслабващ интерес, господин Йорданов?
– С еротичното и еротичният смисъл на властта. Неслучайно от антични времена властта е описвана като един от най-мощните афродизиаци, изключително за мъжката половина на човечеството. Защото в действителност властта е това, което концентрира като знак доста значими, фундаментални, бих споделил, за оцеляването неща като предписание с богатствата, опция да влияеш на другите и ред други такива детайли, които са определящи за живота. Затова и хората, които поемат властта, и тези, които гледат към властимащия, имат чувството за напредък, повишаване на опциите и на всички други съпровождащи аксесоари и атрибут. Нека по този начин да го обобщя, с цел да не влизам в цинични детайлности.
– Ето че и България цъфна в международните медии с любовна спекулация, освен това в най-висшите етажи на властта. Аз персонално не помня от кой момент не сме били в тази класация…
– Първо, желая дебело да подчертая, че като цяло интригантската, жълтата част от офанзивите против премиера не са ми по усета и несъмнено не виждам на това като на някаква черна точка. Още повече мисля, че в нашите географски измерения, даже и европейските, някой властимащ мъж да има държанка или любовна спекулация, не е несъмнено, че ще има негативен знак. Помните по какъв начин през 80-те години на предишния век бе открито, че френският президент Франсоа Митеран има извънбрачно дете, което не попречи на неговата политическа кариера, даже по-скоро срещна благосклонностите на французите.
Ако би трябвало да сведем нещата по-тясно до нашите географски граници, мисля, че концепцията за потентния мъж, който го може, не се посреща еднопосочно негативно от популацията, дори в противен случай. Така че, в случай че някой натъртва на сексскандала в този му тип и в това му измерение, мисля, че ще сбърка. По-скоро това послужи за пояснение да удостовери подозренията за особената значителност на шефката на кабинета на министър-председателя, за нейното изключително въздействие във властта.
– Т. е. любовта в тази ситуация оказва своето въздействие?
– Определено тази догадка не е за изхвърляне. Не знам дали става въпрос за обич или някакви други усеща, това си е право на хората и не желая да се въвличам там, само че от позиция на страната това значи, че е компроментирана освен безпристрастността в решенията, само че и йерархията, субординацията и доста други значими за ръководството на страната правила. Тогава към този момент можем да си разбираем за какво госпожа Бориславова, а не външната министърка, беше при президента Ердоган. Това е директно пояснение на тази обстановка.
– Да ви върна в 30-те години на предишния век, когато крал Едуард VIII абдикира, с цел да може да се ожени за американката Уолис Симпсън. В този случай любовта избира властта…
– Да, сигурно.
– Но от това печели Англия, тъй като се потвърди, че Едуард VIII е бил почитател на Хитлер и можем единствено да си представим какво би станало, в случай че той не бе абдикирал… Това е образец, когато властта се жертва в името на любовта. Склонни ли са съгласно вас българските мъже на такава жертва?
– Доста комплициран въпрос ми задавате и надали бих могъл с лекост да отговоря. По-скоро ще се опра на общата визия в нашата народопсихология. В случая с Едуард VIII може би би трябвало да принесем още един съставен елемент. Може би освен любовта, може би и бремето от един живот, който е живот в дълг. Повечето не си дават сметка, когато гледат към хора с власт, че в действителност властта е едно голямо ограничаване и актуалните демократични системи са основани по този начин, че съществено да лимитират това всевластие, което е съществувало преди едно или две епохи. Макар че на Изток някои се пробват да възродят това самодържие като форма на ръководство.
Така че не съм изцяло уверен, че любовта е била мощният претекст в решението на чичото на сегашната британска кралица. Колкото до българските мъже… Прокрадва се едно подозрение в мен, че любовта при нас по-често се появява под формата на някакъв бабаитлък, на някакъв тип бижу, някаква брошка на опциите, които съответният мъж е постигнал. И не съм сигурен, че е толкоз постоянно срещано един мъж да взема генерални решения, свързани с него, и да се откаже от властта за сметка на любовта, в случай че това е алтернативата. По-често е противоположното. Любовта е като някакъв тип бижу, което стои до властта.
– Да си спомним и сексскандала от 90-те години на президента Бил Клинтън и стажантката Моника Люински. Стигна се даже до импийчмънт на Клинтън, който не мина. Как тогава Америка посрещна това, че нейният президент е имал сексафера със стажантка в Белия дом?
– С присъщото за американското общество двуличие. Тогава се зараждаше демократичното двуличие, сега към него има нервност, което се отразява и в културните артикули на Америка в последно време и трансферира границите на положителния усет. Казвам двуличие, тъй като всички знаят, че самият Бил Клинтън беше незабравим мъж и даже да е най-моралният, той отново би бил обект на такова боготворене точно заради тази реципрочност сред властимащия и властнямащите, които гравитират към властта. Властта не е единствено полов афродизиак, тя е доста по-мащабен афродизиак.
Ако погледнем прагматично, нищо не накърни ползите на американското общество от тази спекулация, като се изключи че сътвори един фамилен проблем и накърни приятната заблуда и подвеждане, че американският президент е честен. Това бе една неуместна истина, която разкри същинското измерение на нещата на прехода сред две столетия. Знаете и в България какъв брой бе срамно преди човек да се разведе и да си дете на разведени родители, само че през днешния ден статистиката сочи, че в множеството случаи е по-скоро необичайност да си дете на родители, които имат постоянен брак.
– Едва ли щеше толкоз да се шуми за връзките сред Кирил Петков и Лена Бориславова, в случай че не ставаше дума за министър-председател и шеф на кабинета му и представител на държавното управление, прилагане на държавен аероплан до Солун…
– Случаят не е като Бил Клинтън и Моника Люински, както и за подозренията за аферата сред Мерилин Монро и президента Джон Кенеди. В нашия случай госпожа Бориславова има директно присъединяване във властта и това слага под подозрение до каква степен решенията, които са се взимали, дейностите, които са се правили, всичко, което касае оперативното ръководство на страната, не е повлияно значително от тези взаимоотношения. За страдание няма по какъв начин да се отървем от това натрапващо се усещане.
– В българския политически живот след 10 ноември 1989 година имаше много пикантни истории с депутати и министри, само че това сякаш не изигра никаква роля в тяхното по-нататъшно развиване като политици…
– Вече споделих, че нашите политици употребяват някоя спекулация като брошка. Разбира се, крият я, само че тя няма определящо значение за техните кариери, както е оттатък океана, когато кандидат-президентът през 1986 година Гари Харт бе засечен в сексскандал и напусна акцията. Ние имаме необикновен тип приемливост към сходни изяви, даже в някои случаи може да ги считаме за преимущество, а не за минус.
Фокусираме се върху това, че съответният мъж е постигнал нещо и всички споделят – ех, да бях на неговото място с неговата власт, щях да имам всички дами.
Това е нещо като неосъществен блян за българските мъже, или най-малко за част от тях. Тези скрити еротични копнежи сюблимират в облика на съответния политик, който сполучливо е забърсал някоя манекенка или някоя красива известна жена. Но отново споделям – не е значима пикантната страна на нещата, тя не се отразява отрицателно върху имиджа на политика и не носи чак такива огромни репутационни вреди, в случай че не се открият и други рискови феномени, които можем да назовем интервенция в политически решения.
При нас по-често нещата са опирали до това някоя дама да придобие полузаконно някой апартамент. Спомняте си Тодор Живков по какъв начин раздаваше жилища на актриси, както се говореше – близки до него. Не знаем какъв брой той се е възползвал или не, само че близостта с него определяше някакъв тип имотност и богатство.
Уникалното в настоящия случай Петков-Бориславова е, че става дума за директно въздействие върху процесите в страната. Може да е и благотворно въздействието, само че някак напълно законно се задава въпросът до каква степен дадени решения и преценки са били оптимално справедливи и рационални и до каква степен са били повлияни от любовния подтекст, който се е завихрил в Министерския съвет.
– Как съгласно вас би трябвало да се действа оттук насетне с тази спекулация? Да се желае оставката на премиера, на Бориславова също… За да се постави край по някакъв метод, тъй като двамата нямат май никакво желание да създадат това.
– Не мисля, че времената, в които живеем, се отличават с някакъв изключително висок честен стандарт, тъй че това въобще ще се отрази по някакъв метод, по който ние си мислим. Защото ние пренебрегнахме с голяма лекост обстоятелството, че Петков е първият министър председател в историята на България, който е нарушил конституцията. Много граници на морала и на нормалността бяха прекрачени. Например президентът с неговия подправен натовски ореол, който непосредствено или косвено поддържа Русия и споделяше, че в случай че има трима-четирима като Кирил Петков страната щяла да цъфти, а в този момент с тези хора все едно, че не са се познавали. Или това двуличие да се изясняват нещата с непознато вмешателство.
– Между другото, преди да се кандидатира за президент, Румен Радев бе упрекван, че живее с държанка, само че небрежно подписаха брак…
– Мисля, че това по-скоро поддържа неговия имидж. Вярно, че тази брошка беше почнала да свети по-силно по едно време и не пасваше на всички тоалети, в случай че мога да се изразя по този начин. Беше се поувлякла тази брошка и това бе опит за някаква интервенция във функционалностите на президента, само че този опит бе овладян сега, когато намесата бе видяна от обществото.
Но доста по-тежки са алтернативите, пред които стои българското общество.
И за жалост, възприятието за позор от неправилния избор, който направихме и което се крие сега, ще замъгли тази преценка и още веднъж тези, които се пробват да вещаят един прекомерно цветен парламент, базирайки се на моментни социологически фотоси, може и да бъдат прави. Много зависи от това по какъв начин сегашната обстановка бе бъде интерпретирана и по какъв начин хората са разчели държанието на господин Трифонов пред „ Дарик радио “. Като човек, който 25 години се е занимавал с лъжата, считам, че за доста от нещата той не лъжеше. Оставам настрани това дали утвърждаваме или не, дали е вярно или неверно. Но съвсем за всички неща не мисля, че неговото държание беше държание на човек, който лъже. По-скоро беше откровен.
– Как ще приключи съгласно вас любовната сага Петков- Бориславова? С бракоразвод?
– Тук няма да разясня, това е напълно в правото на забърканите в този случай да вземат решение. Историята познава най-различни обстановки. По-важно е по какъв начин Кирил Петков ще се разведе с страната, а не с жена си.
– – –
Росен Йорданов е магистър по обществена логика на психиката от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по логика на психиката в Министерство на вътрешните работи и един от известните експерти по престъпна логика на психиката с повече от 20 години на практика опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и разнообразни престъпни следствия и спешни договаряния. Управляващ съучастник в консултантска компания за ръководство на човешки запаси.
– Темата „ Любов и власт “ е обичана на писатели, драматурзи, публицисти, на обществото като цяло дето се вика откак свят светува. На какво се дължи този неотслабващ интерес, господин Йорданов?
– С еротичното и еротичният смисъл на властта. Неслучайно от антични времена властта е описвана като един от най-мощните афродизиаци, изключително за мъжката половина на човечеството. Защото в действителност властта е това, което концентрира като знак доста значими, фундаментални, бих споделил, за оцеляването неща като предписание с богатствата, опция да влияеш на другите и ред други такива детайли, които са определящи за живота. Затова и хората, които поемат властта, и тези, които гледат към властимащия, имат чувството за напредък, повишаване на опциите и на всички други съпровождащи аксесоари и атрибут. Нека по този начин да го обобщя, с цел да не влизам в цинични детайлности.
– Ето че и България цъфна в международните медии с любовна спекулация, освен това в най-висшите етажи на властта. Аз персонално не помня от кой момент не сме били в тази класация…
– Първо, желая дебело да подчертая, че като цяло интригантската, жълтата част от офанзивите против премиера не са ми по усета и несъмнено не виждам на това като на някаква черна точка. Още повече мисля, че в нашите географски измерения, даже и европейските, някой властимащ мъж да има държанка или любовна спекулация, не е несъмнено, че ще има негативен знак. Помните по какъв начин през 80-те години на предишния век бе открито, че френският президент Франсоа Митеран има извънбрачно дете, което не попречи на неговата политическа кариера, даже по-скоро срещна благосклонностите на французите.
Ако би трябвало да сведем нещата по-тясно до нашите географски граници, мисля, че концепцията за потентния мъж, който го може, не се посреща еднопосочно негативно от популацията, дори в противен случай. Така че, в случай че някой натъртва на сексскандала в този му тип и в това му измерение, мисля, че ще сбърка. По-скоро това послужи за пояснение да удостовери подозренията за особената значителност на шефката на кабинета на министър-председателя, за нейното изключително въздействие във властта.
– Т. е. любовта в тази ситуация оказва своето въздействие?
– Определено тази догадка не е за изхвърляне. Не знам дали става въпрос за обич или някакви други усеща, това си е право на хората и не желая да се въвличам там, само че от позиция на страната това значи, че е компроментирана освен безпристрастността в решенията, само че и йерархията, субординацията и доста други значими за ръководството на страната правила. Тогава към този момент можем да си разбираем за какво госпожа Бориславова, а не външната министърка, беше при президента Ердоган. Това е директно пояснение на тази обстановка.
– Да ви върна в 30-те години на предишния век, когато крал Едуард VIII абдикира, с цел да може да се ожени за американката Уолис Симпсън. В този случай любовта избира властта…
– Да, сигурно.
– Но от това печели Англия, тъй като се потвърди, че Едуард VIII е бил почитател на Хитлер и можем единствено да си представим какво би станало, в случай че той не бе абдикирал… Това е образец, когато властта се жертва в името на любовта. Склонни ли са съгласно вас българските мъже на такава жертва?
– Доста комплициран въпрос ми задавате и надали бих могъл с лекост да отговоря. По-скоро ще се опра на общата визия в нашата народопсихология. В случая с Едуард VIII може би би трябвало да принесем още един съставен елемент. Може би освен любовта, може би и бремето от един живот, който е живот в дълг. Повечето не си дават сметка, когато гледат към хора с власт, че в действителност властта е едно голямо ограничаване и актуалните демократични системи са основани по този начин, че съществено да лимитират това всевластие, което е съществувало преди едно или две епохи. Макар че на Изток някои се пробват да възродят това самодържие като форма на ръководство.
Така че не съм изцяло уверен, че любовта е била мощният претекст в решението на чичото на сегашната британска кралица. Колкото до българските мъже… Прокрадва се едно подозрение в мен, че любовта при нас по-често се появява под формата на някакъв бабаитлък, на някакъв тип бижу, някаква брошка на опциите, които съответният мъж е постигнал. И не съм сигурен, че е толкоз постоянно срещано един мъж да взема генерални решения, свързани с него, и да се откаже от властта за сметка на любовта, в случай че това е алтернативата. По-често е противоположното. Любовта е като някакъв тип бижу, което стои до властта.
– Да си спомним и сексскандала от 90-те години на президента Бил Клинтън и стажантката Моника Люински. Стигна се даже до импийчмънт на Клинтън, който не мина. Как тогава Америка посрещна това, че нейният президент е имал сексафера със стажантка в Белия дом?
– С присъщото за американското общество двуличие. Тогава се зараждаше демократичното двуличие, сега към него има нервност, което се отразява и в културните артикули на Америка в последно време и трансферира границите на положителния усет. Казвам двуличие, тъй като всички знаят, че самият Бил Клинтън беше незабравим мъж и даже да е най-моралният, той отново би бил обект на такова боготворене точно заради тази реципрочност сред властимащия и властнямащите, които гравитират към властта. Властта не е единствено полов афродизиак, тя е доста по-мащабен афродизиак.
Ако погледнем прагматично, нищо не накърни ползите на американското общество от тази спекулация, като се изключи че сътвори един фамилен проблем и накърни приятната заблуда и подвеждане, че американският президент е честен. Това бе една неуместна истина, която разкри същинското измерение на нещата на прехода сред две столетия. Знаете и в България какъв брой бе срамно преди човек да се разведе и да си дете на разведени родители, само че през днешния ден статистиката сочи, че в множеството случаи е по-скоро необичайност да си дете на родители, които имат постоянен брак.
– Едва ли щеше толкоз да се шуми за връзките сред Кирил Петков и Лена Бориславова, в случай че не ставаше дума за министър-председател и шеф на кабинета му и представител на държавното управление, прилагане на държавен аероплан до Солун…
– Случаят не е като Бил Клинтън и Моника Люински, както и за подозренията за аферата сред Мерилин Монро и президента Джон Кенеди. В нашия случай госпожа Бориславова има директно присъединяване във властта и това слага под подозрение до каква степен решенията, които са се взимали, дейностите, които са се правили, всичко, което касае оперативното ръководство на страната, не е повлияно значително от тези взаимоотношения. За страдание няма по какъв начин да се отървем от това натрапващо се усещане.
– В българския политически живот след 10 ноември 1989 година имаше много пикантни истории с депутати и министри, само че това сякаш не изигра никаква роля в тяхното по-нататъшно развиване като политици…
– Вече споделих, че нашите политици употребяват някоя спекулация като брошка. Разбира се, крият я, само че тя няма определящо значение за техните кариери, както е оттатък океана, когато кандидат-президентът през 1986 година Гари Харт бе засечен в сексскандал и напусна акцията. Ние имаме необикновен тип приемливост към сходни изяви, даже в някои случаи може да ги считаме за преимущество, а не за минус.
Фокусираме се върху това, че съответният мъж е постигнал нещо и всички споделят – ех, да бях на неговото място с неговата власт, щях да имам всички дами.
Това е нещо като неосъществен блян за българските мъже, или най-малко за част от тях. Тези скрити еротични копнежи сюблимират в облика на съответния политик, който сполучливо е забърсал някоя манекенка или някоя красива известна жена. Но отново споделям – не е значима пикантната страна на нещата, тя не се отразява отрицателно върху имиджа на политика и не носи чак такива огромни репутационни вреди, в случай че не се открият и други рискови феномени, които можем да назовем интервенция в политически решения.
При нас по-често нещата са опирали до това някоя дама да придобие полузаконно някой апартамент. Спомняте си Тодор Живков по какъв начин раздаваше жилища на актриси, както се говореше – близки до него. Не знаем какъв брой той се е възползвал или не, само че близостта с него определяше някакъв тип имотност и богатство.
Уникалното в настоящия случай Петков-Бориславова е, че става дума за директно въздействие върху процесите в страната. Може да е и благотворно въздействието, само че някак напълно законно се задава въпросът до каква степен дадени решения и преценки са били оптимално справедливи и рационални и до каква степен са били повлияни от любовния подтекст, който се е завихрил в Министерския съвет.
– Как съгласно вас би трябвало да се действа оттук насетне с тази спекулация? Да се желае оставката на премиера, на Бориславова също… За да се постави край по някакъв метод, тъй като двамата нямат май никакво желание да създадат това.
– Не мисля, че времената, в които живеем, се отличават с някакъв изключително висок честен стандарт, тъй че това въобще ще се отрази по някакъв метод, по който ние си мислим. Защото ние пренебрегнахме с голяма лекост обстоятелството, че Петков е първият министър председател в историята на България, който е нарушил конституцията. Много граници на морала и на нормалността бяха прекрачени. Например президентът с неговия подправен натовски ореол, който непосредствено или косвено поддържа Русия и споделяше, че в случай че има трима-четирима като Кирил Петков страната щяла да цъфти, а в този момент с тези хора все едно, че не са се познавали. Или това двуличие да се изясняват нещата с непознато вмешателство.
– Между другото, преди да се кандидатира за президент, Румен Радев бе упрекван, че живее с държанка, само че небрежно подписаха брак…
– Мисля, че това по-скоро поддържа неговия имидж. Вярно, че тази брошка беше почнала да свети по-силно по едно време и не пасваше на всички тоалети, в случай че мога да се изразя по този начин. Беше се поувлякла тази брошка и това бе опит за някаква интервенция във функционалностите на президента, само че този опит бе овладян сега, когато намесата бе видяна от обществото.
Но доста по-тежки са алтернативите, пред които стои българското общество.
И за жалост, възприятието за позор от неправилния избор, който направихме и което се крие сега, ще замъгли тази преценка и още веднъж тези, които се пробват да вещаят един прекомерно цветен парламент, базирайки се на моментни социологически фотоси, може и да бъдат прави. Много зависи от това по какъв начин сегашната обстановка бе бъде интерпретирана и по какъв начин хората са разчели държанието на господин Трифонов пред „ Дарик радио “. Като човек, който 25 години се е занимавал с лъжата, считам, че за доста от нещата той не лъжеше. Оставам настрани това дали утвърждаваме или не, дали е вярно или неверно. Но съвсем за всички неща не мисля, че неговото държание беше държание на човек, който лъже. По-скоро беше откровен.
– Как ще приключи съгласно вас любовната сага Петков- Бориславова? С бракоразвод?
– Тук няма да разясня, това е напълно в правото на забърканите в този случай да вземат решение. Историята познава най-различни обстановки. По-важно е по какъв начин Кирил Петков ще се разведе с страната, а не с жена си.
– – –
Росен Йорданов е магистър по обществена логика на психиката от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по логика на психиката в Министерство на вътрешните работи и един от известните експерти по престъпна логика на психиката с повече от 20 години на практика опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и разнообразни престъпни следствия и спешни договаряния. Управляващ съучастник в консултантска компания за ръководство на човешки запаси.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ