Бай Тошо и Ванче - любов необяснима
Тодор Живков: Когато преодолеем идеологическите си несъгласия и предубеждения, Иван Михайлов ще заеме почтено място в историята.
Дали избираме една България с комунистически режим, само че обитаема с българи, или пък друга България изцяло демократична, само че без българи. Ако няма различен избор, ще станем и комунисти.
Съвсем обяснима си е тази " обич ", въпреки да не е за поверие. Тодор Живков и Иван (Ванче) Михайлов - два антипода, първият - гневен болшевик, а вторият безжалостен фашист, пролял кръвта на стотици хора. Какво ги подтиква в цялостна секретност да градят мостове между тях? Една едничка дума изяснява всичко и тя е България.
Проявленията и претекстовете на прагматизма посред им са наложителни, съгласно мен, за проучване във всяко учебно заведение за политици. А напълно несъмнено - за тези, които в този момент сякаш договарят със Северна Македония за историята ни. Макар че това или го носиш в кръвта си, или не. Предполагам, че и двамата са се възхищавали един на различен. Шега ли е това - през 1963 година Тодор Живков се възправя против Съветския съюз, макар всички обятия и целувки в устата с вождовете му, удря пестник по масата и отсича: ние имаме лична позиция по македонския въпрос, друга от тая на Тито, и нея не може никой да промени. С този безумно самоуверен собствен ход той унищожава геостратегическите проекти на Съюз на съветските социалистически републики и Варшавския контракт за връщане на Югославия в орбитата им. И печели Ванчо Михайлов - прочут още тогава и като сътрудник на американското разузнаване, който след смяната на политиката на българските комунисти към Македония изрично не разрешава на своите печатни издания да подлагат на критика даже с намек социалистическа България. Даже за нахлуването в Чехословакия, както ще прочете по-долу.
Защо двамата стигат дотук? Може би тъй като имат и общ обичан преподавател - за това е писано - италианския общественик, историк и мъдрец Николо Макиавели (1469-1527). " Политиката няма връзка с морала " и " Преди всичко друго имайте власт " - тези две негови откровения явно са крайъгълни и за бай Тодор, и за Ванчето.
Днес ви предлагаме фрагменти от две изявленията, както и преписка от документалния двутомник с съвсем 2400 страници на доктор Иван Гаджев (1937-2017), отдадени на Иван Михайлов. Създателят на Института по история на българската емиграция в Северна Америка, неврокопчанинът доктор Гаджев, събира и излага в особено издигната от него постройка в родния му град хиляди документи от историята на Македония. Върху които някои през днешния ден, в това число и патриотари, желаят да сложат не напълно чисти ръце.
Който пожелае, дано прочете, че е допустимо в името на родината да се прегръщат и такива врагове като Живков и Ванче.
Издържала ли е Държавна сигурност Ванче Михайлов?
Из " Коритаров Лайв ", Нова телевизия, 14 март 2007 година
Красимир Каракачанов - водач на ВМРО; проф. Божидар Димитров - историк; Костадин Чакъров - политически консултант на Тодор Живков
Водещ [Г. Коритаров]: Този къс, по какъв начин да кажа, уводен анонс, дано да го спрем за секунди, с цел да се върнем към фрагмента от диалога с Костадин Чакъров. Костадин Чакъров беше тук по напълно различен мотив. И внезапно - Ванчо Михайлов.
Запис на минало предаване:
Костадин Чакъров: Ванчо Михайлов... Няма да скрия, след толкоз години мога да кажа, че Държавна сигурност дори му плащаше прехрана.
Водещ: На кого?
К. Чакъров: На Ванче Михайлов.
Водещ: Държавна сигурност му плащала?
К. Чакъров: Да. Да. Защото той й даде доста... Тя не му даваше като помощник. Тя го подпомагаше, тъй като той не беше в цветущо финансово състояние, само че той й даваше доста скъпи документи за българската история. Тя не му е давала жестоко и вулгарно, надали не да го заведе на доклад... Просто подпомагаше го, финансово го подпомагаше.
Водещ: Колко време го е подпомагала Държавна сигурност?
К. Чакъров: Ами най-малко пет-шест години.
Водещ: Преди да почине?
К. Чакъров: Не, от интервала 1975-1981, 1982, 1983 година нататък.
Водещ: А той знаеше ли, че Държавна сигурност го подкрепя?
К. Чакъров: Не. Едва ли. Той беше на възраст и работеше за България...
Водещ: А по какъв начин, по какъв метод са му давани парите? От хора към него?
К. Чакъров: От хора, които могат да го подкрепят. Това не е закононарушение. Те не са му давани като рушвет или като някаква такава агентурна изпълнена поръчка... Подпомаган е по хиляди способи.
Водещ: Но това е било от службите за сигурност?
К. Чакъров: Да, от службите за сигурност.
Водещ: Ама това вие сигурно ли го знаете?
К. Чакъров: Със сигурност го знаем.
Край на записа
Водещ: Не ви ли звучи разумно това, което сподели господин Чакъров?
Божидар Димитров: Не, не ми звучи разумно... Да не се сърди Краси, имаше и нарколаборатории... (вж. https://duma.bg/narkogangster-v-tarzhestvenata-zarya-na-treti-mart-n196147).
Водещ: И вие ли по този начин събирате пари, господин Каракачанов?
Красимир Каракачанов: Не, не. Нека бъдем точни. Иван Михайлов е онази персона, която след 1925 година избавя Вътрешна македонска революционна организация от опитите на левицата да я превземе. Разбира се, това коства на левицата много жертви, поради което пък Вътрешна македонска революционна организация заплаща след 1945 година също с доста жертви...
Костадин Чакъров: Веднага желая да кажа категорично, беше ли Ванче Михайлов по някакъв метод обвързван с българските служби непосредствено... Не! Той беше антикомунист и просто освен антикомунист, той беше ослепителен антикомунист... Неговото държание съответствува с националните ползи на България. Обикновено се вербува човек, който би трябвало да му се наложи някакво държание. А неговото държание през целия му живот съответствува по един или различен метод с националните ползи на България... Лично Живков няколко пъти съм го чувал да споделя, че когато преодолеем идеологическите си несъгласия и предубеждения, това ще бъде един българин, който ще заеме почтено място в историята. Изрично съм го чувал 2-3 пъти да го споделя.
Сега, парите. Когато споделих, че устоя, аз не съм имал поради в битов смисъл, че устоя... Защо се правеше това? Защото югославската страна, която беше по това време извънредно динамична и доста авторитетна страна, подпомагаше Движението за обединяване на Македония. Организацията ДОМ. И тя беше доста нападателна и се подпомагаше намерено - финансиране, материално. Всичко се изграждаше на антибългарска основа. Това, което ние сме давали, е една милионна част от това, което уважаващата себе си югославска страна правеше за тези емигрантски колонии. И това докара до една преоценка, че ние без значение от предишното, което е тежко и обременено... тези хора да бъдат подпомагани. И несъмнено, това се прави. А с цел да се прави конфиденциално, това не може да бъде предоставено на Трудово-кооперативно земеделско стопанство или Административнопроцесуален кодекс, това си го вършат специфични служби...
Какъв беше ползата към него? Той имаше доста огромна персонална библиотека и доста огромна персонална документи, която за жалост завеща на Ватикана. Една част от нея обаче той даде...
Водещ: Значи, ползата е бил към библиотеката и документите?
К. Чакъров: Библиотеката, ами това е българската история!...той изпадна на няколко пъти в сантиментално положение, даде доста свои персонални движимости. И аз желая да попитам професор Димитров дали знае къде се съхраняват тези движимости? Една част от тях, те са символиките на Вътрешна македонска революционна организация. Знае ли той къде се намират?
Б. Димитров: За страдание не са в Националния исторически музей...
Из изявление с Вида Боева - Попова, сътрудничка на Иван Михайлов, Банско24.ком, 8.02.2008 година
- Опитваха ли се представители на българското комунистическо държавно управление да се срещат с Иван Михайлов? Костадин Чакъров твърди, че са предлагани пари от Държавна сигурност.
- Те желаеха, само че той в никакъв случай не одобри такава среща. Чакъров може да има разписки, че комунистите са давали пари на български емигранти, които работят за тях. Иван Михайлов не живееше от дарения... По концепция на Иван Михайлов... купуват огромно здание в Торонто и го дават чартърен. Решават парите да се изпращат в Европа, като с тези пари е обезщетен и Иван Михайлов. Плащаха му, с цел да живее. " Който работи в олтара, от олтара се храни. " Неговите ръце и ум го устояха. Така че Чакъров не лъже, че са давали пари на някои, само че не могат да покажат разписки, че са давали на Иван Михайлов.
Д-р Иван Гаджев, " Иван Михайлов - оттатък легендите ", том втори " Иван Михайлов и МПО ", ИК " Гутенберг ", 2009 година
Личната ми преписка и контакти с Ванчо Михайлов
Още първите писма на Радко ме впечатлиха с някои трендове в тогавашните му политически схващания:
- реактивиране на пробългарски настроения...;
- предпочитание да бъде туширана обичайна антикомунистическа линия в " Македонска естрада " и изявите на МПО (Македонска патриотична организация - б.а.);
- възбрана за общи дейности с други наши американски сдружения, изключително от остаряла България.
В писмо от 28 юли 1969 година във връзка идната 25-годишнина от идването на комунистите на власт Вождът настояваше никога да не се приказва и работи по тази тематика в деня, когато са насрочили панихиди и дейни дейности на хората от Български национален фронт (българска политическа (Българския национален фронт - б.а.). Щяло да се сътвори усещане, че това е самодейност на Иван Дочев, който е разпратил публично писмо за общи дейности...
Особено забавно бе писмото му от 14 септември. Забележките започваха още от встъпителното мото... Фразата, че комунистите са клали " своите съперници ", би трябвало да стане " клаха почтени хора, както и отговорни в техните си очи "... В края на писмото Михайлов искаше да му дам сведения за " младежи там ", които не утвърждават меката линия на вестника по отношение на комунистите и основанията им за сходни изказвания.
На 15 септември по неотложност получих от римската аерогара записка, с която не утвърждава концепцията ми да се разгласяват данни за наказаните от Народния съд в Пиринския край... Имал си съображения за това си решение.
Наскоро след тези събития в едно прекомерно първокласно за обичайна емигрантска процедура издание излезе промихайловистка публикация, която разчопли незаздравялата душевна рана... Вече бях събрал доказателства, че зад това необичайно издание стои не различен, а българските специфични служби (според остарелия бежанец Илия Гитев списанието даже е печатано в София - б. И.Г.)... Странно бе, че измежду апологетите на македонския водач се подреди и политическият консултант на нашия дипломат Жулев в Съединени американски щати.
Из Дълго писмо (21 страници) от Иван Михайлов до доктор Иван Гаджев с дата 21 август 1969 година
ВЕСТНИКЪТ ПРАВИ МИЛИ ОЧИ НА КОМУНИСТИТЕ...
- Такава мълва ширят някои наши хора в Америка.
- Запитах двама-трима и никой не ми уточни съответно някой откъс от публикация или публикация във вестника, които да демонстрират, че тая мълва е основателна.
- Добър мотив дава този случай, с цел да кажа няколко думи за сред нас - по отношение на някои основни линии, които не трябва да губим в никакъв случай изпредвид.
- ПЪРВО, дано се питаме и напълно откровено си отговорим сами на въпроса:
а) Дали избираме, за образец, една България с комунистически режим, само че обитаема с българи, или пък друга някоя България изцяло демократична, само че без българи, т.е. която би престанала и да се назовава България? Същото дано се сложи като въпрос по отношение на Македония и се отговори.
Горният въпрос не значи нито на йота, че харесваме комунизма. Не! Само за повече изпъкналост въпросът се слага в ясна рамка, повишен под лупа - с цел да се произнасяме за едната или другата опция.
б)... Ясно е, че е по-приемливо (ако няма никакъв различен избор и изход) да бъдем и комунисти, нежели да станехме всички помаци или гърци, или сърби. И комунизмът все някак един ден ще еволюира и ще стане по-търпим; до момента в който от гърцизъм, сърбизъм, турцизъм един народ мъчително се връща обратно към българизъм.
- Когато в София ревеха в интерес на " македонска националност ", нашият вестник пръв атакуваше, както и в България опозиционните партии нападнаха това закононарушение.
- Но когато почнаха да се явяват знаци, че измежду 8 и половина милиона български жители... почва да се приказва за българщината в Македония, нецелесъобразно е от национално становище да се не престават със същото гръмогласие псувни срещу тия в София, които направиха закононарушението. То ще им се припомня, само че изгода няма за народа ни, в случай че се стреля все със същата активност.
- Когато видяхме, че в Югославия много се нервират от новото държание на Българската комунистическа партия, обикновената тактичност диктуваше да понижим нашия звук, с цел да следим до каква степен ще стигне полемиката сред Белград и София... Този потребен за нас техен полемичен дует не беше потребно ние да го смущаваме.
- Когато взеха решение в София да престанат да приказват на " македонски язик " по радиото - ние трябваше да се радваме. Самият този факт към този момент бе едно напътствие за всички поданици в България, че Югославия прави нещо антибългарско. Но ставаше ясно това и за доста хора в поробена Македония. И за света. И най-подходящото бе ние да назовем този акт положителен от българско становище. И по този начин го нарекохме. Но и това не значи никакво одобрение на комунистическия режим - що се отнася до неговите безбройни безправия.
- Когато Югославия подвигна олелия задето в България се чества денят на нейното избавление (1878 г.) и се споделяше, че Санстефанският контракт ознаменуваше едно избавление на всички българи до Костур, Корча, Солун и пр.- нашият вестник не можеше да мълчи; това би значело с безмълвие да взимаме страната на Белград и да подчертаваме, че тоя контракт е носел подчиняване на някаква " македонска националност ". Оттам и почнаха нашите цитати от български вестници - цитати, които изнасяха историческата истина по отношение на нашата българщина в Македония. Ако мълчехме, враговете ни и в Америка щяха да изтълкуват това като отвращение да потвърдим тая българска национална истина.
- При събитията в Чехия лани (1968 година - б.а.) нямаше за какво ние единствено да бъдем клакьори като в някой цирк. А трябваше да кажем това, което в действителност никой не го сподели: че чехите пискат за своята независимост, само че беше време, когато отпред с президента им Бенеш препоръчваха намерено щото да сме подарили непринудено на Сърбия македонските области, с цел да се постигнело " братството сред България и същата Сърбия "...
- Маловажно е, че София била насърчена от Русия да подплаши Тито и да загатва в някои моменти много шумно за обезправените македонски българи. Горе-долу и всяка велика мощ по този начин е правила, както прави и Русия: в дадени моменти насърчи повече някой народ (според сметката си ), в различен миг пък стегне юздата. Безброй образци може да се посочат и в най-новата история на Европа, с цел да се види по-нагледно какво е ставало с концепцията и битките на по-малките нации...
Не е казано, че би трябвало да нападаме единствено сръбските и гръцките шовинисти, нито пък да нападаме единствено комунизма. Полза може да има, само че загуба няма, в случай че повече комунистически партии в света биха писали против погазването на българщината от страна на титовци, с цел да цитираме и такива свидетелства...
- Нито една от грешките и пакостите на Русия (царска и сегашна) във връзка с Македония не трябва да забравяме. Но по този начин да помним и грешките и пакостите, които ни пристигнаха от западни сили - почвайки още от Берлинския конгрес. Големи са тия бележници, в случай че речем да ги разтворим.
21 август 1969 година
Из писмо от Иван Михайлов до Христо Анастасов с дата 22 октомври 1970 година
...4. Ще кажа, че който преди всичко слага СЛУЖБАТА СИ КЪМ ПОРОБЕНА МАКЕДОНИЯ, ТОЙ НЕ съдебна експертиза СПИРА ДАЛИ НЯКОИ В МИНАЛОТО СА БИЛИ ФАШИСТИ или радикали, или демократи. Виждаме по какъв начин постъпват и по какъв начин гледат на работите и самите страни, изключително огромните, когато би трябвало да служат на своите ползи.
Едно време царска Русия бе зле гледана от публичното мнение в света (поради полските въстания, потушени от съветската армия). Но на българите не им пречеше да бъдат удовлетворени, че съветският цар ги е освободил от турско иго.
Дали избираме една България с комунистически режим, само че обитаема с българи, или пък друга България изцяло демократична, само че без българи. Ако няма различен избор, ще станем и комунисти.
Съвсем обяснима си е тази " обич ", въпреки да не е за поверие. Тодор Живков и Иван (Ванче) Михайлов - два антипода, първият - гневен болшевик, а вторият безжалостен фашист, пролял кръвта на стотици хора. Какво ги подтиква в цялостна секретност да градят мостове между тях? Една едничка дума изяснява всичко и тя е България.
Проявленията и претекстовете на прагматизма посред им са наложителни, съгласно мен, за проучване във всяко учебно заведение за политици. А напълно несъмнено - за тези, които в този момент сякаш договарят със Северна Македония за историята ни. Макар че това или го носиш в кръвта си, или не. Предполагам, че и двамата са се възхищавали един на различен. Шега ли е това - през 1963 година Тодор Живков се възправя против Съветския съюз, макар всички обятия и целувки в устата с вождовете му, удря пестник по масата и отсича: ние имаме лична позиция по македонския въпрос, друга от тая на Тито, и нея не може никой да промени. С този безумно самоуверен собствен ход той унищожава геостратегическите проекти на Съюз на съветските социалистически републики и Варшавския контракт за връщане на Югославия в орбитата им. И печели Ванчо Михайлов - прочут още тогава и като сътрудник на американското разузнаване, който след смяната на политиката на българските комунисти към Македония изрично не разрешава на своите печатни издания да подлагат на критика даже с намек социалистическа България. Даже за нахлуването в Чехословакия, както ще прочете по-долу.
Защо двамата стигат дотук? Може би тъй като имат и общ обичан преподавател - за това е писано - италианския общественик, историк и мъдрец Николо Макиавели (1469-1527). " Политиката няма връзка с морала " и " Преди всичко друго имайте власт " - тези две негови откровения явно са крайъгълни и за бай Тодор, и за Ванчето.
Днес ви предлагаме фрагменти от две изявленията, както и преписка от документалния двутомник с съвсем 2400 страници на доктор Иван Гаджев (1937-2017), отдадени на Иван Михайлов. Създателят на Института по история на българската емиграция в Северна Америка, неврокопчанинът доктор Гаджев, събира и излага в особено издигната от него постройка в родния му град хиляди документи от историята на Македония. Върху които някои през днешния ден, в това число и патриотари, желаят да сложат не напълно чисти ръце.
Който пожелае, дано прочете, че е допустимо в името на родината да се прегръщат и такива врагове като Живков и Ванче.
Издържала ли е Държавна сигурност Ванче Михайлов?
Из " Коритаров Лайв ", Нова телевизия, 14 март 2007 година
Красимир Каракачанов - водач на ВМРО; проф. Божидар Димитров - историк; Костадин Чакъров - политически консултант на Тодор Живков
Водещ [Г. Коритаров]: Този къс, по какъв начин да кажа, уводен анонс, дано да го спрем за секунди, с цел да се върнем към фрагмента от диалога с Костадин Чакъров. Костадин Чакъров беше тук по напълно различен мотив. И внезапно - Ванчо Михайлов.
Запис на минало предаване:
Костадин Чакъров: Ванчо Михайлов... Няма да скрия, след толкоз години мога да кажа, че Държавна сигурност дори му плащаше прехрана.
Водещ: На кого?
К. Чакъров: На Ванче Михайлов.
Водещ: Държавна сигурност му плащала?
К. Чакъров: Да. Да. Защото той й даде доста... Тя не му даваше като помощник. Тя го подпомагаше, тъй като той не беше в цветущо финансово състояние, само че той й даваше доста скъпи документи за българската история. Тя не му е давала жестоко и вулгарно, надали не да го заведе на доклад... Просто подпомагаше го, финансово го подпомагаше.
Водещ: Колко време го е подпомагала Държавна сигурност?
К. Чакъров: Ами най-малко пет-шест години.
Водещ: Преди да почине?
К. Чакъров: Не, от интервала 1975-1981, 1982, 1983 година нататък.
Водещ: А той знаеше ли, че Държавна сигурност го подкрепя?
К. Чакъров: Не. Едва ли. Той беше на възраст и работеше за България...
Водещ: А по какъв начин, по какъв метод са му давани парите? От хора към него?
К. Чакъров: От хора, които могат да го подкрепят. Това не е закононарушение. Те не са му давани като рушвет или като някаква такава агентурна изпълнена поръчка... Подпомаган е по хиляди способи.
Водещ: Но това е било от службите за сигурност?
К. Чакъров: Да, от службите за сигурност.
Водещ: Ама това вие сигурно ли го знаете?
К. Чакъров: Със сигурност го знаем.
Край на записа
Водещ: Не ви ли звучи разумно това, което сподели господин Чакъров?
Божидар Димитров: Не, не ми звучи разумно... Да не се сърди Краси, имаше и нарколаборатории... (вж. https://duma.bg/narkogangster-v-tarzhestvenata-zarya-na-treti-mart-n196147).
Водещ: И вие ли по този начин събирате пари, господин Каракачанов?
Красимир Каракачанов: Не, не. Нека бъдем точни. Иван Михайлов е онази персона, която след 1925 година избавя Вътрешна македонска революционна организация от опитите на левицата да я превземе. Разбира се, това коства на левицата много жертви, поради което пък Вътрешна македонска революционна организация заплаща след 1945 година също с доста жертви...
Костадин Чакъров: Веднага желая да кажа категорично, беше ли Ванче Михайлов по някакъв метод обвързван с българските служби непосредствено... Не! Той беше антикомунист и просто освен антикомунист, той беше ослепителен антикомунист... Неговото държание съответствува с националните ползи на България. Обикновено се вербува човек, който би трябвало да му се наложи някакво държание. А неговото държание през целия му живот съответствува по един или различен метод с националните ползи на България... Лично Живков няколко пъти съм го чувал да споделя, че когато преодолеем идеологическите си несъгласия и предубеждения, това ще бъде един българин, който ще заеме почтено място в историята. Изрично съм го чувал 2-3 пъти да го споделя.
Сега, парите. Когато споделих, че устоя, аз не съм имал поради в битов смисъл, че устоя... Защо се правеше това? Защото югославската страна, която беше по това време извънредно динамична и доста авторитетна страна, подпомагаше Движението за обединяване на Македония. Организацията ДОМ. И тя беше доста нападателна и се подпомагаше намерено - финансиране, материално. Всичко се изграждаше на антибългарска основа. Това, което ние сме давали, е една милионна част от това, което уважаващата себе си югославска страна правеше за тези емигрантски колонии. И това докара до една преоценка, че ние без значение от предишното, което е тежко и обременено... тези хора да бъдат подпомагани. И несъмнено, това се прави. А с цел да се прави конфиденциално, това не може да бъде предоставено на Трудово-кооперативно земеделско стопанство или Административнопроцесуален кодекс, това си го вършат специфични служби...
Какъв беше ползата към него? Той имаше доста огромна персонална библиотека и доста огромна персонална документи, която за жалост завеща на Ватикана. Една част от нея обаче той даде...
Водещ: Значи, ползата е бил към библиотеката и документите?
К. Чакъров: Библиотеката, ами това е българската история!...той изпадна на няколко пъти в сантиментално положение, даде доста свои персонални движимости. И аз желая да попитам професор Димитров дали знае къде се съхраняват тези движимости? Една част от тях, те са символиките на Вътрешна македонска революционна организация. Знае ли той къде се намират?
Б. Димитров: За страдание не са в Националния исторически музей...
Из изявление с Вида Боева - Попова, сътрудничка на Иван Михайлов, Банско24.ком, 8.02.2008 година
- Опитваха ли се представители на българското комунистическо държавно управление да се срещат с Иван Михайлов? Костадин Чакъров твърди, че са предлагани пари от Държавна сигурност.
- Те желаеха, само че той в никакъв случай не одобри такава среща. Чакъров може да има разписки, че комунистите са давали пари на български емигранти, които работят за тях. Иван Михайлов не живееше от дарения... По концепция на Иван Михайлов... купуват огромно здание в Торонто и го дават чартърен. Решават парите да се изпращат в Европа, като с тези пари е обезщетен и Иван Михайлов. Плащаха му, с цел да живее. " Който работи в олтара, от олтара се храни. " Неговите ръце и ум го устояха. Така че Чакъров не лъже, че са давали пари на някои, само че не могат да покажат разписки, че са давали на Иван Михайлов.
Д-р Иван Гаджев, " Иван Михайлов - оттатък легендите ", том втори " Иван Михайлов и МПО ", ИК " Гутенберг ", 2009 година
Личната ми преписка и контакти с Ванчо Михайлов
Още първите писма на Радко ме впечатлиха с някои трендове в тогавашните му политически схващания:
- реактивиране на пробългарски настроения...;
- предпочитание да бъде туширана обичайна антикомунистическа линия в " Македонска естрада " и изявите на МПО (Македонска патриотична организация - б.а.);
- възбрана за общи дейности с други наши американски сдружения, изключително от остаряла България.
В писмо от 28 юли 1969 година във връзка идната 25-годишнина от идването на комунистите на власт Вождът настояваше никога да не се приказва и работи по тази тематика в деня, когато са насрочили панихиди и дейни дейности на хората от Български национален фронт (българска политическа (Българския национален фронт - б.а.). Щяло да се сътвори усещане, че това е самодейност на Иван Дочев, който е разпратил публично писмо за общи дейности...
Особено забавно бе писмото му от 14 септември. Забележките започваха още от встъпителното мото... Фразата, че комунистите са клали " своите съперници ", би трябвало да стане " клаха почтени хора, както и отговорни в техните си очи "... В края на писмото Михайлов искаше да му дам сведения за " младежи там ", които не утвърждават меката линия на вестника по отношение на комунистите и основанията им за сходни изказвания.
На 15 септември по неотложност получих от римската аерогара записка, с която не утвърждава концепцията ми да се разгласяват данни за наказаните от Народния съд в Пиринския край... Имал си съображения за това си решение.
Наскоро след тези събития в едно прекомерно първокласно за обичайна емигрантска процедура издание излезе промихайловистка публикация, която разчопли незаздравялата душевна рана... Вече бях събрал доказателства, че зад това необичайно издание стои не различен, а българските специфични служби (според остарелия бежанец Илия Гитев списанието даже е печатано в София - б. И.Г.)... Странно бе, че измежду апологетите на македонския водач се подреди и политическият консултант на нашия дипломат Жулев в Съединени американски щати.
Из Дълго писмо (21 страници) от Иван Михайлов до доктор Иван Гаджев с дата 21 август 1969 година
ВЕСТНИКЪТ ПРАВИ МИЛИ ОЧИ НА КОМУНИСТИТЕ...
- Такава мълва ширят някои наши хора в Америка.
- Запитах двама-трима и никой не ми уточни съответно някой откъс от публикация или публикация във вестника, които да демонстрират, че тая мълва е основателна.
- Добър мотив дава този случай, с цел да кажа няколко думи за сред нас - по отношение на някои основни линии, които не трябва да губим в никакъв случай изпредвид.
- ПЪРВО, дано се питаме и напълно откровено си отговорим сами на въпроса:
а) Дали избираме, за образец, една България с комунистически режим, само че обитаема с българи, или пък друга някоя България изцяло демократична, само че без българи, т.е. която би престанала и да се назовава България? Същото дано се сложи като въпрос по отношение на Македония и се отговори.
Горният въпрос не значи нито на йота, че харесваме комунизма. Не! Само за повече изпъкналост въпросът се слага в ясна рамка, повишен под лупа - с цел да се произнасяме за едната или другата опция.
б)... Ясно е, че е по-приемливо (ако няма никакъв различен избор и изход) да бъдем и комунисти, нежели да станехме всички помаци или гърци, или сърби. И комунизмът все някак един ден ще еволюира и ще стане по-търпим; до момента в който от гърцизъм, сърбизъм, турцизъм един народ мъчително се връща обратно към българизъм.
- Когато в София ревеха в интерес на " македонска националност ", нашият вестник пръв атакуваше, както и в България опозиционните партии нападнаха това закононарушение.
- Но когато почнаха да се явяват знаци, че измежду 8 и половина милиона български жители... почва да се приказва за българщината в Македония, нецелесъобразно е от национално становище да се не престават със същото гръмогласие псувни срещу тия в София, които направиха закононарушението. То ще им се припомня, само че изгода няма за народа ни, в случай че се стреля все със същата активност.
- Когато видяхме, че в Югославия много се нервират от новото държание на Българската комунистическа партия, обикновената тактичност диктуваше да понижим нашия звук, с цел да следим до каква степен ще стигне полемиката сред Белград и София... Този потребен за нас техен полемичен дует не беше потребно ние да го смущаваме.
- Когато взеха решение в София да престанат да приказват на " македонски язик " по радиото - ние трябваше да се радваме. Самият този факт към този момент бе едно напътствие за всички поданици в България, че Югославия прави нещо антибългарско. Но ставаше ясно това и за доста хора в поробена Македония. И за света. И най-подходящото бе ние да назовем този акт положителен от българско становище. И по този начин го нарекохме. Но и това не значи никакво одобрение на комунистическия режим - що се отнася до неговите безбройни безправия.
- Когато Югославия подвигна олелия задето в България се чества денят на нейното избавление (1878 г.) и се споделяше, че Санстефанският контракт ознаменуваше едно избавление на всички българи до Костур, Корча, Солун и пр.- нашият вестник не можеше да мълчи; това би значело с безмълвие да взимаме страната на Белград и да подчертаваме, че тоя контракт е носел подчиняване на някаква " македонска националност ". Оттам и почнаха нашите цитати от български вестници - цитати, които изнасяха историческата истина по отношение на нашата българщина в Македония. Ако мълчехме, враговете ни и в Америка щяха да изтълкуват това като отвращение да потвърдим тая българска национална истина.
- При събитията в Чехия лани (1968 година - б.а.) нямаше за какво ние единствено да бъдем клакьори като в някой цирк. А трябваше да кажем това, което в действителност никой не го сподели: че чехите пискат за своята независимост, само че беше време, когато отпред с президента им Бенеш препоръчваха намерено щото да сме подарили непринудено на Сърбия македонските области, с цел да се постигнело " братството сред България и същата Сърбия "...
- Маловажно е, че София била насърчена от Русия да подплаши Тито и да загатва в някои моменти много шумно за обезправените македонски българи. Горе-долу и всяка велика мощ по този начин е правила, както прави и Русия: в дадени моменти насърчи повече някой народ (според сметката си ), в различен миг пък стегне юздата. Безброй образци може да се посочат и в най-новата история на Европа, с цел да се види по-нагледно какво е ставало с концепцията и битките на по-малките нации...
Не е казано, че би трябвало да нападаме единствено сръбските и гръцките шовинисти, нито пък да нападаме единствено комунизма. Полза може да има, само че загуба няма, в случай че повече комунистически партии в света биха писали против погазването на българщината от страна на титовци, с цел да цитираме и такива свидетелства...
- Нито една от грешките и пакостите на Русия (царска и сегашна) във връзка с Македония не трябва да забравяме. Но по този начин да помним и грешките и пакостите, които ни пристигнаха от западни сили - почвайки още от Берлинския конгрес. Големи са тия бележници, в случай че речем да ги разтворим.
21 август 1969 година
Из писмо от Иван Михайлов до Христо Анастасов с дата 22 октомври 1970 година
...4. Ще кажа, че който преди всичко слага СЛУЖБАТА СИ КЪМ ПОРОБЕНА МАКЕДОНИЯ, ТОЙ НЕ съдебна експертиза СПИРА ДАЛИ НЯКОИ В МИНАЛОТО СА БИЛИ ФАШИСТИ или радикали, или демократи. Виждаме по какъв начин постъпват и по какъв начин гледат на работите и самите страни, изключително огромните, когато би трябвало да служат на своите ползи.
Едно време царска Русия бе зле гледана от публичното мнение в света (поради полските въстания, потушени от съветската армия). Но на българите не им пречеше да бъдат удовлетворени, че съветският цар ги е освободил от турско иго.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ