Точно преди 100 години известният български политик и общественик професор

Защо в Германия честват професор Иван Шишманов

Точно преди 100 години известният български политик и държавник професор Иван Шишманов изнася във Фрайбург, Германия, лекционен курс на тематика " Светът на славяните ". За този интервал от неговия живот доскоро са знаели малко даже най-ревностните му изследователи, само че в този момент към този момент завесата се подвига - лекциите му са разчетени и издадени. Сега на тях е отдадена двудневна конференция, която ще се организира във Фрайбург с присъединяване на авторитетни академични преподаватели, литературоведи и писатели. Специално за Дъждовни води за неповторимия принос на професор Шишманов за българската история и за неговия немски интервал споделя професор лекар Румяна Конева, директорка на Българския културен институт " Дом Витгенщайн " във Виена.

Дъждовни води: Какво би трябвало да се помни и какво има занапред да се открива за професор Иван Шишманов? Той е в действителност въплъщение на това, което назоваваме будител. Но за какво се оказва по този начин, че точно будителите някак биват измествани от паметта на българите?

Р. Конева: За Иван Шишманов би трябвало да се помни, че е един от блестящите представители на онази следосвобожденска интелигенция, която Симеон Радев назова " строители на модерна България ", един от най-осъществените ни мозъци и в науката, и в политиката. Изумителен академик и държавник, контактуващ със свои сътрудници и съратници от останалите европейски страни, един международен човек.

Не ми се ще да синтезирам кой е преместен и кой не от паметта на българите. От нас зависи обаче да припомняме за будителите - да описваме и да намираме повече съидейници за поддържане на културната памет.

Дъждовни води: Иван Шишманов е учил и санскрит, и индийска литература. Написал дисертация по логика на психиката. Насърчавал е Иван Вазов и Елин Пелин, поставил началото на първото учебно заведение за слепи в България. Бил е дипломат в Украйна, където през днешния ден нямаме дипломат. Колко са хората като него?

Р. Конева: Точно по този начин. Учил е доста, образовал се е всестранно, всичко е реализирал с желанието да бъде потребен на отечеството си. И с постоянно насочен взор в бъдещето. Знаел е освен санскрит, освен британски, френски, немски, съветски, латински, само че и есперанто. Основател е на Българския есперантски съюз.

В Украйна той отпътува през 1918 година и става първият ни пълномощен министър. Неговото прехвърляне е закономерно - той е политик (министър на националното просвещение 1903-1907), взе участие по време на войните в Културното поделение на Щаба на настоящата войска, като другар на Иван Вазов всяка вечер по време на нормалните им разходки е беседвал с националния стихотворец по настоящи политически въпроси. Бил е, по този начин да се каже, самобитна " национална опора ".

Преди 100 години проф. Шишманов е чел тук своите славянски лекции - постройката на университета във Фрайбург днесСнимка: Björn Trotzki/imago images

Освен първото учебно заведение за слепи, Иван Шишманов основава Читалищния съюз, Народния спектакъл, трансформира Висшето учебно заведение в университет, който посочва " Свети Климент Охридски ", основава Народния музей и още плеяда значими и значими за нас, българите, културно-обществени прояви. Неуморим дух, неописуема сила.

Като прибавим и обстоятелството, че Иван Шишманов е шурей на Михайло Драгоманов - бащата на актуалната украинистика, брачен партньор на щерка му Лидия, родственик и на Леся Украинка, може да се допуска, че надали е имало по-подготвена ментално и духовно, а и " научно-политически " фигура от него за комплицираната тогавашна дипломатическа задача.

Дъждовни води: Европейските му послания - на какво се базират и по какъв начин кореспондират със модерна Европа?

Р. Конева: Европейските послания на Иван Шишманов са повече от настоящи и през днешния ден. Във Фрайбург още през ноември 1922 година той прочита във " Фосише цайтунг " публикацията на Рихард Куденхове-Калерги " Паневропа - едно предложение ". И единствено след четири години е на първия паневропейски конгрес във Виена - през октомври 1926 година.

Не единствено това. Бил е в управлението на конгреса, изнася популярна тирада на пленарното съвещание, управлява секции за малцинствата, предлага да се сътвори общоевропейски университет в Женева, доста настойчиво отстоява концепцията за тъждество сред народите - да няма " майстори " и " калфи " и Европа да е дълготраен съюз освен на ползите, само че и на сърцата и духа.

Дъждовни води: Може ли да се окаже, че в Германия държат на професор Иван Шишманов повече, в сравнение с в България - щом следва провеждането на огромна конференция, отдадена на неговото дело?

Р. Конева: В никакъв случай не бих твърдяла, че в Германия държат на Шишманов повече, в сравнение с в България. Той е един от най-изследваните наши учени и общественици - и от филолози, историци, етнолози, психолози, учени, разкриващи нашите връзки със света.

Футуристичната постройка на библиотеката към университета " Алберт Лудвиг " Снимка: Jochen Tack/dpa/picture alliance

За неговия живот и за тригодишния му престой във Фрайбург (1921-1923) до 2009 година обаче не се знаеше. Оказа се, че професор Шишманов е чел лекции за славяните и за славянския свят, за които е бил поканен от немските си сътрудници - предходни негови състуденти и асистенти от времето, когато е учил в Йена и Лайпциг. Те се срещат още веднъж в южногерманския град, където Шишманов е признат като еднакъв. Не знаехме за богатия му живот във Фрайбург - точно това реконструирахме и го оповестихме в голям брой научни проучвания.

Професор доктор Елизабет Шоре, дългогодишна ръководителка на Славянския семинар във Фрайбург, дешифрира лекциите на професор Шишманов - писани на ръка на немски, с нанасяни ремонти, съкращения, цитати на разнообразни езици, и с този храбър, даже Сизифовски труд направи допустимо тези лекции да станат притежание на интересуващите се от славянството, от културния трансфер, от европейските ни общи хрумвания и така нататък читатели - експерти, учени, студенти, за какво не и политици.

Днес държим в ръцете си лекциите " Славянският свят ", издадени от издателство Brill | Fink, с теоретичен коментар от професор лекар Елизабет Шоре и сътрудници от Фрайбургския университет. Изданието е напълно финансирано от университета във Фрайбург. Лекциите са преведени на български от изтъкнатия преводач Любомир Илиев и следва да бъдат издадени в България

По този мотив от 21 до 23 септември се провежда и Втората конференция в Университета " Алберт Лудвиг ", отдадена на огромния български академик, избран и от германците като " жител на света ". Така век по-късно професор Иван Шишманов още веднъж се завръща във Фрайбург.

Предлагаме Ви и това видео на Дъждовни води: