Видях кон да води свой сляп другар. И разбрах как действа Бог…
Точно по пътя към дома ми има поле, където пасат два коня. От разстояние всеки от конете наподобява като всеки различен кон.
Но в случай че спрете или се приближите, ще забележите нещо удивително…
Поглеждайки в очите на един от конете, незабавно ще разберете, че е кьорав. Стопанинът му е решил да не го убива, а да му сътвори положителни условия.
Ако застанете наоколо и се заслушате, ще чуете звука на звънче. Оглеждайки се за източника на звука, ще видите, че той идва от по-малкия кон в полето.
На врата на коня е прикрепено малко звънче. Това разрешава на слепия другар да разбере къде е другият кон, с цел да може да го последва.
Когато погледнете тези двама другари, ще видите, че конят със звънеца постоянно ревизира къде е слепият кон, а сляпото животно постоянно слуша звънеца и по-късно постепенно върви към мястото, където е другият кон, вярвайки, че по това метод, той няма да обърка пътя.
Когато конят със звънеца всяка вечер се връща в заслона на обора, той от време на време стопира и поглежда обратно, като се твърди, че слепият му другар не е доста обратно и чува звъна на звънчето.
Подобно на стопанина на тези два коня, Бог не ни изоставя единствено тъй като не сме съвършени или тъй като имаме проблеми.
Той бди над нас и даже вкарва други в живота ни, с цел да ни оказват помощ, когато имаме потребност.
Понякога ние сме слепият кон, тласкан от звъна на дребното звънче на тези, които Бог вкарва в живота ни. Друг път ние сме водещият кон, помагайки на другите да намерят своя път…
Добрите другари са такива… Може да не ги виждаш постоянно, само че знаеш, че постоянно са там.
Бъдете положителни. Всеки, който срещнете, води някаква борба.
Живейте просто, обичайте откровено, уважавайте надълбоко, говорете благо.
А останалото оставете на Бога!
