Митът за „бедните българи“ и други опорки за подтисничество
Точно както в България няма 200 000 починали съветски бойци, по този начин и българите не са небогати, не са по този начин нещастни и НАЙ-ВАЖНОТО: не са безпомощни. Но тези лъжовни опорки идват от едно и също място и обслужват една и съща огромна неистина.
Най-бедни в Европейския съюз, да, само че в международен мащаб българите въпреки всичко са измежду народите в горната част на таблицата по витален стандарт. Ако слушате „ оплаквачките “, ще решите, че сме страна от централна Африка, нямаме храна, вода и медикаменти.
Да, факт е, че има хора, които са доста небогати. Много небогати хора има във всяка страна по света, даже в най-развитите Финландия и Канада. Но избран кръг желае да всее вярването, че ПОВЕЧЕТО българи са толкоз небогати. Е, не са. „ Някои “ не е равно на „ множеството “. Тук е ключът към измамата.
Онези, които имат вяра, връзват се и почват да приказват за „ отчайваща беднотия “, нормално приказват за „ другите “, за „ българите “ като някаква обща маса, на която придават драматичен облик. А пък тези, които спускат опорката, разчитат, че тя ще се подеме от фаталистите и ще заживее собствен живот. И са прави. Така се случва.
Първо: персонално наблюдаване от първа ръка: хората, които съм следил да се оплакват, че беднотия е обзела България, не са небогати. Не споделям, че са богаташи, споделям, че не са небогати. Не единствено имат какво да ядат, само че и то е с положително качество, не ядат „ кучешка наслада “, не спят на разяден матрак на пружини, не носят вода от бунар, в противен случай: вървят на море в Гърция, ядат месо всеки ден, пият алкохол всеки ден, пушат цигари, пият доста кафета не от павилионче, а от заведение, имат коли (множествено число), имат (собствени) жилища и (не всички, само че няколко) имат и вили.
Второ: общо наблюдаване: стана ми любопитно, че историите за бедността неотдавна отново се подеха и започнах да обръщам повече внимание. Заех се да поровя малко и ми направи усещане, че тези, които пишат (във Фейсбук главно) за това по какъв начин сме зле и небогати, показват естествен витален стандарт. Като отворя профилите им, виждам техни фотоси от Гърция, Турция, Италия и други европейски дестинации, както и от българското море, планини, манастири, пълно е със фотоси от заведения за хранене, барбекюта, вили и тържества.
Значи те не приказват за себе си, а за другите. Или не схващат добре смисъла на думата „ беднотия “.
Приемам, че приказват за другите, а не за себе си.
За себе си евентуално са подготвени да кажат, че не са зле, не са богати, само че не са зле. „ Другите “ обаче те не познават от първа ръка, те са чели за тях, слушали са истории. Някой „ публицист “, да речем, е направил репортаж за някое доста оскъдно семейство и хората бързат да си кажат: „ докараха НИ до просешка сопа “.
НИ… „ нас “ сиреч.
Това е рисков умствен механизъм, който ни обрича на безконечен комплекс за непълноценност.
Чели са статусите на други като тях, мненията им из фейса, попили са от общата покруса. После са видели още един драматичен репортаж на някой „ публицист “ за трагично зачукано в девета глуха село, цялостно с сиромаси.
Малко по малко, тухла по тухла се построява това светоусещане у българите, че земята им е населявана от небогати хора.
Сега да погледнем малко по-реалистично: пазарът на коли пораства стремглаво, автопаркът на „ бедните “ българи се утрои в последните години. Цените на жилищата се подвигнаха, само че търсенето също пораства, хората имат лични жилища (питайте някой американец дали смее да си мечтае да има лични къща или апартамент), българите поставят на трапезата си от ден на ден и все по-качествена храна, а цената ѝ не е непостижима. Много бързо забравихте купоните и единствено по 6 яйца за месец, саламите от багра и сланина, празните лавици и три $ пенсия. Тогава бяхме небогати, да.
Хората, които непринудено (а не платено… там е друго) популяризират опорката за бедността, са се вгледали в един двуизмерен подправен облик, на половина лежащ върху близкото минало, когато в действителност бяхме небогати, и на половина лежащ върху лъжите, че ВСИЧКИ сме по този начин или че най-малко МНОЗИНСТВОТО е по този начин. Не сме и не е.
Съгласен съм, че сме най-бедни в Европейски Съюз, само че Европейски Съюз е клуб на богатите. Не сме като германците, само че сме тръгнали в вярната посока. Просто сме закъснели с доста десетилетия и изкуствено ни дърпат надолу с неистини и операции.
Ще повторя: склонен съм, че сме най-бедни в Европейски Съюз, само че Европейски Съюз е клуб на богатите. Ние въпреки всичко сме в него. Поне 80-85% от хората по земното кълбо са по-бедни от българите. Руснаците са по-бедни; като се изключи Туркменистан, народите от Централна Азия, били част от Съюз на съветските социалистически републики, са по-бедни от нас; милиони китайци; милиони индийци; монголци… да не преставам ли?—са по-бедни от нас. Имате ли визия какъв брой американци спят на улицата, в колите си или под намерено небе всяка нощ? Защото са останали без дом. Над половин милион. Да, над 500 000 поданици на най-богатата стопанска система са без покрив над главата си.
В Афганистан са над 4,5 милиона. Ами Южна Америка? Ами Африка? В Колумбия има съвсем 5 милиона бездомни. Почти колкото цяла България. В Бразилия има над 200 000 бездомни.
Те са същински бедните. Ние просто не сме толкоз богати, колкото бихме могли да бъдем. Да, България е страна с доста капацитет и можем да бъдем доста по-богати. Но кликата на лъжците (онези същите, които ни тровят мозъците, че сме небогати и неможещи), краде с цялостни шепи от нас.
По същия метод ни тровят мозъците и с опорки за това по какъв начин би трябвало да сме признателни на някакви си исторически освободители. Говорят за 200 000 убити съветски бойци по българските земи. Пълни нелепости. Ако е за Руско-турската война – към 11 000 са, в случай че приказваме за Втората международна – са нула.
А ролята на българското опълчение по време на Руско-турската се подценява. Умишлено. Все едно българите са седели да чакат свободата си наготово. А българските историци едвам в последно време добиха самочувствието да заговорят за това, че без опълчението съветските войски са щели да претърпят доста повече загуби и, като цяло, изходът на войната е можел да бъде различен. Но все пак, по публични церемонии политиците ни стартират с признателност към руснаците, румънците, финландците… и ча-а-а-ак най-после смотолевят нещо за опълченците. Слагат българите на последно място. Пред Народното събрание има скулптура на непознат цар, а най-голямата катедрала е кръстена на непознат поробител.
Като резултат през днешния ден хората считат, че изборът ни е редуциран до това дали да сме с Русия или със Съединени американски щати, за автономия не смеят да си помислят. „ Тука е по този начин! “, „ българска работа “, „ за нищо не ставаме “ и така нататък бисери са част от ежедневния ни език. И това води до мисълта: „ Да пристигна някой да ни оправи “…
Някой… тази митична фигура извън „ някой “. Или с други думи: не ние, а някой различен. Ние „ за нищо не ставаме “.
…
Митът за бедните българи обаче се популяризира с родолюбив жар.
Първо, това е някакво необичайно чувство за величието на по-малкия тим. Така мощни сме, че макар целият международен скрит план и беднотия съумяваме да оцеляваме. Нещо като визия за нас като за птица Феникс.
Второ, точно ситуацията ни на „ по-малкия тим “ ни лишава от отговорността. Ако дилетантите от Чепръчево играят против Арсенал или Ман Сити, всички чакат да изгубят и никой не им държи сметка, когато това се случи.
С това пояснение за всеобща беднотия оправдаваме и извиняваме доста мързел, доста нищоправене, доста експанзия, липса на разпоредителност, липса на емпатия, много… Ама доста.
Удобно е.
Новината, че всеобщо българи са почнали да изоставят роднините си в болница, ражда заключението, че сме толкоз небогати, че скотското у нас е целесъобразно надали не…
...
А вест за опитите на някой отново да се възползва от нас, ражда ето това умозаключение:
Най-бедни в Европейския съюз, да, само че в международен мащаб българите въпреки всичко са измежду народите в горната част на таблицата по витален стандарт. Ако слушате „ оплаквачките “, ще решите, че сме страна от централна Африка, нямаме храна, вода и медикаменти.
Да, факт е, че има хора, които са доста небогати. Много небогати хора има във всяка страна по света, даже в най-развитите Финландия и Канада. Но избран кръг желае да всее вярването, че ПОВЕЧЕТО българи са толкоз небогати. Е, не са. „ Някои “ не е равно на „ множеството “. Тук е ключът към измамата.
Онези, които имат вяра, връзват се и почват да приказват за „ отчайваща беднотия “, нормално приказват за „ другите “, за „ българите “ като някаква обща маса, на която придават драматичен облик. А пък тези, които спускат опорката, разчитат, че тя ще се подеме от фаталистите и ще заживее собствен живот. И са прави. Така се случва.
Първо: персонално наблюдаване от първа ръка: хората, които съм следил да се оплакват, че беднотия е обзела България, не са небогати. Не споделям, че са богаташи, споделям, че не са небогати. Не единствено имат какво да ядат, само че и то е с положително качество, не ядат „ кучешка наслада “, не спят на разяден матрак на пружини, не носят вода от бунар, в противен случай: вървят на море в Гърция, ядат месо всеки ден, пият алкохол всеки ден, пушат цигари, пият доста кафета не от павилионче, а от заведение, имат коли (множествено число), имат (собствени) жилища и (не всички, само че няколко) имат и вили.
Второ: общо наблюдаване: стана ми любопитно, че историите за бедността неотдавна отново се подеха и започнах да обръщам повече внимание. Заех се да поровя малко и ми направи усещане, че тези, които пишат (във Фейсбук главно) за това по какъв начин сме зле и небогати, показват естествен витален стандарт. Като отворя профилите им, виждам техни фотоси от Гърция, Турция, Италия и други европейски дестинации, както и от българското море, планини, манастири, пълно е със фотоси от заведения за хранене, барбекюта, вили и тържества.
Значи те не приказват за себе си, а за другите. Или не схващат добре смисъла на думата „ беднотия “.
Приемам, че приказват за другите, а не за себе си.
За себе си евентуално са подготвени да кажат, че не са зле, не са богати, само че не са зле. „ Другите “ обаче те не познават от първа ръка, те са чели за тях, слушали са истории. Някой „ публицист “, да речем, е направил репортаж за някое доста оскъдно семейство и хората бързат да си кажат: „ докараха НИ до просешка сопа “.
НИ… „ нас “ сиреч.
Това е рисков умствен механизъм, който ни обрича на безконечен комплекс за непълноценност.
Чели са статусите на други като тях, мненията им из фейса, попили са от общата покруса. После са видели още един драматичен репортаж на някой „ публицист “ за трагично зачукано в девета глуха село, цялостно с сиромаси.
Малко по малко, тухла по тухла се построява това светоусещане у българите, че земята им е населявана от небогати хора.
Сега да погледнем малко по-реалистично: пазарът на коли пораства стремглаво, автопаркът на „ бедните “ българи се утрои в последните години. Цените на жилищата се подвигнаха, само че търсенето също пораства, хората имат лични жилища (питайте някой американец дали смее да си мечтае да има лични къща или апартамент), българите поставят на трапезата си от ден на ден и все по-качествена храна, а цената ѝ не е непостижима. Много бързо забравихте купоните и единствено по 6 яйца за месец, саламите от багра и сланина, празните лавици и три $ пенсия. Тогава бяхме небогати, да.
Хората, които непринудено (а не платено… там е друго) популяризират опорката за бедността, са се вгледали в един двуизмерен подправен облик, на половина лежащ върху близкото минало, когато в действителност бяхме небогати, и на половина лежащ върху лъжите, че ВСИЧКИ сме по този начин или че най-малко МНОЗИНСТВОТО е по този начин. Не сме и не е.
Съгласен съм, че сме най-бедни в Европейски Съюз, само че Европейски Съюз е клуб на богатите. Не сме като германците, само че сме тръгнали в вярната посока. Просто сме закъснели с доста десетилетия и изкуствено ни дърпат надолу с неистини и операции.
Ще повторя: склонен съм, че сме най-бедни в Европейски Съюз, само че Европейски Съюз е клуб на богатите. Ние въпреки всичко сме в него. Поне 80-85% от хората по земното кълбо са по-бедни от българите. Руснаците са по-бедни; като се изключи Туркменистан, народите от Централна Азия, били част от Съюз на съветските социалистически републики, са по-бедни от нас; милиони китайци; милиони индийци; монголци… да не преставам ли?—са по-бедни от нас. Имате ли визия какъв брой американци спят на улицата, в колите си или под намерено небе всяка нощ? Защото са останали без дом. Над половин милион. Да, над 500 000 поданици на най-богатата стопанска система са без покрив над главата си.
В Афганистан са над 4,5 милиона. Ами Южна Америка? Ами Африка? В Колумбия има съвсем 5 милиона бездомни. Почти колкото цяла България. В Бразилия има над 200 000 бездомни.
Те са същински бедните. Ние просто не сме толкоз богати, колкото бихме могли да бъдем. Да, България е страна с доста капацитет и можем да бъдем доста по-богати. Но кликата на лъжците (онези същите, които ни тровят мозъците, че сме небогати и неможещи), краде с цялостни шепи от нас.
По същия метод ни тровят мозъците и с опорки за това по какъв начин би трябвало да сме признателни на някакви си исторически освободители. Говорят за 200 000 убити съветски бойци по българските земи. Пълни нелепости. Ако е за Руско-турската война – към 11 000 са, в случай че приказваме за Втората международна – са нула.
А ролята на българското опълчение по време на Руско-турската се подценява. Умишлено. Все едно българите са седели да чакат свободата си наготово. А българските историци едвам в последно време добиха самочувствието да заговорят за това, че без опълчението съветските войски са щели да претърпят доста повече загуби и, като цяло, изходът на войната е можел да бъде различен. Но все пак, по публични церемонии политиците ни стартират с признателност към руснаците, румънците, финландците… и ча-а-а-ак най-после смотолевят нещо за опълченците. Слагат българите на последно място. Пред Народното събрание има скулптура на непознат цар, а най-голямата катедрала е кръстена на непознат поробител.
Като резултат през днешния ден хората считат, че изборът ни е редуциран до това дали да сме с Русия или със Съединени американски щати, за автономия не смеят да си помислят. „ Тука е по този начин! “, „ българска работа “, „ за нищо не ставаме “ и така нататък бисери са част от ежедневния ни език. И това води до мисълта: „ Да пристигна някой да ни оправи “…
Някой… тази митична фигура извън „ някой “. Или с други думи: не ние, а някой различен. Ние „ за нищо не ставаме “.
…
Митът за бедните българи обаче се популяризира с родолюбив жар.
Първо, това е някакво необичайно чувство за величието на по-малкия тим. Така мощни сме, че макар целият международен скрит план и беднотия съумяваме да оцеляваме. Нещо като визия за нас като за птица Феникс.
Второ, точно ситуацията ни на „ по-малкия тим “ ни лишава от отговорността. Ако дилетантите от Чепръчево играят против Арсенал или Ман Сити, всички чакат да изгубят и никой не им държи сметка, когато това се случи.
С това пояснение за всеобща беднотия оправдаваме и извиняваме доста мързел, доста нищоправене, доста експанзия, липса на разпоредителност, липса на емпатия, много… Ама доста.
Удобно е.
Новината, че всеобщо българи са почнали да изоставят роднините си в болница, ражда заключението, че сме толкоз небогати, че скотското у нас е целесъобразно надали не…
...
А вест за опитите на някой отново да се възползва от нас, ражда ето това умозаключение:
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ