Защо толкова малко украински деца ще учат в България - Общество
Точно ден преди началото на образователната година в България, т.е. едвам на 14 септември, главната част от украинските деца, които ще прекрачат българските класни стаи ще научат къде тъкмо ще учат, т.е. са дефинитивно разпределени.
По данни на УНИЦЕФ България, подадените молби са към 1000. Над 600 от украинските деца - от предучилищна възраст до зрелостници, ще стартират учебно заведение във Варна.
Ако се стигне до подаване на повече заявки за банкет и завишаване на бройките в някои паралелки, ще се желае позволение от министъра на образованието, оповестиха от РУО Варна. От там допълват още, че постъпващите в първи клас украинските деца ще имат опция да учат допълно български език по време на образователната година.
Първокласниците от Украйна са разпределени в образователните заведения още през август, само че утвърждението на държавния план-прием е директно преди 15 септември.
Част от децата, които влязоха в учебните заведения във Варна преди месеци, остават в тях. Това важи най-вече за тези отвън централната градска част.
За Ирина (името е заменено – бел.а.) и трите ѝ деца – две от тях на учебно заведение и едно в детска градина, които благодарение на доброволци и дълго циркулиране по институциите, влязоха в българската просветителна система при започване на май, смяна няма.
За други, като фамилията на 16-годишната Мария (името е заменено – бел.а.) – част от общността на бесарабските българи, която беше зачислена в 9 клас в една от елитните варненски гимназии, смяната е осезаема - местят се в София.
В българското учебно заведение през предходната образователна година, макар знанието на езика, Мария слиза клас надолу (от десети в девети). Ако остане в нашата просветителна система ще загуби две години.
Плановете ѝ са да приключи украинско учебно заведение онлайн (там ще учи година по-малко – 11 вместо 12) и да влезе да учи висше обучение по Постановление 103 на Министерски съвет, което дава опция на студенти от компактните български общности зад граница да получат обучение в България. По-леко е да стартират учебно заведение децата в началния курс и тези до края на прогимназиалния стадий. В гимназиите се учат доста профилирани предмети, по тази причина огромна част от украинските бежанци избират децата им да завършат тяхното учебно заведение, което от първия ден на войната е онлайн. Отделно от това, гимназистите от Украйна, които постъпват в наши учебни заведения би трябвало да показват познания по български език.
Няма систематизирани данни за броя на украинските деца, които на 15 септември ще влязат в клас в страната. Цифрите са приблизителни и непълни. Заявления обаче няма да стопират да се одобряват. Принципно това е допустимо до един месец от приключването на образователната година.
Грубите калкулации сочат, че от към 80-85 хиляди бежанци, към една трета са деца. Това прави към 27 хиляди деца и младежи бежанци на територията на страната ни.
Миналата образователна година приключиха 439 дeца, а детска градина към месец май са посещавали 84 деца. Процентът на децата, които посещават учебно заведение по отношение на общия брой на децата е по-малко от 2 %.
В Германия, която е приела над 900 хиляди бежанци, измежду които 270 хиляди деца, има над 150 хиляди в клас. В Полша, където образователната година сходно на съвсем цяла Централна и Източна Европа – включително и Украйна, просветителният развой към този момент е реалност, на учебно заведение при започване на септември са тръгнали над 180 хиляди деца бежанци.
По неофициални данни, във Варна, където учениците с украински паспорт са най-вече в страната, в града и на територията на курортните комплекси има към 25 хиляди бежанци, от които най-малко 8 000 са деца.
Има няколко аргументи за това украинските деца да предпочетат тяхната просветителна система.
Освен добре познатото и родно, фактори са още незнанието на езика и дребното курсове по български език, зад които стоят най-вече неправителствени организации и доброволци; неналичието на работа (по-малко от 10 хиляди от бежанците у нас работят, като не малко са заети в сезонни действия в хотели и заведения) и настаняването им в почивни бази и комплекси, което в допълнение ги капсулира. Неяснотата след 30 септември, когато изтича следващият период на държавната стратегия за настаняване и неналичието на каквото и да е съглашение сред българското и украинското министерство на образованието в сферата също се трансформират във въпросителни.
Затова преди началото на образователната година доста фамилии с деца в учебна възраст се завърнаха в Украйна. Пред тези, които останаха и ще учат у нас, стои още един проблем.
Буди неразбиране какво вършим с помагалата, които се купуват всяка образователна година, т.е. доплащането на просветителния развой, показват родители от Варна.
Родител, чието дете е в прогимназиален клас в централно варненско учебно заведение споделя, че към този момент са събрали по 119 лева за тях. В класа ще има и украинско дете, което другояче схваща български език, „ само че за него за пособия пари не са събрани, а помагалата към този момент са поръчани ”.
Учебниците и образователните пособия за децата от 8 до 12 клас пък напълно се купуват от родителите, а всяко учебно заведение има собствен набор от изисквани учебници с авторски колективи, издателства и година на издаване, както и пособия към тях.
Иначе, страната ни е получила 214 млн. лева по стратегии от Европейски Съюз за помощ с бежанците в областта на образованието – за консолидиране в системата и за еднакъв достъп на децата и младежите бежанци в нея.
По данни на УНИЦЕФ България, подадените молби са към 1000. Над 600 от украинските деца - от предучилищна възраст до зрелостници, ще стартират учебно заведение във Варна.
Ако се стигне до подаване на повече заявки за банкет и завишаване на бройките в някои паралелки, ще се желае позволение от министъра на образованието, оповестиха от РУО Варна. От там допълват още, че постъпващите в първи клас украинските деца ще имат опция да учат допълно български език по време на образователната година.
Първокласниците от Украйна са разпределени в образователните заведения още през август, само че утвърждението на държавния план-прием е директно преди 15 септември.
Част от децата, които влязоха в учебните заведения във Варна преди месеци, остават в тях. Това важи най-вече за тези отвън централната градска част.
За Ирина (името е заменено – бел.а.) и трите ѝ деца – две от тях на учебно заведение и едно в детска градина, които благодарение на доброволци и дълго циркулиране по институциите, влязоха в българската просветителна система при започване на май, смяна няма.
За други, като фамилията на 16-годишната Мария (името е заменено – бел.а.) – част от общността на бесарабските българи, която беше зачислена в 9 клас в една от елитните варненски гимназии, смяната е осезаема - местят се в София.
В българското учебно заведение през предходната образователна година, макар знанието на езика, Мария слиза клас надолу (от десети в девети). Ако остане в нашата просветителна система ще загуби две години.
Плановете ѝ са да приключи украинско учебно заведение онлайн (там ще учи година по-малко – 11 вместо 12) и да влезе да учи висше обучение по Постановление 103 на Министерски съвет, което дава опция на студенти от компактните български общности зад граница да получат обучение в България. По-леко е да стартират учебно заведение децата в началния курс и тези до края на прогимназиалния стадий. В гимназиите се учат доста профилирани предмети, по тази причина огромна част от украинските бежанци избират децата им да завършат тяхното учебно заведение, което от първия ден на войната е онлайн. Отделно от това, гимназистите от Украйна, които постъпват в наши учебни заведения би трябвало да показват познания по български език.
Няма систематизирани данни за броя на украинските деца, които на 15 септември ще влязат в клас в страната. Цифрите са приблизителни и непълни. Заявления обаче няма да стопират да се одобряват. Принципно това е допустимо до един месец от приключването на образователната година.
Грубите калкулации сочат, че от към 80-85 хиляди бежанци, към една трета са деца. Това прави към 27 хиляди деца и младежи бежанци на територията на страната ни.
Миналата образователна година приключиха 439 дeца, а детска градина към месец май са посещавали 84 деца. Процентът на децата, които посещават учебно заведение по отношение на общия брой на децата е по-малко от 2 %.
В Германия, която е приела над 900 хиляди бежанци, измежду които 270 хиляди деца, има над 150 хиляди в клас. В Полша, където образователната година сходно на съвсем цяла Централна и Източна Европа – включително и Украйна, просветителният развой към този момент е реалност, на учебно заведение при започване на септември са тръгнали над 180 хиляди деца бежанци.
По неофициални данни, във Варна, където учениците с украински паспорт са най-вече в страната, в града и на територията на курортните комплекси има към 25 хиляди бежанци, от които най-малко 8 000 са деца.
Има няколко аргументи за това украинските деца да предпочетат тяхната просветителна система.
Освен добре познатото и родно, фактори са още незнанието на езика и дребното курсове по български език, зад които стоят най-вече неправителствени организации и доброволци; неналичието на работа (по-малко от 10 хиляди от бежанците у нас работят, като не малко са заети в сезонни действия в хотели и заведения) и настаняването им в почивни бази и комплекси, което в допълнение ги капсулира. Неяснотата след 30 септември, когато изтича следващият период на държавната стратегия за настаняване и неналичието на каквото и да е съглашение сред българското и украинското министерство на образованието в сферата също се трансформират във въпросителни.
Затова преди началото на образователната година доста фамилии с деца в учебна възраст се завърнаха в Украйна. Пред тези, които останаха и ще учат у нас, стои още един проблем.
Буди неразбиране какво вършим с помагалата, които се купуват всяка образователна година, т.е. доплащането на просветителния развой, показват родители от Варна.
Родител, чието дете е в прогимназиален клас в централно варненско учебно заведение споделя, че към този момент са събрали по 119 лева за тях. В класа ще има и украинско дете, което другояче схваща български език, „ само че за него за пособия пари не са събрани, а помагалата към този момент са поръчани ”.
Учебниците и образователните пособия за децата от 8 до 12 клас пък напълно се купуват от родителите, а всяко учебно заведение има собствен набор от изисквани учебници с авторски колективи, издателства и година на издаване, както и пособия към тях.
Иначе, страната ни е получила 214 млн. лева по стратегии от Европейски Съюз за помощ с бежанците в областта на образованието – за консолидиране в системата и за еднакъв достъп на децата и младежите бежанци в нея.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ