Очакването
То може да бъде сладостно, да придава цвят и обаяние на другояче монотонното ни всекидневие.. Ала може да е и същински призрачен сън. Зависи какво чакаме. Напълно е допустимо изпълненото с предчувстване на приятни страсти очакване да ни пренавие и най-после без значение от всичко, да бъдем разочаровани. Само тъй като човек по този начин е организиран, да чака повече.
Очакването е нещо много друго от чакането, въпреки думите да са толкоз близки. В упованието има доста страст, вътрешно вибриране, има доза напрежение. Чакането е по-пасивно. То е обвързвано с самообладание, издръжливост, със скрита под повърхността неотстъпчивост на характера. Смята се, че е по-присъщо на. За разлика от него в упованието има известна доза неспокойствие. Когато очакваш, поглеждаш нервно часовника, а минутите се приплъзват едва-едва като капка пот по челото. Често въображаемо хвърляш мрежи към бъдещето и чертаеш картини на предстоящото. Когато просто чакаш, си попритъпил сетивата си. За да издържиш. Класика е Пенелопа, чакала 20 години завръщането на скитащия Одисей.
Очакването е нещо много по-нетърпеливо. То е това положение на духа, което може да се окаже по-радостно и от самото хубаво събитие. Очакваш с неспокойствие срещата с обичания след интервал на насилствена разлъка? Това е моментът, когато предвкусваш възприятието на пълнотата и комплектност, което по този начин ти е липсвало, авансово се наслаждаваш на страстта от срещата. След няколко месеца ти следва вълнуващо пътешестване до забавна страна? Сега, преди още приключението да е почнало, е най-хубавото – четеш за местата, които ще видиш и задочно се запознаваш с тях от фотоси, представяш си себе си по непознати улици, въображаемо вдъхваш неразбираеми миризми и срещаш в никакъв случай невиждани лица. Пускаш в ход въображението, което ти чертае обстановки и случки. Почти несъмнено е, че те няма да ти случат в действителното странствуване, само че в този момент е моментът да ги преживееш в въображаеми облици. Защото в този момент имаш пред себе си месеците на предчувстване на удоволствието от идното, а когато моментът настъпи – доста усещания вкупом и няколкото дни пътешестване ще преминат на екс.
Очакването е способно да ни изпрати в дъното на пъкъла, в случай че тръпнем в предверието на възможна неприятна новина или развръзка. То ни хвърля сред полюсите на вярата и отчаянието. Не инцидентно обаче съществува максимата, че „ дяволът не толкоз черен, колкото ни се коства “. Почти постоянно нещата не са чак толкоз ужасни, колкото до момента в който предстоят. Очаквайки резултата от съдбовни медицински проучвания, рисуваме всевъзможни апокалиптични картини за своето здраве. Поотрасналото ни дете закъснява, ние будуваме в късни нощи и не можем да спрем тревожната си фикция. Никога да не ти се случва това, което си мисли майката, кахърна за детето си, споделят възрастните хора. Ясно за какво – то постоянно е най-лошото.
Начинът, по който се усещаме, до момента в който чакаме добра или неприятна новина, е демонстрация на чисто човешката ни същина. Той е знак за нашата сензитивност и дарба да откликваме на нещата към нас. Очакването е положение, при което сме с единия крайник стъпили в бъдещето. Поне на мисловно равнище. Здравото ни наличие в сегашното е значимо за душевната ни непоклатимост, само че няма по какъв начин да омаловажим и трепета на упованието – то е прочувственият камертон, с който звънти душата ни.
Очакването е нещо много друго от чакането, въпреки думите да са толкоз близки. В упованието има доста страст, вътрешно вибриране, има доза напрежение. Чакането е по-пасивно. То е обвързвано с самообладание, издръжливост, със скрита под повърхността неотстъпчивост на характера. Смята се, че е по-присъщо на. За разлика от него в упованието има известна доза неспокойствие. Когато очакваш, поглеждаш нервно часовника, а минутите се приплъзват едва-едва като капка пот по челото. Често въображаемо хвърляш мрежи към бъдещето и чертаеш картини на предстоящото. Когато просто чакаш, си попритъпил сетивата си. За да издържиш. Класика е Пенелопа, чакала 20 години завръщането на скитащия Одисей.
Очакването е нещо много по-нетърпеливо. То е това положение на духа, което може да се окаже по-радостно и от самото хубаво събитие. Очакваш с неспокойствие срещата с обичания след интервал на насилствена разлъка? Това е моментът, когато предвкусваш възприятието на пълнотата и комплектност, което по този начин ти е липсвало, авансово се наслаждаваш на страстта от срещата. След няколко месеца ти следва вълнуващо пътешестване до забавна страна? Сега, преди още приключението да е почнало, е най-хубавото – четеш за местата, които ще видиш и задочно се запознаваш с тях от фотоси, представяш си себе си по непознати улици, въображаемо вдъхваш неразбираеми миризми и срещаш в никакъв случай невиждани лица. Пускаш в ход въображението, което ти чертае обстановки и случки. Почти несъмнено е, че те няма да ти случат в действителното странствуване, само че в този момент е моментът да ги преживееш в въображаеми облици. Защото в този момент имаш пред себе си месеците на предчувстване на удоволствието от идното, а когато моментът настъпи – доста усещания вкупом и няколкото дни пътешестване ще преминат на екс.
Очакването е способно да ни изпрати в дъното на пъкъла, в случай че тръпнем в предверието на възможна неприятна новина или развръзка. То ни хвърля сред полюсите на вярата и отчаянието. Не инцидентно обаче съществува максимата, че „ дяволът не толкоз черен, колкото ни се коства “. Почти постоянно нещата не са чак толкоз ужасни, колкото до момента в който предстоят. Очаквайки резултата от съдбовни медицински проучвания, рисуваме всевъзможни апокалиптични картини за своето здраве. Поотрасналото ни дете закъснява, ние будуваме в късни нощи и не можем да спрем тревожната си фикция. Никога да не ти се случва това, което си мисли майката, кахърна за детето си, споделят възрастните хора. Ясно за какво – то постоянно е най-лошото.
Начинът, по който се усещаме, до момента в който чакаме добра или неприятна новина, е демонстрация на чисто човешката ни същина. Той е знак за нашата сензитивност и дарба да откликваме на нещата към нас. Очакването е положение, при което сме с единия крайник стъпили в бъдещето. Поне на мисловно равнище. Здравото ни наличие в сегашното е значимо за душевната ни непоклатимост, само че няма по какъв начин да омаловажим и трепета на упованието – то е прочувственият камертон, с който звънти душата ни.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ