То е едно от най-изолираните от Световния океан, практически вътрешно

То е едно от най-изолираните от Световния океан, на практика вътрешно море, обвързвано посредством напълно стеснен проток със Средиземноморието. Поради това и заради неголемите му размери, приливите и отливите са незначителни, теченията слаби, солеността – ниска, а флората и фауната – много небогати. На фона на изпъстрените с разноцветни корали и всевъзможни причудливи морски същества тропически води, то наподобява надали не като пустинно море.

Водите на Черно море изпълват изолирана котловина, ситуирана сред Югоизточна Европа, Кавказ и Мала Азия. Тя се е образувала през епохата на Миоцена в резултат на дейни геологически процеси издигнали планински вериги от водите на античния океан Тетис. Като в началото Черно, Азовско, Каспийско и Аралско море са влизали в един басейн, който последователно е бил разграничен на обособени елементи от надигналата се суша.
Може да се каже, че Черно море е едно от най-младите морета. Някъде допреди към 7400 години то е представлявало сладководно безотточно езеро с много по-малки размери и лежащо в котловина на към 100 метра под тогавашното равнище на международния океан. Старата му брегова линия е минавала където в този момент е границата сред шелфа и континенталния скат, на дълбочина към 90 – 120 метра под актуалната морска повърхнина.

В един миг покачващото се морско равнище доближава до ръба на падината, в която се намира въпросното безотточно езеро, на най-ниското й място, там където през днешния ден се намира Босфора и в един миг стартира да прелива оттова. Има доктрина, че това е станало даже още по-рязко, не с последователно преливане, а със земетресение, което е отворило процепа представляващ през днешния ден проток. В резултат на това през ръба с тътнеж стартират да се изливат хиляди кубични километри водна маса, които попадат в падината на безотточното езеро и я пълнят с морска вода до момента в който равнището му не се изравнява с това на Средиземно море.

Получава се естественият феномен морепад, с дебит от близо 43 кубични километра дневно, съгласно изчисленията на учените, което е 200 пъти повече от дебита на Ниагарския водопад. Това предизвиква фрапантно повишаване на морското равнище и заливане на големи площи от сушата. Стихийното течение бушува в продължение на най-малко 300 дни и почти 155 000 кв. км земя са били заляни от него. По това време край тогавашната крайбрежна линия към този момент има човешки поселения, освен това на цивилизационно напреднали култури, каквато е тази от Варненският некропол. Част от тези поселения потъват, което може би е породило устни предания и легенди за международен потоп, които след появяването на писмеността са били записани като мита за Гилгамеш при шумерите, Ноевия ковчег в библията, а може би даже и митовете за потъналия континент Атлантида идват оттова.

Освен за хората, този прелом е съдбовен и за сладководните жители на езерото, които са били приспособени да живеят в прясна вода, само че внезапно се оказват в солена. Това води до ненадейно всеобщо измиране на организми, чиито мъртви тела се отсрочват на дъното. По-вероятно е въпросният морепад да не се е случил неотклонно и еднократно, а заради съмнения в морското ниво, климата и сеизмичните процеси, да се е случвал неколкократно през разнообразни интервали. Това е водило до повторни опреснявания и осолявания на водата и до нови всеобщи измирания на соленоводна фауна при опресняванията и на сладководна при осоляванията.

В резултат на всичко това на дъното на басейна са се натрупвали великански количества от потънали, разлагащи се трупове и планктонна биомаса, които отделят серни съединения при гниенето си. Това довело до формиране на сероводород под водата. Постепенно от това, както и от газовете излизащи от разломите и калните вулкани на дъното, се е образувал грамаден сероводороден слой започващ от дълбочина 120 – 150 метра надолу.

Понеже сероводородът е токсичен за живите същества, в този слой не могат да оцелеят никакви организми, с изключение единствено на някои анаеробни бактерии. Вследствие на това той е изцяло запустял. Така още от образуването си сероводородният слой стои недокоснат заради неналичието на отвесен продан сред водните пластове, както и заради оскъдния продан с водите на Средиземноморието през тесните и плитки проливи, който обаче е единствено сред повърхностните води. Тези фактори за благополучие пречат на сероводорода да се издигне към горните пластове и повърхността. А той е мощно токсичен отровен газ, чиито великански количества биха довели до пагубни последствия, в случай че излязат в атмосферата. Такава заплаха обаче на практика няма, откогато се вършат проучвания на този слой, близо 130 години към този момент, не е открито никакво значително повишаване на равнищата му към повърхността.

Същевременно заради неналичието на О2 в сероводородния слой, той има свойството доста добре да консервира всичко, попаднало там. Това трансформира дъното на морето в същинска съкровищница за подводната археология. Дори потънали кораби от дълбоката древност там лежат непокътнати, като че ли през вчерашния ден са потънали, което е неповторима и на практика единствена опция да разберем по какъв начин тъкмо са изглеждали, с изключение на от семплите рисунки по вази и барелефи от интервала.

Освен всичко друго, в предишното морските стихии там са били много свирепо и постоянно събитие и точно те имат заслугата името на морето да е такова. Това значи, че би било разумно там да има повече потънали кораби в сравнение с в по-спокойни води, а евентуално има и потънали селища, които чакат да бъдат открити. Проблемът е че този слой е прекомерно на надълбоко и прекомерно токсичен с цел да се спуснат водолази до такава степен, което постанова потреблението на по-модерна и скъпа техника с каквато страните от региона не разполагат. Но към този момент стартират да се организират западни проучвателен задачи тук. Само интернационалната задача в българските териториални води, ръководена от професор Джон Адамс през 2018 година откри общо 65 потънали кораба на възраст от 300 до 2400 година