Чудовища и вълшебни същества в гръцката митология - те още са сред нас
Титани, кентаври, амазонки, харпии, горгони, сфинксове – срещаме ги непрестанно в художествената тирада, в класическото изкуство, в актуалните фентъзи романи и филми. Всъщност рядко си даваме сметка какъв брой доста от визиите ни за митични същества в актуалната просвета идват от Древна Гърция. Да си напомним най-популярните измежду тях...
Харпии
Харпиите са хищни и зли, нечистоплътни същества, полужени-полуптици, въплъщение на опустошителните ветрове и стихии, повелителки на бързата гибел. Имената им са Подагра, Аело и Окипета. Дъщери са на Тавмант (морско провидение, наследник на Понтос и Гея) и океанидата Електра. Измъчвани са от безконечен апетит, населяват йонийските острови Строфади и кръжат към входовете на подземния свят.
Грифони
Грифоните са свирепи крилати чудовища с глави на орел и тела на лъв. Те охраняват несметните златни благосъстояния на крайния Север – страната на хиперборейците. Наричани са още „ кучетата на Зевс ”.
Химера
Химерата е кръвожадно, бълващо огън страшилище, родено от брака сред Тифон (син на Гея и Тартар) и Ехидна (дъщеря на Форкин и Кето). Има три глави – на лъв, на коза и на дракон, а тялото й начело е лъвско, по средата – козе, а откъм гърба – змийско. Убита е от коринтския воин Белерофонт. Произходът й най-вероятно е с малоазийски фолклорни корени – от Ликия или Кария.
Тифон
Тифон е прадревен сторък великан-чудовище със 100 змийски глави, от които бълва огън. Дете е на Гея и Тартар, брачен партньор на Ехидна. От техния брак се раждат Цербер, Ортокс, Лирнейската хидра, Химера, Сфинкс, Немейският лъв, Кромионският глиган и орелът, кълвящ черния дроб на Прометей. Тифон въстава против Зевс и олимпийските богове, само че царят на боговете го побеждава, като хвърля върху него планината Етна. Тифон е вечен и даже затиснат от Етна, продължава да бълва огън. Представян е като въплъщение на подземните разрушителни вулканични сили.
Ехидна
Ехидна е огнедишащо страшилище, полужена-полузмия, бърз и мощен звяр. Дъщеря е на сина и дъщерята на Понтос и Гея – Фокин и Кето. Женена е за Тифон, от който ражда доста отблъскващи същества и чудовища. Убита е от чудовището Аргус. Произходът й е от Скития или Киликия.
Сфинкс
Сфинкс („ душегубец ”) е крилато създание с глава на жена и тяло на лъв, родено от брака сред Тифон и Ехидна. То стои върху една канара пред портите на Тива и задава на всеки минувач въпрос-гатанка. Ако той не може да отговори, Сфинкс го хвърля от високата канара.
Горгони
Горгоните („ ужасни ”) са женски чудовища, дъщери на Форкин и Кето. Двете по-стари от тях – Сфено и Евриала – са безсмъртни, а най-младата, Медуза – смъртна. Тя е била хубава госпожица, само че е прелъстена от Посейдон в храма на Атина и богинята я трансформира в извънредно създание с изцъклени очи, оголени зъби, изплезен език и змии вместо коси. Погледът й вкаменява всеки, който я огледа в очите. Големият воин Персей съумява да отсече главата й с вълшебния меч, даден му от Хермес.
Грайи
Грайите са грозни старици, дъщери на Форкин и Кето, въплъщение на ужасната напреднала възраст. Трите имат общи единствено едно око и един зъб, с които си служат на смени. Според легендите Персей, по съвета на Атина, открадва окото им и го връща едвам когато те го научават по какъв начин да победи горгоната Медуза.
Форкин и Кето
Те са морски божества-чудовища, наследник и щерка на Гея и Понтос, в това време са мъж и жена. Форкин е морски змей, а Кето – китоподобно създание. Техни деца са трите горгони, трите грайи, страшният змей Ладон (пазачът на градината със златни ябълки на Хесперидите) и Ехидна.
Кентаври
Кентаврите са митични същества, полухора-полуконе. Отдалеч наподобяват на конници, сраснали се с конете си. Според преданията мъдрият кентавър Хирон, наследник на Кронос от океанидата Филира, възпитава древногръцките герои Херакъл, Тезей, Диоскурите, Язон, Ахил, Орфей и господ Асклепий на лов, езда, бойно изкуство, музика, лирика и медицина. Други мъдри кентаври са Нес и Фол. Обикновено кентаврите населяват труднодостъпни планини и непроходими гори. Повечето имат див и недопечен темперамент и голяма мощ.
Сирени
Сирените са трите дъщери на речния господ Ахелой и плеядата Стеропа, полуптици-полудевойки. Те населяват крайния Запад до скалите сред островите Сцила и Харибда. Първоначално са красиви девойки, само че богинята Деметра ги трансформира в демонични същества. Те омайват с песните си мореплавателите, увличат ги към скалите, където корабите им се разрушават. По време на Похода на аргонавтите Орфей скапва магията на гласовете им и те се хвърлят в морето, като се трансформират в острови. Според традицията сирените са представяни като причинителки и гении на гибелта, по тази причина облиците им се откриват върху доста от надгробните плочи от Античността.
Нимфи
Нимфите са красиви девойки, полубогини, олицетворяващи живителните сили на природата. Водни нимфи са океанидите – дъщери на Океан и Тетия, нереидите – дъщери на Нерей и океанидата Дорида, неяди – нимфи на изворите и потоците, лимнади – нимфи на блатата и хиади – нимфи на дъжда. Съществуват и нимфи на планините – ореади, на горите – дриади, на дърветата – хамадриади и други Първите нимфи са мелиадите, родени от капките кръв на скопения Уран.
Хеспериди
Хесперидите („ дъщери на Запада ”) са сладкогласни нимфи, дъщери на Хеспер (бога на Вечерницата) и Нощта и носят имената Егла, Еритея и Аретуза. Те населяват крайните западни елементи на земята. Там, дружно със стоокия змей Ладон, те пазят чудната градина със златните ябълки.
Музи
Музите са покровителки на изкуствата, науките и всички духовни действия. Дъщери са на Зевс и титанката Мнемозина, родени са в Тракия. Те са девет на брой: Ерато – муза на любовната поезия; Калиопа – муза на епическата поезия; Евтерпа – муза на лирическата поезия; Клио – муза на историята; Мелпомена – муза на трагедията; Полихимния – муза на химните и пантомимата; Терпсихора – муза на танца; Талия – муза на комедията; Урания – муза на астрономията. Музите най-често се свързват с господ Аполон, а по-късно и с господ Дионис.
Хори
Хорите („ времена ”) са божества, дъщери на Зевс и титанката Темида, които внасят порядък в живота на индивида и в природата. Имената им са Евномия ( “благоразумие ”), Дике ( “справедливост ”) и Ирене ( “мир ”). Най-често са представяни като спътници на богиня Афродита, а от време на време и на господ Хелиос.
Мойри
Мойрите („ ориси ”) са божества на ориста, дъщери на Зевс и Темида, които плетат нишките на човешкия живот. Казват се Клото, Лахезис, Атропа. По-късно към тях се причислява Тюхе – богиня на щастливия случай.
Нерей и нереидите
Нерей е господ на спокойното и безшумно море, зависим на Посейдон, наследник е на Гея и Понтос. Притежава дарбата да предсказва и да се превъплъщава. Той е брачен партньор на океанидата Дорида, от която има петдесет дъщери – нереиди, красиви и миловидни нимфи, благосклонни към моряците; те постоянно ги забавляват и им оказват помощ. Нерей също по този начин оказва помощ на мореплавателите, изобразяван е като мирен и умен космат дъртак с коси и мигли от водорасли.
Амазонки
Амазонките („ безгърди ”) са митическо племе от красиви и войнствени дами, произлязло от бога на войната Арес и Хармония – брачната половинка на тиванския цар Кадъм. Обитават планината Кавказ, съгласно други версии – крайбрежията на Меотида (Азовско море) или Мала Азия, островите Самотраки, Лесбос и други Предвождани са от кралица, избирана от най-силните и войнолюбиви амазонки. Те отрязват едната си гърда, с цел да не им пречи при мятане на копие, въоръжени са с меч, лък и стрели, копие и щит, препасани с пояси, като този на царицата е златен. В един от подвизите си Херкулес лишава златния пояс на амазонската кралица, поради което влиза в тежък пердах с останалите амазонки и ги побеждава. С тях се бие и Тезей, който пленява кралица Иполита и се оженва за нея. Героят Белерофонт също се бие с амазонките и ги побеждава. По време на Троянската война амазонките се борят на страната на троянците. Тяхната кралица Пентезилея пада в тежък дуел с Ахил, който се влюбва в умиращата амазонка и благородно връща тялото на племето й, с цел да бъде заровено то с почести.
Хекатонхейри
Хекатонхейрите са трима сторъки синове-исполини на Уран и Гея, които имат по петдест глави. Имената им са Бриарей, Гиес и Кот – въплъщават разрушителните естествени сили. От боязън да не заграбят властта му Уран ги оковава и скрива дружно с циклопите в утробата на Гея. Те са освободени от Зевс и от признателност стават негови съдружници в борбата му с титаните.
Циклопи
Циклопите са еднооки великани, синове на Уран и Гея. Те са груби и недодялани, само че сръчни ковачи. Най-известни от тях са Аргес , Бронтес и Стеропес. Хвърлени са от татко си в Тартар, само че Зевс ги освобождава, с цел да оказват помощ на бога Хефест в ковачницата му. От признателност изковават мълниите на Зевс и стават негови съдружници в борбата му с титаните.
Гиганти
Гигантите са Порфирион, Алкионей, Агрий, Фет, Тоон, Иполит, Ефиалт – чудовищните синове на Гея, родени от капките кръв, които капят върху нея от осакатеното тяло на скопения от Кронос Уран. Те са космати великани, всяващи смут с типа си. Символизират вулканичните сили и населяват области с вулканична активност. Подбудени от Гея, се опълчват против боговете. Издигат една върху друга планините Оса и Пелион, откъдето замерят небесата със скали и горящи стволове. След жестока борба (Гигантомахия) са победени от олимпийските богове, подкрепяни от циклопите, хекатонхейрите и от Херкулес. След провалянето си са захвърлени от Зевс в Тартар.
Титани
Титаните в древногръцката митология са първото потомство богове, деца на Уран и Гея. Те са шестима братя: Океан, Хиперион, Япет, Кой, Кронос, Крий и шест сестри титаниди – Мнемозина, Рея, Тея, Тетида, Феба и Темида. Браковете посред им раждат второто потомство титани – Прометей, Хелиос, музите, Лето и други По-късно са победени в битката с по-младото потомство богове (Зевс и другите олимпийски богове) и затворени в Тартар. Най-младият от тях – Кронос, по концепция на своята майка скопява татко си, с цел да приключи неговата безкрайна плодовитост. Кронос се опасява да не бъде надвит от децата си и по тази причина ги изяжда, но Рея вместо новородения Зевс му дава повит камък. Зевс лишава от власт татко си и става лидер на новото потомство богове – олимпийците. Борбата на титаните и олимпийците отразява битката на догръцките богове с новите божества, чиито култове придвижват идващите от север гръцки племена. След загубата божествеността си от титаните не престават единствено Темида, Океан и Тетида.
Харпии
Харпиите са хищни и зли, нечистоплътни същества, полужени-полуптици, въплъщение на опустошителните ветрове и стихии, повелителки на бързата гибел. Имената им са Подагра, Аело и Окипета. Дъщери са на Тавмант (морско провидение, наследник на Понтос и Гея) и океанидата Електра. Измъчвани са от безконечен апетит, населяват йонийските острови Строфади и кръжат към входовете на подземния свят.
Грифони
Грифоните са свирепи крилати чудовища с глави на орел и тела на лъв. Те охраняват несметните златни благосъстояния на крайния Север – страната на хиперборейците. Наричани са още „ кучетата на Зевс ”.
Химера
Химерата е кръвожадно, бълващо огън страшилище, родено от брака сред Тифон (син на Гея и Тартар) и Ехидна (дъщеря на Форкин и Кето). Има три глави – на лъв, на коза и на дракон, а тялото й начело е лъвско, по средата – козе, а откъм гърба – змийско. Убита е от коринтския воин Белерофонт. Произходът й най-вероятно е с малоазийски фолклорни корени – от Ликия или Кария.
Тифон
Тифон е прадревен сторък великан-чудовище със 100 змийски глави, от които бълва огън. Дете е на Гея и Тартар, брачен партньор на Ехидна. От техния брак се раждат Цербер, Ортокс, Лирнейската хидра, Химера, Сфинкс, Немейският лъв, Кромионският глиган и орелът, кълвящ черния дроб на Прометей. Тифон въстава против Зевс и олимпийските богове, само че царят на боговете го побеждава, като хвърля върху него планината Етна. Тифон е вечен и даже затиснат от Етна, продължава да бълва огън. Представян е като въплъщение на подземните разрушителни вулканични сили.
Ехидна
Ехидна е огнедишащо страшилище, полужена-полузмия, бърз и мощен звяр. Дъщеря е на сина и дъщерята на Понтос и Гея – Фокин и Кето. Женена е за Тифон, от който ражда доста отблъскващи същества и чудовища. Убита е от чудовището Аргус. Произходът й е от Скития или Киликия.
Сфинкс
Сфинкс („ душегубец ”) е крилато създание с глава на жена и тяло на лъв, родено от брака сред Тифон и Ехидна. То стои върху една канара пред портите на Тива и задава на всеки минувач въпрос-гатанка. Ако той не може да отговори, Сфинкс го хвърля от високата канара.
Горгони
Горгоните („ ужасни ”) са женски чудовища, дъщери на Форкин и Кето. Двете по-стари от тях – Сфено и Евриала – са безсмъртни, а най-младата, Медуза – смъртна. Тя е била хубава госпожица, само че е прелъстена от Посейдон в храма на Атина и богинята я трансформира в извънредно създание с изцъклени очи, оголени зъби, изплезен език и змии вместо коси. Погледът й вкаменява всеки, който я огледа в очите. Големият воин Персей съумява да отсече главата й с вълшебния меч, даден му от Хермес.
Грайи
Грайите са грозни старици, дъщери на Форкин и Кето, въплъщение на ужасната напреднала възраст. Трите имат общи единствено едно око и един зъб, с които си служат на смени. Според легендите Персей, по съвета на Атина, открадва окото им и го връща едвам когато те го научават по какъв начин да победи горгоната Медуза.
Форкин и Кето
Те са морски божества-чудовища, наследник и щерка на Гея и Понтос, в това време са мъж и жена. Форкин е морски змей, а Кето – китоподобно създание. Техни деца са трите горгони, трите грайи, страшният змей Ладон (пазачът на градината със златни ябълки на Хесперидите) и Ехидна.
Кентаври
Кентаврите са митични същества, полухора-полуконе. Отдалеч наподобяват на конници, сраснали се с конете си. Според преданията мъдрият кентавър Хирон, наследник на Кронос от океанидата Филира, възпитава древногръцките герои Херакъл, Тезей, Диоскурите, Язон, Ахил, Орфей и господ Асклепий на лов, езда, бойно изкуство, музика, лирика и медицина. Други мъдри кентаври са Нес и Фол. Обикновено кентаврите населяват труднодостъпни планини и непроходими гори. Повечето имат див и недопечен темперамент и голяма мощ.
Сирени
Сирените са трите дъщери на речния господ Ахелой и плеядата Стеропа, полуптици-полудевойки. Те населяват крайния Запад до скалите сред островите Сцила и Харибда. Първоначално са красиви девойки, само че богинята Деметра ги трансформира в демонични същества. Те омайват с песните си мореплавателите, увличат ги към скалите, където корабите им се разрушават. По време на Похода на аргонавтите Орфей скапва магията на гласовете им и те се хвърлят в морето, като се трансформират в острови. Според традицията сирените са представяни като причинителки и гении на гибелта, по тази причина облиците им се откриват върху доста от надгробните плочи от Античността.
Нимфи
Нимфите са красиви девойки, полубогини, олицетворяващи живителните сили на природата. Водни нимфи са океанидите – дъщери на Океан и Тетия, нереидите – дъщери на Нерей и океанидата Дорида, неяди – нимфи на изворите и потоците, лимнади – нимфи на блатата и хиади – нимфи на дъжда. Съществуват и нимфи на планините – ореади, на горите – дриади, на дърветата – хамадриади и други Първите нимфи са мелиадите, родени от капките кръв на скопения Уран.
Хеспериди
Хесперидите („ дъщери на Запада ”) са сладкогласни нимфи, дъщери на Хеспер (бога на Вечерницата) и Нощта и носят имената Егла, Еритея и Аретуза. Те населяват крайните западни елементи на земята. Там, дружно със стоокия змей Ладон, те пазят чудната градина със златните ябълки.
Музи
Музите са покровителки на изкуствата, науките и всички духовни действия. Дъщери са на Зевс и титанката Мнемозина, родени са в Тракия. Те са девет на брой: Ерато – муза на любовната поезия; Калиопа – муза на епическата поезия; Евтерпа – муза на лирическата поезия; Клио – муза на историята; Мелпомена – муза на трагедията; Полихимния – муза на химните и пантомимата; Терпсихора – муза на танца; Талия – муза на комедията; Урания – муза на астрономията. Музите най-често се свързват с господ Аполон, а по-късно и с господ Дионис.
Хори
Хорите („ времена ”) са божества, дъщери на Зевс и титанката Темида, които внасят порядък в живота на индивида и в природата. Имената им са Евномия ( “благоразумие ”), Дике ( “справедливост ”) и Ирене ( “мир ”). Най-често са представяни като спътници на богиня Афродита, а от време на време и на господ Хелиос.
Мойри
Мойрите („ ориси ”) са божества на ориста, дъщери на Зевс и Темида, които плетат нишките на човешкия живот. Казват се Клото, Лахезис, Атропа. По-късно към тях се причислява Тюхе – богиня на щастливия случай.
Нерей и нереидите
Нерей е господ на спокойното и безшумно море, зависим на Посейдон, наследник е на Гея и Понтос. Притежава дарбата да предсказва и да се превъплъщава. Той е брачен партньор на океанидата Дорида, от която има петдесет дъщери – нереиди, красиви и миловидни нимфи, благосклонни към моряците; те постоянно ги забавляват и им оказват помощ. Нерей също по този начин оказва помощ на мореплавателите, изобразяван е като мирен и умен космат дъртак с коси и мигли от водорасли.
Амазонки
Амазонките („ безгърди ”) са митическо племе от красиви и войнствени дами, произлязло от бога на войната Арес и Хармония – брачната половинка на тиванския цар Кадъм. Обитават планината Кавказ, съгласно други версии – крайбрежията на Меотида (Азовско море) или Мала Азия, островите Самотраки, Лесбос и други Предвождани са от кралица, избирана от най-силните и войнолюбиви амазонки. Те отрязват едната си гърда, с цел да не им пречи при мятане на копие, въоръжени са с меч, лък и стрели, копие и щит, препасани с пояси, като този на царицата е златен. В един от подвизите си Херкулес лишава златния пояс на амазонската кралица, поради което влиза в тежък пердах с останалите амазонки и ги побеждава. С тях се бие и Тезей, който пленява кралица Иполита и се оженва за нея. Героят Белерофонт също се бие с амазонките и ги побеждава. По време на Троянската война амазонките се борят на страната на троянците. Тяхната кралица Пентезилея пада в тежък дуел с Ахил, който се влюбва в умиращата амазонка и благородно връща тялото на племето й, с цел да бъде заровено то с почести.
Хекатонхейри
Хекатонхейрите са трима сторъки синове-исполини на Уран и Гея, които имат по петдест глави. Имената им са Бриарей, Гиес и Кот – въплъщават разрушителните естествени сили. От боязън да не заграбят властта му Уран ги оковава и скрива дружно с циклопите в утробата на Гея. Те са освободени от Зевс и от признателност стават негови съдружници в борбата му с титаните.
Циклопи
Циклопите са еднооки великани, синове на Уран и Гея. Те са груби и недодялани, само че сръчни ковачи. Най-известни от тях са Аргес , Бронтес и Стеропес. Хвърлени са от татко си в Тартар, само че Зевс ги освобождава, с цел да оказват помощ на бога Хефест в ковачницата му. От признателност изковават мълниите на Зевс и стават негови съдружници в борбата му с титаните.
Гиганти
Гигантите са Порфирион, Алкионей, Агрий, Фет, Тоон, Иполит, Ефиалт – чудовищните синове на Гея, родени от капките кръв, които капят върху нея от осакатеното тяло на скопения от Кронос Уран. Те са космати великани, всяващи смут с типа си. Символизират вулканичните сили и населяват области с вулканична активност. Подбудени от Гея, се опълчват против боговете. Издигат една върху друга планините Оса и Пелион, откъдето замерят небесата със скали и горящи стволове. След жестока борба (Гигантомахия) са победени от олимпийските богове, подкрепяни от циклопите, хекатонхейрите и от Херкулес. След провалянето си са захвърлени от Зевс в Тартар.
Титани
Титаните в древногръцката митология са първото потомство богове, деца на Уран и Гея. Те са шестима братя: Океан, Хиперион, Япет, Кой, Кронос, Крий и шест сестри титаниди – Мнемозина, Рея, Тея, Тетида, Феба и Темида. Браковете посред им раждат второто потомство титани – Прометей, Хелиос, музите, Лето и други По-късно са победени в битката с по-младото потомство богове (Зевс и другите олимпийски богове) и затворени в Тартар. Най-младият от тях – Кронос, по концепция на своята майка скопява татко си, с цел да приключи неговата безкрайна плодовитост. Кронос се опасява да не бъде надвит от децата си и по тази причина ги изяжда, но Рея вместо новородения Зевс му дава повит камък. Зевс лишава от власт татко си и става лидер на новото потомство богове – олимпийците. Борбата на титаните и олимпийците отразява битката на догръцките богове с новите божества, чиито култове придвижват идващите от север гръцки племена. След загубата божествеността си от титаните не престават единствено Темида, Океан и Тетида.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ