Тим Бърнърс-Ли, един от създателите на глобалната вмрежа, говори за

Тим Бърнърс-Ли, един от основателите на световната вмрежа, приказва за нов проект за международния интернет предходната година, с който да я отбрани от „източници на дисфункция“ и този проект в този момент бе оголен обществено.

Договорът за мрежата дефинира редица съществени управителни правила за държавните управления, частните компании и самите онлайн консуматори, като се пробва да сътвори една фина колаборация, в която всички да се пробват да създадат онлайн пейзажа по-добро място на редица разнообразни фронтове.

Технологичните колоси ще би трябвало изборно да решат дали да поддържат контракта, който се състои от общо 76 клаузи – и да го съблюдават интензивно (поне това се изисква от тях на теория). Гугъл, Фейсбук и Microsoft са измежду огромните софтуерни компании, които към този момент са се записали, измежду общо 150 + други компании, макар че до този миг в листата липсват имена като Amazon и Apple.

И по този начин, какви са правилата? Правителствата имат задачата да подсигуряват, че всички жители могат да се свързват с интернет и от самото начало имат разполагаем достъп до цялата световна мрежа. С други думи, всяка една персона би трябвало да има безграничен достъп до интернет когато и да е, без да ѝ бъде налагана цензура.

Всяка интервенция или изменение на това, най-много във връзка с това какво може да бъде налично в интернет, може да се случи единствено по способи, съответстващи на закона за правата на индивида, се отбелязва в контракта.

Товаса някои огромни цели и политики, които напълно естествено, няма да бъдат признати по един и същи метод във всички краища на света.

От позиция на гарантираността, че всеки жител по целия свят ще има интернет връзка, договорът планува работа в тенденция за широколентовия достъп до най-малко 90% от жителите до 2030 година Компаниите също са призовани да създадат интернет по-достъпен за всички, с цел да може да се трансформира тази цел в действителност.
Натиск за дискретност
Има и още един огромен подтик на фронта на поверителността, както може би очаквате, с апел както към държавните управления, по този начин и за фирмите да съблюдават и пазят онлайн правата за дискретност на тези, които употребяват мрежата.

Също по този начин има спогодба, че компаниите би трябвало да правят „ постоянни и дейни оценки на въздействието върху обработката на данни, които се дават на регулаторите, които държат фирмите да бъдат виновни за обзор и надзор, с цел да схванат по какъв начин техните артикули и услуги могат по-добре да поддържат поверителността на потребителите и правата им на данни „.

Също толкоз забавен е разделът, който приканва за „ минимизиране на събирането на данни до това, което е съответно, подходящо и належащо по отношение на посочените, експлицитни и законни цели, за които се обработват данните “.

Нещата обаче не свършват тук. В различен миг е да се поддържат самостоятелните проучвания за това по какъв начин дизайните на интерфейси въздействат върху процеса на приемане на единодушие от потребителите (както и други съображения) и по какъв начин те могат да „ повлияят на резултатите от поверителността “. С други думи, това звучи като апел за не повече лицемерен дефиниция или други евентуално подвеждащи трикове на потребителския интерфейс, които сме виждали в предишното (като тракване върху иконата на кръст, одобрявана като единодушие за надстройка на ОС).

Договорът също по този начин споделя, че би трябвало да има надзор върху това по какъв начин се събират и употребяват персонални данни, които също могат да бъдат преглеждани и поправени от потребителя.
Големите въпроси
След това има някои много огромни въпроси на фронта на поверителността и сигурно ще е забавно да се види по какъв начин това се отразява на софтуерните колоси, които са подписали контракта напред. Естественото цинично съмнение може да е, че това няма да се случи реалистично, най-малко не както е заложено тук в черно-бяло.

Ако обаче фирмите, които са се подписали на контракта, не могат да покажат, че в действителност извършват правилата и работят за прогрес с тях, те могат да бъдат изправени пред пускане от групата организации, подкрепящи проекта. Което може да хвърли сянка върху публичното разбиране на компания, в случай че се случи …

Както Бърнърс-Ли сподели пред „ Гардиън “: „ Ако оставим мрежата такава, каквато е, има доста огромен брой неща, които ще се объркат. Можем да приключим с цифрова антиутопия, в случай че не обърнем нещата. Не е, че се нуждаем от 10-годишен проект за мрежата, в този момент би трябвало да го обърнем. „

Редица други ограничения в контракта включват условието за диверсификация на работната мощ и похвални ограничения за подкрепяне на основаването на по-приобщаваща мрежа, построена към мощни общности, зачитащи човешкото достолепие.

Има доста положителни планове, заложени в контракта, това доста е ясно, само че по какъв начин всичко това се трансформира в действителност, до момента в който вървим напред, следва да забележим. Скептицизъм настрана, елементарно е да се повярва, че от него ще се получи най-малко малко положително – и да се надяваме, че е доста по-голямо положително.

Аудиторията се разделя на два фронта по повод този план – едните изрично считат, „ е има последна нужда от преструктуриране на главните масиви на интернет пространството, с цел да не се разрешава на петте огромни колоса да ръководят по-голямата част от обществения трафик. Според другите обаче, новият „план за международния интернет“ е незадоволително изискан и има доста за поправяне.