(The Woman in Three Stages“ (1894) by Edvard Munch) Ролята

(„ The Woman in Three Stages “ (1894) by Edvard Munch)

Ролята на женствеността и на мъжествеността

Женствеността

Истинската женственост не е уязвимост, не е изтощение, не е... нищо от това, което се разправя по неин ад­рес. Няма смисъл да се търси утопията. 99 на 100 от дамите са толкоз надалеч от женствеността, колкото батерията от електроцентралата. Това не пречи сама по себе си женстве­ността да съставлява мощ. Тя е акумулаторът на лич­ността. Ако тази мощ постоянно се трансформира в инертно задължение, в баласт или в нещо мъгляво и без наличие, то си има своите аргументи, които ще се опитаме да изложим по-под­робно.

Именно тъй като е мощно пасивна, женствеността е спо­койна по природа. Тя е в директен допир с действителността. Вслушва се в нещата и в хората. Свързана е с Времето. Това е главното: дамата не може да има благонадеждна женственост, в случай че мъжествеността й е развалена. Същото се отнася и за създателя: той не е в положение да даде живот на мощна творба, в случай че вдъхновението му е немощно.

Може даже да кажем, че мъжествеността в никакъв случай не е способна на същинско творчество. Защото всеки твор­чески акт се прави вътре в личността, т.е. в областта на женския полюс. Не можем да си представим Мари Кюри или Бетховен да дадат външен израз на своите произведения, пре­ди да са натрупали ентусиазъм. Друг образец: може ли да сложим покрива на къщата, без да сме я иззидали, ей така на празното място?

Изявената креативна активност зависи от възприемчивостта, която я е формирала. Качеството на изявената активност зависи от силата на възприемчивостта. Това е главен за­кон. Давайки външен израз на някакъв креативен акт, един мъж и една жена просто „ задействат “ вътрешните си твор­чески заложби.

Съществено е да се означи, че женствеността е необособена мощ. Лапалис щеше да съобщи, че преди да полу­чи форма, всяко нещо наложително е било безформено. Щеше да съобщи също, че е невероятно да се получи скулптура, в случай че преди този момент не е имало аморфен материал: глина или мрамор. Това значи, че една жена не може да е същински мъ­жествена (форма), в случай че преди този момент не е била същински жен­ствена (безформена).

Вътрешният живот няма избрана форма. Той улавя. Прилича на радар, който натрупа информация и изпраща всички отзвуци, без значение дали става въпрос за снежин­ки или за самолети. Той е операторът, който има за задача да извърши подбора и да разграничи отзвуците. Подобно на вътрешния живот, и женствеността е без­формена и необособена. Така е, тъй като тя се отъждествява с него.

Каква форма може да произлезе от неоформения матери­ал? Ще се получи ли от това безформено парче глина ваза, скулптура, паница, шадраван или къща с цветя?

Каква форма ще се появи от почиващата в женската ут­роба безформена материя? Момче или момиче? С естествена или с ненормална форма?

И тишината е безформена. Каква „ форма “ ще произлезе от нея? Някакво размишление? Крясъци? Гняв? Каква форма ще разцъфне от тази бездейност, която тру­па усещания? Художествена творба? Музикално произве­дение? Идея? Съзидание или опустошение? Ето за какво е невероятно една жена да е единствено женст­веност. Ще остане безформена сходно на водата. Никога не ще може да задейства копчето на външната изява. Ще прекара живота си, „ трупайки “ сигнали от околния свят, и в никакъв случай няма да може да стигне до действието. Ще бъде като художник, постоянно умислен над картина, която в никакъв случай няма да види бял свят… Най-сетне женствеността е устойчива мощ.

Мъжествеността

Сама по себе си мъжествеността е нещо нищожно. Мъ­жествеността единствено употребява авансово акумулирана сила. Всяко изявяване – физическо или интелектуал­но – е чисто и просто резултат. Сам по себе си оловният патрон е нищо. Неговата резултатност зависи от заряда и от качеството на барута, от съвършенството на оръжието, от точния прицел. Мъжествеността единствено „ задейства “ творбата, гениална или посредствена. Мъжествеността в никакъв случай не е гениална. Тя не е нищо друго с изключение на един най-обикновен деец, проводник на женствеността (или на вътрешния живот).

Много дами, неспособни на творчество и на външна изя­ва, считат, че мъжествеността им боледува. В някои случаи това е правилно. Най-често обаче женствеността им е осакате­на или „ комплексирана “, заради което не дава необ­ходимата за творчество сила.

В началото на психоаналитичния курс доста дами ми за­явяваха в общи линии следното:

– Не мога да се изявявам външно, неспособна съм да „ направя “ каквото и да било.

– Бих желала да съм повече мъж.

Най-често това беше погрешно и би следвало да кажат:

– Иска ми се женствеността ми, блокирана в някоя точка, още веднъж да стане това, което е в реалност. По този метод, обикновено захранвана, мъжествеността ми би могла да разцъфти.

Чрез психоанализата те последователно си даваха сметка, че в това се състоеше същинското им усложнение.

Мъжествеността е крайната фаза, приключената форма. Тя е изваяната от глина „ скулптура “. Ето за какво се отъждествява със сигурността, към която се стремят и мъже, и дами. Ако кажете на някой мъж или на някоя жена: „ Вие при­тежавате несъмнено мъжки качества “, те ще го прие­мат като комплимент. Ако обаче им кажете: „ Идеите и спо­собностите ви са прекомерно женски “, те незабавно где се сви­ят в черупката си като костенурки. Подобна реакция може да се дефинира като „ културна “, защото женствеността е била и си остава неразбрана и недооценена. Но дали някъде по-дълбоко не се крие нещо дру­го?

Налага се да преосмислим и да поправяме някои наложили се схващания (съвършено неверни!), разделящи дамите и мъжете на два прекомерно отчетливо разграничени лагера.

Казват: дамата е интуитивна, а мъжът – логичен. По-правилно е да се каже: женствеността е интуитивна не­зависимо от пола, тъй като възприема нещата недиференцирано. Женствеността схваща нещата изцяло посредством усеща­нията. Мъжествеността е разумна, тъй като пресява получе­ните усещания и по-късно разсъждава умишлено, точка по точка.

Казват: дамата усеща, а мъжът разсъждава. По-правилно е да се каже: женствеността усеща, а мъ­жествеността разсъждава (важи за всяко човешко създание без значение от пола му).

Казват: дамата възприема света друго от мъжа. По-правилно е да се каже: женствеността е устойчива и неподвижна. Напомня дълбока вода. Тя съставлява вътреш­ния ни живот в неговата целокупност. Чувства живота подобен, ка­къвто е, съответно, непосредно, прагматично, без непотребни приказки. Мъжествеността, която е в неустойчиво движе­ние сходно на стрела, се нуждае от измислени теории и от морални тези, които й служат като ориентири за означава­не на пътя, както и от сигурност, с цел да не попадне още веднъж в хаоса. Притежавайки по-обширна женственост, изцяло обикновено е дамата да възприема живота по-различно от мъ­жа.

Казват: дамите по-добре се преструват (те са по-добри ар­тистки) от мъжете.

По-правилно е да се каже: без значение от пола, женстве­ността е необособена сходно на своя знак – водата, която приема формата на съда, без да трансформира същността си. Гъвкава и преносима, женствеността се приспособява към всевъзможни условия, отъждествява се с всевъзможни персонажи, функции и даже неистини. Обратно, мъжествеността е външна изява, показност, придвижване. От друга страна, тя е приключена „ форма “, приспособява се по-трудно, лишена е от еластичност. Женското държание е равнозначно на изцяло, неоформено, необособено поливане. Женствеността не прави ни­какъв асортимент. Тя натрупа усещанията, преди да ги извади на открито благодарение на точни думи или дейности (мъжестве­ност). Мъжкото държание се състои в прекосяване от един факт към различен по пътя на ло­гиката, на формата, на обо­собяването. Мъжественост­та сортира.

И тук нещата припомнят на политиката: десницата не може без левицата. Например множеството модерни мъже и дами, построили живота си върху хипертрофирана неустрашимост, заради което са неспособни да се пригодят към събитията. Те не следват даден път, а сякаш са прикрепени към релси. Без да осъзнават, те също се преструват, вършат „ спектакъл “. Бедата е в това, че играят в една-единствена, стереотипна пиеса. Думата „ спектакъл “, естествено, би трябвало да се схваща в най-широк смисъл с всички вероятни сте­пенувания, движещи се от естественото (женствеността е приспособима) до абнормалното: тъй като болната или ин­фантилна женственост е способна на всевъзможни преструв­ки, подлости, неистини, без да забравяме – още едно доказа­телство за еластичност – способността й в никакъв случай да не пада по тил.

Казват: мъжете в никакъв случай няма да схванат дамите (нима не е чудно, че противоположното рядко се твърди?) По-правилно е да се каже: по разумен път не можем да разберем женствеността, тъй като е необособена, т.е. ирационална. Можем единствено да я почувстваме чрез въз­приятията и интуицията. Никога с логиката или с разсъдъка. Мъжът няма да е кадърен да схване дамата, до момента в който не осъществя женското в себе си. Същото важи и за дамата, която няма да може да разбере мъжа, до момента в който не развие соб­ствената си неустрашимост. Тук поражда една компликация. Нормалните дами (с естествена женственост и мъжестве­ност) мъчно ще схванат болшинството модерни мъже, които настойчиво водят война за нереални хрумвания, вместо да се бо­рят за съответни човешки неща.

Казват: дамите са капризни и невъздържани. По-правилно е да се каже: всяко човешко създание с оса­катен и детски вътрешен живот става невъздържано и капризно, без значение дали е мъж или жена.

Абсурдно е да се твърди, че „ дамата “ реагира по един на­чин, а „ мъжът “ – по различен. Това би означавало, че всеки пол реагира като едно цяло и по характерен нему метод. В реалност мъжът или дамата реагират в зависи­мост от „ полюса “, към който са включени в дадения мо­мент. Но защото женските модели на държание преобла­дават у естествената жена, не е мъчно да разберем за какво же­ната е предразположена към избран вид реакции спря­мо живота, към избрани усещания за битието, към оп­ределени способи на мислене, на размишление, на деяние. С една дума, тя е предразположена към присъщите беле­зи на женствеността, по този начин както я определихме.

Фактът, че и мъжете, и дамите са отвратени от ро­лята, която ги принуждават да играят, е един извънредно мощен коз. Женствеността е била подценявана за потребностите на културата, на морала, на религията, а в наши дни – за потребностите на технологиите. Вътрешната сила се е изчерпала, трансформирала се е в пасивност. Общата линия на всички модерни дами е ужасяващата им вътрешна не­сигурност. Когато женствеността се обезсили, главната сила пресъхва. А резултатът е прекомерно добре прочут.

Из: „ Жената и нейната дълбинна логика на психиката “, Пиер Дако, изд. „ Колибри “, 1999 година
Картина: „ The Woman in Three Stages “ (1894) by Edvard Munch; commons.wikimedia.org