Човек има щастието, което заслужава ♥ Д-р Етиен ЖАЛАНК
(The Lovers, 1909, by William Powell Frith)
Щастието би трябвало да се заслужи
Да живееш, значи да избираш. На всяка крачка в живота ние сме изправени пред алтернативи. Как да постъпим? Да се обръщаме наляво – надясно, да продължим или да стоим на едно място? Да бъдеш или да не бъдеш, както различен е споделил. Животът е игра, в която непрестанно сме принудени да преценяме коя карта да хвърлим.
Каквото и да е решението, ние сме длъжни да избираме. Отказът да вземем решение е също персонален избор, само че най-често не е добър. Не се оставяйте да ви убедят, че „ няма избор ”. Ако някой е решил, че няма избор, това демонстрира неналичието му на убеденост да направи подобен и е обикновено да има последствия от сходно решение… Искам да подчертая обстоятелството, че в случай че животът е игра, не ни остава нищо друго, с изключение на да участваме в нея. Ние не сме нейни фенове, а участници в нея. Лао-Дзъ споделя: „ Искаш или не искаш, пътят би трябвало да се извърви ”. Целта на играта е да стигнеш до щастието без да паднеш в някой бунар, нито да отстъпиш с три квадратчета обратно, както е в някои игри със зарове.
Някой би споделил, че всичко това е прелестно, само че че не сме с равностойни оръжия в това пътешестване. Ще ми възразите, че всички нямат идентични благоприятни условия по рождение и че животът е толкоз по-лек, колкото човек е по-богат, хубав, образован, а не безпаричен, противен и малоумен. Извинете ме за грубостта, само че това е по-скоро незадълбочено гледане на нещата. Най-вече тъй като благосъстоянието, хубостта и интелигентността в никакъв случай не са били безспорна гаранция за благополучие. Често в кабинета ми идват хора, които дават отговор на едно или повече от тези условия, само че не се усещат по-добре от това. Не е по-сигурно, че човек ще бъде благополучен като се ражда със сребърна лъжица в устата, в сравнение с в случай че остане без татко и майка, макар че наподобява по този начин. И в двата случая е неизбежно, ще би трябвало да ре мине през образование. Ако сте талантлив, вие имате всевъзможни удобства, само че ви заплашват и клопките на лесното реализиране: да вземем за пример, рискувате да станете ленив или лекомислен. С една дума, в щастието няма „ съдба ” – има единствено разнообразни капани. Интелигентността, хубостта, властта не са по-трудни за проиграване от техните противоположности. От справедлива позиция еднообразно мощно може да се страда както от цялост, по този начин и от уязвимост...
Да се оплакваме от другите ни благоприятни условия, значи да отхвърляме очевидното: че животът е разнороден. Ако играта на бридж може да протече вълнуващо, то е тъй като не всички имаме идентични карти. Животът е театрална пиеса, в която функциите са по този начин разпределени, че всеки може да взе участие. Не се прави опера единствено от млади примадони. Нужни са свещеникът, девойката, сводницата, неотстъпчивият татко. Така основният воин сякаш съществува, единствено тъй като другите артисти са там, с цел да му подадат репликата.
Ето че всички сме с еднакъв старт в огромната игра на живота! Внимание, има едно строго предписание: всеки неправилен избор на тактичност ще се окаже осъден посредством положение на ограничения или възпиране. Светът е безвъзмезден, само че безценен.
С други думи, това е игра на изцяло съзнателни старания. Винаги е елементарно да се направи драма, само че да постигнеш благополучие е по-трудно, изискват се повече качества и това е по-продължителен развой. В противоположен случай всички щяхме да се намираме в парадайса, животът щеше да тече отлично и нямаше да съставлява никакъв интерес, нито щеше да бъде действителност. Някои източни религии проповядват, че Бог е основал света от досада. Факт е, че в този момент Бог има развлечения: нашите разочарования, омразата, паниките, насладите, очакванията, битката... Спектакълът е живописен!
В избора си, без значение какъв ще бъде той, постоянно би трябвало да се заплати известна цена. Ако желаете да станете планинар, би трябвало да се катерите из планините. Ако сте избрали лекарската специалност, би трябвало да учите и практикувате. Всичко това изисква концентриране и трениране. Щастието може би е наше право, само че евентуално, а не нещо, което ни се поставя. Човек има щастието, което заслужава, само че си припомнете разликата сред неправда и неравенство. Нормално е нещата да не вървят добре, в случай че не поставяме нужните за това старания.
Това е история за двете жаби, паднали в делва, цялостна с мляко. Те се опитвали да се измъкнат с отскачане, само че стените на съда били гладки. Обезкуражена от несполучливите опити, едната се отказала да продължи, оставила се да потъне и се удавила. Другата траяла неуморно да размахва крайници и сутринта се озовала седнала върху буца масло...
След доста старания върху действителността, човек попада на солидна основа. Но за задачата би трябвало да пробва и отново да пробва. Този свят е „ магически ”: не може да направи друго, с изключение на да ни даде мечтаното. По-точно, не постоянно мечтаното се реализира, само че едно е несъмнено: това, което имаме е това, което сме поискали. Сигурно аз в никакъв случай няма да бъда ослепителен математик, само че в случай че стана подобен, то ще бъде поради положените старания. Ако животът се състои от благоприятни условия за избор, значи ние избираме това, което ни харесва.
Странното е, че не постоянно умеем да си го признаем. Дребният майстор, който жадува за удача или за власт, не вижда, че има това, което го е привлякло в неговата област: независимост на деяние и умеенето в занаята. Работещата неомъжена жена от време на време завижда на безделното битие на своите богати фамилни приятелки, като не помни разцвета си, реализиран с работа и самостоятелност. Всеки живот има своите ограничения и придобивки. Нашата реалност е такава, каквато сме си поискали повече или по-малко умишлено – както в позитивен... по този начин и в негативен смисъл. Защото това, което не виждаме когато сме нещастни е, че постоянно сами сме поискали да бъде по този начин. Сгрешили сме пътя и заслужено ще си понесем последствията. Лесно е да се каже, ще възразите, само че с цел да изберем вярно би трябвало на първо място да познаваме добре себе си.
Като позволяваме неточности, ние откриваме какво ни подхожда и какво не. След подправено изсвирени ноти музикантът се научава последователно да слага където би трябвало пръстите си върху цигулката. За държанието си в живота имаме алармен звънец: нещастието. Проблемът идва когато не желаеме да чуем този звънец...
Две възрастни дами се хранят в ресторанта.
– Не е вкусно – споделя едната.
– Нещо повече – не е и задоволително...
Вместо да изхвърлим една безвкусна храна, ние желаеме наново да ни я сервират. Свиваме се в неправилното си държание и последователно го трансформираме в система за допустимо приемане на най-големи придобивки. Така постепенно, само че несъмнено се насочваме към неврозите.
Наистина не е елементарно грешките да се признаят и самопризнаят. Ние сме не запомнили това, което и децата добре знаят: не съществува крах, а единствено несполучливи опити. Приемаме се за провалени, единствено тъй като нямаме триумф. Трябва да се означи, че в един развой на развиване неизбежно се позволяват неточности, които съставляват жалони към правия път... „ Тук също се излъгах, би трябвало да опитам другаде ”. Всъщност всички ние сме като йога, само че без да осъзнаваме това. Каквото и да създадем, постоянно заставаме в изходно състояние. Ако се храним е добре, само че в случай че преяждаме, това към този момент е симптом за храносмилателно разстройство. Целта на играта (и грешките) е да намерим себе си и да сложим ясни граници на своите благоприятни условия. Така човек последователно се усъвършенства.
Аз имам вяра, че индивидът е основан на земята, с цел да се развива и усъвършенства. Няма неприятни и положителни, печелещи и губещи хора, а единствено стадии с друго развиване. Ние прекосяваме от неведение към разследване като излизаме от нещастието, с цел да се отправим към благополучие.
От: „ Терапия на щастието “, Д-р Етиен Жаланк, изд. „ Здраве и благополучие ”, 1994
Картина: The Lovers, 1909, by William Powell Frith; chinaoilpaintinggallery
