The Burden of Pride“, 1880, Gustave Doré (1832-83), from The

„ The Burden of Pride “, 1880, Gustave Doré (1832-83), from „ The Divine Comedy: Purgatory “, Dante Alighieri

╫ Лекарства срещу гордостта

Гордостта е като рискова болест, в случай че не се лекува заплашва да болести напълно индивида и да го погуби.

Първото лекарство или средство срещу гордостта е съзнанието за своята отпадналост. Ние сме слаби, немощни – Бог е мощен и популярен. Всичко изискуем Нему. Различните качества и способности, които някои демонстрират не са задоволително съображение с цел да се подхранва у тях гордостта. Никой не се гордее със слънчевата светлина, със синьото небе, с красивите цветя. Тъй също никой не би трябвало да се гордее със познания, със качества и способности. Ако човек има такива, те му са безплатно от Бога. Гордостта иде от вътрешната страна – от сърцето и с цел да се в профил – индивидът би трябвало да насочва мисълта в самия себе си и да не разрешава никакво себелюбиво възприятие да се демонстрира в сърцето му. Високомерното схващане за себе си – за своите добродетели, каузи и достижения би трябвало да се отстранява с мисълта, че всичко се дължи на Бога, че самичък човек нищо не може да направи. Иисус Христос сподели на учениците си: „ Кога извършите всичко вам заповядано, казвайте: „ ние сме прислужници негодни, тъй като извършихме що бяхме длъжни да правим. ”

У индивида няма нищо положително, което да не е приел от Бога. Защо тогава да се гордее с непознатото като със свое? Негово е единствено желанието и избора на положителното. Земеделецът единствено пожелава да посее равнищата, а Бог прави да се зазлатят в нея класовете. Земеделецът не смята за собствен плода, до момента в който не го прибере от полето, така и индивидът не би трябвало да смята положителното, което има за свое, до момента в който е още в равнищата на живота.

Размишленията за наказването на горделивите е друго средство срещу гордостта. Горделивите ще бъдат осъдени. Те не ще наследят царството небесно. То е дадено на смирените. Царството небесно е за добродетелните люде, а горделивите и да са имали някои добродетели те със своето надменност, като с дърво са обрулили плодовете им. Гордостта се осъжда от Св. Писание: „ Всеки горд по сърце е погнуса пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. ”

Трето средство срещу гордостта е избягване осъждането. Съдът принадлежи на Бога. Не е право на индивида да се вмесва в делата на Бога. Осъждането е рисково, тъй като може да породи в индивида горделиво схващане за своите добродетели и положителни каузи и да ги обезцени.

Четвърто – избягване многото говорене за себе си. Човекът не би трябвало да дава мотив да се подхранва извън у него никакво горделиво схващане. А това може да стори, като отбягва да приказва за себе си и за своите триумфи пред другите, с цел да не бъде поласкан от тях.

Лекарство срещу гордостта е и помненето на гибелта. Ако човек помни гибелта и не не помни що е той, що е бил и що ще стане – не ще се гордее ни със способности, ни със служебно състояние, ни със знатност, ни със популярност. Човекът е тлеещ. Годините на живота му бързо минават, затуй би трябвало по-често да мисли за живота след гибелта. Св. Иоан Милостиви, в желанието си да помни постоянно гибелта, наредил да му подготвят гроб, без да бъде дозавършен, след това поискал служащите всеки празник преднамерено да идват при него и пред всички – на висок глас да споделят: „ Твоят гроб, владико, не още изчерпан, заповядай, впрочем, да се довърши, тъй като гибелта като апаш идва – не знаеш в кой час ще пристигна. ”

Тъй, тоя св. отец си е спомнял за края на живота и със примирение се е приготвял за гибелта, като не се е поддавал на никаква горделивост.

Най-после, като най-силно лекарство срещу гордостта е подражанието на Христа. Колкото по-често пред духовния взор на индивида е живота на Господа Иисуса Христа толкоз по-лесно той ще се смири. Сам Христос ни поучава: „ Вземето Моето робство върху си и се поучете от Мене, тъй като съм мирен и преклонен по сърце, и ще намерите покой за душата си. ”

Из: „ Смирение и горделивост ”, Йеромонах Иларион, 1944, Печатница А. Д. Паничковь, Свищов
* „ The Burden of Pride “, 1880, Gustave Doré (1832-83), from „ The Divine Comedy: Purgatory “, Dante Alighieri, commons.wikimedia.org