Дамян П. Дамянов: Страхувам се за бъдещето на България
Тези тревожни мисли показа в изявление пред мен на 15 октомври 1994 година огромният български стихотворец, от чието рождение на 18 януари т.г. времето отброява 85 години. Този диалог постави началото на едно много плодоносно креативно съдействие и близко другарство. До този миг персонално не се познавахме и изпитвах известно притеснение, само че Дамян се оказа рядко гостолюбив и приказлив събеседник. Бях го сварил в положително въодушевление и приказките ни, несмущавани от нормалния му сложен диалект, потръгнаха. Дамян Дамянов описа за дебюта си в поезията. От дете се интересувал от природата, бил възпитаник в четвърто поделение, когато написал първото си стихотворение " Пролет иде ". А през 1949 година във вестник " Сливенско дело " била оповестена творба, отдадена на Сталин. Поетът призна, че тя била слаба като лирика, само че по това време се котирала конформистката литература. " За страдание и в този момент нещата са такива, същинската лирика и изкуство не всеки път си пробиват елементарно път ", установи Дамян.
После показа, че дължи пристрастяването към поетичното слово на майка си, която обичала поезията и от време на време пишела стихове. " Беше будна жена, свиреше на пиано. Да кажа, че беше доста интелигентна, несъмнено ще сгреша, само че беше естествено талантлива с някои пристрастености. Баща ми беше художник самообразован, също по този начин и умел дърворезбар, от неговите ръце са останали чудесни иконостаси, църковни платна. На огромната стена в митрополията на Сливен е непокътнат стенописът " Страшният съд ", който е дело на татко ми и сътрудника му Стефан Петров. Така че от родителите си нося някои неща като завещание, без значение от това, че те не гледаха с изключително положително око на увлеченията ми в скромното ми стихоплетство. Гледали са на тях като на нещо неперспективно за мен. В учебно заведение обаче правех усещане с моите трудове. Спомням си с какъв интерес ги посрещаше и ме насърчаваше учителката ми Стилияна Райнова. Няма да не помни в тая тенденция топлото рамо и на други мои учители. По-късно, като студент към този момент в Софийския университет, усещах известна поддръжка от обичаните ми преподаватели, които след време станаха учени - Петър Динеков и Георги Цанев. За тях си припомням постоянно с признателност. Струва ми се, че първият ми и незаместим преподавател по лирика беше националното ни творчество. Разбира се, надали бих постигнал нещо, в случай че не съм живял и не пребивавам с поезията на Ботев, Вазов, П.Р.Славейков, Яворов, Дебелянов, Смирненски, Вапцаров, Фурнаджиев. А в по-ново време - Далчев, Валери Петров. Не по-малко дължа и на Пушкин, Лермонтов, Блок, Есенин, Юго и доста други литературни звезди ", разказваше именитият ни стихотворец.
Логично диалогът ни се завъртя и към първата му стихосбирка " Ако нямаше огън ", излязла през 1958 година. Дамян призна, че постоянно се връща в това време. Книгата му била посрещната с огромен интерес от читателската аудитория. Ласкави мнения дали Емил Петров, Пенчо Данчев, Борис Делчев... Но по думите на създателя, тя му основала колкото положителни страсти, толкоз компликации и грижи. Това била една самобитна висока летва. " Неслучайно за нея ме въртя цели три години Добри Жотев, който й беше редактор, и демонстрираше към мен не без учредения условията на своето виждане за лирика. За тези му старания най-сърдечно му благодаря. Но бедата тогава беше в това, че нееднократно ми се внушаваше, че идната книга никога не трябва да бъде по-слаба. А тези неща не могат да стават в литературната кухня с магическа пръчка ", изясни създателят. И разкри, че най-вече цени " Поема за щастието ". Но и освен нея: " Всичките ми книги са самобитни концентрични кръгове, плод на дълбоки прекарвания, на един непрекъснат разговор със себе си. А пък някои от тях, като " Молитва в среднощ ", са затваряне в себе си, взор към личната болежка. Естествено има и неща, които надалеч не ме задоволяват... Не съм удовлетворен от книгите, свързани с конюнктурата. Така да вземем за пример не ми подхожда " Пред олтара на слънцето ", макар че в нея има и значително положителни стихове. В предишното бяхме упреквани, че не пишем задоволително гражданска лирика. Имаше неписано предписание, че книгата няма да мине, в случай че отсъства обществен, жизнеутвърждаващ детайл. В това отношение редакторите се бяха трансформирали в същински екзекутори в устрема си да се харесат на властимащите ".
Тези думи на Дамян Дамянов бяха мотив да го попитам за ролята на литературно-критическата мисъл в израстването му като създател. Големият стихотворец съобщи, че не почита рецензията, тъй като от време на време му е пречела, налагайки конформистки усети и рамки. Според него тя е просто еднокръвна сестра, която смуче кръвта на литературата. Дамян призна, че има и критици, на които няма по какъв начин да не благодари. Не може да не помни своевременната реакция на Борис Делчев, който незабавно му се обаждал след всяка прочетена обява, бил задоволително прям и почтен. " Понякога съм бил несправедливо огорчаван. Така да вземем за пример неотдавна някой господин, затулен зад непознато име, ме изкара надали не неугледен стихоплетец по страниците на " Век 21 ". Но тези приказки надали имат за мен някаква стойност. Очевидно те са плод на баналните към този момент политически поръчки ", не скри болката си създателят.
Попитах го за опитите за нов прочит на литературата ни след измененията. Дамян с оскърбление сподели, че основната роля играе отново партийното користолюбие. " Всичко се преглежда от специфичен ъгъл. А от това българската литература и учебно заведение надали имат изгода. Според мен, живите създатели нямат място в учебниците. Времето ще си каже огромната дума. Не се натискам за учебниците, тъй като мястото ми не е там. И да знаете какъв брой доста се учудих, когато се видях в един буквар! Опашката е по-голяма от опциите на учебниците. Много маймуни не са нужни на един клон, тъй като ще се счупи ", безапелационен бе поетът. И показа, че високо цени труда на учителя: " Колко доста се приказва за неговата благородност, а в действителност какъв брой доста е пренебрегнат. Недоумявам за какво толкоз малко се прави за възстановяване фурия на индивида, в чиито ръце е поверен утрешният ден на отечеството ни. Но у нас сякаш най-необходимите специалности са били най-пренебрегвани. Едва ли актуалните политици, затънали до уши в тресавището на безотговорността и пристрастията, ще осъзнаят скоро, че всичко стартира точно от учебното заведение ".
На края на изявлението ни Дамян разкри, че го спохожда огромната болежка и паника за сегашното: " Разберете - не се трежова за себе си. Моето, хубаво - неприятно, към този момент се е минало. Просто се опасявам за бъдещето на България! "
После показа, че дължи пристрастяването към поетичното слово на майка си, която обичала поезията и от време на време пишела стихове. " Беше будна жена, свиреше на пиано. Да кажа, че беше доста интелигентна, несъмнено ще сгреша, само че беше естествено талантлива с някои пристрастености. Баща ми беше художник самообразован, също по този начин и умел дърворезбар, от неговите ръце са останали чудесни иконостаси, църковни платна. На огромната стена в митрополията на Сливен е непокътнат стенописът " Страшният съд ", който е дело на татко ми и сътрудника му Стефан Петров. Така че от родителите си нося някои неща като завещание, без значение от това, че те не гледаха с изключително положително око на увлеченията ми в скромното ми стихоплетство. Гледали са на тях като на нещо неперспективно за мен. В учебно заведение обаче правех усещане с моите трудове. Спомням си с какъв интерес ги посрещаше и ме насърчаваше учителката ми Стилияна Райнова. Няма да не помни в тая тенденция топлото рамо и на други мои учители. По-късно, като студент към този момент в Софийския университет, усещах известна поддръжка от обичаните ми преподаватели, които след време станаха учени - Петър Динеков и Георги Цанев. За тях си припомням постоянно с признателност. Струва ми се, че първият ми и незаместим преподавател по лирика беше националното ни творчество. Разбира се, надали бих постигнал нещо, в случай че не съм живял и не пребивавам с поезията на Ботев, Вазов, П.Р.Славейков, Яворов, Дебелянов, Смирненски, Вапцаров, Фурнаджиев. А в по-ново време - Далчев, Валери Петров. Не по-малко дължа и на Пушкин, Лермонтов, Блок, Есенин, Юго и доста други литературни звезди ", разказваше именитият ни стихотворец.
Логично диалогът ни се завъртя и към първата му стихосбирка " Ако нямаше огън ", излязла през 1958 година. Дамян призна, че постоянно се връща в това време. Книгата му била посрещната с огромен интерес от читателската аудитория. Ласкави мнения дали Емил Петров, Пенчо Данчев, Борис Делчев... Но по думите на създателя, тя му основала колкото положителни страсти, толкоз компликации и грижи. Това била една самобитна висока летва. " Неслучайно за нея ме въртя цели три години Добри Жотев, който й беше редактор, и демонстрираше към мен не без учредения условията на своето виждане за лирика. За тези му старания най-сърдечно му благодаря. Но бедата тогава беше в това, че нееднократно ми се внушаваше, че идната книга никога не трябва да бъде по-слаба. А тези неща не могат да стават в литературната кухня с магическа пръчка ", изясни създателят. И разкри, че най-вече цени " Поема за щастието ". Но и освен нея: " Всичките ми книги са самобитни концентрични кръгове, плод на дълбоки прекарвания, на един непрекъснат разговор със себе си. А пък някои от тях, като " Молитва в среднощ ", са затваряне в себе си, взор към личната болежка. Естествено има и неща, които надалеч не ме задоволяват... Не съм удовлетворен от книгите, свързани с конюнктурата. Така да вземем за пример не ми подхожда " Пред олтара на слънцето ", макар че в нея има и значително положителни стихове. В предишното бяхме упреквани, че не пишем задоволително гражданска лирика. Имаше неписано предписание, че книгата няма да мине, в случай че отсъства обществен, жизнеутвърждаващ детайл. В това отношение редакторите се бяха трансформирали в същински екзекутори в устрема си да се харесат на властимащите ".
Тези думи на Дамян Дамянов бяха мотив да го попитам за ролята на литературно-критическата мисъл в израстването му като създател. Големият стихотворец съобщи, че не почита рецензията, тъй като от време на време му е пречела, налагайки конформистки усети и рамки. Според него тя е просто еднокръвна сестра, която смуче кръвта на литературата. Дамян призна, че има и критици, на които няма по какъв начин да не благодари. Не може да не помни своевременната реакция на Борис Делчев, който незабавно му се обаждал след всяка прочетена обява, бил задоволително прям и почтен. " Понякога съм бил несправедливо огорчаван. Така да вземем за пример неотдавна някой господин, затулен зад непознато име, ме изкара надали не неугледен стихоплетец по страниците на " Век 21 ". Но тези приказки надали имат за мен някаква стойност. Очевидно те са плод на баналните към този момент политически поръчки ", не скри болката си създателят.
Попитах го за опитите за нов прочит на литературата ни след измененията. Дамян с оскърбление сподели, че основната роля играе отново партийното користолюбие. " Всичко се преглежда от специфичен ъгъл. А от това българската литература и учебно заведение надали имат изгода. Според мен, живите създатели нямат място в учебниците. Времето ще си каже огромната дума. Не се натискам за учебниците, тъй като мястото ми не е там. И да знаете какъв брой доста се учудих, когато се видях в един буквар! Опашката е по-голяма от опциите на учебниците. Много маймуни не са нужни на един клон, тъй като ще се счупи ", безапелационен бе поетът. И показа, че високо цени труда на учителя: " Колко доста се приказва за неговата благородност, а в действителност какъв брой доста е пренебрегнат. Недоумявам за какво толкоз малко се прави за възстановяване фурия на индивида, в чиито ръце е поверен утрешният ден на отечеството ни. Но у нас сякаш най-необходимите специалности са били най-пренебрегвани. Едва ли актуалните политици, затънали до уши в тресавището на безотговорността и пристрастията, ще осъзнаят скоро, че всичко стартира точно от учебното заведение ".
На края на изявлението ни Дамян разкри, че го спохожда огромната болежка и паника за сегашното: " Разберете - не се трежова за себе си. Моето, хубаво - неприятно, към този момент се е минало. Просто се опасявам за бъдещето на България! "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ