Тези румени ангелчета и усмихнати момиченца са на около 70

Тези румени ангелчета и усмихнати момиченца са на към 70 години. Да, проличава им, и то много – доста пъти са били на коледната елха, радвали са татко ми и вуйна ми на Бъдни вечер и на Рождество Христово в тежките години на Втората международна, доста пъти са мачкани от детските им ръчички, изтърпели са доста детска любов...

Баба ги държеше в действителност не в куфара, а в една остаряла кутия от обувки, която в миналото е била нова. Видели са и доста път. Пренасяни са из другите градове в Западна България, където баба и дядо са били учители – Лом, Трън, Брезник, София. Опазени са скрито през 50-те години на предишния век, когато към този момент става немислимо да имаш икони на стената в гостната, коледната елха се позволява единствено под формата на новогодишна, а ангелчетата по нея отпадат като идеологически неиздържани. По-късно, през 70-те, те още веднъж се появиха, този път на елхата, под която намирахме подаръците си аз и брат ми. Днес мама пази ангелчетата и момиченцата в една остаряла кутия от обувки. За мен те са част от най-чудните мигове в детството ми – празник, торта, вълшебни приказки по единствения канал на малкия екран, доста Андерсен, доста Шарл Перо и доста Братя Грим.

Надявам се да го усетите, девойки, и споделям коледната декорация на баба с благопожелание за светли рождественски празници!