И след приемането на еврото БЕДНИТЕ ще си останат бедни
Тези, които са доста небогати, ще си останат такива и откакто станем член на еврозоната. Смяната на валутата не може да направи бедните богати. Това сподели в предаването „ Лице в лице” професор Светослав Ставрев, професор по мениджмънт, лекар по стопанска система и лекар на философските науки.
По думите му по-добре е влоговете на хората да са в лв., тъй като там лихвата е малко по-висока в сравнение с в евро, сигурността също е малко по-висока.
Последният резултат от влизането в еврозоната е паричният – дали ще имаме лев, вързан за еврото, или евро, от техническа позиция доста огромна разлика няма, сподели проф. Ставрев.
„ И в този момент има някои страни в Европа, които употребяват еврото като разплащателно средство без да са членове на Европейски Съюз и на еврозоната. Това ние можем да го решим от през днешния ден за на следващия ден.
Обаче еврозоната е комплицирана конструкция на един съюз, членове, на който сме. Тя има да извършва задания по отношение на подсилване на финансовата система на Европейски Съюз. Сега тази зона се намира на кръстопът”.
Професорът добави, че има два пътя на развиване със своите знаменосци – единият е френският президент Макрон, който желае еврозоната да се развие в посока на един банков съюз с интернационален европейски фонд, който да бъде естественото развиване на настоящия европейски фонд, който разполага с капацитет от 400 милиарда евро да кредитира стопанската система.
„ Това е път в посока към преобразяване на Европейски Съюз в нещо, което върви по пътя към федерация за сметка на понижаване на суверенитета на страните-членки.
Срещу този път застава Германия. Меркел желае това, което немската политическа класа желае сега – т.е. това да не стане. Казва се, че банковата система на Европейски Съюз се нуждае сега от излекуване, с цел да се избегнат рисковете пред нея и чак тогава да се мисли за преобразяване на ИСМ в европейски фонд. Което значи, че в следствие от извършените проби на банките в Европа, констатацията е, че не са в цветущо положение.
Ние и сега имаме проблематични банки – банки с прекомерно неприятен кредитен портфейл, банки с финансова неустановеност.
Оттам идва и въздържанието на Европейски Съюз при разглеждане на настойчивата молба на България да бъде призната в чакалнята и да си чака реда”, изясни още професорът.
По думите му по-добре е влоговете на хората да са в лв., тъй като там лихвата е малко по-висока в сравнение с в евро, сигурността също е малко по-висока.
Последният резултат от влизането в еврозоната е паричният – дали ще имаме лев, вързан за еврото, или евро, от техническа позиция доста огромна разлика няма, сподели проф. Ставрев.
„ И в този момент има някои страни в Европа, които употребяват еврото като разплащателно средство без да са членове на Европейски Съюз и на еврозоната. Това ние можем да го решим от през днешния ден за на следващия ден.
Обаче еврозоната е комплицирана конструкция на един съюз, членове, на който сме. Тя има да извършва задания по отношение на подсилване на финансовата система на Европейски Съюз. Сега тази зона се намира на кръстопът”.
Професорът добави, че има два пътя на развиване със своите знаменосци – единият е френският президент Макрон, който желае еврозоната да се развие в посока на един банков съюз с интернационален европейски фонд, който да бъде естественото развиване на настоящия европейски фонд, който разполага с капацитет от 400 милиарда евро да кредитира стопанската система.
„ Това е път в посока към преобразяване на Европейски Съюз в нещо, което върви по пътя към федерация за сметка на понижаване на суверенитета на страните-членки.
Срещу този път застава Германия. Меркел желае това, което немската политическа класа желае сега – т.е. това да не стане. Казва се, че банковата система на Европейски Съюз се нуждае сега от излекуване, с цел да се избегнат рисковете пред нея и чак тогава да се мисли за преобразяване на ИСМ в европейски фонд. Което значи, че в следствие от извършените проби на банките в Европа, констатацията е, че не са в цветущо положение.
Ние и сега имаме проблематични банки – банки с прекомерно неприятен кредитен портфейл, банки с финансова неустановеност.
Оттам идва и въздържанието на Европейски Съюз при разглеждане на настойчивата молба на България да бъде призната в чакалнята и да си чака реда”, изясни още професорът.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ