Искат ли китайците три деца? Сложно е!
Тези дни в китайските обществени мрежи се разисква главно една тематика - новата държавна политика, позволяваща 3 деца на семейство. Въпреки че бе оповестена ненадейно, тя е ненапълно разумна последваща стъпка от ред мерки, целящи да разхлабят контрола върху раждаемостта. Тя заменя регулацията от 2016 година, позволяваща 2 деца, която пък размени прословутия Закон за едно дете, въведен през 1980 година Той на собствен ред е завещание от разнообразни акции от 50-те години, целящи да стимулират популацията да подписва брак по-късно, а фамилиите да имат по-малко деца.
Законът се либерализира за първи път през 1984 година - на някои двойки се позволява да имат 2 деца - да вземем за пример на тези, в които и двамата родители са единствени деца, на фамилии в земеделски региони, за етническите малцинства, при болест на първото дете и други характерни условия. През десетилетията по-късно има обилни районни вариации в равнището на суровост, с която се съблюдава законът.
Ограниченията не се отразяваха еднообразно на всички заради естеството на глобите - те засягаха достъпа до държавна работа и държавно обучение на децата (особено за второто), включваха и санкции, изчислени на база съответни приходи на фамилията. Това обаче
има значение най-много за градското население
и главно междинната класа. За тези в бедните, най-често земеделски елементи на страната, глобите не са използвани - там достъпът до държавна работа или обучение е поначало стеснен. За тези със независим бизнес и за най-заможните пък санкциите не са страшни - някои заплащат санкциите, а други употребяват малки врати в закона - типична такава е раждането на второто и идващите деца отвън Китай.
След като новата държавна политика бе оповестена, моя другарка, майка на 4 деца, разгласява статус в WeChat, че от дълго време е преизпълнила проекта. Поисках да ми напомни каква е била мотивацията ѝ да роди толкоз деца. Първо ми сподели, че е желала да има тъкмо 4, че да ги кръсти на посоките (в поредност изток, юг, запад, север – както се изброяват на китайски). Втората причина е, че брачният партньор ѝ има сполучлив бизнес с няколкостотин подчинени и съответните финансови благоприятни условия. Децата ѝ са родени в Шанхай, Хонконг, Лос Анджелис и Торонто (което следва и посоките). Така се съблюдава държавната политика, а за родените отвън Китай деца остава опцията частно учебно заведение, което за тяхното и други съпоставими фамилии не е проблем.
По време на локдауна през 2020 година в обществените мрежи се споделяше лозунгът “Докато сте затворени у дома, дайте своя принос към родината ". Това увещание наподобява не беше задоволително - в пандемията
раждаемостта в Китай означи спад,
както впрочем браковете и разводите, само че по този начин беше и съвсем на всички места по света.
След края на най-сериозните противоепидемични ограничения се наблюдаваше скок на подадени заявки за бракоразвод, само че този резултат не продължи дълго. В началото на годината оказа помощ и новият закон, който вкара условие за 30-дневен интервал на “охлаждане ” след в началото подаване на заявление за бракоразвод по взаимно единодушие, по време на който процесът може да бъде стопиран еднолично. Това основава известни трудности и евентуално се отразява на броя на разводите в последните месеци. Всъщност разделите по взаимно единодушие са вероятни в Китай едвам от 2003 година – въвеждането им води до взрив от 1.3 млн. разтрогнати бракове. В идващите години броят им непрекъснато пораства и доближи рекордните 4.5 млн. през 2018 година През 2019 година понижава, само че минимално – до 4.15 млн.
Преди няколко седмици бяха оповестени и резултатите от миналогодишното броене, според което 12 млн. деца са били родени през 2020 година, което е най-ниският брой от 60-те години насам. За съпоставяне - през 2016 година са се родили 18 млн. Населението е с
минимален растеж от 50-те години насам
и доближава 1.41 милиарда, а раждаемостта от 1.3 деца на жена е съпоставима с тази в доста страни със застаряващи общества и демографски проблеми. Застаряването на популацията и усъвършенстването на демографските запаси са упоменати като аргументи за въвеждането на новата политика. Също така бе оповестено и че пенсионната възраст ще бъде нараснала.
Последвалите полемики в обществените мрежи илюстрират комплицирана обстановка, в която фактори са държавната самодейност, обичайна китайска просвета и действителността, в която живеят хората в съвременен Китай.
Борбата със застаряването на популацията наподобява не е нещо, което ще активизира и ентусиазира китайските фамилии да възнамеряват повече деца. След
няколко генерации от „ дребни императори “,
както от време на време назовават единствените деца в фамилията, фокусът за мнозина в Китай е към качеството на живот и кариерното развиване, което може да се окаже несъвместимо с развъждането на повече от едно дете, изключително в изискванията на скъпи, динамични градове като Шанхай и Пекин. Това е отразено в доста от мненията в интернет - че без екстензивни ограничения със значими финансови измерения и гаранции против дискриминация на работното място, концепцията за три или даже две деца не е привлекателна.
В началото на 2021 г. бе оповестено, че Китай се е справил с бедността, т.е. че към този момент и най-бедното население не се тревожи за „ храна и облекло “. Все по този начин обаче разликите сред стандарта на живот в огромните крайбрежни градове и по-малките обитаеми места навътре в страната са големи. Това е хипотетичната причина новата политика да е въпреки всичко политика на ограничаване, а не на цялостна анулация на контрола върху раждаемостта. Защото в случай че множеството градски, високообразовани и работещи поданици не биха се замислили съществено за три деца, в аграрните, по-традиционни райони
някои фамилии не биха се спрели на три
На тези райони се приписва национална поговорка „ едно дете повече - (само) още един чифт клечки за хранене “.
Бързо питане измежду китайските ми другари не даде индикации, че най-засегнатите от новата политика, или тези с две деца, са прелестно сюрпризирани от непредвидената опция за още едно „ законно “ дете. Нито едно от фамилиите с две деца, които познавам, не възнамерява повече. Но пък получих забавен отговор от другар: „ Вече имам три деца, единствено че жена ми не знае “.
Шанхайска архитектка ми загатва и различен забавен фактор - в страната се счита, че китайките имат „ по-слаб организъм от западните дами “ и съответно " не могат “ да раждат доста деца.
Това разбиране е добре илюстрирано от традиционната китайска практика yuezi. Тя се състои в голям брой ограничавания за майката в месеца след раждането - неразрешени са ѝ студена храна, къпане, излизане на открито, четене, потребление на климатик и компютър, гледане на телевизия. Практиката се съблюдава от неочакван брой майки даже в градовете, въпреки че някои от тях въпреки всичко я модифицират, с цел да стане по-поносима. Но е реалност, че даже това е детайл от решението за раждане на дете в Китай.
Тези са единствено част от многото съответстващи обществени, културни, политически, на практика и демографски фактори все още в Китай.
Поне един прочут представител на шоубизнеса евентуално съжалява, че тази политика не бе въведена преди години - през 2014 година режисьорът на филми като " Летящи кинжали " и " Герой " - Джанг Имоу, беше санкциониран с $1.2 млн., защото има три деца – тогава това беше с две повече от разрешеното.
Успехът на новата политика сега е под въпрос – предходната либерализация отпреди единствено 5 г. не докара до мечтаните резултати. При оповестяването на самодейността се загатва, че ще бъдат въведени и спомагателни поддържащи я промени, само че за момента няма съответна информация какви тъкмо. Остава да забележим по какъв начин и дали Китай ще успее да позволи проблем, настоящ за доста страни.
Законът се либерализира за първи път през 1984 година - на някои двойки се позволява да имат 2 деца - да вземем за пример на тези, в които и двамата родители са единствени деца, на фамилии в земеделски региони, за етническите малцинства, при болест на първото дете и други характерни условия. През десетилетията по-късно има обилни районни вариации в равнището на суровост, с която се съблюдава законът.
Ограниченията не се отразяваха еднообразно на всички заради естеството на глобите - те засягаха достъпа до държавна работа и държавно обучение на децата (особено за второто), включваха и санкции, изчислени на база съответни приходи на фамилията. Това обаче
има значение най-много за градското население
и главно междинната класа. За тези в бедните, най-често земеделски елементи на страната, глобите не са използвани - там достъпът до държавна работа или обучение е поначало стеснен. За тези със независим бизнес и за най-заможните пък санкциите не са страшни - някои заплащат санкциите, а други употребяват малки врати в закона - типична такава е раждането на второто и идващите деца отвън Китай.
След като новата държавна политика бе оповестена, моя другарка, майка на 4 деца, разгласява статус в WeChat, че от дълго време е преизпълнила проекта. Поисках да ми напомни каква е била мотивацията ѝ да роди толкоз деца. Първо ми сподели, че е желала да има тъкмо 4, че да ги кръсти на посоките (в поредност изток, юг, запад, север – както се изброяват на китайски). Втората причина е, че брачният партньор ѝ има сполучлив бизнес с няколкостотин подчинени и съответните финансови благоприятни условия. Децата ѝ са родени в Шанхай, Хонконг, Лос Анджелис и Торонто (което следва и посоките). Така се съблюдава държавната политика, а за родените отвън Китай деца остава опцията частно учебно заведение, което за тяхното и други съпоставими фамилии не е проблем.
По време на локдауна през 2020 година в обществените мрежи се споделяше лозунгът “Докато сте затворени у дома, дайте своя принос към родината ". Това увещание наподобява не беше задоволително - в пандемията
раждаемостта в Китай означи спад,
както впрочем браковете и разводите, само че по този начин беше и съвсем на всички места по света.
След края на най-сериозните противоепидемични ограничения се наблюдаваше скок на подадени заявки за бракоразвод, само че този резултат не продължи дълго. В началото на годината оказа помощ и новият закон, който вкара условие за 30-дневен интервал на “охлаждане ” след в началото подаване на заявление за бракоразвод по взаимно единодушие, по време на който процесът може да бъде стопиран еднолично. Това основава известни трудности и евентуално се отразява на броя на разводите в последните месеци. Всъщност разделите по взаимно единодушие са вероятни в Китай едвам от 2003 година – въвеждането им води до взрив от 1.3 млн. разтрогнати бракове. В идващите години броят им непрекъснато пораства и доближи рекордните 4.5 млн. през 2018 година През 2019 година понижава, само че минимално – до 4.15 млн.
Преди няколко седмици бяха оповестени и резултатите от миналогодишното броене, според което 12 млн. деца са били родени през 2020 година, което е най-ниският брой от 60-те години насам. За съпоставяне - през 2016 година са се родили 18 млн. Населението е с
минимален растеж от 50-те години насам
и доближава 1.41 милиарда, а раждаемостта от 1.3 деца на жена е съпоставима с тази в доста страни със застаряващи общества и демографски проблеми. Застаряването на популацията и усъвършенстването на демографските запаси са упоменати като аргументи за въвеждането на новата политика. Също така бе оповестено и че пенсионната възраст ще бъде нараснала.
Последвалите полемики в обществените мрежи илюстрират комплицирана обстановка, в която фактори са държавната самодейност, обичайна китайска просвета и действителността, в която живеят хората в съвременен Китай.
Борбата със застаряването на популацията наподобява не е нещо, което ще активизира и ентусиазира китайските фамилии да възнамеряват повече деца. След
няколко генерации от „ дребни императори “,
както от време на време назовават единствените деца в фамилията, фокусът за мнозина в Китай е към качеството на живот и кариерното развиване, което може да се окаже несъвместимо с развъждането на повече от едно дете, изключително в изискванията на скъпи, динамични градове като Шанхай и Пекин. Това е отразено в доста от мненията в интернет - че без екстензивни ограничения със значими финансови измерения и гаранции против дискриминация на работното място, концепцията за три или даже две деца не е привлекателна.
В началото на 2021 г. бе оповестено, че Китай се е справил с бедността, т.е. че към този момент и най-бедното население не се тревожи за „ храна и облекло “. Все по този начин обаче разликите сред стандарта на живот в огромните крайбрежни градове и по-малките обитаеми места навътре в страната са големи. Това е хипотетичната причина новата политика да е въпреки всичко политика на ограничаване, а не на цялостна анулация на контрола върху раждаемостта. Защото в случай че множеството градски, високообразовани и работещи поданици не биха се замислили съществено за три деца, в аграрните, по-традиционни райони
някои фамилии не биха се спрели на три
На тези райони се приписва национална поговорка „ едно дете повече - (само) още един чифт клечки за хранене “.
Бързо питане измежду китайските ми другари не даде индикации, че най-засегнатите от новата политика, или тези с две деца, са прелестно сюрпризирани от непредвидената опция за още едно „ законно “ дете. Нито едно от фамилиите с две деца, които познавам, не възнамерява повече. Но пък получих забавен отговор от другар: „ Вече имам три деца, единствено че жена ми не знае “.
Шанхайска архитектка ми загатва и различен забавен фактор - в страната се счита, че китайките имат „ по-слаб организъм от западните дами “ и съответно " не могат “ да раждат доста деца.
Това разбиране е добре илюстрирано от традиционната китайска практика yuezi. Тя се състои в голям брой ограничавания за майката в месеца след раждането - неразрешени са ѝ студена храна, къпане, излизане на открито, четене, потребление на климатик и компютър, гледане на телевизия. Практиката се съблюдава от неочакван брой майки даже в градовете, въпреки че някои от тях въпреки всичко я модифицират, с цел да стане по-поносима. Но е реалност, че даже това е детайл от решението за раждане на дете в Китай.
Тези са единствено част от многото съответстващи обществени, културни, политически, на практика и демографски фактори все още в Китай.
Поне един прочут представител на шоубизнеса евентуално съжалява, че тази политика не бе въведена преди години - през 2014 година режисьорът на филми като " Летящи кинжали " и " Герой " - Джанг Имоу, беше санкциониран с $1.2 млн., защото има три деца – тогава това беше с две повече от разрешеното.
Успехът на новата политика сега е под въпрос – предходната либерализация отпреди единствено 5 г. не докара до мечтаните резултати. При оповестяването на самодейността се загатва, че ще бъдат въведени и спомагателни поддържащи я промени, само че за момента няма съответна информация какви тъкмо. Остава да забележим по какъв начин и дали Китай ще успее да позволи проблем, настоящ за доста страни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ