Тези дни на бял свят се появи книгата на проф.

Тези дни на бял свят се появи книгата на проф. Николай Овчаров и младия археолог Филип Петрунов „ Крепостта Кокалянски Урвич ” и късносредновековният манастир в нея ”.

В нея са обобощени резултатите от десетилетните изследвания на забележителната късноантична и средновековна цитадела Урвич до с. Кокаляне, Софийско. През ХІV в. тя е била една от най-важните твърдини на Второто българско царство на подстъпите към София и нейните бранители безстрашно отбранявали против турците огромния град.

Според националните митове и по историческите извори в борбата пред стените на Урвич умира родният брат на цар Иван Шишман, Иван Асен V.

От това време археолозите откриват голям брой златни и сребърни монети. Сред тях се откроява едно богатство от сребърни аспри на цар Иван Александър, предопределени за подсилване на стените на крепостта, и тежка цели 11 грама монета от чисто злато на индийския султан на Делхи Мухамед бин Туглук (1325-1351). Последната свидетелства за оживените търговски връзки сред Търновград и страните от Азия през ХІV в. Много забавни са и откритите стенописи с човешки облици от същата ера, почтени за четката на ранните ренесансови художници.

Една от главните тематики в книгата е за късносредновековния манастир „ Св. Илия ”. Той е съществувал в руините на остарялата средновековна цитадела през ХV-ХVІІ в. и бе напълно оголен от археолозите.

Манастирът е бил значимо духовно средище за целия Софийски край през „ тъмните ” епохи на турското иго. За това свидетелстват редица находки, измежду които свети фамозното Урвичко богатство, състоящо се от десетки сребърни позлатени булчински украшения от ХVІІ в.

В манастира хората са изпращали своите деца да учат, там са се женели, срещали са се на събори. Документи от епохата демонстрират, че за обновяването и поддръжката на обителта са се грижели заможни българи от София и близките села Кокаляне, Бистрица, Долни и Горни Лозен, Герман и други. Според тях те са били от разнообразни пластове християнско население с известни привилегии като войнуци, джелепи (овцевъди), търговци, занаятчии и т. н.

Споменът за славната българска цитадела и наследилия я манастир обаче се задържа в локалното население. Преди всичко става дума за извънредно скъпото сведение на първия български възрожденец Паисий Хилендарски в неговата „ История славянобългарска ”, където той загатва поименно само за тази твърдина и наследилата я обител.

А неотдавна открити сведения от старинни географски карти и у западни пътешественици от ХVІІ в. свидетелстват, че хората от близките села знаели за античната цитадела Урвич и за манастира в нейните остатъци и са разказвали за тях на преминаващите чужденци. Твърде е допустимо Паисий персонално да е посетил още димящите руини на манастира, който е бил унищожен от турците напълно неотдавна.

Самият той отбелязва в своята „ История ”, че бил от Самоковска епархия и е роден в 1722 година

Това изобретение поставя финален край на разногласието за рожденото място на първия български възрожденец – дали е произхождал от самия Самоков или от Банско, както твърди историкът Йордан Иванов. Очевидно Паисий е бил роден в Самоков или неговите покрайнини, с цел да е могъл да знае за ориста на близкия манастир Урвич.