Тези 13 минути се оказват решаващи за провала на плана.

Тези 13 минути се оказват решаващи за неуспеха на проекта. Георг Елзер е възнамерявал всичко съвършено до последния подробност, само че Хитлер напуща мястото 13 минути преди да избухне бомбата. Тя е предопределена за него и други водещи фигури от Националсоциалистическата партия на Германия, пристигнали да изслушат речта на Хитлер в мюнхенската бирария " Бюргербройкелер " на осми ноември 1939 година. При това Елзер не е позволил никаква неточност - пресметнал е всичко тъкмо: бомбата, заложена в една от колоните в мазето, избухва тъкмо в точния момент - както е програмирана от Елзер. Силата на детонацията също е изчислена тъкмо - взривната вълна унищожава колоната зад ораторския пулт, от който минути преди този момент е приказвал Хитлер, и събаря част от тавана. Под руините намират гибелта си седем високопоставени членове на национал-социалистическия режим и една келнерка.

За да приготви атентата, Елзер работи известно време в каменоломна, откъдето взема експлозивите. След това стартира да посещава всяка вечер бирарията, където се укрива до момента в който не си тръгне и последният клиент и не затворят бирарията. След което се захваща за работа: дълбае дупка в една от колоните на бирарията, където по-късно ще скрие взривното устройство. Това му лишава цялостен месец. След това създава самата бомба. Елзер прави всичко самичък, никой различен не е отдаден в проектите му. Той разчита на своите положителни механически умения. По специалност е бил дърводелец, приключил образованието си с отличие.

Георг Елзер е роден през 1903 година в Хермаринген, Баден-Вюртемберг, в оскъдно семейство. Баща му е пияч, а майка му е подложена на големи премеждия. В детските си години той се сблъсква с доста несправедливости. Чувството му, че светът е организиран неприятно, се ускорява в годините на международната икономическа рецесия. Елзер даже се записва в комунистическата организация " Ротер Фронткемпфербунд ", само че от него не излиза нито правилен партиен почитател, нито идеологически поддръжник и нападател. Той цени високо независимостта и свободната мисъл. Какво обаче го подтиква към атентата против Хитлер, откакто даже локалното председателство на националсоциалистическата партия го прави оценка като безопасен и кротичък жител?

Човексъсшироксветоглед

Така наподобява мюнхенската бирария " Бюргербройкелер " след атентата против Хитлер на 8 ноември 1939 г.Снимка: ullstein bild

През 1937 и 1938 година, като служащ в цех за арматура, Елзер става очевидец на това, по какъв начин Германия се готви за огромна война. Той не може да понася помпозните нацистки маршове и пропагандата им. А след Мюнхенското съглашение от 1938 година той към този момент е уверен, че ще има война. И у него се заражда концепцията да предотврати идната злополука.

Елзер знае, че не може да реализира това единствено с разпространението на позиви. Необходима е нещо надалеч по-дръзко и коренно. Той знае, че не е задоволително да бъде отстранен единствено Хитлер - би трябвало да бъде ликвидирано цялото управление на националсоциалистическия режим. И Елзер открива идеалното място за това - бирарията " Бюргербройкелер " в Мюнхен, където съидейниците на Хитлер се събират след неуспелия опит на нацистите да завладяват властта през 1923 година.

Елзер знае, че всичко би трябвало да стане доста бързо. Затова не му остава време да търси съучастници. Той обаче не е затворен в себе си ексцентрик - обича музиката и обществото, на танцовите вечеринки постоянно свири на цитра и контрабас, пътешества с другари из Шварцвалд, има триумф измежду дамите. През 1930 година неговата другарка го подарява със наследник. Преди атентата стартира постоянно да върви на черква, където намира разтуха в молитвите. Той работи по-скоро от самоотбрана, в сравнение с от храброст - с цел да предотврати кръвопролитието и тоталната злополука. Затова и атентатът наподобява оневинен.

КраятнаЕлзер

Георг Елзер не дочаква детонацията. Той желае да избяга незаконно в Швейцария. Но още при пресичането на границата, в 20.10 ч., повече от час преди атентата, той е задържан. У него са открити компрометиращи доказателства - елементи от взривното устройство и данни за мястото на покушението. Това, което само че пръв взор наподобява дилетантско, в действителност е било добре обмислен ход от Елзер - по този метод той е желал да потвърди авторството си и по този метод да избегне депортиране в Германия.

23 ноември 1939 година: Елзер по време на разпит в централата на тайната полиция в БерлинСнимка: ullstein bild - ullstein bild

След като бива прехвърлян от затвор в затвор, Елзер попада в концлагера Заксенхаузен, а по-късно е изместен в Дахау. Запазена е заповедта на командира на лагера, в която се разказва по какъв начин е трябвало да бъде премахнат: всичко да бъде нагласено по този начин, като че ли той е умрял при въздушно нахлуване против лагера. В реалност Георг Елзер получава патрон в тила през април 1945 година - един месец преди края на войната.

Дългоподценяваниятгерой

Германия късно си спомня за своя воин. През 1960-те години един историк открива истинските протоколи от неговите разпити. Въпреки че е подложен на брутални изтезания, на тях той дава спорни показания и умни, премерени отговори, без да разкрива изцяло своите убеждения. Чак до 1950-те години има доста хора, които не престават да имат вяра, че атентатът е дело на английските секрети служби. Елзер обаче провежда всичко самичък.

През 1998 година в родното му място е открита паметна плоча, а от 2011 година в Берлин има и негова възпоменателна статуя. На негово име има учредена премия за гражданска героизъм, доста улици и учебни заведения носят името му. Изглежда, че в груповата памет на Федералната република към този момент има място и за Георг Елзер, споделят по този мотив историците Петер Щайнбах и Йоханес Тухел.