Теорията на системите, приложена към българското общество, стига да имаше

Теорията на системите, приложена към българското общество, стига да имаше кой да я чуе, щеше към този момент да се е разкрещяла, че системата, наречена Българско общество, е пред събития, които могат да придобият трагичен, а даже и апокалиптичен темперамент.

Всяка една система има на своето концептуално равнище (в науката се назовава „ обвивка " ) следните същностни характерности:

Цел, Стратегия, Субект на ръководство и Обект на ръководство.

- Целта дефинира към какво се стреми Системата, какъв е смисълът на нейното действие, в името на какво си взаимодействат нейните детайли.

- Стратегията дава отговор на въпроса Как да бъде реализирана Целта? Стратегията е сборът от хрумвания, визия, задача и подходи, при реализирането на които Системата реализира своята Цел, реализира себе си и осмисля своето битие.

- Субектът на ръководство е този, който ръководи Системата, т.е. онази интегративна (като предписание минимална, ограничена) част от Системата, която реализира Стратегията на Системата, водеща до осъществяване Целта на Системата.

- Обектът на ръководство е този, който е ръководен в Системата, т.е. онази (като предписание оптималната, преобладаваща) интегративна част от Системата, със, посредством, поради и в името на която се реализира Стратегията на Системата, водеща до осъществяване Целта на Системата.

Какво виждаме всички в другите случки и катастрофи, протичащи в системата, наречена Българско общество?

- Виждаме едни дейности, които са абсурдни;
- Виждаме други дейности, които са стихийни;
- Виждаме трети дейности, които са безсмислени;
- Виждаме и четвърти дейности, които са нагли...

- Абсурдни дейности на една система в действителност са тези, които са несъвместими с нейната Цел.
- Стихийни дейности на една система в действителност са тези, които са несъвместими с нейната Стратегия.
- Безсмислени дейности на една система в действителност са тези, които са несъвмистими с нейния Субект на ръководство.
- Нагли дейности на една система в действителност са тези, които са несъвместими с нейния Обект на ръководство.

От Теорията на системите се знае, че когато една система прави по едно и също време дейности, които са несъвместими и с нейната Цел, и с нейната Стратегия, и с нейния Субект на ръководство, и с нейния Обект на ръководство,
то тази система е или пред колапс, или пред разпад, или пред имплозия (взрив отвън-навътре), или пред детонация (взрив отвътре-навън).

Казано по-разбираемо, една такава система е изчерпала ресурсите си за ръководство и битие в досегашния собствен тип, тя доближава точката (тази точка се назовава точка на бифуркация), след която това й действие и деградиране към този момент е на практика невероятно или извънредно комплицирано, и пред нея има единствено няколко благоприятни условия:

- или Първи сюжет „ Катастрофа " - т.е. осъществяване на най-мрачния вероятен развой (както споделя един мой другар, стане ли в една страна мътна и кървава, ще се лее кръв - рано или късно);

- или Втори сюжет „ Агония " - т.е. непрестанно утежняване на положението;

- или Трети сюжет „ Боледуване " - т.е. грамаден преразход на запаси и сила за поддържане на настоящето безперспективно състояние;

- или Четвърти сюжет „ Оздравяване " - т.е. взимане на обществото в свои ръце, измитане на настоящия обезсърчителен хайлайф, съществени демократични ограничения за прекъсване разпада на страната и за нейното свестяване, разпределяне на заслужено отмъщение - правосъдно за престъпните дейности на политическия хайлайф и морално - за бездарните му дейности.

Лошото е, че в условни процентни измерения тези сюжети са в пропорциите 55%: 25%: 15%: 5%.

Това ще рече, че 80% (като в правилото 80:20 на Вилфредо Парето) са за извънредно рисково развиване и едвам 5% са възможностите за изплъзване от сегашната отчайваща обстановка.

Петте % късмет са екстремално малко, те са в границите на статистическата неточност. Но в нашия вероятностен свят има ли нещо възможност, друга от нула, значи има и опция да се реализира.

Така или другояче, Теорията на системите бие тревога, извънредно тревожна тревога за България.

Ние, българите, би трябвало да се опомним. И да си дадем сметка, че сме първоизточник, дори Първоизточникът за нашите лични беди.

При демокрацията каквото си направиш с това по какъв начин и за кого гласуваш, никой различен не може да ти го направи. Времето за заплащане на празния чек, който подписвахме с потресаваща доверчивост на тези, които ни ръководят през последните години, идва като бумеранг, летящ право в челото на обществото ни.

И точно заради тази причина ние приближаваме стремглаво ръба на пропастта.

Ще изтъквам тук за финален път Теорията на системите - тя приказва за така наречен хипнотично въздействие на пропастта, тоест пропастта те хипнотизира, омагьосва те, притегля те и по тази причина колкото си по-близо до нея, с толкоз по-голяма скорост летиш към нея.

Автор: проф. Николай Слатински;

Карикатура: Христо Комарницки