Темата за българската външна политика блести със своето отсъствие в

" Темата за българската външна политика свети със своето неявяване в обществения спор, тематиката не е измежду водещите и в предизборната акция ". Тази теза изрази вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на заключителния курс от Национална стратегия " Управленски умения " на Българско учебно заведение за политика " Димитър Паница ", оповестиха от прессекретариата на президента.

" Често България търпи непознати решения, а не се пробва да бъде пълноценна част от процеса по взимане на решения на европейско и на международно равнище ", счита Йотова.

В ревюто си тя прегледа българската външна политика в подтекста на участието в Европейския съюз и НАТО.

" Безспорно, като част от тези съюзи, България е пълноправен член и взе участие във вземането на решения. Но страната ни би трябвало да има по-силна и по-категорична позиция, да приказва с по-висок глас, а не да извършва непознати решения ", уточни вицепрезидентът.

По отношение на европейската външна политика Йотова беше безапелационна, че тя от дълго време се е трансформирала от политика на самодейността в политика на реакцията. " Това се вижда изключително в спешни обстановки, когато Европа избира декларативната дипломация ", съобщи вицепрезидентът и уточни войната в Украйна като образец за неналичието на потенциал на Европейски Съюз да предотвратява и въздейства върху ръководството на спорове.

Йотова посочи, че България е можело да има ярка роля при започване на спора, и напомни предлагането на президента Румен Радев да бъдем медиатори за мир.

" Вместо това, войната в Украйна раздели българското общество и се трансформира във вътрешнополитически проблем. Вместо въздействие и отстояване на позиции на открито, войната повлия на вътрешнополитическите процеси у нас ", съобщи Илияна Йотова.

В ревюто си Йотова подчертава върху така наречен икономизация на външната политика, като даде образец с енергийната взаимозависимост от Русия.

" Доколко външната политика може да се води по класическия метод, изобщо допустимо ли е това или икономическите ползи и зависимости диктуват интернационалните връзки?! На път сме да допуснем в най-големия фактор в интернационален проект да се трансформира " Газпром ", уточни вицепрезидентът. Според нея в България рецесията с газовите доставки е прераснала в политически въпрос - " за " или " срещу " Русия, който, по думите й, се изостря по време в предизборната акция, като се употребява най-много от тези, които няма какво друго да предложат.

Като главен аспект на българската и европейската външна политика, вицепрезидентът открои политическото разширение на Европейския съюз, в частност европейската вероятност на Република Северна Македония и връзките й с България. Йотова още веднъж акцентира, че всеки, който желае да бъде част от европейското семейство, би трябвало да схваща, че то не е нито банка, нито донор, а независимост и отбрана на човешки права. " Искаме гаранции за правата на македонските българи, за същинско добросъседство, почитание на историята ", уточни вицепрезидентът и открои като триумф на българската външна политика отстояването на българската позиция за вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония. " Това е образец по какъв начин съумяваме, когато работим дружно всички институции и политически партии ", сподели тя.

" Разширяването на Европейски Съюз към Западните Балкани визира и различен главен въпрос - Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово. Този възел може да бъде развързан единствено при ясна вероятност за тези страни и знакът би трябвало да пристигна точно от Европейски Съюз, в противоположен случай те постоянно ще останат конфликтни точки ", съобщи Илияна Йотова.

За следващ път вицепрезидентът посочи нуждата от мощ и водачество измежду европейските политици. Тя уточни, че външната политика е тясно обвързвана с политиката за сигурност, и подчертава върху тематиката за миграционната политика на Европейски Съюз, която не може към този момент осем години да откри съответно решение.