Защо общините нямат пари и какво може да се направи
Заради неналичието на децентрализирана финансова политика общинските бюджети мъчно покриват локалните разноски. Макар да съществуват редица способи, с цел да се обезпечат спомагателни доходи, общините към момента разчитат на преразпределенията от държавния бюджет. Какво може да се направи на по-високо, централно равнище, с цел да се случи децентрализацията.
Близо 20 години след старта на фискалната децентрализация у нас общинските бюджети остават мощно централизирани. Местните действия в огромна част от българските общини са недофинансирани. Настоящата рецесия, утежняването на качеството на общинските пътища, растежът на инфлацията и повишението на цената на електрическата енергия основават добави опасности пред фискалната непоклатимост на локалните управляващи. Новата година и зимният сезон сложиха още веднъж на дневен ред неприятното положение на общинските пътища. Около 60% от тях се нуждаят от ремонт или реорганизация, това се прави оценка на близо 11 250 км. По предварителни експертни изследвания (НСОРБ) нужните допълните разноски за тези поправки са към 5 милиарда лева От ремонт се нуждаят и общински пътни уреди като мостове, надлези, подлези.
Повишаването на електрическата енергия е ново предизвикателство пред локалните бюджети. Данни от осъществяването на общинските бюджети през последния месец демонстрират увеличени разноски за електрическа енергия В края на 2021 година месечните разноски за ток се усилват двойно, а някои общини оповестиха режим на уличното осветяване. Тези разноски се покриват от данъчните доходи, които се усилват с по-бавни темпове, а при започване на бюджетната година са най-ниски. За отплата на повишените разноски за електрическа енергия общините са получили сред 20% и 30% помощи от сметките си по настоящата през октомври и ноември скица.
Разходи за прехрана обаче също регистрират растеж. Стартиралите планове допускат индексация на цените на строителните материали, а локалните управляващи би трябвало да търсят спомагателни източници за финансиране.
Реклама
През годините се задълбочава казусът с неналичието на задоволително пари за общински вложения. Малките и междинните общини разчитат най-вече на европейското финансиране и на изключителни финансови прехвърляния от държавния бюджет. Средствата от локалните бюджети за финансови разноски са нищожни.
Липсата на признат държавен бюджет за 2022 година и неактуализираните стойности на държавните прехвърляния също затрудняват работата на локалните управляващи.
С какви доходи в действителност разполагат общините?
В общинските бюджети постъпват лични доходи (от налози и такси) и държавни прехвърляния. Общините независимо дефинират основата и размерите на локалните такси и налози, само че личните общински доходи са близо 30% от общите, а данъчните приходи са едвам 15% .
През последните години общинските доходи се усилват (виж графика 1 и графика 2). Пандемията от ковид-19 и ограниченията, които общините подхващат, обаче водят до спад в постъпленията от общински такси и други неданъчни доходи. В същото време обаче държавните прехвърляния се усилват, с цел да компенсират повишението на част от обществените разноски, тези за опазване на здравето, обезпечаването на компютри за учебните заведения и други Данъчните доходи се усилват през 2020 година с 3% (фигура 3) вследствие на растежа на покупко-продажбите с парцели, а постъпленията от налог придобиване на имущество се усилват с 8%, или с близо 20 млн. лева Основната част от този доход обаче се концентрира в огромните и стопански дейни общини като Столична, Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора.
Реклама
Въпреки че на пръв взор наподобява, че общинските доходи се усилват в безспорна стойност, фискалната самостоятелност на общините продължава да бъде мираж. Държавните прехвърляния заемат над 50% от локалните доходи, а в дребните общини могат да доближат и до над 70%. Субсидиите са целеви, т.е. разходват се по авансово заложени от страната действия. Изключение е само общата изравнителна дотация, която общините харчат съгласно самостоятелни свои решения. От 2019 година обаче се ограничи достъпът до общата изравнителна дотация на някои " по-богати " общини - такива с данъчни приходи от над 120% от нивото им за страната на човек от популацията. През 2021 година общините без достъп до общата изравнителна дотация са Банско, Бургас, Несебър, Поморие, Приморско, Царево, Созопол, Бяла, Варна, Чепеларе, Аврен, Девня, Балчик, Козлодуй, Пловдив, Елин Пелин, Златица.
Над 50% от приходите от налози и такси на общините се образуват от бюджетите на Столичната община, Варна, Бургас, Пловдив и Стара Загора. Останалите 261 общини разделят остатъка от към 45-49% от общата сума на личните доходи.
По данни на Министерството на финансите в края на месец септември 2021 година делът на личните общински доходи в общите доходи е 34.18%. Едва 47 общини регистрират по-висок дял от междинния за страната. Приходите надвишават разноските за локални действия при 18% от всички общини. Инвестиционната интензивност е доста ниска, а делът на финансовите в общите разноски е 9.6%. Просрочените отговорности по бюджетите на общините са 114.3 млн. лева, като въпреки всичко 144 общини нямат просрочия. Общинският дълг като цяло е близо 1.4 милиарда лева, а 81 общини не употребяват заеми заради незадоволителни лични доходи.
При дребните и междинните общини има недофинансирани разноски заради дефицит на доходи от локални налози и такси. Основна причина за това е неналичието на локален бизнес, лимитираната данъчна база и ниският размер на покупко-продажби с недвижими парцели. Нарастващите разноски за настояща прехрана, минималната работна заплата, инфлацията и възходящата нужда от капиталови разноски слагат въпроса за увеличение на общинските доходи.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Икономика 3 Промишленост 1 Политика 2 Икономика 3 Строителство и парцели 1 Отбрана 2 Промишленост 3 Икономика Реклама Възможности за повишение на общинските доходи
За да се обезпечат постоянни нови общински приходоизточници, са нужни законодателни промени и поддръжка от централната власт. В доста страни от Европейски Съюз локалните и районните управляващи имат достъп до приходите от налози, които обичайно у нас са централизирани. Алтернатива за повишение на общинските доходи са споделените налози или въвеждането на данъчна надбавка.
В част от европейските страни общините могат да дефинират така наречен надбавка, " прибавъчен налог " или % над ставката, избрана от страната . Местните управляващи имат правото независимо да дефинират размера на надбавката или да откажат въвеждането й. Централната власт дефинира облагаемата основа и събира както своите доходи, по този начин и тези на локалната власт. Съществуват две благоприятни условия за налагане на добавъчни ставки - на база " местопребиваване " и на база " месторабота ". Обикновено централната власт дефинира по кой аршин ще се постанова данъчната надбавка. Практиката на данъчните надбавки се следи в Белгия, Хърватия, Италия, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Исландия.
В България към този момент е обсъждана концепцията за основаване на локален налог върху приходите на физическите лица. Тази концепция включва опция общинският съвет да дефинира данъчна надбавка в размер сред 0.5% и 2% върху основата на прихода на физическите лица за сметка на понижаване на централната ставка на ДДФЛ. Или казано с други думи, в случай че локалният налог е в размер на най-много 2%, държавната ставката на ДДФЛ ще бъде 8%. Подобна процедура има в Италия и скандинавските страни. При това предложение обаче остава отворен въпросът какви налози ще събират едва обитаемоте общини с лимитирани работни места и дали в действителност това ще докара до растеж на приходите им. Друг проблем при реализирането на това предложение е по какъв начин ще се постанова надбавката - по местопребиваване или по месторабота на лицето, което получава приходите. В Италия да вземем за пример служащите първо би трябвало да създадат адресна регистрация в общината, където живеят, и по-късно имат право да постъпят на работа.
Данъчните общински доходи могат да се покачат и посредством споделени доходи от ДДФЛ . Подобна процедура имаше в България през интервала 2003 - 2007 година Споделянето може да стане по два метода. Първият е посредством преотстъпване на част от постъпленията на налога върху приходите, които пораждат на територията на общината. Този вид обаче още веднъж ще сложи в по-благоприятно състояние огромните общини, където е съсредоточена работната мощ. Тези общини имат други източници на доходи, като огромни приходи от имуществени налози, както и достъп до дълговите пазари.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Близо 20 години след старта на фискалната децентрализация у нас общинските бюджети остават мощно централизирани. Местните действия в огромна част от българските общини са недофинансирани. Настоящата рецесия, утежняването на качеството на общинските пътища, растежът на инфлацията и повишението на цената на електрическата енергия основават добави опасности пред фискалната непоклатимост на локалните управляващи. Новата година и зимният сезон сложиха още веднъж на дневен ред неприятното положение на общинските пътища. Около 60% от тях се нуждаят от ремонт или реорганизация, това се прави оценка на близо 11 250 км. По предварителни експертни изследвания (НСОРБ) нужните допълните разноски за тези поправки са към 5 милиарда лева От ремонт се нуждаят и общински пътни уреди като мостове, надлези, подлези.
Повишаването на електрическата енергия е ново предизвикателство пред локалните бюджети. Данни от осъществяването на общинските бюджети през последния месец демонстрират увеличени разноски за електрическа енергия В края на 2021 година месечните разноски за ток се усилват двойно, а някои общини оповестиха режим на уличното осветяване. Тези разноски се покриват от данъчните доходи, които се усилват с по-бавни темпове, а при започване на бюджетната година са най-ниски. За отплата на повишените разноски за електрическа енергия общините са получили сред 20% и 30% помощи от сметките си по настоящата през октомври и ноември скица.
Разходи за прехрана обаче също регистрират растеж. Стартиралите планове допускат индексация на цените на строителните материали, а локалните управляващи би трябвало да търсят спомагателни източници за финансиране.
Реклама
През годините се задълбочава казусът с неналичието на задоволително пари за общински вложения. Малките и междинните общини разчитат най-вече на европейското финансиране и на изключителни финансови прехвърляния от държавния бюджет. Средствата от локалните бюджети за финансови разноски са нищожни.
Липсата на признат държавен бюджет за 2022 година и неактуализираните стойности на държавните прехвърляния също затрудняват работата на локалните управляващи.
С какви доходи в действителност разполагат общините?
В общинските бюджети постъпват лични доходи (от налози и такси) и държавни прехвърляния. Общините независимо дефинират основата и размерите на локалните такси и налози, само че личните общински доходи са близо 30% от общите, а данъчните приходи са едвам 15% .
През последните години общинските доходи се усилват (виж графика 1 и графика 2). Пандемията от ковид-19 и ограниченията, които общините подхващат, обаче водят до спад в постъпленията от общински такси и други неданъчни доходи. В същото време обаче държавните прехвърляния се усилват, с цел да компенсират повишението на част от обществените разноски, тези за опазване на здравето, обезпечаването на компютри за учебните заведения и други Данъчните доходи се усилват през 2020 година с 3% (фигура 3) вследствие на растежа на покупко-продажбите с парцели, а постъпленията от налог придобиване на имущество се усилват с 8%, или с близо 20 млн. лева Основната част от този доход обаче се концентрира в огромните и стопански дейни общини като Столична, Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора.
Реклама
Въпреки че на пръв взор наподобява, че общинските доходи се усилват в безспорна стойност, фискалната самостоятелност на общините продължава да бъде мираж. Държавните прехвърляния заемат над 50% от локалните доходи, а в дребните общини могат да доближат и до над 70%. Субсидиите са целеви, т.е. разходват се по авансово заложени от страната действия. Изключение е само общата изравнителна дотация, която общините харчат съгласно самостоятелни свои решения. От 2019 година обаче се ограничи достъпът до общата изравнителна дотация на някои " по-богати " общини - такива с данъчни приходи от над 120% от нивото им за страната на човек от популацията. През 2021 година общините без достъп до общата изравнителна дотация са Банско, Бургас, Несебър, Поморие, Приморско, Царево, Созопол, Бяла, Варна, Чепеларе, Аврен, Девня, Балчик, Козлодуй, Пловдив, Елин Пелин, Златица.
Над 50% от приходите от налози и такси на общините се образуват от бюджетите на Столичната община, Варна, Бургас, Пловдив и Стара Загора. Останалите 261 общини разделят остатъка от към 45-49% от общата сума на личните доходи.
По данни на Министерството на финансите в края на месец септември 2021 година делът на личните общински доходи в общите доходи е 34.18%. Едва 47 общини регистрират по-висок дял от междинния за страната. Приходите надвишават разноските за локални действия при 18% от всички общини. Инвестиционната интензивност е доста ниска, а делът на финансовите в общите разноски е 9.6%. Просрочените отговорности по бюджетите на общините са 114.3 млн. лева, като въпреки всичко 144 общини нямат просрочия. Общинският дълг като цяло е близо 1.4 милиарда лева, а 81 общини не употребяват заеми заради незадоволителни лични доходи.
При дребните и междинните общини има недофинансирани разноски заради дефицит на доходи от локални налози и такси. Основна причина за това е неналичието на локален бизнес, лимитираната данъчна база и ниският размер на покупко-продажби с недвижими парцели. Нарастващите разноски за настояща прехрана, минималната работна заплата, инфлацията и възходящата нужда от капиталови разноски слагат въпроса за увеличение на общинските доходи.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Икономика 3 Промишленост 1 Политика 2 Икономика 3 Строителство и парцели 1 Отбрана 2 Промишленост 3 Икономика Реклама Възможности за повишение на общинските доходи
За да се обезпечат постоянни нови общински приходоизточници, са нужни законодателни промени и поддръжка от централната власт. В доста страни от Европейски Съюз локалните и районните управляващи имат достъп до приходите от налози, които обичайно у нас са централизирани. Алтернатива за повишение на общинските доходи са споделените налози или въвеждането на данъчна надбавка.
В част от европейските страни общините могат да дефинират така наречен надбавка, " прибавъчен налог " или % над ставката, избрана от страната . Местните управляващи имат правото независимо да дефинират размера на надбавката или да откажат въвеждането й. Централната власт дефинира облагаемата основа и събира както своите доходи, по този начин и тези на локалната власт. Съществуват две благоприятни условия за налагане на добавъчни ставки - на база " местопребиваване " и на база " месторабота ". Обикновено централната власт дефинира по кой аршин ще се постанова данъчната надбавка. Практиката на данъчните надбавки се следи в Белгия, Хърватия, Италия, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Исландия.
В България към този момент е обсъждана концепцията за основаване на локален налог върху приходите на физическите лица. Тази концепция включва опция общинският съвет да дефинира данъчна надбавка в размер сред 0.5% и 2% върху основата на прихода на физическите лица за сметка на понижаване на централната ставка на ДДФЛ. Или казано с други думи, в случай че локалният налог е в размер на най-много 2%, държавната ставката на ДДФЛ ще бъде 8%. Подобна процедура има в Италия и скандинавските страни. При това предложение обаче остава отворен въпросът какви налози ще събират едва обитаемоте общини с лимитирани работни места и дали в действителност това ще докара до растеж на приходите им. Друг проблем при реализирането на това предложение е по какъв начин ще се постанова надбавката - по местопребиваване или по месторабота на лицето, което получава приходите. В Италия да вземем за пример служащите първо би трябвало да създадат адресна регистрация в общината, където живеят, и по-късно имат право да постъпят на работа.
Данъчните общински доходи могат да се покачат и посредством споделени доходи от ДДФЛ . Подобна процедура имаше в България през интервала 2003 - 2007 година Споделянето може да стане по два метода. Първият е посредством преотстъпване на част от постъпленията на налога върху приходите, които пораждат на територията на общината. Този вид обаче още веднъж ще сложи в по-благоприятно състояние огромните общини, където е съсредоточена работната мощ. Тези общини имат други източници на доходи, като огромни приходи от имуществени налози, както и достъп до дълговите пазари.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ